Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Земя за прицел (1)
Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
5,8 (× 23 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2010)
Разпознаване и начална корекция
chiche (2014)
Допълнителна корекция и форматиране
zelenkroki (2014)

Издание:

Свобода Бъчварова. Земя за прицел

Българска. Първо издание

Издателство на БЗНС, София, 1984

Рецензенти: Цветана Тодорова, проф. Тончо Жечев

Редактор: Нели Чилингирова

Художник: Петя Генова

Художник-редактор: Зоя Ботева

Технически редактор: Васил Стойнов

Коректори: Мария Начева, Лидия Ангелова

 

Код №29-95362 / 5605–68–84

Издателски №8/1984 г.

Дадена за набор на 11 октомври 1983 г.

Подписана за печат на 7 март 1984 г.

Излязла от печат м. май 1984 г.

Формат 84 х 108/32.

Изд. коли 16,38.

УИК 14,60.

Печатни коли 19,50.

Тираж брошура 30250

Цена брошура 1,54 лв.

Тираж твърда подвързия 6000

Цена твърда подвързия 1,96.

Издателство на Българския земеделски народен съюз 1000, София, ул. „Янко Забунов“ №1

Печатница на Издателството на Българския земеделски народен съюз

Поръчка 1684/1984 г.

История

  1. — Добавяне

Глава единадесета

Старият банкер седеше в дъното на купето. Наоколо бе мрак. Само тропотът на конете и подвикванията на Никола от време на време нарушаваха тишината. Всичко се разви неочаквано бързо. Сутринта той получи секретна телеграма от Пари Ба, последвана от втора. Скарлатов потвърди телеграфически съобщението. Той трябваше да чака на една малка гара след София влака от Париж около полунощ. Там щеше да се срещне с човек от Пари Ба. Банкерът провери разписанието. В тия часове на нощта не минаваше никакъв международен влак. А на указаната гаричка Ориент-експрес изобщо не спираше. Но тази спирка имаше двойна линия и тук можеше да се отбие композицията. Сега, след като бе предизвикал вече Пари Ба, той преценяваше дали е постъпил правилно. Та кой бе той да се опълчи срещу най-голямата финансова империя в света?… Но какъвто и да бъде резултатът, той изпитваше гордост от развоя на събитията. Даже да го смажат, ще го направят лично, а не чрез чиновника Бускѐ. Той не се съмняваше, че тази нощ ще получи окончателен отговор. Поне на сутринта вече ще знае каква му е съдбата. Не изпитваше страх. Бе готов да приеме и отрицателно решение. Тогава щеше да ликвидира с банката. Щяха да му останат много средства под форма на акции, ценни книжа, недвижими имоти, валута. Щеше да се оттегли на село и да дочака както трябва смъртта. Скарлатов винаги бе мислил, че преди смъртта ще има дълго време да разсъждава и да разговаря с нея за условията… Избра за пътуване купето, а не влака, тъй като трябваше да чака на малката гара много часове, а после и да се връща. Не беше далеч от София. Сега тропотът на конете се забави. Изкачваха някаква височина. Красива е България, си помисли банкерът, но тия планини, хендеци и поточета оскъпяват всичко. Един километър железница или шосе струва колкото десет километра в Холандия или Белгия например. И тук нямаме късмет!… Въпреки че беше вече лято, нощта не бе топла. Той си бе наметнал дебелата пелерина от камилска вълна, купена преди много години в Англия — солидна, вечна дреха. Банкерът подаде глава през малкото прозорче отстрани. Виждаше се черната ивица на гората. Погледна напред и проследи шосето чак до завоя, което се стелеше като бяла лента. После пак седна назад и се уви с пелерината.

Когато пристигна на Гаричката, той не слезе от купето. Изпрати Никола да се осведоми за влака. Скоро кочияшът се върна. Чиновникът му бе казал, че влакът е напуснал София и всеки момент ще пристигне. Камбанките на спирката удариха трикратно по два удара. Банкерът наблюдаваше от купето и релсите, и малката едноетажна постройка на гарата. Чу се изсвирването на локомотив. От завоя се подадоха светлините на ацетиленовите фенери. Влакът влезе в гарата. Спирачките изскърцаха. Беше странен влак — с мощен локомотив, пощенски фургон и още три луксозни вагона. Скарлатов слезе от купето. Никола дремеше на капрата. Наближаваше полунощ. Чу се говор на хора. Единият от машинистите скочи от локомотива и заговори нещо с дежурния на гарата. Композицията потегли малко напред, спря и после се върна назад. Чиновникът бе отместил стрелката и сега влакът навлизаше в глухата линия. Банкерът изчака да спре и се запъти към първия луксозен вагон. Вратата се отвори. Млад човек застана на платформата. Беше елегантно облечен — по последна парижка мода.

— Най-после! — каза младият мъж, който слезе от вагона да го посрещне. — Добра вечер, господин Скарлатов. Радваме се да ви видим!… Хубава нощ, прекрасно време!…

— Добра вечер — каза Скарлатов.

— Заповядайте, господине. Господин директорът Тюретини ви очаква.

Банкерът бе предполагал всичко, но че един от господарите на тази финансова империя ще дойде на срещата, го изненада. От тримата директори той познаваше лично само най-стария, Торс. На времето бяха разговаряли около десетина минути в Париж. За втория — Нгуен — често четеше в официалните рубрики на европейските вестници. Но името на Тюретини не му говореше много. Беше най-младият от директорите. Чул бе за него, че е най-амбициозният, най-деловият и най-безкомпромисният от тримата. Името също го стресна. Вероятно е от италиански произход… За да го носи все още във Франция, значеше само едно, че е свързано с историята на Франция. Само в такъв случай чуждо име там можеше да има тежест. Вероятно е с потекло от ломбардските банкери, финансирали кралете на Франция в тъмните средни векове. Това бе и добре, и зле… Не може да не му направи впечатление и моето име, си мислеше банкерът. И нашата фирма има за основоположник италианец — Джовани Скарлати, от Венеция. Полумъртъв след падането на Константинопол, едва се добрал до българския Балкан… В първото планинско село го прибрали и спасили. Там приел православна вяра и името Борис, подходящо за покръстен човек. Оженил се за богата селска мома и започнал търговия… Вероятно е бил заклан по безкрайните пътища на размирната империя… А вагонът бе наистина луксозен. Целият тапициран във виненочервено кадифе, залято от ярката светлина на кристалните глобуси. Дебела пътека от персийски килим постилаше пода. Един лакей пое пелерината на Скарлатов. Младият елегантен мъж отвори широко вратата. Банкерът влезе в салона. Бе голям, обширен, осветен с мека светлина. Красеше го изящна старинна мебел. Друг огромен персийски килим покриваше целия под. Пред бюрото стоеше самият тюретини. Скарлатов видя пред себе си мъж на средна възраст, висок, строен и изящен, с приятно, издължено лице и живи, черни очи. Косите му бяха запазили напълно черния цвят. Докато италианецът прекоси кабинета, Скарлатов забеляза непринудената му гъвкава походка. Да, този човек бе уверен в себе си, богат и свикнал с лукса. И защо не? Щом Пари Ба му осигуряваше всичко!… На Скарлатов направиха впечатление и старинните скъпоценни пръстени на добре гледаните му ръце, красивата и дебела златна верижка на часовника и диамантената игла на вратовръзката. В целия облик на мъжа имаше нещо младежко и закачливо.

— Радвам се, че най-после срещнах един от най-известните банкери на Изтока!

— За пръв път ли пътувате на Изток?

— О, не, господин Скарлатов. Често съм пътувал, но нищо не съм успял да разгледам и всъщност нямам лични впечатления… Това е проклятието на нашата професия!… Но вие сте живели и работили дълги години на Изток…

Той е добре осведомен, си помисли Скарлатов. Запознал се е с досието ми.

Тюретини дружелюбно хвана за лакътя стария банкер и го погледна право в очите. Беше висок колкото него.

— Ето какъв сте бил, господин Скарлатов…

Дали това значеше добро, или лошо, старият банкер не можеше да определи. Тюретини го заведе до единия фотьойл при малката масичка, почака да седне Скарлатов, после се разположи на другия. Старият банкер веднага прецени, че има работа с потомствен аристократ, чиито маниери са придобити още от майчината утроба. Цялото лице на Тюретини излъчваше интелигентност и енергия. Сякаш не бе пътувал през нощта. Изглеждаше напълно свеж. От тия живи, черни очи бликаше ум като фарове в мрака и смущаваха банкера.

На вратата се показа лакей с червена ливрея, по бели чорапи и златни нашивки.

— Какво ще обичате, господин Скарлатов?

— Кафе.

— Сякаш отгатнахте моето желание… Кафе и коняк — добави тюретини, без да се обръща към лакея. Последният излезе. — С какво дойдохте, господин Скарлатов?

— С коне и купе.

— Най-хубаво е човек да пътува с коне. Така може да разгледа всичко. Влакът е наистина бързо превозно средство, но ти отнема възможността да гледаш спокойно, да запомниш местата и хората… аз винаги съм прекосявал България нощем. Само на разсъмване веднъж видях планини… Отвсякъде! България вероятно прилича на Швейцария?…

— Имаме и равнини, и море.

Скоро лакеят донесе кафето и коняка. Тюретини наля коняк в кристалните чаши, след като предварително ги огледа на светлината. Двамата се чукнаха.

— Пожелавам ви, господин Скарлатов, много, много здраве, дълъг живот и успехи!

— На мене не оставихте нищо да прибавя. На вас също пожелавам големи успехи в работата и личния живот!

Настъпи пауза. После лицето на Тюретини стана сериозно и напрегнато. Той заговори:

— Господин Скарлатов, запознах се подробно с конфликта между чиновника Бускѐ и банкера Скарлатов. С Бускѐ не бих искал да се занимаваме. Той е от друга порода, не особено чиста… англичаните не биха търпели нерасово животно, но ние търпим! И знаете ли защо? Защото хапе, лае и пази Банката, пази нашите интереси и тия на нашите вложители. А това е по-важно, отколкото хората да се възхищават от него, нали така, господин Скарлатов?

Банкерът нищо не отговори.

— Той досега добре се справи с работата. Нашите притежатели на титри по миналите заеми получават редовно дивиденти и свръхдивиденти. Те са доволни. Доволни сме и ние. Именно затова предприехме следващата стъпка — нов заем с конверсия[1] на всички стари заеми. Сега отвсякъде ще потекат пари. Хората са сигурни в изплащането и печалбата.

— Но конверсията е свързана с друг план — въвеждането на Дет Пюблик, както е в Турция. Не можеш да храниш едно магаре с камъни и да чакаш да ти носи товара! Магарето просто ще умре.

Тюретини искрено се засмя.

— Продължете, господин Скарлатов.

— Напоследък в цял свят се забелязва тенденцията към негарантирани заеми, или по-скоро — към политически гарантирани заеми…

— Това е самата истина.

— А заемната политика на Пари Ба е свързана преди всичко с материални гаранции. Това унижава малките нации и държави. Те са склонни да лавират в противоречията между големите и да измъкват като безпризорни песове кокала оттам, откъдето падне. Светът се промени, господин Тюретини, и заемът вече не е банкова операция, а преди всичко политика!…

— Може би сте прав, господин Скарлатов… Вие навлизате в областта на стратегията, и то далечната… Не мислете, че и при нас всичко е наред. И при нас се водят спорове. И при нас още много не е решено.

— А какво е вашето лично мнение, господин Тюретини?

— Каквото е и вашето. Не бива да си затваряме очите! Аз също съм на мнение, че въвеждането на Дет Пюблик, тоест на пълен финансов контрол, е излишно, непопулярно и свързано с бъдещи усложнения.

— А какви са вашите възможности да не допуснете това?

— Мисля, че шансовете са на моя страна. Ние също дълбоко сме свързани с политиката на франция. Преди да отпътувам, имах среща с външния министър господин Делкасе. Той е склонен да се откажем от пълния контрол. Освен това аз поемам източния сектор.

— Това е добре.

— Още нищо не е сигурно. Приемете го само като най-реална възможност!

— А моята Банка?

— Ето затова ви извиках… Мислех как да разговарям, преди да се видим. Как ще реагирате… Вие сте наш дългогодишен партньор! И аз не исках да ви наскърбя. Сега, като ви срещнах и имам вече лично впечатление, стигнах до извода, че трябва да говоря направо! Вие сте от хората, които понасят истината.

След дълга пауза старият банкер с мъка проговори:

— Това окончателно решение ли е?

— За добро или за зло, но е решение на ръководството. Едва ли ще облекча болката ви, ако кажа, че не мина без борба.

Скарлатов погледна Тюретини. Да, този човек се бе борил да запази банката му.

— Благодаря ви, господин Тюретини.

— Ще ми позволите ли да продължа нататък?

Старият банкер кимна с глава.

— Е, добре. Напълно съм съгласен с вашите изводи за значението на малката банка в малка страна, свързана с голяма банка на голяма страна. И аз смятам, че вашата трябва да остане, нещо повече — да засили своята дейност!

— Не ви разбирам добре…

— Новата банка в България с нищо няма да бъде свързана с вашата! Тя остава напълно самостоятелна. Вашата е също самостоятелна и направо ще бъде свързана с управата на Пари Ба. В работата ви няма да се намесват нито Дет Пюблик, нито респективно Бускѐ. Желателно е колкото се може по-малко да се афишира тази наша директна връзка. Сега разбрахте ли?

— Остава ли моята Банка при същите условия?

— И нещо повече! Ние решихме да подсилим авоарите на Банката Ви на първо време с десет милиона.

— Франка или лева?

— Франка, и то в злато! По техническите подробности ще изпратя специален човек. Освен това в новия заем и в доставките ще участва и Вашата банка. Смятаме част от военните поръчки да минат чрез Вашето посредничество.

— А ще мога ли да разполагам с тия десет милиона?

— Не съвсем, господин Скарлатов.

— Как да разбирам?

— Оставяме ги като резерв. Светът е колело и то се върти. Не знаем утре в каква ситуация ще се озовем. Част от тия пари, разбира се, ще останат за работата Ви, но малка част. С по-голямата ще се разпореждаме ние чрез Вашето посредничество.

— Разбрах. Нещо като таен фонд.

— Вашият Княз, доколкото ми е известно, харчи много и обича златото.

Старият банкер погледна усмихнатото лице на Тюретини.

— Трябва да се внимава — каза банкерът. — Никога да не се задоволява напълно, защото апетитът му расте.

— Ето това оставяме на Вас, господин Скарлатов! А сега искам да чуя Вашето мнение!

Старият банкер помисли за последен път и реши. Условията бяха много по-добри, отколкото бе очаквал. Той запазваше всичко.

— По принцип съм съгласен.

— Отлично, господин Скарлатов! Още като Ви видях, знаех, че ще се разберем като мъже. Сега мога да Ви кажа, че с удоволствие четох Вашите писма и доклади. Научих твърде много от тях. Те ми помогнаха да уточня някои идеи за себе си. И тия идеи съм решил да ги провеждам. Ще мога ли и за в бъдеще да разчитам на Вашите съвети?

Банкерът кимна с глава.

— Трудно ли ще Ви бъде да изпращате по един доклад месечно с пълен финансов и политически обзор?

— Ще се постарая.

— Естествено доклада ще изпращате по мой специален куриер, когото ще познаваме само аз и Вие!

— Съгласен.

Настъпи пауза. После Тюретини каза:

— Господин Скарлатов. Бих Ви помолил да спрете кампанията в печата срещу заема и Бускѐ.

В първия момент Скарлатов искаше да отрече своето участие, но като срещна проницателните очи на Тюретини, реши, че не си струва, и каза истината:

— Бъдете спокоен! От утре ще се разпоредя. Но сами разбирате, че не мога да повлияя на немците и австрийците.

— На откровеността с откровеност. Сега ще Ви издам една тайна… Ние се разбрахме с немската група и с Круп.

— Така и предполагах.

— Вие сте много умен човек, господин Скарлатов. А сега един последен въпрос. Можете и да не отговаряте.

Скарлатов разбра, че това е може би най-важният въпрос тази вечер, и събра всичките си сили.

— Предложиха ли Ви немските финансови кръгове да премине Вашата Банка при тях?

— Да, предложиха ми.

— Какъв беше Вашият отговор?

— Нито да, нито не. Аз трябваше да оставя някаква вратичка зад себе си.

— А ако тази вечер разговорът ни завършеше със скъсване, какво щяхте да предприемете?

— Вероятно щях да ликвидирам Банката. Но сега съм доволен от постигнатото споразумение.

Тюретини стана. Скарлатов също.

— Мога ли да Ви стисна десницата, господин Скарлатов. Вие ми действате ободрително!

Двамата си стиснаха ръцете. Сякаш случайно, на вратата се показа лакеят.

— Шампанско — каза кратко Тюретини.

След миг шампанското бе донесено в сребърна кофичка. Те изпиха наздравицата за успешно сключената сделка. Когато пак седнаха във фотьойлите, Тюретини каза:

— Апропо̀, Вашата фамилия звучи като италианска…

— Патронът на нашата фирма е бил венецианец. Избягал при обсадата на Константинопол и в България основал нашата фирма.

— Почти еднакви съдби… И моите прадеди са италиански банкери, по-точно от Ломбардските. Странно, господин Скарлатов, нали? Може би прадедите ни някога да са се срещали, както Вие и аз?…

— Може би…

Скарлати, Искарлатооглу, Скарлатски, Скарлатовски, Искарлат бей… спомни си старият банкер транскрипциите на фамилията, променяна от обстоятелствата. Как ли ще звучи нашата фамилия след сто години?… Той се усмихна.

— Господин Тюретини, Вие предполагам ще продължите пътя си?

— Да, господин Скарлатов. Следващата спирка е Константинопол, а по-следващата не знам… Може би ще стигна до Багдад… Конфликтът с Багдадската железница се изостри неимоверно.

— Какъв ще бъде резултатът?

— Ако имате акции от Багдадската железница, запазете ги. Ако нямате, час по-скоро купете!…

Старият банкер се изправи. Тюретини също.

— Довиждане, господин Тюретини. Желая Ви от все сърце успех.

— Дано! Беше ми много приятно да се запозная с Вас лично. Повярвайте ми, господин Скарлатов! Ние има на какво да се учим от Вас, толкова много сте видели…

— Кога тръгвате?

— Веднага.

Старият банкер изчака да потегли специалният влак на Тюретини. Когато червените светлини на последния вагон се скриха зад завоя, той остана още малко край линията и чуваше пухтенето на локомотива. После мина зад гаричката и се качи в купето. Никола, вече разсънен, удари конете с камшика и те потеглиха. Навън съмваше. Старият банкер се загърна в пелерината. Беше доволен и мислеше за Тюретини. Радваше се, защото разбра, че Тюретини му е съюзник. За пръв път в живота си старият банкер почувства радостта и облекчението, които даваше закрилата на по-силния от тебе.

Бележки

[1] Конверсия (лат.) — промяна в условията на предишен държавен заем, който засяга процента или срока за погасяване.