Клайв Къслър, Джъстин Скот
Състезанието (37)

36.

Джозефина се уплаши от планинския въздух. Беше рядък, особено в най-горещата част от деня, не беше толкова силен, колкото беше свикнала, дори когато летеше много бързо. Наблюдаваше барометъра и почти не вярваше на очите си, докато кръжеше сред най-синьото небе, което беше виждала, опитвайки се да набере височина над малкото градче Деминг в Ню Мексико. Импровизираният й алтиметър като че ли беше блокирал. Почука силно по него, но той не помръдваше. Като погледна надолу към централната гара и ресторанта, разположени между двата паралелни маршрута „Атчинсън, Топека & Санта Фе“ и „Садърн пасифик“, установи, че не изглеждат по-малки отпреди. Май машината й наистина се издига толкова бавно, колкото показва инструментът.

Стив Стивънс и Джо Мъд летяха далеч под нея. Тя поне имаше опит в такава среда, беше летяла в планините на Адирондак. Макар че, честно казано, това не й помагаше особено, когато напречните течения над Дивия Запад сграбчваха крилете й, ветровете ритаха като мулета и като че ли нямаха търпение да я свалят по-надолу. Погледна през рамо. „Орела“ на Айзък я следваше вярно, подскачайки като на ластик.

Успя някак да се добере до хиляда метра, отказа се да се издига още и пое към Лордсбърг с надежда височината да й е достатъчна, за да премине над планините. Следваше релсите на „Садърн пасифик“ и скоро настигна експресния влак, който тръгна от Деминг половин час преди нея. Локомотивът плюеше дим право нагоре, докато пухтеше по стръмното нагорнище. Теренът се издигаше и тя трябваше да стори същото.

Ненадейно мрачни мисли за Марко отвлякоха вниманието й.

Не се боеше, че е загинал, дегизиран като Платов. Още във Форт Уърт я предупреди, че ще „изчезне“.

Но в мига, в който се появи, под каквато и да е самоличност, първият й въпрос щеше да е кой загина на негово място? Въпросът беше ужасен. Не се сещаше за отговор, който би приела. Слава богу, сега бе твърде заета с опитите да прелети над Континенталния вододел, така че трябваше да загърби тези мисли.

Пред себе си видя как релсите се провират в проход между два планински върха. Въпреки, че небето бе ясно, в прохода се бяха събрали куп облаци. Сякаш някой беше натъпкал памук между планините и беше направил железопътен проход през него. Трябваше да се издигне още по-високо, за да мине над облаците. Ако влезе сред тях, щеше да се изгуби. Няма да има представа къде се намират върховете, преди да се блъсне в някой от тях.

Но колкото и да се опитваше да манипулира елеватора и алетоните, колкото и да се стараеше да активизира измъчения си двигател „Антоанета“, в края на краищата се озова сред студени мъгли. На моменти бяха така гъсти, че не виждаше перките си. За миг изтъняха. Видя къде са върховете, коригира курса и се подготви за следващото ослепяване. През целия път трябваше да полага усилия, за да лети монопланът колкото се може по-високо.

Мъглите отново изтъняха. Осъзна, че е завила вдясно, без да се усети. Бързо смени курса. Облаците се сгъстиха за пореден път. Ала в същото време долови нещо, което правеше въздуха по-плътен.

Внезапно бе над всичко, над прохода, над облаците, дори над върховете и небето пак бе онова невиждано преди синьо.

— Добро момиче, Елзи!

За един момент, си помисли, че вижда Тихия океан.

Ала той все още беше на повече от хиляда километра.

Погледна зад себе си. Айзък Бел се намираше над нея и тя се закле пред себе си, че с първите долари от наградата си ще си купи ротационен двигател „Гном“.

Малко по-назад, здравият червен биплан на Джо Мъд летеше в кръг, докато търпеливо набираше височина, преди да преодолее прохода. Стив Стивънс се издигна над Мъд, подмина го и пое право към прохода с мощта на двата си двигателя. Гмурна се в облаците успоредно с релсите. Джозефина няколко пъти погледна през рамо, за да види кога ще излезе. Ала вместо бял биплан, от купа облаци изригна яркочервено огнено цвете. През рева на двигателя си тя не чу експлозия и й отне няколко секунди да осъзнае какво се е случило. Дъхът й секна. Стив Стивънс се бе разбил в планината. Бипланът му гореше — той беше мъртъв.

Две мисли преминаха през главата й и я смразиха.

Двумоторният самолет на Стивънс — огромната, мощна машина на Марко — бе извън състезанието, така че единствената й конкуренция сега беше бавният Джо Мъд. Отврати се от начина си на мислене — не просто бе егоистично и дребнаво, но Джозефина вече разбираше, че колкото и да й бе неприятен Стивънс, той беше част от малката им летяща дружина.

Втората й ужасна мисъл беше по-трудно поносима. Сър Едисън Сидни Мартин сигурно щеше да спечели, ако Марко не беше повредил неговия „Къртис-Пушър“.

Същата вечер в Уилкокс, Аризона, когато спря в Лордсбърг, за да зареди бензин и масло, Джозефина подочу как Мариан каза на Айзък Бел:

— Уайтуей е доволен като лисица в кокошарник.

— Получи каквото искаше — отговори Айзък. — Оспорвана надпревара между дръзката Летяща любима на Америка и профсъюзник на бавен самолет.

Кошмарът на Юстъс Уийд се сбъдна в Тюсон. Състезанието спря заради яростна пясъчна буря, която почти зари машините. След като ги изкопаха и почистиха, Анди Моузър даде свободен следобед на Юстъс. На масата за билярд момчето попадна на индианец, който се опита да му вземе парите в една игра. Индианецът беше добър, дори много, и на Юстъс му отне почти цял следобед, за да спечели парите на съперника си и на приятелите му, които залагаха, че техния човек ще спечели срещу хлапето от Чикаго. Когато Юстъс излезе от игралната зала за вечеря, индианецът го нарече „Хлапе Чикаго“. Младежът се чувстваше на седмото небе, докато един мъж на тротоара не му подвикна:

— Ти си, хлапе!

— Какво искате да кажете?

— Още ли е у теб това, което ти дадохме в Чикаго?

— Какво?

— Да не си го изгубил?

— Не.

— Дай да го видя.

Юстъс неохотно извади малката кожена торбичка.

Онзи извади тръбичката, провери запушалките и я върна на Юстъс.

— Ще се свържем пак… скоро.

Уийд каза:

— Осъзнавате ли какво ще направи това с една летяща машина?

— Ти ми кажи.

— Не е като да ти откаже двигателят на колата. Той ще е в небето.

— Има логика, нали е самолет.

— Вода в бензина ще спре двигателя на мига. Ако стане на голяма височина, може и да успее да планира безмоторно. Може и да не успее. Но ако двигателят му спре, докато е по-ниско, машината му ще се разбие и той ще умре.

— Осъзнаваш ли какво ще се случи с Дейзи Рамзи, ако не направиш каквото ти кажем?

Юстъс Уийд не можеше да срещне погледа на другия. Сведе поглед.

— Да…

— Именно!

Юстъс Уийд не продума.

— Схващаш ли?

— Да…