Клайв Къслър, Джъстин Скот
Състезанието (24)

23.

Джозефина се засуети.

— Бързо, бързо! — викаше тя на механиците си.

— Ще те закарам до пътя — каза Бел. — Поговори им. Нека те видят, за да не задръстят полето.

— Не — каза тя. — Не искат да видят мен, искат да пипнат машината. Видях какво е миналата година в Калифорния. Децата си пишеха имената по крилете и бодяха с моливи плата.

— И родителите им ще са с тях.

— Родителите бяха още по-зле. Късаха части за сувенири.

— Ще им препреча пътя — каза Бел.

Той изпрати ролс-ройса и флайъра да пресекат пътя на парада — временно решение, защото развълнуваната тълпа просто щеше да ги заобиколи. Премести „Орела“ си напред, за да отвлече вниманието на хората.

Момченца, избързали пред парада, прескочиха браздата, която делеше пътя от ливадата. Бел разбра, че няма как да спре децата, които нямаха понятие от опасностите на въртящите се перки.

Когато изглеждаше, че ще препречат пътя на Джозефина, всички вдигнаха глави.

Бел чу рев, който трудно можеше да се обърка — шестцилиндров „Къртис“. Баронет Едисън Сидни Мартин премина над тях с яркосиния си самолет, който Бел видя за последно във водите на нюйоркското пристанище.

— Този мъж — възкликна Анди — има девет живота!

Джозефина пусна гаечния ключ и скочи на своя „Челере“.

Момчетата се заковаха на място и зяпнаха небето.

Двата жълти моноплана на земята им се бяха стрували олицетворение на великолепието. Ала гледката на летяща машина, която лети, бе още по-забележителна.

— Завърти! — извика Джозефина.

Двигателят нададе вой. Механиците, крепящи крилете, обърнаха самолета по посока на вятъра, Джозефина набра скорост и се издигна в небето. Беше само на косъм от парада по посрещането.

 

 

На панаирната ливада Алтамонт в Олбъни се носеше упорита мълва за саботаж. Механиците на полето обсъждаха дали крилете на пушъра на сър Едисън Сидни Мартин са били умишлено отслабени. Бел отиде да потърси англичанина. Намери го, заедно със съпругата му Аби на прием в една жълта палатка, опъната до частния вагон на Престън Уайтуей.

Вестникарският магнат спря Бел и му прошепна нервно:

— Не ми харесват тези слухове. Колкото и странно да изглежда, май се борим и с втори лунатик, а не само с Хари Фрост. Искам да разследваш дали има убиец сред нас, или Фрост просто си го изкарва на всички.

— Вече започнах работа по въпроса — каза Бел.

— Искам постоянна информация по въпроса, Бел! Постоянна!

Бел се огледа, за да потърси нещо, с което да откачи Уайтуей от себе си.

— Кой е онзи привлекателен французин, който говори с Джозефина?

— Французин? Какъв французин?

— Онзи, атрактивния.

Уайтуей стремително си проправи път през гостите, за да застане собственически до Джозефина и да изгледа изпод вежди Рене Шевалиер, пилотът на блериото, който успя да я разсмее, въпреки несгодите й.

Бел се приближи до Едисън Сидни Мартин, поздрави го, задето отново е оцелял, и попита как така безглавият му пушър е паднал във водата.

— Едно от момчетата ми твърди, че открил дупка, издълбана в опорната греда на крилото. Гредата се пречупила, а после и самото крило не издържало.

— Саботаж?

— Глупости!

— Защо да са глупости?

— Смятам, че е била дупка, оставена от чеп в гредата, а някой конструктор я е подбрал, без да му мисли.

Макар че никога не биха си признали.

— Може ли да погледна?

— Боя се, че отплава, преди да извадят самолета от водата. Докато натоварим машината на шлепа, загубихме няколко парчета.

Бел намери механика, работещ по самолета на англичанина — беше американец от компания „Къртис“, който се подсмихна пренебрежително, когато чу теорията за чепа.

— Ако не е било това — попита Бел, — възможно ли е някой да е пробил дупката, без да иска и да я е покрил, за да скрие грешката си?

— Не!

— Защо не?

— Никой конструктор не би поел този риск. Биха си признали и биха платили от собствения си джоб, за да не пострада името им. Вижте, господин Бел, ако дърводелец прави къща и без да иска пробие дупка в някоя дъска, ще я запуши, ще боядиса отгоре и никой няма да разбере. Но подпорна греда на крило на самолет е съвсем друга работа. Всички знаем, че ако нещо там се счупи, машината полита като камък.

— Както и се е случило.

— Като нищо можеше да е убийство. Англичанинът има луд късмет, че изплава цял.

— Защо според теб настоява, че е било дупка от чеп?

— Баронетът е като девственица в бардак. Не може да си представи, че някой ще го нарани, за да спечели състезанието, както и не може да си представи, че някой ще иска да спечели заради парите. Все казва „победата е достатъчна награда“, освен когато не казва „самото състезание е наградата“. Момчетата направо откачат, като го чуят. Той, един вид, е над тия неща с титлата си и богатата си жена. Само че изобщо не е честно спрямо господин Къртис. Глен Хамънд Къртис никога не би позволил от фабриката му да излезе половинчат продукт.

— Пушърът бил ли е наблюдаван през нощта преди началото на състезанието?

— Да, заедно с всички останали в Белмонт парк. Само вашата пилотка имаше собствени пазачи, но чувам, че е заради ненормалния й съпруг.

— Тогава, ако нито дупка от чеп, нито греда, пробита по погрешка, биха излезли от фабриките „Къртис“, как смяташ, че се е озовала дупката там?

— Саботаж! — заяви категорично механикът. — Както казват всички. Някой е направил дупка, където няма да я видим. Където я е скривал я платът, я някоя сглобка. И с фармана му се случи, нали? А и вижте какво стана с двигателя на Платов. Всичко това беше саботаж, нали?

— Беше — съгласи се Бел.

— Само дето нещо не виждам връзката между тях и лудия съпруг на Джозефина. А вие виждате ли, господин Бел?

Бел подаде два долара на механика.

— Ето, купи на момчетата по нещо за пиене.

— Не и докато не стигнем Сан Франциско. Отсега нататък ще спим трезви като краставички под пушъра. По един от нас ще будува по цяла нощ.

Бел се замисли върху смущаващия факт, че от трите саботажа само един можеше да се свърже пряко с Хари Фрост. Три саботажа, откакто състезателите се бяха събрали на Белмонт парк. Сър Едисън Сидни Мартин два пъти, а веднъж Платов и горкия механик Джъд.

Първата катастрофа на баронета бе очевидна част от плана на Хари Фрост. Но как да уличи Фрост във второто нападение на англичанина? Какво би спечелил той от това? А от дерайлиралият двигател на Платов? Нима Фрост се бе прицелил в цялото състезание? На този етап в това нямаше логика. Фрост бе твърде целеустремен, за да разпилява така силите си. Той със сигурност би се концентрирал само върху убийството на жена си, което само по себе си щеше да опетни необратимо състезанието на Престън Уайтуей.

Но защо някой, който не работи за Фрост, би унищожил двигателя на Платов? И защо бе предизвикана катастрофата на пушъра?

Най-вероятният отговор беше един: за да бъде елиминиран силен състезател.

Кой би се облагодетелствал? В ума на Бел се въртяха три възможности, две вероятни и една странна, но не и възможна. Саботьорът може би беше участник — един от летците — и елиминираше най-силните си съперници. Или комарджия, опитващ се да промени залозите, като се отърве от фаворитите. Или, странно, но възможно — самият спонсор на състезанието в опит да привлече внимание към него.

Най-вероятно бе да е участник. Петдесет хиляди долара беше огромна награда, повече пари, отколкото човек може да спечели на обикновена работа за цял живот.

От друга страна, парите, заложени в течение на надпреварата, щяха да са многократно повече от тези при конно надбягване. Хората от занаята, като Джони Мъсто, можеха да ги приберат за себе си.

И накрая оставаше самият Престън Уайтуей. Бел не можеше да не си спомни думите му, че най-хубавото, което би се случило на надпреварата, би било някой от мъжете участници да се разбие, преди да достигне Чикаго.

— Естествен подбор на състезателите — бе казал той със студен тон, — ще го превърне в сблъсък само между най-добрите летци срещу смелата мъжкарана Джозефина.

Може би вариантът беше твърде неправдоподобен. Ала дали бе под достойнството на Престън Уайтуей да стори нещо такова, за да продава вестници? Истината, фактите и моралът не го бяха спрели да започне война с Япония заради Големия бял флот. Нито пък го бяха спрели да не използва потапянето на бойния кораб „Мейн“, за да подпали Испано-американската война.

 

 

Джозефина Джоузеф изостана още повече по време на отсечката Олбъни-Сиракюз, след като набързо поправеният алетон заяде и трябваше да заменят цялата му рамка. След това изгуби още половин ден между Сиракюз и Бъфало, когато гръмна един от цилиндрите на двигателя й.

Айзък Бел я успокои, че не е единственият участник с проблеми. Вече три самолета бяха извън състезанието. Един голям „Воазин“ се бе оплел фатално в оградата на пасбище, а един бърз „Амброаз Гупи“ биплан се разглоби, когато неочаквано течение го запрати в горичка малко преди полето, където се бе опитал да се приземи. Солидният Рене Шевалиер пък падна в изкуствения канал Иъри в Пенсилвания и блериото му ставаше вече само за подпалки, а той почти се удави в плитките води, неспособен да се крепи на двата си счупени крака.

Джозефина, която бе станала доста въздържана, откакто напуснаха Белмонт парк, го изненада приятно с една от ярките си усмивки.

— Благодаря ти за подкрепата, Айзък. Сигурно трябва да се благодаря, че още не съм си строшила нищо.

Бел нае трети механик — умело чикагско момче на име Юстъс Уийд, загубил работата си след катастрофата на воазина — за да поддържа „Орела“. Това даде на Анди време да проучи причините за всеки от трите нови инцидента, търсейки следи от саботаж. Като син на полицай, Анди събра доказателствата внимателно и докладва, че освен падането на Едисън Сидни Мартин повечето инциденти имат логично обяснение, несвързано със саботаж. Каза, че би могъл да направи изключение за Шевалиер, но не бе сигурен, тъй като ключовите части от машината бяха на дъното на канала Иъри.

Бел продължи с разпит на механиците. Кой е приближавал машината? Кой е влизал в хангарния им вагон? Някакви непознати? Никой не помнеше нищо нередно. Понякога механиците намираха какво да покажат на агентите от „Ван Дорн“ счупена опорна греда, смачкана тръба за гориво, изкривена укрепваща жица — а понякога нямаше нищо.

Престън Уайтуей не спираше да мели на главата на Бел, че „сред нас има убиец“. Бел не говореше много, защото още не можеше да се освободи от съмнението, че това може и да е Уайтуей — не точно убиец, а хладнокръвен саботьор, незачитащ живота на пилотите.

Участниците продължиха на запад, а катастрофите зачестиха. Летците правеха грешки или ставаха жертви на неочаквани пориви на вятъра. Някои машини се повреждаха, така че бавеха пилотите с часове. Здравият червен биплан на Джо Мъд пускаше толкова много масло, че цялата предна част на машината бе почерняла. Това почти го уби, когато маслото се подпали над Бъфало. Мъд имаше повече късмет от Чет Бас. Райт флайърът на Бас поднесе настрани, докато се приземяваше в Иъри, Пенсилвания, и го изхвърли на десет метра встрани от машината.

Бел се заслуша внимателно в разгорещените дискусии, които последваха. Бас щеше да изгуби два дни в болницата с мозъчно сътресение, което накара летците и механиците да обсъдят дали да не монтират колан, за да не падат пилотите от кабините. Един австрийски аристократ, който летеше с моноплан „Пискоф“ се присмя на „страхливата“ идея. Мнозина се съгласиха с него. Но Били Томас, шофьорът на състезателни коли, доказал смелостта си многократно по пистите, преди да се научи да кара туин пушъра на синдиката Вандербилт, обяви, че австриецът може да върви по дяволите и че ще си сложи колан.

В същия ден, когато го стори, един мощен порив захвърли пушъра му в железопътна семафорна мачта върху една сигнална кула. Самолетът рикошира в двайсетина телеграфни жици и се вряза през прозорците на втория етаж на сигналната кула.

Коланът на Били Томас го задържа в кабината на разрушената машина, но от спирачната сила коженият ремък така силно притисна тялото му, че разкъса няколко вътрешни органа. Били Томас бе вън от състезанието.

Разговорите същата нощ на панаирната ливада в Кливлънд се въртяха около идеята за еластични колани. Механиците се заеха с плътните гумени ленти, с които се прикрепваха колелетата на самолетите към конструкцията.

Австрийският аристократ още се присмиваше на идеята. На следващия ден вятърът рязко наклони неговия „Пискоф“ и той падна от моноплана си от четиристотин метра над Толедо, Охайо. На погребението му Едисън Сидни Мартин обяви, че съпругата му „бурно“ е настоявала да си сложи колан.

В самолетите на Джозефина и Бел пилотската седалка бе по-навътре във фюзелажа и шансът да изпаднат бе по-малък. Джозефина пренебрегна молбите на Престън Уайтуей да носи колан. Била оцеляла от катастрофа с горящ биплан и я било страх да не остане приклещена в кабината.

По идея на Мариан Айзък Бел нареди на Анди да прикрепи с гумени ленти един широк колан от мотоциклет. До една от гумените ленти бе поставен остър като бръснач ловджийски нож.

 

 

Никой не знаеше нищо за Хари Фрост, откакто бе избягал от Айзък Бел под кейовете на Уийхоукън.

Бел подозираше, че Фрост чака състезанието да стигне Чикаго. От там бе започнал яркия си възход към престъпните върхове. Никъде другаде на континента Фрост нямаше толкова много връзки с криминални банди и корумпирани политици, както там. Никъде другаде нямаше такава власт над полицията.

Само опитай, мрачно си помисли Бел. Агенция „Ван Дорн“ също бе създадена в Чикаго. И детективите й познаваха града като петте си пръста. В Гари, Индиана, състезанието бе спряно заради бури по бреговете на езерото, а синоптиците предвиждаха, че лошото време ще продължи поне няколко дни. Бел тръгна към Чикаго, за да разучи положението в града.

— Ако опита нещо тук, ще го надвием — закле се Бел на Джоузеф Ван Дорн, докато говореха по телефона.

Бел се намираше в чикагския офис на агенцията, а Ван Дорн — във Вашингтон. Шефът му му напомни да действа трезво.

Бел смени темата и заговори за саботажите. Ван Дорн го изслуша внимателно и отбеляза:

— Трудното при този тип разследване е, че летящите машини се разбиват лесно и без чужда помощ.

— Само че — отвърна Бел — в случаите на Едисън Сидни Мартин, Рене Шевалиер и дори Чет Бас се разбиват най-добрите. Само някой да се откъсне от останалите и нещо се обърква.

— Стив Стивънс още не се е разбил. В „Уошингтън пост“ пише, че засега той води.

— Джозефина го настига.

— Колко си заложил на нея?

— Достатъчно, за да си отворя собствена детективска агенция, ако спечеля.

Вестниците бяха започнали да обръщат внимание на факта, че летец, по-тежък от президента Тафт, лети по-бързо от два пъти по-леки мъже и три пъти по-леко момиче.

— Според вестника — позасмя се Ван Дорн, — конят победител май ще излезе бик.

Бел също беше чел.

„От Ню Йорк до Чикаго за седем дни?“, развълнувано питаше „Дилейн дилър“, преди времето да се намеси и да обуздае прекомерния оптимизъм. „Полет чудо! Възедрият памуков плантатор още води!“

— Трябва да признаеш Уайтуей — каза Ван Дорн. — Този Стивънс е същински П. Т. Барнъм^[1]. Цялата страна говори за състезанието. Сега, когато другите вестници нямат избор, освен да го отразяват, започват да подкрепят свои си фаворити и да очернят конкурентите. Всеки има мнение. Журналистите от спортните страници казват, че Джозефина няма как да спечели, защото жените не били издръжливи.

— Букмейкърите са съгласни.

— Републиканските вестници казват, че работници не бива да се издигат над положението си, а още по-малко да се издигат в небето. Социалистическите вестници искат аристократите да си стоят на земята, защото въздухът принадлежал на всички. Всички се дивят на приятеля ти Едисън Сидни Мартин и го наричат „британската котка“, задето все оцелява от катастрофите.

— Както каза Уайтуей, публиката обича аутсайдерите.

— Ще взема влака — каза Ван Дорн. — Ще се видим в Чикаго. Междувременно, Айзък, имай едно наум: работата ни е да пазим Джозефина, със или без саботажите, за които говориш.

— Връщам се в Гари. Времето скоро би трябвало да се оправи.

Бел затвори телефона и се замисли. Макар да обеща да се занимава само с пряката си задача, не можеше да не обърна внимание на фактите, които показваха, че се случва нещо повече от атаките на Хари Фрост срещу Джозефина. Имаше и нещо друго, нещо може би по-голямо, по-сложно и по-страшно от разярен съпруг с влечение към убийство. Имаше още работа за вършене. Бел не само трябваше да спре Хари Фрост, но трябваше да разгадае и престъпление, за което не знаеше почти нищо.