Клайв Къслър, Джъстин Скот
Състезанието (11)

10.

Айзък Бел дръпна браунинга от кобура под мишницата си и хукна към летателните машини. Устремът му разпръсна механиците, вторачени в останките зад него. В дъното на коридора, който му отвориха, той видя крехкият гръб на Джозефина. Арчи Абът я прикриваше с тялото си, а пред него шестима вандорнски детективи се биеха с настъпваща вълна бандити с вериги, бухалки и размахани юмруци.

Зад нападателите бе паркиран тъмнозелен камион за доставки на „Дабълдей, Пейдж и ко“. Черните му врати зееха отворени. Отвътре изскочи Хари Фрост с пистолет в едната ръка и нож в другата.

Един от детективите на „Ван Дорн“ вдигна пистолета си. В същия миг размахана колоездачна верига го изтръгна от ръката му и остави кървави белези по нея. Последва удар с бухалка, който прати детектива на земята. На тревата се озова още един детектив. Останалите четирима се опитваха да удържат фронта, но съпротивата им очевидно отслабваше. Пътят на Фрост към Джозефина бе открит. Хари Фрост се втурна напред със скоростта и силата на озверял носорог.

Бел стреля. Оръжието беше много точно, но детективът спринтираше, затова се прицели в тялото на Фрост, а не в главата му. Улучи. Куршумът проби палтото на Фрост, но Хари дори не забави крачка и насочи собствения си пистолет към Арчи.

Бел бе достатъчно близо, за да види, че Фрост ще стреля с „Уебли-Фосбъри“. Фрост бе известен с вкуса си към жестокостите и Бел не се съмняваше, че пистолетът е зареден с кухи патрони .455-и калибър.

Арчи не помръдваше, насочил своя пистолет към Фрост. Беше малък „Маузер“, 6.35-милиметров, експериментален модел, който собствениците на германската фабрика му бяха подарили по време на медения му месец. Бел предупреди приятеля си, че това оръжие е твърде леко, за да разчита човек на него, но Арчи му отвърна с усмивка:

— Спомен от медения месец е, а и не ми мачка костюма.

Без да мръдне от мястото си Арчи позволи на Фрост да намали разстоянието и бързо стреля три пъти. Скоростта, теглото и инерцията на Фрост обаче бяха по-силни от три шестмилиметрови куршума. Добрият мерник на Арчи успя да рани Фрост фатално, но огромният мъж щеше да предизвика касапница, преди да загине. Бел се прицели в главата на Фрост. В този момент Арчи застана на пътя му.

Напълно хладнокръвен, червенокосият детектив вдигна пистолета, за да довърши Фрост между очите. Преди обаче да стреля, друг нападател изби оръжието от ръката му с верига.

Айзък Бел мръдна вляво и стреля над рамото на Арчи. Нямаше съмнение, че отново уцели Фрост. Ала червендалестият великан успя да стреля от упор в Абът.

Уеблито изтрещя като топ.

Арчи залитна, почти вдигнат във въздуха от кухия куршум в гърдите си. Краката му се подкосиха. Фрост прибра револвера в джоба си и премести ножа в дясната си ръка, приковал горящия си от ярост поглед в Джозефина.

Докато падаше, Арчи нанесе мощно ляво кроше на Фрост.

Бел знаеше, че в това кроше тежко раненият му приятел е вложил последните си сили. Арчи уцели Фрост право в челюстта с такава сила, че костта изхрущя. Фрост се опули от изненада. Ножът падна от отворените му пръсти.

Бел почти го бе настигнал. Не можеше да стреля — Джозефина му пречеше.

Фрост се завъртя и побягна.

Бел понечи да го догони. Но докато прескачаше тялото на падналия си приятел, зърна кървава пяна да се надига от палтото му. Без колебание, той приклекна до него.

— Лекар! — извика той. — Бързо! Лекар!

Бел разряза палтото и ризата на Арчи с острия си нож. От раната продължаваше да излиза въздух. Бел се огледа. Хората зяпаха. Ала у лицето на един човек се четеше самообладание и желание да помогне.

— Джозефина! — Подаде й ножа. — Бързо! Отрежи ми парче плат от някое крило. Ето толкова голямо. Лекар! — продължи да вика Бел. — Мърдайте, бе, хора! Намерете лекар!

След секунди Джозефина се върна с точно отрязано квадратно парче жълт плат.

Айзък го притисна върху раната и закрепи с длани три от ъглите върху кожата на Арчи. Докато той дишаше, въздухът излизаше от раната, но Бел не му позволяваше да влиза отново оттам.

— Джозефина!

— Тук съм!

— Трябва ни още плат, за да завържем това.

Тя бързи свали пилотския си гащеризон, а после и блузата си и без колебание я разряза на ивици.

— Помогни ми да ги прекараме под него.

Бел обърна Арчи на една страна, а Джозефина се зае да подпъхва лентите под него. Бел завързва двата края.

— Вземи онези платнища и го завий да се стопли. Лекар!

Най-сетне се появи някакъв лекар. Стовари чантата си на земята, клекна до Арчи и опипа пулса му.

— Добра работа — каза той, докато оглеждаше кръпката. — Лекар ли сте?

— Виждал съм как се прави — отвърна кратко Бел. На собствения ми гръден кош, би добавил. Беше на двадесет и две и тогава на неговото място беше Джо Ван Дорн, който се опитваше с отработени движения да спаси живота на ученика си, докато по бакенбардите му течаха сълзи.

— Какво го е простреляло така? — попита лекарят.

— Кух куршум .455-и калибър.

Лекарят спря работа си за миг.

— Приятел ли ти е?

— Най-добрият ми приятел.

Лекарят поклати глава.

— Съжалявам, синко! Ненапразно ги наричат куршуми — убийци.

— Трябва ни линейка.

— На път е. На английския летец, който се разби, няма да му трябва.

 

 

След минути Арчи беше качен в линейката и пътуваше към болницата, под грижите на двама лекари. Междувременно детективите на „Ван Дорн“ успяха да се прегрупират и да оформят кордон около Джозефина.

Хари Фрост обаче бе изчезнал.

Бел бързо организира издирването на Фрост. Първото нещо, което направи, бе да нареди да се претърси всяка болница в района.

— Уцелен е поне три пъти — каза той, — може би и четири. А и Арчи му строши челюстта.

— Хванахме двама от техните, Айзък. Бруклински бабаити. Познах единия, работи за Род Суийтс, опиумния крал. Какво да ги правим?

— Вижте какво можете да изкопчите от тях, преди да ги дадете на ченгетата.

Бел не се съмняваше, че Арчи е омаял местните полицаи още щом е пристигнал. Беше обичайна практика да се сближават и да разберат на кого могат да разчитат да им помогне в извънреден случай.

— Вече пеят. Фрост им платил по сто на човек. Дал им парите предварително, за да могат да ги скрият при приятелките си, ако ги хванем.

— Добре. Едва ли знаят нещо повече за Фрост. Но вижте дали все пак няма да научите още нещо. После ще ги предадем на полицаите. Кажете им, че „Ван Дорн“ ще повдигне обвинение, за да ги оставят в ареста.

Бел отиде да види Джозефина, за да разбере как е след случилото се и да се увери, че охраната е увеличена, докато не заловят Фрост.

— Добре ли сте?

— Ще летя.

— Сега?

— Летенето ми прояснява главата.

— Не трябва ли да смените плата с дупката?

— Не отрязах плат от важна част.

 

 

Бел забърза към катастрофиралия самолет на Едисън Сидни Мартин. Странно беше съвпадението на катастрофата, отвлякла вниманието на всички, и нападението над Джозефина. Всъщност, едва ли са съвпаднали случайно. Бел беше сигурен, че Фрост така е планирал нещата.

Отдалеч се виждаше, че фарманът се е ударил с носа в земята. Фюзелажът му стърчеше право нагоре като надгробен паметник на клетия Едисън Сидни Мартин, който — ако подозренията на Бел са верни — бе жертва на убийство, а не на инцидент. Съпругата на баронета стоеше до биплана. Висок мъж с каска на летец я бе прегърнал през раменете, за да я успокои. Пушеше. Приведе се леко към нея и прошепна нещо в ухото й. Тя се засмя.

Бел ги заобиколи. Мъжът беше Едисън Сидни Мартин! Беше бял като платно, а от една превръзка над лявото му око се процеждаше кръв. Не бе прегърнал Аби, а се подпираше на нея, но стоеше на собствените си крака.

Бел го погледна удивено, после смазания самолет, а след това отново летеца и попита:

— Кой караше?

Сър Едисън Сидни Мартин се засмя.

— Боя се, че сам преживях цялото приключение.

— Цяло чудо е!

— Рамката поема голяма част от удара — цялото това дърво и бамбук се деформират малко като възглавница, ако ме разбирате. Пилотът има добър шанс да оцелее, ако не падне и не си строши костите, и ако не го затисне двигателят. Е и с много късмет, нали така?

— Съжалявам, че отпаднахте от състезанието.

— Не съм. Но веднага ми трябва друга машина.

Бел хвърли поглед към жена му, която подписваше чековете, и се зачуди дали тя ще допусне съпругът й да лети отново. Аби се усмихна и каза:

— Няколко мозъци от Ню Хейвън експериментират с нещо като „безглав“ къртис. Изглежда многообещаващ.

— Имат лиценз от Бреже, които в момента конструират великолепна машина.

— Какво се случи с тази? — попита Бел. — Защо падна?

— Чух силен трясък. После жиците изпищяха покрай главата ми. Явно някоя част от конструкцията не е издържала.

— А защо?

— Не знам. Никой никога не е попадал на слаба конструкция при фарманите. — Баронетът сви рамене. — Моите хора го оглеждат. Но това е част от играта, нали така? Случват се подобни неща.

— Понякога — отвърна Бел, още по-убеден, че злополуката не е никаква злополука.

Детективът пристъпи по-близо до останките, където Лайънъл Ръгс, главният механик на фармана, отделяше оцелелите части.

— Намерихте ли повредената жица? — попита той.

— Че то почти не са останали неповредени части — отвърна Ръгс. — Толкова здраво се е ударил, че са останали само трески.

— Искам да кажа, скъсала се е жицата и е предизвикала катастрофата. Баронетът каза, че това е предизвикало катастрофата.

— Опънал съм ги там — посочи механикът. — Засега нито една скъсана не виждам. Това е рьоблингова жица. Същата, от която са направени кабелите на бруклинския мост. На практика са неунищожими.

Бел отиде да погледне сам. Едно момче на не повече от четиринадесет донесе още жици. Сложи ги при останалите и се загледа в едно парче. Бел го стрелна с очи и попита:

— Какво има там, синко?

— Нищо.

Бел извади лъскав сребърен долар от джоба си.

— Гледаш, като че ли нещо ти е направило впечатление. Ето!

Момчето улови монетата.

— Благодаря, сър.

— Защо не го покажеш на шефа си?

Момчето довлачи жицата при главния механик.

— Вижте това, господин Ръгс.

— Остави я при другите, момко!

— Но, сър… Вижте.

Лайънъл Ръгс си сложи очилата и вдигна края жицата срещу светлината.

— Да му се не види… Мамичката му, проклет да съм, да му се не види!

Тогава дотича и Димитри Платов. Поклати глава, когато видя останките от фармана. После забеляза Едисън Сидни Мартин, който палеше нова цигара.

— Оцеляваш? Е, късмет!

Бел попита и него:

— Какво ще кажете за това, господин Платов?

Платов взе болтовете и ги заобръща с нарастващо объркване.

— Е, странно! Много странно е!

— Защо е странно?

— Е, алуминий!

Главният механик Ръгс избухна:

— Какво, да го вземат всички дяволи, е правел алуминий на нашата машина?

— Какво искате да кажете? — попита Бел.

Платов отвърне:

— Е нещо, което да го няма. Е… как викате… слабо звено.

— Този винт в края на жицата е от алуминий! — беснееше Ръгс. — Трябва да е от стомана! Тези жици издържат на тонове напрежение, когато машината се движи рязко. Болтът трябва да е поне толкова силен, колкото жицата. Иначе, както казва господин Платов, е слабо звено.

— А откъде се е взел? — попита Бел.

— Виждал съм да използват подобни болтове, но не бих допуснал, че са сложили и на наши машини!

Бел се обърна към руснака.

— Виждал ли сте да използват такива болтове по подобен начин?

— Алуминият е лек. На скоби, на рамки — да. Но за болт? Само глупаци. — Руснакът върна болта на Лайънъл Ръгс, а обичайно веселото му лице бе необичайно строго. — Който направил, да го гръмнат!

— Лично ще натисна спусъка, ако открия копелето! — отвърна механикът.