Джеймс Грейди
Брутално (9)

9.

Меката светлина на настолните лампи огряваше хотелската стая в Айдахо. Далтън Кол затвори слушалката и каза на Ник Шърман:

— Самолетът на нашия съдебномедицински екип току-що е кацнал. Аутопсията ще бъде извършена до утре сутринта.

Бяха оставили трупа от планината в моргата.

— Струва ми се, че не трябва да изравяме другия — рече Ник.

— Не — съгласи се Кол. — Не може да ни каже нищо повече.

Смъртта и животът на другата жертва бяха документирани в полицейските доклади, а снимките от местопрестъплението бяха натрупани върху леглото на Кол: „Брайън Лъстър; трийсет и девет годишен; завършил живота си в деня, в който агентите от БАТО бяха засекли имейла. Причина за смъртта: куршуми, получени в западнал мотел. Две присъди, и двата пъти излежани“.

— Роден и израснал в Калифорния — каза Ник. — Защо е дошъл да умре в Айдахо?

Кол погледна часовника си.

— Наредих да проверят. Проблемът е, че трябваше да заповядам да внимават с известните му приятели. Ако действаме грубо и ги стреснем…

— Можем да подплашим онзи, който иска да убие Фарън, преди да успеем да го открием — довърши вместо него Ник. — Това означава, че до утре няма да разберем много.

— Имаме резервации за сутрешния полет до Вашингтон.

— Шерифът и репортерите твърдят, че Лъстър не е тукашен. А господин Хикс в гората? Не липсва никой, никой от района не отговаря на описанието му.

— Защо тук? — попита Кол. — На такова огромно разстояние от Фарън Сиърс?

— Сигурен ли си, че Лъстър е свързан със скелета в гората?

Седнал на хотелското легло, Кол се намръщи към вашингтонското ченге. Огледалото, което висеше зад гърба на Ник, отрази отговора му.

— Да — каза Ник, — и аз. Две убийства в деня на имейла, в един и същ район — това е прекалено съвпадение.

— Изобщо не съм сигурен — отвърна Кол.

— Няма време да сме сигурни.

— Трябва да мислим по-бързо от часовника, по-бързо от…

— Ние сме на лов, Далтън. Нямаме време просто да мислим.

— Какво смяташ за партньорката ни? — попита Кол.

— Че е умна — отвърна Ник. — Ами шефовете ни? Вярваш ли им?

Кол сви рамене.

— Правилата са известни на всички ни.

— Ами Фарън Сиърс?

— Ако бях сигурен, че разбирам какъв е… — Агентът поклати глава. — Не знам какво да ти кажа за Фарън.

Ник заби поглед в него.

— Нали знаеш, независимо дали е невинна жертва, или е инсценирал всичко това като някаква странна политическа игра, ние трябва да го прекараме.

Кол премигна.

— Двамата с партньорката ни сте вътре в системата му — продължи Ник. — Ти го шпионираш, за да откриеш онзи, който го предава. Някъде и по някакъв начин ще трябва да преминеш границата, която Фарън не би искал да преминеш. Ще трябва да го прекараш.

— Да — съгласи се Кол. — Но ще се опитам да го направя внимателно.