Джеймс Грейди
Брутално (17)

17.

— Значи имаме двама убити от лошите — каза на Кол и Сали Ник Шърман в секретната квартира на ФБР, разположена в един тих вашингтонски квартал. Беше закачил на стената снимките на двете жертви.

— Кристофър Дж. Харви, трийсет и девет годишен — продължи Ник и посочи снимките на мъжа в черно яке от изкуствена кожа, направени по време на арестите му, в затвора и след смъртта му. — Хулиганска проява на деветнайсет, излежал една година в Орегон. Преместил се в слънчева Калифорния, последвали много арести, после го хванали с джоб, пълен с хапчета. Излежал втора присъда във Фолсъм.

— Лош номер две — каза Ник, като се прехвърли към втората група снимки от Айдахо, затвора и арестите на татуирания мечок. — Брайън Лъстър, четирийсет и шест годишен. Брайън се включил в „Ангелите на ада“ и излежал две тежки присъди, първата за палеж, втората за амфетамини. В досието му са регистрирани десетина ареста за нападение срещу хора, още два за палеж и един за въоръжен грабеж. Някаква жена подала жалба за изнасилване срещу него, после я оттеглила. Според лосанджелиското полицейско управление е участвал в пребиването до смърт на собственик на корейски магазин по време на обир.

— Нашите момчета са се срещали — отбеляза Кол.

— Да, във Фолсъмския университет^[1] — отвърна Ник. — Където и двамата са влезли в „Арийска Америка“.

— Главорези — каза Сали.

— Не, стилът им не е такъв — каза Кол. — Според архива на Бюрото АА се състои от седемдесет процента бивши затворници. Рокери, компютърни гении и хакери. Връзки с Европа.

— Били са в киберпространството — рече Сали. — Също като Фарън.

— Киберпространство ли? — ухили се Ник. — И там ли си ходила?

— Само по работа.

— Можем ли по-тясно да свържем Лъстър и Харви с АА? — попита Далтън. — Да открием какво са правили, преди да бъдат убити в Айдахо?

— Имаш двайсет агенти, които работят по въпроса — отвърна Ник.

— Искат да убият Фарън, защото е чернокож — каза Сали.

— Недей да твърдиш нищо, ако не си сигурна — възрази Кол. — Защото приемеш ли някакво мнение, ти пренебрегваш всички други възможности. Не трябва да стесняваме кръга, докато не се приближим до убиеца.

— Може би онова, което тази вечер ще ти доставят шефовете, по-бързо ще ни отведе при него — каза Ник.

 

 

Сервитьорката се прозяваше в сепарето до вратата. Барманът гледаше късна телевизионна дискусия с някакъв политик. Двамата мъже в едно от сепаретата в дъното не обръщаха внимание нито на телевизията, нито на бирите си.

Мъжът срещу Кол отмести студените бутилки встрани и каза:

— Не искам да ти знам името, не искам и ти да знаеш моето. Не нося записващо устройство, за теб ще е най-добре също да не носиш.

— Ние сме федерални служители от една и съща институция — каза Кол. — Имаме законно право да разговаряме и да обменяме информация.

— Може и да е така. Но ако някой като нас направи дори само една непредпазлива стъпка, с един удар на съдийското чукче ще идат в кенефа години работа.

— Какво са ти казали шефовете? — попита Кол.

— Че си представител на Министерството на правосъдието, който разследва евентуална опасност за гражданските права на Фарън Сиърс.

— Съобщиха ли ти кои точно права?

— Едва след като им казах да вървят на майната си, ако не ми снесат повече информация. После казаха, че някой искал да го убие.

— Да.

— И това ли е целта на разследването ти? Или търсиш начин да ни запушиш устата отвътре, под претекст, че е възможно да нарушаваме гражданските права на Фарън Сиърс?

— Прекалено дълго си работил във Вашингтон.

— Личи, нали?

— Издирвам престъпници, които вече са убили двама души.

— Да не се майтапиш?

— Нямам време за майтапи.

— Недей да ми приказваш за време. Жена ми смята, че единствената причина, поради която не сме разведени, е, че никога не оставам вкъщи достатъчно дълго, за да забележа, че бракът ни се е разпаднал. Единствената вечер, когато се опитах да си тръгна от службата навреме, ме повикаха на Петия етаж, наредиха ми да се срещна с теб — който и да си ти — на това никакво място и да ти разкажа какво е известно на Министерството на правосъдието за Фарън Сиърс и неговата империя.

— Не знаех, че министерството разследва Сиърс.

— Официално не сме го разследвали. Проверяваме информацията като част от текущите си задължения за контрол.

— Това ли е публичното ви изявление? — попита Кол.

— Нашето публично изявление е, че не коментираме. Не можеш да пуснеш бомба като тази — че Министерството на правосъдието извършвало разследване. Ако го направиш, Уолстрийт ще ти пусне кръв. Особено след като федерален съдия е отхвърлил опита на шефовете ти да сключат сделка със засегнатата страна.

— От кой отдел си? — попита Кол.

Непознатият отпи от бирата си.

— По принцип преследваме мафиотски адвокати, но повечето от нас се занимават с антитръстови операции.

— Проучвате Фарън Сиърс за антитръстови действия, така ли?

— Виж, детектив — каза юристът. — Вълнуващ е дори само фактът, че ние с хората ми сме способни да правим нещо повече от това да отговаряме на телефоните. През седемдесетте и осемдесетте всички бяха на страната на ония с големите пари — а ония с големите пари не искат антитръстови проблеми. Затова станахме част от проклетите правителствени механизми за контрол, а сега, след като спестяванията и заемите вече са разграбени, гаранционните фондове на застрахователните компании са пресушени и средните корпорации са унищожени, ни канят обратно на масата. Така или иначе, законодателството ни е изостанало на светлинни години, за да се справи с всичко — от японските компании до октопод като Фарън Сиърс, който оперира с продукти и процеси, несъществували по времето, когато са били писани основните ни закони.

— Не сте започнали да се занимавате с Фарън Сиърс само затова — каза Кол. — Кой ви насъска срещу него?

Непознатият го погледна изпитателно.

— И аз съм работил във Вашингтон — поясни Далтън.

— Тогава знаеш какво е да си претрупан с работа федерален служител без достатъчно ресурси. Дават ти папката с уликите, фактологичните материали и напътствията — има достатъчно основания и вече свършена подготвителна работа, за да започнеш разследване — и проверката тръгва.

— Кой ви подхвърли информацията срещу Фарън?

— Получихме съмнителни факти и насоки от различни източници. — Юристът се усмихна. — Според теорията на антитръстовото законодателство, ако можеш да държиш пазарите свободни и отворени, когато някой се опита да измъкне повече, отколкото е законният му дял, другите получават възможност да го обвинят и завинаги да разрушат реномето му.

— Получили сте оплаквания и уличителни материали от конкурентите му, така ли?

— Някои персонални съмнения, да.

— Ясно. — Кол се замисли за миг. — Някой от Капитолия насъсквал ли ви е срещу Фарън?

— Някои членове на юридическата комисия са загрижени за новите антитръстови явления, да.

— А кой плаща за изборните им кампании?

— Помисли малко повече: един сенатор, който е загрижен за могъща сила в нашата страна, не подлива непременно кода на някоя група с конкретни интереси.

— Всеки сенатор ли имаш предвид?

— Добре де, може би един-двама от тях са загрижени, защото определени дългогодишни поддръжници на политическите им позиции смятат еди-какво си, но големият тласък наистина идва от членове на комисията, които изпитват основателни опасения.

— Кой преследва Фарън Сиърс? — попита Кол.

— Можеш да станеш милиардер като смазваш милионери.

— Как и кой? — настоя Кол.

— Официално ли?

— Целият ни разговор е неофициален — отвърна инспекторът. — Не си ли спомняш?

— Спомням си, разбира се. — Юристът пресуши бирата си. — Сиърс изгражда империята си като разгърната племенна мрежа. Или като компютърна мрежа. Всичките му служители получават процент от печалбите от конкретните си операции, както и дял от печалбата на корпорацията майка. Той финансира със заеми външните амбиции на хората си. Те започват свой собствен бизнес — не само в областта на компютрите: магазини, обществени перални, частни училища, бензиностанции, какво ли не. И това се гарантира със заем от някоя от компаниите му или от техните пенсионни фондове. В замяна Сиърс притежава трийсет процента от предприятието. После той се погрижва всичките му служители и дилъри да разберат, че ако работят със съответната „независима“ компания, ще подсладят портфейла си чрез плана за разпределяне на процент от печалбата. И империята се разраства.

— Това законно ли е?

— Дотук да — отвърна антитръстовият експерт. — Хоризонталните монополи са почти невидима единица в регулационното законодателство. Те следват правилата достатъчно, за да избягват каквито и да било присъди.

— И как нарушава правилата Сиърс?

— Чрез СНС: страх, несигурност и съмнение. Например някой иска да пусне на пазара конкурентен продукт, а Фарън пуска слуха, че продуктът може да не е съвместим със системите на потребителите, и тъй като системите им са свързани с основната игра, никой не иска да рискува, като закупи новата играчка на конкурента. Освен това той задушава конкуренцията с рекламиране на софтуер, който е все още в процес на разработване. Компанията му съобщава за дадени продукти години преди да бъдат готови за пазара и плаши конкурентите си, които не могат да рискуват с разработването на собствените си варианти, защото Фарън ще ги изхвърли от фабриките. Но рекламираният софтуер не съществува и може никога да не се появи. Той е призрак, който плаши конкуренцията. Договорът на Фарън с МБА означава, че ги кара да налагат продукта му в света. Ако си изобретател, ти ще се опитваш да работиш с неговите хора, за да се увериш, че изобретението ти отговаря на съществуващия пазар. Имаше обвинения, че Фарън е крал от такъв „информационен обмен“, че е съсипвал хората със собствения им гений. Още нещо — ако реши, че иска да се конкурира с теб, той ще смъкне цената на продуктите си. Компаниите му ще понасят загуби години наред, само за да разсипят конкурента му. Корпорацията майка финансира операцията и когато поставят пазара на колене, цените отново скачат.

— Кого е съсипал — искам да кажа, сериозно?

— Обикновено само осакатява, не убива. Оставя конкуренцията достатъчно силна, за да продължава да съществува, за да запази мита за свободния пазар.

— Имаш име — каза Кол.

— Имам жертва с мотив — отвърна юристът.

Кол го гледа, докато другият не му съобщи името.

— Но шансът е съвсем малък — прибави той.

— Същият човек ли ви е дал информацията срещу Фарън Сиърс? И е оставил на министерството отговорността да направи нещо?

— Не.

От телевизора се разнесе смях.

— Знаеш ли кой е насочил ръката на министерството към Фарън?

— Имам двама бивши помощници на министъра, работеха по антитръстовите операции. Сега са „частници“ в мегакомпаниите и ме информират за клиентите си. Освен това имам конгресмени, сенатори…

— Но нямаш намерение да ми кажеш кои, нали? — отбеляза Кол.

— От Петия етаж ме предупредиха да внимавам — отвърна юристът. — Не искаме да излагаме на опасност разследванията си.

— Ясно — каза Кол.

— Виж сега — продължи юристът, — хората, които могат да накарат Конгреса да се размърда, искат просто да свършим работата. Те не наемат убийци.

— А ти имаш ли опит с хора, които наемат убийци?

— Питай професорите ми в Харвард: корпорациите не се забъркват в убийства. — Антитръстовият експерт погледна празната си чаша, после каза: — Слушай, не знам кой се опитва да убие Сиърс. Много хора не биха имали нищо против да го видят мъртъв. Много хора биха направили от това големи пари. Разбираш ли, той е адски добър. И никой не знае колко влияние купува с милионите долари, които влага в политически кампании. Но не знам дали е извършил престъпление, или е виновен просто защото се е превърнал в независим политик и икономическа сила.

— Знаеш ли защо шефовете ти ме насочиха към теб? — попита Кол.

— Господи, да не искаш да кажеш, че може да имат предвид нещо друго, освен стремежа да служат на закона и правосъдието?

Двамата се засмяха.

— Виж — каза юристът, — ако заключението, до което съм стигнал в работата си, както и малкото, което ми казаха те, и малкото, което ми каза ти, е вярно, всичко това всеки миг ще експлодира. Навярно сърцата на нашите шефове им подсказват, че онова, което ми е известно, може да ти е от полза, така че би трябвало да ти го кажа. Но мисля, че това не е свързано нито със сърцата, нито с ума им. Мисля, че ни срещат, за да си прикрият задниците. Вече могат да заявят, че са направили всичко възможно, за да се погрижат реакцията им към тази бъркотия да е „изцяло координирана“ или други подобни рекламни лайна.

— Но съм сигурен — каза федералният служител, докато излизаше от сепарето, — че ако допуснеш Фарън Сиърс да бъде убит, искам да съм колкото се може по-далеч от теб.