Джеймс Грейди
Брутално (4)

4.

Във вашингтонския жилищен комплекс „Дю Боа“ влезе разгневена бременна жена. Издутият й корем стърчеше от оръфаното й синьо яке. Носеше широки черни панталони, имаше правилно оформена брадичка и изящни африкански устни. Кожата й беше с безупречния цвят на шоколад.

В „Дю Боа“ — грозно парче земя, заобиколено с ръждива телена ограда, имаше десетина панелни блока с по петдесет апартамента, наредени като спици около една кръгова улица. По улицата минаваха автомобили. Дори в този адски студен ден уличните банди очакваха клиенти и повече внимаваха за опасни конкуренти, отколкото за ченгета. От колите гърмеше музика.

Жената се намръщи. Издутият й корем и хвърлящите й мълнии очи се насочиха към една от покритите с драсканици със спрей сгради. Пред входа се мотаеха неколцина мъже и наблюдаваха всички, които идваха към тях. Жената спря достатъчно далеч от тях, но така, че да я забележат. Опря юмрук на хълбока си и извика:

— Джеръм! Джеръм Джоунс! Довлечи си задника тука и виж ква си я свършил!

Думите й литнаха в ледения въздух и отекнаха в блоковете. Бандитите погледнаха към нея.

— На теб говоря, Джей Джей! Знаеш ли къв си ти бе? И се наричаш мъж? Ела тука и застани пред мен да видим какво как!

Мъжете пред входа започнаха да се въртят, като че ли изведнъж им бе станало още по-студено.

— Джей Джей! — изкрещя жената. — Джеръм! Измъкни си гадния задник оттам! Няма да си тръгна, докато не дойдеш!

Един от мъжете, които пазеха вратата, се повлече към нея и попита:

— Ей, кучко! За кво е туй викане ма?

— Не съм кучка и не викам теб — отвърна тя.

— А бе, майче — каза той — вече бе достатъчно близо, за да забележи прелестното й лице, и сниши глас, така че да го чуе само тя. — Квато си готина, що не повикаш мене, а?

— Разкарай се бе! Върви да кажеш на Джей Джей да си вдигне мърлявия черен задник и да дойде.

— Ти си вдигай черния задник оттука — рече мъжът. — Да не му се случи нещо.

— Вече му се случи нещо и ти знаеш кво и кой го направи. Май че единственото, дето не знаеш, е, че Джей Джей адски ще се вбеси, ако ме изхвърлиш.

— Онуй, дето не го знам, си ти. Голяма кучка си, да знаеш.

— Голяма съм я! — отвърна жената. — Сега върви да домъкнеш твойто приятелче Джей Джей и му кажи да вземе да си плати.

— Добре де, добре, чакай тука — каза мъжът примирително, обърна се и влезе в блока.

През следващите седем минути бременната продължи да крещи. Виковете й отекваха из комплекса. После вратата на сградата рязко се отвори и Джеръм Джоунс излезе да въведе ред в своето царство. Беше висок над метър и деветдесет, имаше гърбав нос и носеше кафяв кашмирен шлифер, под който се виждаха голите му гърди, синьо долнище на анцуг и гуменки. Ръцете му бяха напъхани в джобовете на анцуга.

— Коя си ти ма, кучко? — гърлено извика той на бременната.

— Казала съм ти да не ми викаш кучка!

— Ще ти викам както си искам.

— Ама друго говореше, кат гаврътна оназ бутилка.

— Какви ги приказваш ма, мамка ти?

С ръце в джобовете, тя широко разтвори якето си и показа корема си и на него, и на приятелчетата му. Гласът й загуби пискливите си нотки.

— Що не дойдеш по-насам да видиш за кво си приказваме?

След десетина напрегнати секунди Джей Джей направи крачка напред. Трима от бандата му тръгнаха заедно с него, но той вдигна дясната си ръка и ги спря. После пак пъхна ръката си в джоба и тръгна към жената. Мъжът, който го беше повикал, следваше шефа си на три крачки.

— Виж сега — каза Джей Джей, когато стигна на пет метра от нея. — Сигурно ме бъркаш с някой.

— Хайде де! — Гневът й още не се бе изпарил, но той видя, че жената сподавя усмивката си. — Ясно ми е, че може да си ме забравил покрай всички други кучки, с които ходиш, ама аз как да те забравя?

— Да — рече той и спря до нея. — Ами… май си те спомних.

— Мога да направя така, че никога да не ме забравиш — прошепна тя.

— Сигурно — съгласи се той. И направи още една крачка напред.

— Много си готин, Джей Джей. — Жената извади ръката си от джоба на якето и я протегна напред. — Ела, миличък. Дай да ти покажа какво си направил.

Тя дръпна ръката му към корема си. Погледът му не се откъсваше от гърдите й. Пръстите му докоснаха блузата й и усетиха студената твърда… стомана, която захапа китката му — щрак! Разнесе се второ изщракване и жената извика:

— Булдог! Булдог!

И изведнъж запищяха сирени. Вратата на един съседен блок се отвори и оттам се изсипаха десетина фигури в сини найлонови якета с огромни златни букви.

Белезници! Джей Джей се дръпна. Тази кучка бе закопчала дясната му китка за лявата си ръка!

— ФБР! — извика тя. — Ти си…

Левият му юмрук се заби в лицето й.

Комплексът гъмжеше от полиция. Хората от бандата на Джей Джей се стъписаха.

— Полиция! Стой на място! Не мърдай! Горе ръцете! — крещяха полицаите.

Бодигардът сграбчи свободната ръка на жената и тя се оказа разпъната между двамата — приличаха на фигурки, изрязани от хартия. Джей Джей я дръпна и тя залитна, после изрита странично другия. Той я изпусна и падна, а тя се извъртя и ритна Джей Джей в корема.

Бодигардът извади пистолет — но в същия миг се стовари на земята. Чак тогава чуха пукота на снайперистката пушка.

Джей Джей се мъчеше да си поеме дъх и в същото време бъркаше в джоба си, за да извади оръжието си. Цевта на револвера, който жената беше измъкнала изпод якето си, болезнено се заби в челото му.

— Само опитай! — изсъска тя. — Струва си да те убия, та ако ще после да трябва да изпиша тонове хартия.

След двайсет минути тя седеше в една кола на Бюрото. Въртящите се светлини на полицейските автомобили обливаха лицето й в червена и синя светлина. Дунапрененият корем лежеше отзад до радиопредавателя, който бе носила, за да даде сигнал за нападението. Жената плътно притискаше ръцете си в тапицерията на седалката, за да не се види, че треперят. До автомобила стояха агенти в сини найлонови якета с гигантски златни букви „ФБР“. Отгоре кръжеше хеликоптер. Агентът, който командваше групата, отвори вратата на колата.

— Страхотно се справи, Пикет.

— Благодаря, сър.

Над раменете на началника й изникна Хари, нейният партньор.

— Извинете, сър. — Хари беше едър мъж и почти избута шефа от отворената врата. — Сали, направо няма да повярваш за какво току-що ни се обадиха по мобифона!