Джеймс Грейди
Брутално (39)

39.

Кол пътуваше към дома си. Нощта вече беше обгърнала града. Валеше сняг. В предното му стъкло премигваха червени стопове и инспекторът пращаше същия сигнал на фаровете, които плаваха в огледалото му.

„Не излъгах Лорън — помисли си той. — Днес не успях. Дали е оставила съобщение на телефонния ми секретар?

Ванс. Кърт Ванс. Г. Фарън. Кой ли е В.? Кой може да е вторият човек на Ванс? Убиецът ще се приближава, няма да се отдалечава от нас. В имейла се казва да чака до св. Валентин. Още девет дни. Достатъчно време, за да купиш картичка, рози. Като че ли имам на кого да ги дам. Няма начин Ванс да се уплаши и да се откаже да нанесе удара си.“

Светна жълт светофар. Кол наби спирачки и извърна очи към фаровете в огледалото: шофьорът отзад разумно бе изостанал. Когато светна зелено, инспекторът си помисли: „Какво си мисли Кърт Ванс, че знаем за него?“.

Кол потегли. Между него и задния автомобил се вклини микробус. Колата изскочи иззад микробуса. На следващото кръстовище Кол зави наляво тъкмо когато зелената стрелка стана жълта — в огледалото зад него се плъзнаха жълти фарове. „Да не обърнеш внимание на жълт светофар в снежна буря — помисли си той. — Наистина дръзко.“

Две пресечки по-късно инспекторът влезе в подземния гараж на блока си. По улицата зад него се сипеше сняг.

Пощата, натъпкана в кутията му, не се побра в джобовете на шлифера му. Деветдесет процента боклук, но може би имаше и някоя подранила картичка за св. Валентин. „Да, точно така.“ Докато натискаше бутона на асансьора, той внимаваше да не изпусне нито един плик. Куфарчето тежеше в лявата му ръка. Асансьорът беше празен. Кол държеше ключовете си в дясната си ръка, наред с пощата. Вкара ключа в ключалката. Щрак. Натисна дръжката и отвори.

В апартамента му стоеше мъж, прицелил се право в него.

— Ако исках да те убия, вече щеше да си мъртъв.