Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
White Flame, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Еми (2014)
Допълнителна корекция и форматиране

Издание:

Джеймс Грейди. Брутално

Американска. Първо издание

ИК „БАРД“, София, 1997

Редактор: Иван Тотоманов

История

  1. — Добавяне

10.

Убиецът лежеше гол на леглото си. Никаква светлина не огряваше тази стая. Нощта и денят нямаха значение. Той беше тук. Сега. И предстоящото идваше после. „Преди“ означаваше всички години на очакване. Години на незадоволеност. Преди осъзнаването на необходимостта да получи признание. Властта идва от присъствието: „Аз ще съм навсякъде“.

Спомняше си всичко това като великолепен филм. Филм, който се въртеше в главата му и образите се прожектираха във вечността с всяко махване на ръката му, с всяко премигване на очите му.

Разбира се, той бе звездата. Режисьорът. Актьорът.

Онзи Крис съвършено изигра ролята на Вестителя.

Добре че го оставих да живее достатъчно дълго — помисли си убиецът. — Крис Харви, несръчното момче. Познах го в мига, в който излезе от чуждестранната си кола пред къщата ми, треперещ в лъскавото си черно яке.

Влез — казах му аз.

Наблюдавах отраженията ни в мъртвото зелено око на телевизора в дневната. Аз седях на дивана, Крис се въртеше във фотьойла. Разказваше ми каквото знаеше. Разказваше ми каквото знаело неговото приятелче. И спомена, че приятелчето му знаело къде е в момента той.

Хайде — каза Крис. — Ти си тъкмо за тази работа. Направо си създаден за нея.

После дойде срещата.

Второ действие. Два часа през нощта една сряда преди много седмици. Кафенето извън града, на петдесетина километра от дома ми. Денонощно заведение. Лоша храна, лошо обслужване.

Пристигнах три часа по-рано. Скрих колата. Камуфлажни дрехи, ръкавици, черна маска на главата. Бинокъл. Влязох в гората. В нощта нямаше никой друг.

С бинокъла наблюдавах през прозорците.

Вътре беше сервитьорката, облечена в сив блузон и дънки. Боядисаната й руса коса бе вдигната във висока прическа. На бара нямаше никой друг. Тя седеше и гледаше телевизия.

Вътре беше и готвачът. Бяла тениска, мърлява престилка. Плешив.

Жълти сепарета, всичките празни.

В зимната гора бе студено и тъмно. Движеше се само вятърът.

В два без двайсет тойотата отби от магистралата — зад нея не се виждаха други фарове. Крис носеше лъскаво черно яке. В колата имаше още един: Непознатия. Яке и панталони, съвсем не на място тук. Влязоха в кафенето. Седнаха в най-отдалеченото сепаре. Сервитьорката им донесе кафе. И се върна на столчето си.

Чакам. Наблюдавам. Няма никакви изненади. Сливам се със сенките. Прокрадвам се покрай червения автомобил — на задната седалка няма никого. Свалям маската. Отварям вратата на кафенето. Камбанката иззвънява.

Целият горях, докато се приближавах към сепарето. Седнах до Крис, притиснах го до стената. Можех да усетя всяко негово движение. Не ми убягваше нито едно помръдване на Непознатия. Поръчания по пощата часовник на китката ми не вибрираше от микрофонно предаване или записване.

Магнити в очите на Непознатия.

— А, ето те! — възкликна Крис. — Моят човек, тъкмо навреме.

— Благодаря, че дойде — рече Непознатия. — Нужно е да поговорим.

И аз казах:

— Само слабите се нуждаят.

— Добре — отвърна той. — Ти не си някой обикновен, алчен изпълнител. Надявах се, но не бях сигурен: за теб въпросът не е в парите. Защо тогава си тук?

И даде верния отговор, преди да успея да му предложа някоя умела лъжа.

— Ще ти кажа защо. Трябвало е да разбереш дали Крис представлява опасност за теб. Дали неговото приятелче знае каквото знае и той — а то знае. Това е нашата застрахователна стратегия.

— Виж, Брайън — обади се Крис. — Ако…

— Остави всичко това — каза ми Непознатия. — Аз съм тук с твоя шанс да се издигнеш над всичко. Ако смяташ, че не си в състояние да се справиш с това, което имам за теб, ако не си… достатъчно способен, онова, което знаем за миналото ти, няма никакво значение. Ще те оставим на мира.

— Какви ги дрънкаш? — рече Крис.

А аз казах:

— Мога да се справя с каквото поискам.

— Да, мисля, че в този гаден ъгъл на вселената ти си способен да се справиш.

Не можех да овладея треперенето си, не можех да отрека истината.

— Чух, че си убиец. — Непознатия сви рамене. — Всеки може да убие някой незначителен.

— Аз не съм „всеки“! Аз съм различен. Имам власт.

Думите на Непознатия се впиха в плътта ми:

— Властта е онова, което прави властта.

— Въпросът е — рече Крис, — можеш ли да свършиш тази работа?

Презрително изсумтях.

— Работа ли?

— Не става дума за работа — поясни Непознатия. — Като те гледам и като знам какво ми каза Крис, ти не искаш работа и не става дума за това.

Устните ми бяха пресъхнали, трудно овладявах дишането си.

— А за какво?

— За мисия. За призвание.

— Да. — Изпълни ме топлина. Разбиране. Облекчение. Видях всичко в един-единствен миг на просветление: най-после „кога“ е „сега“! — Да.

— Какво ти каза Крис?

— Че мисиите са две — отвърнах аз.

— За начало две. После ще видим.

— Какво да видиш? — попита Крис. — Ти ми каза за два големи удара. Това е договорът, за който плащаш.

— Всички плащат — казах аз.

— Да, нали точно това ни е събрало — продължи Крис. — И нека никой да не забравя, че аз съм посредникът. Никой да не прецаква нашата част от работата, щото ще му разплача фамилията. Така че много внимавай.

— Откъде да знам? — попита Непознатия.

— Какво да знаеш? — изръмжа Крис.

— Знам какъв твърдиш, че е той — отвърна му Непознатия. — Друго не знам.

— Ти да не ме изкарваш лъжец? — викна Крис. — Ти дойде при нас, човече, и ние…

Аз казах:

— До какво си се докосвал?

— А? — попита Крис.

Непознатия натопи салфетката си в кафето и я прокара по масата, после изтри тапицерията на седалката откъм своята страна.

— Какво става, по дяволите? — попита Крис.

И аз излязох от сепарето, за да отида до бара, където седеше сервитьорката.

— Тук ли е готвачът?

— Ей, Мат! Събуди се! — Тя щракна със запалката си. — Мат! Човекът е гладен!

Главата и раменете на готвача запълниха отвора в стената зад бара.

— Какво ще обичате? — измърмори той. Очите му не доловиха светкавичното движение на облечената ми в ръкавица ръка.

Бам! 9-милиметровият пистолет в ръката ми подскочи. Готвачът залитна назад. На гърдите му цъфна червен кръг. Бам! Гръдната му кост се строши под втората тъмночервена дупка. Бам! Алена бразда проряза плешивото му теме.

Завъртях се към сервитьорката, видях я над черната цев. Цигарата подскочи между устните й.

— О, мамка му! — ахна тя.

Бам! Направих й трето око. Тъмночервени капки опръскаха прозореца зад гърба й. Тя се стовари на пода. Цигарата се претърколи по шията й. Докато влизах през въртящата се врата в кухнята, замириса на изгоряла плът. Крис и Непознатия чуха още един, последен изстрел в готвача — просто за да съм сигурен.

Когато се върнах, двамата бяха скочили.

— О, мамка му! — повтори думите на сервитьорката Крис. — Мамка му, мамка му, мамка му! Защо, по дяволите…

Натиснах бутона „КРАЙ НА ПРОДАЖБИТЕ“ и камбанката на касата иззвъня. Извадих всички банкноти от отделенията, измъкнах двайсетачките изпод чекмеджето и напъхах парите в джоба на лъскавото черно яке на Крис. И казах и на двамата:

— Сега това е съвършената картина на истински въоръжен грабеж.

После се обърнах към разтреперания непознат.

— Аз съм този, който съм.

— Да — промълви той. — Така е.

— О, мамка му! — измърмори Крис. — Дяволите да ме вземат.

Не успях да сдържа усмивката си, когато си помислих: „Всичко с времето си“.

Навън Крис избълва смелостта си в снега. Непознатият се обърна към мен.

— Онова, което ти предлагам, е възможност да докажеш на света силата си. Не само веднъж, а два пъти. Да…

— Да накарам милиони очи да ме видят! И да се поклонят!

— Да. Да, така е.

— Очаквах те — продължих аз. — Не го разбирах, но ето те тук. Най-после.

Непознатият ми подаде дебел плик. Вътре имаше миникомпютър, наръчници и снимки. Мъжът каза:

— Тук е всичко, което трябва да знаеш засега. Но още тази нощ трябва да решиш едно нещо.

— Какво?

— Трябва да се махаме оттук! — извика от колата Крис.

— Заради връзката: как да те наричам?

— Наричай ме Г. Гневния отмъстител. Господарят. Който очаква възхода си. А ти си моят Вратар към онова, което е мое, което ме очаква. Ти си В.

— Може никога да не научат истинските ни имена — промълвих аз, — но светът ще затрепери от докосването ми! Обещай ми това!

После — беше толкова сладостно! — дланта на Вратаря се насочи към лицето ми. Покри очите ми и ме накара да коленича в снега. Изпитах вълнение, усетих пулсиране в слабините, усетих властта, познанието.

След това Крис натисна клаксона, за да напомни, че трябва да тръгват.

Всичко с времето си.