Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- White Flame, 1996 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Крум Бъчваров, 1997 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,3 (× 3 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- Еми (2014)
- Допълнителна корекция и форматиране
Издание:
Джеймс Грейди. Брутално
Американска. Първо издание
ИК „БАРД“, София, 1997
Редактор: Иван Тотоманов
История
- — Добавяне
53.
Ник Шърман гледаше покритото с тъмночервени петна легло в хотелската стая в Чикаго. Зад мръсния прозорец в сивото утро на този четвъртък тракаше влак. До стената зад Ник стояха трима души от спецгрупата на чикагската полиция. Детективът от отдел „Убийства“ на чикагското управление каза:
— Тоя шибан звяр направо я е разфасовал.
— Видях снимките — отвърна Ник.
Яката жена, която работеше на регистрацията на първия етаж, носеше върху бронираната си жилетка анцуг с емблемата на „Чикаго Булс“. На кръста й имаше затъкнат 9-милиметров пистолет, а в джоба си носеше значка на чикагската полиция. Димът от цигарата й се издигаше към вентилатора на тавана. Неугледно облеченият мъж на дивана бе градският шампион по карате. Под възглавниците до него се криеше зареден пистолет. Закачената на асансьора табелка лъжеше: „Не работи“. На всеки етаж чакаха ченгета. Снайперистки групи покриваха всеки сантиметър от хотела.
В стаята чикагският детектив каза на Ник:
— Единственото, което си спомня момичето на регистрацията, е, че типът е бял. Когато се върне, ще го хванем.
— Ами ако не се върне? — попита Ник. — Няма го вече цяла нощ. Трупът, който е оставил, наистина може да те накара да избягаш.
— Оставил е в гардероба две ризи, панталони, хапчета за простуда, триста седемдесет и пет долара и ключове за кола. Завил я е с чаршаф. Типичен маниак. Във факса, който получихме от вашите психолози, се казва, че е от онези гадняри, дето обичат да се… наслаждават на работата си. Ще се върне.
— Нещо не е наред — каза Ник.
— Не съм забелязал — изръмжа чикагското ченге.
— Как успяхте да откриете трупа?
— Анонимен сигнал. Чула писъци от тази стая. Според нас е някоя курва, която е имала сеанс тук, чула е, че става напечено, и ни е подхвърлила информацията. Хората ни реагираха бавно, но…
— И освен накълцаната и с прерязано гърло жертва на леглото сте открили това. — Ник посочи един тебеширен кръг, начертан на жълтия тапет до леглото. Тебеширен кръг, който обграждаше кървав отпечатък от длан. На четири от тъмночервените пръсти се виждаха характерните линии.
— Снимахме го и го пратихме в Бюрото, като се надявахме на бързо идентифициране. Направо се шашнахме, че получаваме толкова светкавичен отговор.
— Сигурни ли сте, че Кърт Ванс не е забелязал колите ви?
— Не сме сигурни, но не сме и идиоти. Първите ченгета, които са пристигнали на местопрестъплението, решили, че е някой маниак, взели описанието му от разпоредителката и пратили цивилни групи в двата края на улицата. До хотела не се е приближавал никой, който да отговаря на описанието на престъпника.
— Казахте, че групата ви по аморално поведение имала видеозаписи на момичето.
— Шери Уличницата. Ще ви дам касетата.
Ник погледна към окървавения чаршаф. Кръвта се бе пропила в дюшека, червени петна осейваха пода. Представи си образа на голата жена със зейналите й рани, премигна, извърна очи, насочи ги към пепелявожълтия тапет с кървавия отпечатък. После се завъртя към чикагския детектив.
— Трупът — отнесли сте го. Но всичко останало…
— Седи си както го е оставил той. Не сме пипали даже чантичката й на масата.
— Това — рече Ник и посочи към кървавия отпечатък. — Не сте го сваляли, нали?
— Щеше да е тъпо да унищожаваме такова страхотно доказателство и толкова чист отпечатък, който момчетата от лабораторията ви да идентифицират. Обаче цялото проклето легло беше в кръв и трупът беше…
Но Ник вече тичаше към банята, местейки поглед от покритата с петна тоалетна към мръсната вана и мивката: сивкав порцелан около… блестящи кранове. Самата мивка бе пропукана, но бяла. Искрящо чиста.
— Какво е заключението от аутопсията за причината на смъртта й? — извика той.
— Да не сте луд като онзи тип! — отвърна чикагският детектив. — От неделя насам е била кълцана на шейсет места, а вие питате за резултатите от аутопсията?
— Значи не е извършена — даже не е насрочена, нали?
— Най-важно е да открием кой, а не какво е убило…
Ник посочи кървавия отпечатък.
— Това не е нейната кръв, а неговата.
— Какво?
— Ако я беше кълцал, докато е жива, щеше да засегне някоя артерия. Кръвта щеше да оплиска цялата стая. По отсрещните стени няма нищо. Навярно я е удушил и е започнал да я реже едва когато сърцето й е спряло.
Чикагското ченге премигна.
— Кърт е предпазлив, момче — рече Ник. — Не би искал да се опръска с кръвта на проститутка. Порязал се е над мивката. Отпечатал си е дланта, оставил ни е това. Инсценирал е ужасяваща сцена, погрижил се е отпечатъкът му да бъде забелязан и незабавно идентифициран.
— Защо?
— За да оставим всичко друго и да се втурнем насам с цялата си кавалерия — отвърна Ник.