Джеймс Грейди
Брутално (19)

19.

Жълтите фарове на вишневочервения автомобил се отбиха от магистралата и спряха пред едно крайпътно заведение на двайсет и седем километра от Мейсънвил, Айдахо. Шофьорката слезе. Циповете на коженото й яке прорязваха сребърни линии в мрака. Френските джинси плътно прилепваха по стройните й бедра. Тя разтърси гъстата си черна коса и влезе в заведението.

Жената издиша в кехлибарената мъгла на бара — бирени изпарения и миризма на престояли соленки. Един мъж бе заровил глава в лакътя и дремеше. Тя остави десетачка на бара и каза на изрусената стокилограмова барманка, която четеше вестник:

— Изгори ми гърлото, Ирен.

Барманката плъзна пакет цигари към червените нокти на клиентката си и й наля чаша водка. Жената гаврътна алкохола, остави празната чаша на дървения плот и потръпна. Тежките й клепачи се затвориха, после се отвориха.

Върху пластмасовия купол на джубокса падаше синя светлина от някаква неонова реклама на бира. В лъскавата повърхност тя виждаше отражението на самотния мъж, седнал в едно от сепаретата. С бавно поклащане на глава шофьорката изви нагоре ъгълчетата на червените си устни и впила поглед в стената пред себе си, каза:

— Дай ми още една, Ирен.

Барманката се пресегна към водката.

— Хайде нека са две.

Брюнетката взе монетите от рестото и се насочи към джубокса. Подмина пияния шофьор на бара, без да го поглежда. Мина покрай мъжа в сепарето, без да го поглежда. Не видя никой друг в заведението. Вратите на тоалетните в дъното бяха затворени. Тя допря длани до купола на джубокса — плътта й изглеждаше прозрачна — пусна в отвора всичките монети и набра номерата на Ханк Уилямс и Бъди Холи.

Барабанният тътен от „Пеги Сю“ накара пияния на бара да потръпне в съня си. Шофьорката на вишневочервения автомобил се обърна в такта на песента и се върна при очакващите я чаши водка и пакета цигари. Раковите пръчици паднаха в джоба на якето й, чашите увиснаха в извитите й като папагалски клюнове нокти. На земята не капна нито капчица, докато жената вървеше в ритъма на рокендрола към мъжа в сепарето.

Остави едната чаша до бирата му, пъхна се в сепарето срещу него и вдигна крак върху външния ръб на седалката му. Дългото й бедро се изви между него и свободата.

— Хей, супермен — рече жената. — Да не търсиш любов на самотни места?

— Намерих онова, което търсех — отвърна Далтън Кол.

— Значи си късметлия. — Синята светлина на бара правеше устните й да изглеждат почти черни. — Не предполагах, че ме следиш толкова плътно. Но не би. — Тя изви вежди. — Лошо момче. Да не си монтирал подслушватели в нашия щастлив дом? Казах на Боби, че излизам, но не и къде отивам.

— Идваш тук три-четири вечери на седмица — каза Кол.

— Не. Печено ченге като теб не би заложило на такава вероятност.

— Не се тревожи за мен, Рики.

Тя му отправи дълга, сладка усмивка.

— Имал си много работа, нали, момчето ми?

— Да, денят беше дълъг.

— И си научил името ми? Подготвил си тази засада?

Кол сви рамене.

— Не бъди толкова свенлив. Някое момиче може да си помисли, че за първи път излизаш на среща. Имал си много момичета, нали, Далтън? Така се казваш, нали? Поне така пишеше в служебната ти карта.

— С това име съм роден.

— Обзалагам се, че на момичетата им харесва. Обзалагам се, че ти харесва, когато ти го шепнат съвсем тихичко, бавно и сладостно.

— Рики Сайд — каза Кол. — Защо не си използвала псевдоним, когато си се снимала в онези филми? Ако не официално, поне само в надписите.

— Харесвам се такава, каквато съм. Има ли закон, който да го забранява?

— Има закони, които забраняват детската порнография, междущатския транспорт на…

— Аз никога не съм била в бизнеса. — Тя вдигна чашата си за наздравица. — Бях просто звезда.

И изля половината водка в гърлото си.

— В два от филмите си била на седемнайсет.

— Значи си се научил да проверяваш шофьорски книжки, да събираш и да изваждаш. Знаеш ли други номера, Далтън?

По заповед на Кол шестнайсет оперативни агента от местните щабове яростно се бяха нахвърлили на работа. Бръмчаха компютри, информатори се привикваха на „доброволен“ разпит.

— Поне два от твоите порнофилми могат да се свържат с едно известно нюйоркско мафиотско семейство.

— О, божичко, господин агент! Била съм лошо момиче значи, а? Аз пък си мислех, че Америка е купена от семейния бизнес! И сега някой мухльо, завършил право, може да ме съди за детска порнография. По дяволите, нима жертвата не съм аз?

С червения си нокът Рики нарисува на масата кръг.

— Иди да намериш пръчка, за да ме набиеш, мили. Ако искаш, разбира се.

— Искам да си свърша работата.

— О, Далтън! — Тя разтърси косата си и остави якето й да се разтвори. Носеше плътно прилепнал пуловер. Дори на синята светлина Кол виждаше, че не носи сутиен. — Ти искаш много повече от това.

Инспекторът се зачуди дали жената може да усети мириса на потта му.

— Защо си ми устроил тази засада? — попита Рики. — Защо просто не накара пътния патрул да ме прибере, да ме завлече в някоя ченгеджийница, в която си събрал приятелчетата си на купон? Искам да кажа, че този разговор можеше и да ни се размине. Нямаше да си първият, когото съм прелъстила и изиграла. Боби знае всичко това, така че даже някой да ни види тук, аз съм чиста. Но защо си го направил сам, само ти и аз?

— Какво правиш, Рики?

— Купих ти пиене — усмихна се тя. И прокара пръст по ръба на полупълната си чаша. — Харесва ми, че ми знаеш името.

— Кое?

Погледът й беше твърд, но той по-скоро усети, отколкото чу, че гласът й става по-дълбок.

— Какво искаш да кажеш?

— Онези филми, в които си участвала на седемнайсет години…

— Гледал ли си някой от филмите ми, Далтън? — Ъгълчетата на червените й устни се извиха нагоре. — Чудя се какво би си помислил. Но днес трудно можеш да ги намериш. Негативите са изгорени. Постоянно ограбват видеотеките из цялата страна или пък хората просто взимат касетите и не ги връщат.

— На Слоусън ли беше идеята? Или твоя? Или на Айгър?

Тя сви рамене.

— Просто съвпадение.

— Разчистваш след себе си, а, Рики? Дошъл ти е нов акъл? Опитваш се да се преоткриеш — за пореден път?

Тя само се усмихваше.

— Имаш много опит в преоткриването — каза Кол.

— Бях актриса.

— Рожденото ти име е Рики Сайдман — отвърна инспекторът. — Ти си еврейка.

Момичето премигна. Бръкна в джоба си за цигарите и запалката. Докато палеше, ръцете й не трепереха.

— Искаш ли да бъдем приятели, Далтън?

— Не. Имаш вкус към кофти приятели.

Тя сви рамене.

— Вкусовете се менят.

— Какво би казал твоят фюрер, ако знаеше, че си еврейка?

— Боби знае, че съм най-феноменалната курва, която е чукал. Страхува се до смърт да не ме загуби, въпреки че вече почти не го вдига. Защо тогава да вярва на лъжливите ченгета?

— Тогава да вземем Айгър — рече Кол. — Той не е под влиянието на дрогата или с каквото там тъпчеш Слоусън. На Айгър му харесва да командва зад кулисите. Той е адвокат. Знае как да чете съдебните досиета. Как да им вярва. И няма да му пука дали си най-готината курва, която е чукал.

— А на теб ще ти пука ли?

Кол сви рамене.

— Айгър изглежда разумен тип.

— Обаче е кофти в леглото. Трябва да си връзвам очите, за да ми го сложи. А ти би искал да мога да виждам, нали, Дал…

— Не разбирам как си могла да се свържеш с тях. Сменила си името си, но пак си останала еврейка. Те възхваляват убийството на повече от шест милиона евреи. Смятат, че трябва да бъдеш убита.

— Те не ме познават. И никога няма да ме познават.

— Тъпо е да залагаш на това.

— Кое е тъпо, Далтън? Аз тъпа ли съм, или съм луда?

Той отвърна на твърдия й поглед.

— Остави — рече Рики. — Прекалено си праволинеен, за да раз… Не, почакай, накарай малкия си, честен ченгеджийски мозък да го проумее: целият свят е концлагер — нали? Има ли значение дали те убиват с газ, понеже родителите ти са евреи, или защото харесваш момчета? Защо да не си купиш билет за този влак, след като не искаш да се тъпчеш с лайната на фарисейски задници или…

Тя се задъха, забеляза изгарящия пръстите й фас, хвърли го на пода и каза:

— Тъй че единственият избор, който ти остава, е да тръгнеш или с гаднярите, или със стадото. В крайна сметка всички свършват в газовата камера.

Тя вдигна чашата си в последна наздравица и я пресуши.

— Ти си удивителен извор на глупости — каза й той.

— Ти дойде при мен. Сега ще кажеш ли на шефовете ми за мен? Това ще е много умно. Белият рицар на Америка подхвърля на нацистите еврейка, за да подпомогне кариерата си. — Тя се усмихна. — Знаеш ли, ходех в християнско неделно училище, за да ядосвам старците си. Бях на тринайсет. Аматьорски дни. Свещеникът казваше, че да мислиш за извършването на грях е почти също такова зло, каквото и да го извършиш. Кажи ми, Далтън Кол, смяташ ли да предадеш на нацистите една еврейка?

— Дай ми каквото искам — отвърна Кол.

— Всичко каквото искаш ли да ти дам? — усмихна се тя. — Бих могла. Знам какво си мислиш.

— Запази си проклетия гаден живот. Самоубийствените си игрички с нацистките кретени. Не можеш да понасяш да те докосват, нали?

— Можеш ли да ми предложиш нещо по-добро? — изръмжа тя, но гласът й бе на границата на плача. — Бих могла да изчезна в нощта, да те пратя на майната ти, да пратя на майната им и тях, да пратя на…

— Какво получаваш от тях? — попита Кол.

— Имам да взимам още — сви рамене тя. — Никой от едно време — имам предвид когато се снимах — не смее да се обади. Получавам парче от баницата. Те не знаят колко са тъпи, как ги изигравам… Имам пари. Имам спестявания. И това е на километри от най-трудната работа, която някога съм имала. Може би даже е по-лесно, отколкото предстоящите ми представления, от следващите ми изпълнения, когато напусна тази сцена. Тогава бих могла да използвам приятел. Истински приятел, който знае истината, който не се страхува, който…

— Разкажи ми — прекъсна я Кол. — Разкажи ми сега. Имам телефон и нож, с който да спукам гумите на колата ти.

Тя го погледна, учудена като малко момиченце.

— Толкова ли си студен?

— Естествено.

Клепачите й се спуснаха и Рики се наведе напред. Усмихна се право в сърцето му.

— Точно моят тип. — После прошепна: — Ще ти кажа каквото искаш. Но ще трябва да си платиш.

— Какво?

Двамата бяха толкова близо един до друг, че тя изпълваше очите му. Кол усети мириса на парфюма й, на шампоана й. Статично електричество долепи кичур от черната й коса до наболата четина по бузата му. Можеше да протегне ръка над масата и да прокара пръсти по пуловера й. Тя го целуна — истинска целувка по устните, мека и жадна. Възбуждаща. Когато се отдръпна назад, червилото й бе размазано.

— Първо трябваше да те накарам да си платиш — каза Рики. — Това го знае всяка курва. Der Minister Eiger, Слоусън: нито един от двамата няма представа какво искаш. В какво са били замесени онези типове, за които ги пита. Смятаха Лъстър за използвач, а не за един от шибаните им импотентни нацистки „братя“. Другият… как се казваше?

— Крис Харви — прошепна Кол. И мислите, и сърцето му подскачаха.

— Както и да е — той също е още една нула. И след излизането им от затвора нито един от двамата не е бил свързан с АА, освен за бизнеса с дрога.

Тя се усмихна.

— Беше ли ти толкова хубаво, колкото и на мен?

— Ако ме лъжеш…

Рики се изправи и взе цигарите и запалката си.

— Знаеш, че не те лъжа — каза тя. — Така че как ще ме чукаш?

— Не „как“, а „ако“. Само да си ме излъгала…

Ноктите посегнаха към него и отметнаха косата от челото му.

— Харесва ми да съм искрена с теб — каза момичето. — Но не пращай някое от приятелчетата си да ме следи. Само се опитай да използваш малката ми тайна, за да ме изнудваш, и ще пратя всичко по дяволите.

— Ще правя каквото си искам — отвърна Кол.

— Както вече казах — измърка Рики, — ти си тъкмо моят тип мъж.

После си тръгна. Ханк Уилямс пееше „пай с раци, рибена чорба“.

Джубоксът замлъкна. Барманката обърна поредната страница на вестника си и започна да чете за извънземни, представящи се за Елвис. Никой не знаел родната им планета.

Кол излезе, заобиколи заведението и се качи в празния автомобил на Бюрото. Наблюдателната група му съобщи по радиостанцията, че вишневочервената кола се връща към града.

Към служебния автомобил се насочи тъмна фигура. После сянката се превърна в човек: пияният шофьор на камион от бара — с оръфано дънково яке, дънки и каубойски ботуши. Той отвори предната дясна врата, пъхна се вътре и каза:

— Какво мислиш за нея?

— Не можеш да оценяваш човек отвъд известна граница — отвърна Кол. — Хората са такива, каквито са. Смяташ ли, че те е разпознала?

— Няма значение — каза Ник Шърман. — Тя не беше единствената от актьорския бранш. Доста добре се преструвах на пиян.

— Да — без да се замисля, се съгласи Кол.

— Няма да пропее — продължи детективът. — Ще си мълчи, защото знае, че няма да я издадем.

— Тогава трябва ли да й вярваме? — попита Кол и сам си отговори: — Според мен, да.

— И мислиш, че няма връзка с нашия убиец, така ли?

— Да — отвърна Кол.

— Не мога да понасям такива случаи — рече Ник. — Животът ми харесва повече, когато нещата са по-еднозначни.

Поседяха за малко в колата, в ледената нощ.

После Кол завъртя ключа.