Джеймс Грейди
Брутално (27)

27.

През отворената врата на кабинета на Лорън на третия етаж в щаба на Фарън Кол чу Монаха да казва:

— Имат ли някакви бомби?

Две бързи крачки отведоха инспектора в стаята. Лорън седеше зад бюрото си. Монаха изпълваше стола пред нея.

— Чух нещо — рече Кол. — Звучи ми доста по-интересно от онова, от което току-що идвам.

— Никой не те е канил — изръмжа Монаха.

Кол сви рамене.

— Какви бомби?

— Готвят се да нападнат Фарън по „Един час“ — отвърна Лорън. — Това е шейсетминутното предаване в събота, което…

— Всеки знае какво е „Един час“. Но „бомби“, „нападане“ — това е политика, не война.

— Политиката е война — възрази Лорън.

— И с какво разполагат срещу Фарън в „Един час“? — попита Кол.

— Не знаем. — Тя погледна Монаха. — Все още.

— Онази жена е обикаляла навсякъде — отвърна Монаха.

— Събрала е съдебните досиета в Сан Франциско, ровила се е в Чикаго.

— Искаш да кажеш Кери Уест ли? — попита инспекторът.

Кери Уест бе прочута русокоса репортерка, една от водещите в „Един час“.

— Мислиш, че телевизионна звезда като нея ще си каля краката ли? — изсмя се Монаха.

— Иска ми се да бях Кери Уест — рече Лорън. — Тя е актриса, не репортерка. Повечето от материалите всъщност събира продуцентката Кати Хауърд. С кого е разговаряла, Монах?

Гигантът хвърли поглед към Кол.

— Той или е с нас, или вече е прекалено късно — отбеляза Лорън.

— Говори се, че Хауърд била търсила отец Майк.

— Открила ли го е?

— Не знам. Но както научих днес, през последните няколко седмици никой не го е виждал.

— Кой е отец Майк? — попита Кол.

— Ако искам да съм любезна, трябва да го характеризирам като „уличен проповедник“ — отвърна Лорън. — Чикагският проект на Фарън ще създаде нов вътрешен град без бедност. Стартирането на проекта ще разруши… традиционните политически структури на властта в града.

— Машината — рече Кол.

— Значи нямаш памук в ушите — каза Монаха.

— Справихме се с много хора — продължи Лорън. — Трябваше да революционизираме, както се изразява Фарън, стария стил на Чикаго. Отец Майк е олицетворение на този стар стил.

— Аз се справих с него — рече Монаха.

— С какво е разполагал срещу Фарън? — попита Кол.

— Справихме се с него — отвърна Лорън. — Това беше достатъчно.

— Какво му даде Фарън?

— Нищо лошо, нищо голямо — каза Монаха.

— Нищо достатъчно лошо — поправи го Кол, — иначе нямаше да разговаря с продуцентите от телевизията.

— Ние сме чисти! — изръмжа Монаха.

— Само излез на улицата — отбеляза Лорън, — и обувките ти вече са мръсни.

— Колко мръсни? — попита Кол.

— Няма значение — отвърна тя. — Важното е какво ще продаде на „Един час“ отец Майк.

— Те не купуват новини.

— Не и това предаване — възрази Лорън. — Отец Майк сигурно смята, че Фарън ще се провали и че поради това е разумно да се откаже от нас. Навярно си мисли, че репутацията му ще се повиши, като пререже гърлото на Фарън и се превърне в героя, надул свирката.

— Ще го повиша аз — закани се Монаха.

— Просто разбери къде е — каза Лорън. — Недей да приказваш с него — нито ти, нито който и да е от хората ти. Ако го видиш да се задава, мини от отсрещната страна на улицата. Не ни трябват още новини.

Бившият футболист се изправи.

— Затвори вратата на излизане — рече жената.

Монаха я погледна. Погледна и Далтън. Поклати глава, но на излизане затвори вратата.

Лорън се залюля на шефския си стол.

— Господин Далтън Кол. Който научава всичките ни мръсни малки тайни.

— Както сама каза, това са наши тайни.

— Само ти и аз, а?

— Операцията си е на Фарън.

— Да. Обичаш ли да създаваш проблеми на Джон Лейбовиц?

— Това вдъхновява дните ми.

— Ще създаваш ли проблеми и на мен?

— Ако се наложи — сви рамене Кол. — Имаме сделка.

— Надявам се. Разбира се, имахме сделка и с отец Майк.

— И каква беше тя?

Тя поклати глава.

— Не, това не е твоя работа.

„Стреляй напосоки.“

— Сключила ли си сделка с „Един час“?

— Далтън! „Един час“ е най-уважаваната журналистическа институция в Америка! Обективно разследване на фактите на изключително равнище! Да смяташ, че в безкомпромисното си търсене на истината, справедливостта и…

— Как го направи?

Тя му се усмихна. Той й отвърна.

— Предаването се нуждае от Фарън — каза Лорън. — Той е в центъра на новините. Правят проучване за него, защото ще получи много гласове. Затова е толкова важно да го включат в предаването си. Фарън се съгласи. Повика главния водещ. Накара го да се съгласи, че ще е „страхотно“ и „по-честно“ Фарън да се появи на живо и да отговори на всички въпроси на цялото им проклето стадо кореспонденти. Което означава, че продуцентката не може да промени формата на предаването, без Фарън да е в състояние да докаже, че „Един час“ са нарушили обещанието си. Интервюто трябва да задоволи самолюбието на четирима „кореспонденти“, всеки от които ще настоява да зададе поне един предаван по националната телевизия въпрос на най-оспорваната политическа и обществена фигура в страната. Затова няма значение какво ще открие Кати Хауърд, която всъщност събира материалите. Нейните въпроси трябва да бъдат разпределени между звездите. И така е трудно да му устроят капан. Трудно е да поддържат стриктна логика на въпросите. Фарън ще е самотният герой каубой, изправил се срещу искащата линч тълпа — даже да твърдят, че язди краден кон.

— А така ли е? — попита Кол.

— Не и в действителния живот. И не по телевизията. А тъй като не могат да редактират интервю, излъчвано на живо, да отрежат всички паузи и въпроси, които не засягат никакви остри проблеми… не мога да повярвам, че ще посветят цялото предаване само на него, но дори да го направят, имат само шейсет минути, като броиш и рекламите.

— Би могло да е достатъчно — отбеляза Кол.

Лорън се усмихна.

— Не се тревожи. Научила съм едно нещо: Фарън Сиърс отлично може да се грижи за себе си.

Клетъчният телефон в джоба на сакото на инспектора иззвъня, разсече въздуха в кабинета и завибрира до костта над сърцето му.

— Някой те търси — каза тя.

— Извинявай — рече Кол и бръкна да извади мобифона.

— Постоянно се случва — отвърна Лорън.

— Кол слуша — каза той по телефона.

В ухото му се разнесе гласът на Ник Шърман:

— Открихме сестрата на Крис Харви!