Даниел Стийл
Изгубена любов (23)

Глава двадесет и трета

През уикенда Шарлот спря своята кола пред дома им и с победоносен израз слезе и звънна на вратата. Дойде да отвори Сам, възторжен, че отново я вижда. Подаде му клетка с особена форма, покрита с бледосиня покривка. От клетката се чуваше чудно пищене и се усещаше остра миризма, която явно не пречеше на Сам. Когато смъкна покривката, изпищя от радост. Под нея беше ангорско морско свинче. Шарлот беше права, наистина извеждаше като кръстоска между кученце и зайче.

— Но не. Но не… Татко, само погледни! — викаше на баща си, който тъкмо слизаше по стълбите, току-що обръснат и взел душ. — Мога ли да го задържа? — Шареше с очи от баща си към Шарлот. Шарлот погледна Уотсън старши с молба.

— Защо не — усмихна и се Оливър с любов. Тя знае да доставя само радост на всички.

— Мога ли да си го занеса в стаята?

— Ако не ти пречи тази воня, можеш. — Двамата възрастни се засмяха, а Сам взе клетката от ръцете на Шарлот и хукна с нея по стълбите, преди някои от тях да размисли.

Следобед се отправиха към Малибу да се забавляват на плажа, а вечерта отидоха на един филм, който Мели искаше да види. Това беше отвратителен филм на ужасите за пубертети, за който Шърли се произнесе, че й прилича на някои то нещата, които е играла в началото. Денят завърши в кафенето „Хард Рок“, където дори невъобразимият шум не пречете на Шарлот. Следващата седмица посетиха Дисниленд. Животът с Шарлот течеше като непрекъснат празник. Измисляше за тях фантастична програма, показваше им интересни неща и дори ги покани вкъщи и им сготви вечеря. И дори когато Сам колебливо призна, че Аги е по-добра готвачка, обичаше Шърли може би още повече. Кръсти на нея и своето морско свинче, което наричаше Чарлз и галено Чарли. Мели вече се беше похвалила на всички, с които се беше видяла, че баща й ходи с Шарлот Симпсън.

Нито Сам, нито Мели, имаха нещо против това, а и не им пречеше, когато Оливър им съобщи, че няма да бъде вкъщи вечерта. В делничните дни това не се случваше често, защото Шарлот трябваше заради своята трудна работа да бъде много рано сутрин в ателиетата. Два пъти през уикендите дори преспа у тях в гостната. Успяваше учудващо добре да овладее ситуацията, за да не смути със своето държане децата. Но нито едно от тях, разбира се, не предполагаше, че късно през нощта баща им се прокрадваше на пръсти по коридора и се шмугваше с щастлива усмивка в леглото й и тя му казваше засмяна „шшт!“.

На всички тази подредба на живота беше напълно изгодна. Джордж и Маргарет също харесаха Шарлот, когато дойдоха на посещение месец, след връщането на децата. Естествено запознанството им с нея им направи отначало голямо впечатление. Но бързо забравиха колко е известна. Като че ли и тя самата не го разбираше и не се хвалеше със своите успехи, и към всичките си близки винаги беше сърдечна и мила, така че хората я обичаха не като телевизионна звезда, а като жена. Както вече беше казала на Мели, веднага след като се запознаха, успехът наистина е приятен, но не е най-важното в живота. Нея самата най-много я интересуваха хората, които обичаше.

Но нейния успех не можеше да се пренебрегне. Където и да се появеше, навсякъде, от нея някой искаше автограф или я притесняваше в най-неочаквани моменти, за да я запита дали наистина е тази… и след това се разприказваше колко му харесва нейното предаване… и разпитваше кои са Мели и Сам… Понякога това беше уморително и Оливър се опитваше възможно най-малко да мисли за него. Но Шърли винаги беше мила, търпелива и разбираща със своите почитатели, и се държеше така щастливо, като че ли целия ден е чакала само тях да дойдат и да си поговорят с нея. Мели от време на време я питаше как е възможно изобщо да издържа и да не губи търпение.

— Това съсипва, мила, моята професия. С това трябва да се смириш, ако избереш тази работа, защото иначе няма да стигнеш далеч. Та нали го правиш както за тях, така и за себе си. А в момента, когато престанеш да се интересуваш от тях, преставаш и да играеш добре.

Шарлот успя напълно да очарова и бащата на Оливър, Джордж, който я смяташе за най-хубавото момиче, което някога е виждал. Само се молеше да се ожени за сина му. Преди да отпътува, попита директно Оливър дали е поискал ръката й.

— Моля те, тате. Познаваме се едва от два месеца, така че не ме притеснявай. Освен това я чака голяма кариера. Не ми изглежда, че би искала да се обвърже с такъв обикновен смъртен като мен и с куп деца. — Тя всъщност казваше, че би искала, но Оливър се страхуваше да я попита.

— Аз си мисля, че иска. Дава предимство на действителните, не фалшивите, почтените неща.

— Аз знам, но тя може да си избере в Холивуд когото си поиска. Затова не трябва да се прибързва. — Оливър все още не можеше да повярва в своето щастие. Нито пък Шърли.

А когато веднъж седяха и спокойно си говореха вече след отпътуването на баща му и Маргарет до Ню Йорк, зазвъня телефонът и се обади Бенджамин, който така неконтролируемо хълцаше, че Оливър почти ме му разбираше.

— Успокой се, сине, бавно… така е добре… хубаво поеми въздух… — Погледна загрижен Шърли, защото се уплаши, че се е случило някакво нещастие. Вече много седмици не знаеше нищо за Бенджамин. Колкото пъти сам му телефонираше, никой не отговаряше, но Бенджамин отдавна го молеше да намине до дома в Пърчъс, когато дойде до Ню Йорк. — Така че говори, Бенджамин, какво се е случило? — Не можеше да се чуе нищо друго, освен пресекливия плач на Бенджамин.

— Аз повече ме мога да издържам, татко… вече не мога… ненавиждам я…

— Какво се е случило?

— Нищо. Само съм уморен до смърт… постоянно само бачкам, за да заплатя за всичко, от което детето и тя се нуждаят… тя напусна работа и мислеше, че е отново бременна, но не е. — Този път обаче това не би било негово дете. Повече от два месеца не бе я докосвал. — Ходи с Били Уеб и Джони Пиърсън… аз не знам, тате… постоянно само някъде скита. Понякога трябва да мъкна с мен детето на работа. Но обичам Алекс и не искам да го напусна… но повече не мога… — Отново се разплака. — … повече така не мога да работя… просто не мога. Миналата седмица исках да се самоубия. Седях час в гаража и се мъчех да събера смелост и да запаля мотора на колата, но не можах. Постоянно трябваше да мисля за Алекс и какво би станало с него, ако остане с нея. Изобщо не се интересува от него, татко. Понякога дори забравя по цял ден да го нахрани и когато се върна вкъщи, Алекс засинява от плач. Миналата седмица й го поверих за десет минути и той едва не падна в басейна. Помогни ми, татко, моля те… отведи ме оттук… — Хълцащият плач като че ли нямаше край, но когато Оливър подложи на Бенджамин веднага да си събере багажа и да дойде в Калифорния, Бенджамин отказа, защото не можел да остави детето. Прекалено го обича, а Сандра страшно би го занемарила.

— Защо ме дойдеш тогава с него?

— Тя казва, че няма да ми разреши. Казах й миналата седмица, че ще го отведа оттук. Заплаши ме, че ще извика полицията, ако се опитам да го направя. Казва, че нямам право да го взема, че тя е неговата майка. И ако го взема, всичките й приятели знаят, че нищо страшно не е направила и какво биха помислили. Но да се грижи за него също не ще.

— А майката на Сандра? Мислиш ли, че би помогнала?

— Не знам. Приятелят й я е изоставил и тя се преместила до Бейкърсфилд, недалеч от Лос Анжелос.

— Имаш ли телефонния й номер?

— Да. Сандра го записа на стената на кухнята. — Плачът на Бенджамин най-после утихваше. Беше едва на осемнадесет и не можеше да понесе това тежко бреме. — Представи си, не се е връщала вкъщи от вчера сутринта. Забавлява се с всеки срещнат вероятно още от раждането на Алекс. — Сега детето беше на пет месеца и половина. — Татко, аз наистина се стараех между нас всичко да върви, сериозно, но просто не върви — допълни след това със засрамен глас. — Понякога я ненавиждам.

Оливър изобщо не се учудваше и си казваше, че той сигурно би я и убил, ако е на негово място, или отдавна би я изоставил. Само че Бенджамин е наистина решен да се държи към нея и своя син по съвест. Оливър отново благодари на съдбата, че Бенджамин не се ожени за нея. Поне това беше без усложнения.

— Успокой се. Защо през уикенда не наминеш към дядо си?

— А какво ща правя с Алекс? — В неговия глас изведнаж прозвуча безпомощност като у уплашено дете. След почти едногодишна работа на две места, когато издържа момиче, което дори не е негова жена, и след почти шестмесечна грижа за детето, Бенджамин беше така изчерпан, че не можеше да мисли логично.

— Вземи го със себе си. Маргарет ще ти помогне, та нали е била медицинска сестра. Вземи си някои неща и изчезни оттам. Ще им се обадя, че ще отидеш. А сега ми дай телефонния номер на майката на Сандра. — Бенджамин му то продиктува, а преди да затвори, обеща, че ще събере вещите и на двамата и още вечерта ще отпътува при дядо си.

Оливър се обади на баща си и му обясни ситуацията. Джордж го повтори на Маргарет, която беше някъде наоколо, а след това гарантира на сина си, че ще направи всичко възможно, за да помогне на момчето.

— Трябва да го извадиш от тази каша, Оливър.

— Ще направя всичко възможно за това, тате. — Не му каза, че най-големия му внук е размишлявал дори за самоубийство, защото самият той не беше се отърсил от шока. Но след като затвори, довери се уплашено на Шарлот.

— Боже, Оли, измъкни го оттам. Защо не отлетиш дотам и не го отведеш?

— Най-напред трябва да поговоря с майката на Сандра дали няма да вземе при себе Сандра и детето.

Когато набра нейния номер в Бейкърсфилд, отговори още при първото иззвъняване на телефона. Изглеждаше пияна и доста примитивна, но знаеше кой е Оливър и знаеше за Сандра, Бенджамин и за детето. Оливър търпеливо й обясняваше, че както според него, така и според мнението на Бенджамин е дошло време да се договорят за някои допълнителни мерки. Попита я дали има желание да вземе дъщеря си и детето при себе си. След миг шикалкавене попита Оливър за единственото нещо, което я интересуваше.

— А ако ги взема тук, колко ще ми сипете за детето? И какво ще стане с нея?

— Ще видим. — Би дал всичко за това да отстрани Сандра от живота на Бенджамин. Това, разбира се, нямаше желание да съобщава на майка й. След това би се чудила какво още да поиска. — Зависи от това колко си представяте. Но естествено очаквам, че Сандра ще работи и ще се изхранва сама, ако, разбира се, не се върне отново в училище. — Майката не прояви никакъв интерес към евентуалното завършване на дъщеря си.

— Така че колко ще дадете?

— Да речем петстотин на месец за нея и за детето. — Не беше кой знае колко, но би било достатъчно, особено когато ще живеят с майка си заедно.

— Става. — Искаше да се осигури преди той да размисли. Господи, за детето почти нищо няма да изхарчи. Храни се само с някакъв детски бъркоч и с остатъка от парите могат двете със Сандра добре да си поживеят.

— Готова ли сте да подпишете договор, че сте съгласна с такова заплащане?

— Да. Естествено.

— Кога можете да вземете при себе си Сандра?

— По дяволите, не знам. Точно сега не работя. Поне да можех малко да й помагам… — В нейния глас на другия край на линията се почувства колебание. Със сигурност не е във възторг от мисълта, че трябва да държи при себе си някакъв ревящ дребосък и отново да си увеси Сандра на врата, въпреки че добре биха й дошли тези нари, ако не успее да измъкне от него и повече. — Може би ще стане, както сега се сещам, за седем стотачки.

— Шест. — Лицето на Оливър се втвърди от отвращение. Беше му противно дори да се разправя с нея. Повдигаше му се само като я слушаше, още повече от мисълта, че Бенджамин живееше с дъщеря й.

— Тогава отлично. Решено.

— Утре ще я кача на самолета към вас.

Обади се след това на Маргарет и я помоли, ако има възможност да отиде до дома им в Пърчъс и да помогне на Сандра да се качи с детето на самолета за Лос Анжелос. А също така и да вземе за уикенда Бенджамин при себе си. Искаше синът му малко да се успокои и освен това се боеше да го подлага на стреса да пътува за Лос Анжелос със същия самолет, с кой го ще пътуват Сандра и малкият Алекс.

Маргарет му изглеждаше като ангел спасител, когато бързо се съгласи да помогне за всичко. Не изглеждаше разтревожена или притеснена, беше готова с желязно спокойствие да направи каквото и да е, за да помогне на Оливър и при това да не обезпокои баща му. Благодари й от цялото си сърце, а тя още веднъж го увери, че след напускането на Бенджамин, ще заключи къщата в Пърчъс, ще включи алармената уредба и ще продължава да наглежда дома и по-нататък. Оливър все още не искаше да го продава, докато не се увери, че ще останат в Калифорния. Той му беше като гаранция, затова беше взел само под наем жилището в Калифорния.

След това се обади на Бенджамин, който като че ли бе чакал до телефона.

— Всичко вече съм уредил, синко. Говорих и с майка й и тя с радост ще ги вземе при себе си. — Искаше всичко да прозвучи като по-сърдечна покана, отколкото бе в действителност и обясни на Бенджамин, че самият той ще плаща за отглежданото на детето необходимата сума, така че Бенджамин не трябва да се безпокои. — Утре на летището ще има за нея предварително заплатен билет и Маргарет ще дойде да помогне на Сандра за опаковането и ще те отведе при дядо ти. Мислех, че би могъл да прекараш при тях ден или два и след това да се отправиш насам. — Най-после ще го има вкъщи. След всичките тези месеци ще бъде отново обратно в техния кръг и ще започне или нов живот, или ще продължи както някога. Оливър знаеше, че за Бенджамин вече никога не може да бъде същото, не може да изличи това, което се случи, или пък да забрави за своето дете, но има прано да продължи напред, не само да се погребе жив с момичето, което дори не обича, и с детето, което всъщност никога не е искал да има.

С това благородство вече доста време прекалява, но сега, когато най-после си призна истината, Оливър ще го измъкне на всяка цена и колкото може по-скоро, преди Бенджамин отново да се разколебае. Бенджамин най-напред се стресна от представата, че трябва да остави Сандра да отпътува с детето. Но беше прекалено уморен и депресиран, за да се противопостави. Баща му постоянно повтаряше, че за детето ще се грижи майката на Сандра. Накрая Бенджамин се съгласи с всичко вяло и след дълго мълчание с тъжен глас поблагодари на баща си.

— Само ще ми бъде много мъчно за Алекс. Той е толкова мил, татко. Вече пълзи. Не знам… — Отново започваше да се колебае. — Може би това не е най-правилното. — Само че в дъното на душата си вече мечтаеше за това да отхвърли от себе си това бреме. Та нали последните няколко месеца бяха като лош сън.

— Разбира се, така е най-правилно, — успокояваше го Оливър. — Нали ще можеш да го посещаваш в Бейкърсфилд. Оттук е само два часа път. Няма по-добро разрешение на въпроса. За теб, Сандра и детето. Не можеш да продължаваш да се бориш сам. Досега се държа мъжки и аз се гордея с теб. Но трябва да помислиш и за себе си. Не можеш на твоите години да дадеш нищо на сина си, когато нямаш в джоба си дори диплома от средното училище.

— Знам. — А след това Бенджамин загрижено запита: — Наистина ли майката на Сандра обеща да й помогне за Алекс? Не вярвам на Сандра, че ще се грижи за него.

— Да, обеща ми, и дори не работи. А сега отиди малко да поспиш. — Само че точно при тези му думи някъде в далечината се чу детски плач. Бенджамин реши да почака вкъщи Сандра, докато се върне, а Маргарет трябваше да отиде там чак сутринта. — Ще ти се обадя утре вечер при дядо ти.

Когато на другия ден му телефонира, Маргарет му съобщи, че спи. Едва не му се пукнало сърцето, когато Сандра и детето отпътували. Не искал да чуе, че след тяхното заминаване от къщата в Пърчъс няма да подреди сам и когато накрая отишъл при дядо си, от всички тези тревоги и напрежение бил напълно съсипан. Явно раздялата със Сандра не е минала без горчивина и разправия. Маргарет накрая го сложила в леглото като дете, дори без да е вечерял. Искаше да разбере от Оливър дали не би било по-добре Бенджамин да остане там още няколко дни, но Оливър настояваше да е при него в Калифорния веднага щом се съвземе дотолкова, че да може да пътува. Сега трябваше да дойде тук и да остави този кошмар далеч зад гърба си.

— Той с отлично момче, Оливър. Трябва да се гордеете с него. Докрай се държа като истински мъж. Но същевременно едва не се срути, когато малкия отлиташе.

— Знам. — Никога не бе предполагал, че Бенджамин ще се привърже толкова към своето дете, което определено носеше усложнения, но може би всичко постепенно ще се измени, а любовта му може с времето малко да охладнее, или Сандра може да прояви охота да се откаже от детето и да разреши на Бенджамин да го осинови. Оливър се посъветва с адвокат, който обаче го убеди, че докато Сандра не бъде склонна да се откаже от детето, а тя засега не е, няма възможност то да й се отнеме. Постъпили са правилно, че са й помогнали, за да отведе детето със себе си, но би трябвало Бенджамин да може да го посещава.

— Още веднъж горещи благодарности, Маргарет, че сте се погрижили за всичко — каза Оливър. — Не ми е приятно да ви ангажирам с всичко това, но наистина не знам към кого другиго бих могъл да се обърна. — Беше му дошло наум, да се обади в Ню Йорк на Дафни. Само че тя беше много далеко и освен това прекалено ангажирана с работата си. Самото небе му прати Маргарет, която помогна в тази ситуация, за което й беше много благодарен. Баща му имаше право. Тя е отлична жена.

— Баща ни казва, че Бенджамин много прилича на вас, когато сте били на неговите години. Енергичен е, мил, но вироглав. — Оливър я слушаше с удивление, защото винаги си беше мислил, че Бенджамин прилича повече на майка си. — Той ще се оправи, не се тревожете. Утре или вдругиден ще го кача на самолета.

Отново й благодари, а когато затвори, се обади на майката на Сандра в Бейкърсфилд, за да се увери, че Сандра и детето са пристигнали нормално. Потвърди пристигането и само искаше да знае кога ще получат първия чек.

— Пратих ни го по пощата още вчера, госпожо Картър, — отговори с погнуса Оливър. — Малкият добре ли е?

— Мил е, — каза по-скоро, за да го зарадва, отколкото от искрени чувства към своя внук. Най-после Оливър си отдъхна и седна удобно на дивана до Шарлот, която преживяваше заедно с него тези тревоги. Може би се вижда краят на това мъчение.

Обърна се към нея с уморена усмивка. Нежно го погали по косата.

— За моето момче това беше дяволска година, Шърли. Благодаря на Бога, че отново е свободен. — Но самият той почувства болезнена тъга по Алекс. Та нали с него губят и част от живота си.

— Бенджамин сигурно е трябвало доста да воюва със себе си, преди да ти се обади. Но трябва да признаеш, че се отказа от борбата навреме, докато все още има достатъчно сили.

— Сигурно. В много отношения уважавам това. Но ми е мъчно, че трябваше да мине през всичко това. — Вечеряха този ден сами на спокойствие, чак след като Мели и Сам се качиха горе. Междувременно им се обади и Бенджамин, така че всички го чакаха на другия ден. След твърдото напомняне на Оливър, че Бенджамин е преживял неприятни мигове, Мели обеща, че ще се мъчи по всякакъв начин да облекчи ситуацията. Всички бяха любопитни да разберат какво ще реши Бенджамин за училището, но никой все още не можеше да предвиди това.

Късно вечерта Оливър откара Шарлот в дома й, но остана там само за една чашка на крак. Говореха само за Бенджамин и освен някакви бързи целувки в кухнята, не можеха да мислят за нищо друго. Това коренно се различаваше от дивите необуздани преживявания с Мейгън. Оливър само жално се усмихна на Шарлот, преди да тръгне и се извини за цялата суматоха около тях.

— Страхувам се, мила моя, че скоро ще установиш, че с децата никога нещата не вървят така, както човек си ги представя. Аз трябваше да свикна с тези неща през годините, но за теб това едва ли е забавление. Сигурно не съм бил добра компания за теб през последните няколко дни.

— Беше на ниво и никога не съм очаквала, че ще се държиш по друг начин. — И тъй като й беше особено приятно да бъде както с него, така и с децата му, и защото я болеше сърцето за това, досега непознато, момче, изведнъж й хрумна идея. — Не би ли искал утре вечер да дойда с теб на летището или предпочиташ да бъдеш сам с него? — Винаги беше коректна, когато ставаше дума за времето, от което се нуждаеше за своите деца и Оливър подобаващо оценяваше това. Като че ли всичко можеше да разбере и беше склонна да помогне с всичко.

— За приказки ще имаме много време, когато се приберем вкъщи. Бих се радвал, ако дойдеш с мен, Шърли. — Усмихна й се и отново я целуна, но няколко минути след това я напусна, защото и самият той беше много уморен. Не можеше дори да си представи как се чувства Бенджамин след всичките тези изпитания. Но определено не беше подготвен за изпитото, бледо и вяло момче, с което се срещна на другия ден вечерта на летището и което с плач се хвърли в прегръдките му, докато Шарлот дискретно стоеше отстрани. Накрая Бенджамин изтри очите си и погледна баща си така, като че ли това беше изгубен за дълго приятел. Шарлот се обърна, за да ме видят сълзите й, но и двамата се отравяха вече към нея, за да се запознаят с Бенджамин.

— Позволи ми, Шарлот, да ти представя своя син Бенджамин. — Оливър говореше с тих глас и Шарлот добре разбиеше, че и за двамата това е вечер, пълна със сантименталност. Но момчето се опита скрие смущението си, когато й подаваше ръка с усмивка.

— Сестра ми ми писа доста за вас, а и много пъти съм гледал вашата програма. И Сам ми писа за морското свинче. Направила сте голямо впечатление на домашните, госпожице Симпсън. — Шарлот беше поласкана от милите му думи, а когато го целуна нежно по лицето, Оливър забеляза колко си приличат. Всеки би могъл да мисли, че са роднини, с нейните лъскави рижи коси, сметанова кожа и тук-там напръскани лунички.

— Ти ме ласкаеш, Бенджамин, но би ми доставил по-голяма радост, ако се обръщаш към мен с Шърли. Как мина полетът?

— Мисля, че добре, но по-голямата част проспах. — Беше все още емоционално и физически изтощен. Беше спал целия предобед, преди да го откара на летището, както беше обещала на баща му. А след това с половин уста бързо попита баща си: — Говори ли снощи със Сандра? Малкият наред ли е?

— Добре са. — Оливър, нещастен, че Бенджамин все още е обсебен от мисълта и грижата за двамата, първи се отправи към багажното. Беше тъжна гледка Бенджамин с неговата мъка по сина му и как Алекс беше на първо място в мислите му. Оливър се оплака на Шарлот, докато оставяха багажа на Бенджамин в неговата стая и останаха за миг сами.

— Нима може да забрави за него, Оли?

— Не, аз знам, че не. Но вече е време да мисли и за себе си.

— Ще започне. Остани го да си отдъхне. Още не се е съвзел от шока. Не забравяй какво е преживял.

След това слязоха при останалите долу. Всички деца, включително Бенджамин, се бяха заврели в кухнята. Когато там влязоха Оливър и Шарлот, Бенджамин тъкмо дъвчеше неколкоетажен сандвич и пред себе си имаше блюдо със сладкиш със стафиди, който му беше приготвила Аги. Мели му разправяше възбудено нещо и Сам постоянно му навираше в лицето своето морско свинче, за да му покаже колко е красиво. Бенджамин ги слушаше и се усмихваше. Колко е приятно да си отново вкъщи, много повече, отколкото някои от тях може да си представи. Чувстваше се като че ли тъкмо е преживял година на чужда планета.

— А училището? — разпитваше Мели. — Отлично. Ще видиш, че там ще ти хареса. — Но в този момент поиска да си отхапе езика. Баща й я предупреди да не напира на Бенджамин за училището, но брат й веднага позна по очите й, за какво си мисли и се засмя.

— Не бой се, сестро. Не съм се ядосал, не се бой. Но все още не съм решил какво ще правя. Най-напред трябва да отида до Бейкърсфилд да видя как е Алекс. След това ще се поогледам дали не мога да се явя на приравнителни изпити за средното училище. А ако успея, бих могъл да опитам и в Калифорнийския университет в Лос Анжелос. — Изчезна сънят за Принстън, Йейл, Харвард, но Калифорнийският университет е добро училище и той иска известно време да е близо до дома. В момента не го интересува нищо друго.

Когато другите две деца отидоха да спят, Бенджамин повтори същото на Оливър и Шърли допълни, че самата тя е ходила в Калифорнийския и подложи да му даде препоръчително писмо за университета, ако му е необходимо.

— Това е отлично, — благодари й Бенджамин и се опита да маскира, че не я оглежда. Цялата вечер беше направо възхитен, колко е приятна и хубава и колко е лудо влюбена в баща му. Вечерта Шърли непоколебимо реши да се отправи към къщи, този път сама, за да имат баща и син малко време само за себе си. Когато излезе, Бенджамин говореше за нея, за радост на баща си, само със суперлативи.

— Дори в лотарията не би могъл да спечелиш повече, тате. Тя е приказка.

— Също си го мисля, — засмя се Оливър, но след това се загледа загрижено в сина си, за да установи доколко преживяното е оставило следи върху него. Външно не личаха никакви белези, само в очите му, които като че ли бяха остарели с години. — Наред ли си? Мисля, наистина?

— Горе-долу. Можеш ли да ми дадеш някаква кола, татко? Искам утре да отида в Бейкърсфилд при Алекс.

— Мислиш ли, че трябва? В смисъл толкова бързо. Това може и да не се хареса на Сандра. Може би вие двамата би трябвало да си отдъхнете малко един от друг.

Бенджамин протегна крака и от цялото му лице се излъчваше успокоение, когато с дълбока въздишка се просна удобно на канапето.

— Бих предпочел никога повече да не я видя. Но искам да съм сигурен, че момчето е добре…

— Ти си луд по него, нали? — Въпреки че обичаше еднакво своите деца от раждането им, не очакваше такова нещо от Бенджамин; може би е сгрешил.

— Нали знаеш, че не може по друг начин, той е мой син, татко. — Бенджамин изглеждаше учуден. За него беше без значение дали синът му е законен или не, просто обичаше своето дете.

— Може би имаш право. При твоето раждане изпитвах същите чувства. — Би дал живота си, за да не се откаже от него, или да го повери на някого, на когото няма доверие. Най-накрая почти разбра чувствата на сина си. — Можеш да вземеш комбито, ако искаш. Само не забравяй да предупредиш Аги, че го вземаш, в случай, че изведнъж поиска да пазарува или да вземе Сам.

— Благодаря. И обещавам, че веднага щом уредя това, ще се върна в училище. А ако трябва случайно много дълго да чакам за Калифорнийския университет, ще започна да работя. Няма само да седя тук. Искам да ти поблагодаря, татко, за всичко, което направи за мен. — Думите на Бенджамин изкараха сълзи в очите на Оливър. Когато ставаше уморен, но доволен, че синът му е отново вкъщи, поглади го нежно по коленете.

— Бенджамин, сега най-напред трябва да обмислиш как да организираш живота си. С времето ще получиш всичко. Добра жена и деца, колкото искаш, само че това трябва да бъде в правилното време, по правилен начин и с правилната жена, ако искаш да си щастлив.

Бенджамин се засмя на този съвет и любопитно се загледа в очите на баща си.

— Искаш да се ожениш за нея ли, татко? Имам предвид Шърли?

— Вероятно да. — Бащата се засмя на сина си по мъжки. Бенджамин вече не е дете.

— Знаеш ли, бих искал, само че досега не сме имали достатъчно време да поговорим за това. — Избягваше този въпрос вече цял месец. Знаеше добре колко важна е за нея артистичната кариера и за това страшно се боеше, че ще му откаже. Не искаше да развали всичко с това, че ще я попита прекалено рано, а въпреки това от първата вечер си мислеше, че това е единственото правилно решение. Беше само въпрос на време да поиска ръката й. Това, което преживя с нея, не можеше да се сравнява с нищо в миналото и никога досега не беше обичал по такъв начин никого, дори Сара. Сега разбираше, колко е било проблематично всичко с нея, че никога не се е вмествала напълно в живота му. Но с Шарлот бяха като родени един за друг. Шърли представляваше всичко, за което винаги бе мечтал.

— Приказка е. Много ми харесва.

— И на мен, — засмя се Оли и след това заведе Бенджамин горе в спалнята. После бавно вървеше към собствената си спалня, щастлив, че отново всички са под един покрив. С трите си пиленца, които така бързо растат, дори и Сам. Вече никога няма да се сети да дойде да спи при баща си в леглото. Но Оливър се чувстваше доволен в своето легло и без него, особено когато в него е Шърли.