Даниел Стийл
Изгубена любов (28)

Глава двадесет и осма

Чакаше я луда седмица, когато журналистите я преследваха на всяка стъпка. За своята програма получи огромна награда и й повишиха хонорара за следващата година. Получаваше десетки нови предложения за самостоятелни телевизионни програми и за минисериали, а също така за телевизионни филми, както и за три широкоекранни филма. След това дойде предложението, което беше чакала цял живот. Агентката й се обади в ателието и тя не знаеше какво трябва да отговори. Много силно я заинтригува, но каза, че трябва да обсъди всичко с Оливър. Че той има право да даде мнение по нейното решение. За нея това беше важно решение, което носеше със себе си много проблеми. Например трябваше да си издейства да прекратят договора за програмата, която й донесе Еми. Или ако нямаше друга възможност — да наруши договора.

Когато същата вечер Оливър мина след работа да я вземе, за да вечерят спокойно в дома й и да обсъдят сватбеното пътешествие, беше очевидно нервна. Оливър се мъчеше по всякакъв начин да я убеди да отидат на Бора Бора. Но още преди да разопакова проспектите, знаеше, че нещо се е случило.

— Какво става, Шърли? — Познаваше я доста добре, а толкова сдържано в повечето случаи не се държеше с него. Без увъртания си призна всичко. Предложили и бяха да играе в Бродуей, сериозна пиеса, за каквато винаги бе мечтала. Такава възможност може никога да не се повтори. Прослушванията трябваше да започнат през декември. Това означаваше да отлети за Ню Йорк най-малко за година, а е възможно и за повече, ако пиесата се задържи по-дълго в репертоара; възможно е дори да продължи две години.

Оливър посърна изведнъж и не можеше да повярва нито на ушите си, нито на това, което се четеше по лицето й. Той видя там колебание. Едва не му се пукна сърцето.

— А какво ще стане с твоята програма? — Но му се искаше да изкрещи: „Какво ще стане с мен?“

— Ще трябва някак си да се отърва от договора. Моята агентка смята, че може да стане, ако подходим правилно.

— Наистина ли го искаш?

— Не знам. Винаги съм го искала. За мен през целия ми живот Бродуей е представлявал върхът, тази най-висша цел, апогеят на една сериозна артистична кариера. — Не го лъжеше, както винаги. — Казвам ти точно това, което знам в момента. Още не съм решила. Казах на своята агентка, че най-напред трябва да го обсъдя с тебе. Но знаеш ли, Оли… винаги съм мечтала да играя в Бродуей най-вече в такава пиеса като тази.

— А какво означава това за нас двамата? Според теб какво би трябвало да правя аз през тези две години? Трябва да седя тук сам? Не мога да изоставя тукашния офис, тук съм само от година, а това място е много важно за мен, вероятно за много дълго време, ако не и завинаги. Всички деца тук ходят на училище. Не мога да ги пренебрегна и отново да променя живота им. За една година го правиха два пъти. Това не бих могъл, Шърли. Не мога да оставя всичко тук и да отпътувам, въпреки че най-голямото ми желание е да постигнеш мечтата си. — Трябваше да мисли за своята кариера и за семейството си. Шърли изглеждаше отчаяна. Личеше, че не иска да пренебрегне този шанс дори и заради него.

— Бих могла да идвам. — Но той скочи при тези думи, като че ли го ужили оса. Започна да ходи напред-назад из стаята, без да продума.

— Не ми излизай с тези номера, Шърли — каза накрая. — Вече опитах това веднъж с любимата си жена. Накрая дори не се опита да дойде. Но дори да почнеш да идваш, колко мислиш, че ще продължи това между нас? Дори да летиш със зачервени очи насам и натам, за да прекараме заедно един ден в седмицата? Това е смешно, това не би станало. Все още не сме изградили между себе си необходимите връзки и ти искаш да ги подложиш на толкова тежък изпит? В този случай е по-добре да се сбогуваме още сега. Това ще бъде за нас много по-безболезнено, отколкото ако трябва да чакаме раздялата още, да речем, година. Избий си го от главата. За никакво пътуване не искам и да чуя. — Опита се да се успокои отново и да разгледа въпроса от нейната гледна точка. — Виж, Шърли, трябва само да направиш това, което сама смяташ за правилно. — Трябваше да й даде тази възможност, дори и поради това, че толкова я обичаше, каквото и да му коства това. Знаеше, че няма право да стои на пътя й. И дори да се опиташе, пак биха загубили и двамата. Вече беше научил този жесток урок на живота. — Добре обмисли, какво ще направиш, и действай според своите собствени желания. — Затвори за миг очи, за да потисне болката, загубата и отчаянието. Отново ще го преживее. А заради нея би направил тази крачка. — Мисля, че не би трябвало да изпускаш тази възможност. Ако откажеш, винаги ще съжаляваш и така или иначе ще страдаме и двамата. Направи го, съкровище… ще спечелиш много пари. Заслужаваш го. Сега си на върха на своята кариера. А такива възможности не се повтарят. Но не очаквай, че ще идвам при тебе… и не очаквай, че можем да имаме всичко. Не е възможно. Понякога човек трябва да реши в живота. Избери посвоему. Ще ти стискам палци. — В този миг имаше в очите си сълзи и се обърна, за да не ги види Шарлот.

— Означава ли това, че за нас всичко ще свърши, ако отпътувам? — Изглеждаше учудена и много нещастна.

— Да. Но не казвам това, за да ти повлияя или да те принудя да останеш заради мен. Само искам да разбереш, че веднъж нещо подобно вече съм преживял и не мога отново да тръгна по този път. Така или иначе той не води до никъде. И двамата бихме загубили еднакво. Не мога да го направя отново. По-добре ще е да ти пожелая много щастие и да те целуна с кървящо сърце за сбогом. По-добре веднага, отколкото след година или след две, когато е възможно да има и дете. А също така си мисля, че отново такава загуба още по-тежко биха преживели децата ми. И за тях трябва да мисля. Обичам те, Шърли. Обичам те толкова много, че искам да те оставя да правиш каквото си решила. Сега ще се прибирам вкъщи. Ти размисли и ми се обади, когато бъдеш наясно със себе си. Аз ще разбера… наистина, вярвай ми. — Оливър имаше влажни очи, а Шарлот плачеше. Не можеше да повярва на това, което беше казал, но го разбираше. — Не бих се радвал да прочета това първо във вестниците. — И след това, без да се огледа, излезе и се отправи към дома си.

Сам още не спеше и си играеше в кухнята с морското свинче, когато Оливър се прибра. Бащата изглеждате като газен от парен валяк.

— Здравей, татко — усмихна му се Сам и вдигна поглед, но когато го видя, остани всичко и забрави дори за морското свинче. — Случило ли ти се е нещо, татко?

— Нищо. Имах тежък ден в офиса. Отивай да спиш. — Разроши косите на Сам и след това без дума повече се отправи нагоре към своята спалня. Сам изтича с ужасен поглед право при сестра си в спалнята й.

— На татко му се е случило нещо! — съобщи той. — Тъкмо се върна и целият е позеленял.

— Може би не му е добре. Попита ли го какво му се е случило?

— Каза ми, че е имал тежък ден в службата.

— Може и така да е. Остави го на мира да си отпочине. Сутринта може би ще е наред.

Но не беше. Всички забелязаха това. Беше тих и пребледнял и не отрони нито дума. Сам многозначително погледна сестра си, когато Оливър късно слезе долу и дори не се докосна до яйцата.

— Не си ли добре, татко? — Мели се опита да завърже обикновен разговор. А след това Сам, без да иска, улучи целта. Баща му подскочи при думите му:

— Или снощи си се скарал с Шърли?

— Не, естествено, че не. — Но истината е, че след неговото отпътуване не беше телефонирала и той цяла нощ не бе затворил очи. Представата, че ще я загуби, беше непоносима и страшна. И за такава цена. Прекалено я обичаше, за да се опитва напразно да я задържи за себе си, та нали и Сара, както установи, в действителност никога не е имал само за себе си.

Сутринта тръгна за службата като плашило. Разтресе го треска, когато следобед секретарката му каза, че Шърли го чака в приемната. Изведнъж се уплаши да я пусне при себе си, да я погледне, страхуваше се от думите, които ще чуе от нея. И така се почувства като в капан, когато секретарката, с необходимия респект, я въведе вътре веднага. Не се изправи, защото изведнаж му се стори, че краката няма да го удържат, че няма достатъчно сили.

— Какво ти е? — Шърли, която също беше бледа, но не като него, го гледаше загрижено с втренчен поглед, докато бавно се приближаваше към бюрото му.

— Вече си решила, нали?

Кимна и се отпусна в креслото от другата страна на бюрото.

— Трябваше да дойда веднага. Ще го излъчат в шест часа по новините. Продуцентите на тази пиеса са се разбрали с моята телевизионна компания и тя е склонна да ме освободи от програмата за Коледа, — … за Коледа… на техния сватбен ден… или почти тогава.

— И ти приемаш ролята в тази пиеса? — Изрече тези думи, преодолявайки себе си.

Бавно кимна с несигурен поглед в очите.

— Вероятно да. — А след това взе ръцете му в своите и помоли: — Не бихме ли могли някак си да го измислим? Не бихме ли могли да намерим компромис? Обичам те. Това не се е променило. — Изглеждаше отчаяна, но Оли имаше своя опит.

— Сега може би ще се получи. Но с времето това ще бъде над нашите сили. Ще се отчуждим. Ти ще живееш в Ню Йорк по свой начин със своята пиеса. А аз ще бъда тук при своята работа и при децата. Какъв ще е тоя живот?

— Сложен, провокиращ, но би си струвало. Много хора вече са правили така. Заклевам се, Оли, ще пътувам само аз.

— Как? Имаш само два свободни дни. Единия ден ще летиш насам, а на другия — обратно. Какво ще остане за нас? Нощта на летището? Колко дълго мислиш, че ще издържим? — Най-после стана и обиколи бюрото, за да застане лице в лице с нея. — Решила си правилно. Имаш талант, Шарлот. Заслужаваш най-доброто.

— Но аз те обичам.

— И аз също те обичам. Но не мога да твърдя, че нещо ще върви, когато то предварително е обречено на неуспех. Животът ми даде вече този урок. И не се глезеше с мен при това. — Тези удари го бяха засегнали прекалено дълбоко и го пареха все още, така че когато сега гледаше любимата жена, разбираше, че вече я е загубил.

— А как ще е по-нататък? — Изглеждаше съкрушена, но не се защитаваше.

— Известно време ще бъдем нещастни. Но и двамата ще го преодолеем. И ще живеем по-нататък. Ти със своята работа. Аз със своите деца. Това ще ни носи утеха, докато накрая отмине болката. — Като със Сара. Постоянното отчаяние продължи само година. Само толкова дълго. Мисълта, че ще изгуби Шарлот, му изглеждаше с нещо още по-лоша, защото заедно толкова се радваха и обичаха, имаха толкова надежди и планове. Сега всичко пропадна.

— Колко просто звучи от твоите уста, Оли — Спря на него очи, пълни с тъга, и протегна ръце, за да стисне неговите в своите.

— Главният проблем, разбира се, е, че не е просто.

След миг Шарлот излезе цялата в сълзи от неговата канцелария и той си наля от бара пълна чаша, преди да се отправи за дома, където Аги със Сам хранеха Алекс и същевременно гледаха новините. Говорителят тъкмо съобщавате на целия Лос Анджелис, че според непотвърдена информация Шарлот Симпсън ще напусне своята програма и ще отиде в Ню Йорк, където е получила роля в пиеса на Бродуей.

Сам искрено се разсмя, а Аги подаде на детето нова курабия.

— Това е голяма глупост, татко, нали? Шърли всъщност не отива в Ню Йорк. Остава тук и ще имаме сватба. — Погледна баща си с искрена усмивка, която изведнаж замръзна на лицето му. Оли се обърна от телевизора към него сепнат и като омаян заклати глава.

— Не, мисля, че няма да имаме, синко. Получила е страшно изгодно предложение в много важна пиеса. Много означава това за нея, Сам. — Аги и момчето зинаха. В този миг влезе в кухнята Бенджамин и веднага разбра, че там става нещо важно, въпреки че не знаеше какво всъщност. А Алекс забърбори от радост и протегна пухкави ръчички към своя баща, но този път той не го забеляза.

— Ще се върнем обратно в Ню Йорк ли, татко? — Сам имаше страх в очите, но и надежда, само че баща му завъртя глава с чувството, че през последния ден е остарял с много години.

— Не, това не можем, Сам. Всички ходите тук на училище. А аз трябва да ръководя тукашния офис. Не мога да събирам куфарите всяка година и да пътувам към следващия дом.

— А нима не го искаш? — Сам не разбираше какво всъщност се е случило. Но ако се погледне от тази страна, Оли също не разбираше.

— Знаеш добре, че искам. Само че не искам едновременно с това да се меся на някого в живота. Тя трябва да има своя собствен живот, а ние си имаме нашия.

Настъпи миг тишина, през който Бенджамин се загледа в Сам, който кимна и изтри сълза от лицето си.

— Горе-долу като с мама, нали?

— Горе-долу.

Сам избяга от кухнята и Аги веднага тръгна след него, защото искаше да го наглежда. Заедно с това вдигна и Алекс от столчето, защото искаше да го изведе със себе си. Бенджамин нежно погали баща си по ръката. Бързо разбра, че са настанали много жестоки времена и че за Сам това е голям удар. Беше луд по Шарлот. Баща му също.

— Мога ли да ти помогна по някакъв начин, татко? — попита тихо Бенджамин, разчувстван от тъжния поглед в очите на баща си. Но Оливър само завъртя глава, стисна ръката на Бенджамин и тръгна нагоре към стаята си. Цялата нощ лежа там и мислеше за нея. Сутринта изглеждаше като бито куче.

Не е справедливо, че точно на него трябваше да му се случи отново. Не е справедливо, че трябваше да я загуби. Когато лежеше сам в леглото, би трябвало да я ненавижда от цялото си сърце, но не можеше. Прекалено я обичаше и иронията на тази ситуация се стовари с пълна сила върху него сутринта, след безсънната нощ, докато изхвърляше проспектите за пътуването до Бора Бора. Явно имаше талант да се влюбва в жени, които искаха от живота повече от един брак. Не можеше да си представи, че би могъл още някого да обича. Докато гледаше през прозореца, не можеше при мисълта за нея да потисне сълзите си. Желаеше я много, но знаеше, че никога не би потръгнало. Трябваше да я остави да върви по собствения си път, въпреки че го болеше от разкъсването на свързващите ги връзки.

През целия ден страшно желаеше да й се обади, но го превъзмогна. Вестниците бяха пълни с информация само за нея и следващите няколко дни също. Тя не се обади. Чак до Деня на благодарността Оливър винаги потръпваше, когато и да чуеше нейното име. Искаше му се вече да е отпътувала за Ню Йорк, не желаеше непрекъснато да е подложен на изкушението да мине около дома й или да спре пред ателието й, за да я види. Ще си отиде от тях, в друг живот, който ще бъде много отдалечен от него. Завинаги.