Даниел Стийл
Изгубена любов (22)

Глава двадесет и втора

Децата се върнаха след две седмици от Бостън. Докато Оливър вървеше срещу тях, чувстваше се щастлив, свободен и греещ от своята любов към Шарлот. Беше му мъчно за тях както винаги, когато ги нямаше, но този път имаше и без тях свой собствен живот, така че тези няколко дни изтекоха като вода. Малко беше нервен, дали няма да видят в него след своето връщане някаква промяна, и само се надяваше, че Шарлот ще им хареса. Имаше вече горчивия опит, когато неговата любов погреба неразбирателството между любимата жена и децата му. Само при мисълта за това как всичко свърши, когато представи Мейгън на своите деца, потрепери. Само че този път с Шарлот преживяваше нещо съвсем различно. Беше ласкава и нежна, мила и забавна. Интересуваше се от това, да не нарани неговите чувства и за разлика от Мейгън, безкрайно се радваше, че ще се срещне и ще се сприятели с неговите деца.

Сам се хвърли в прегръдките му едва слизайки от самолета, а веднага след него се втурна с весела усмивка Мели, хубаво загоряла от ските. Сара ги беше взела на новогодишния уикенд за няколко дни да покарат ски в Ню Хемпшир.

— Оле, колко добре изглеждате! — Чувстваха се добре и Мели спокойно сподели в колата по пътя за вкъщи, че майка им вече постепенно се възстановява след загубата на Жан-Пиер. Сара се беше хвърлила с пълни сили в новия си роман, който искаше да посвети точно на Жан-Пиер. Оливър попита дали тя си има някой друг. В действителност даже не искаше да знае, защото чувстваше, че сега вече това е само работа на Сара, а не негова.

— Така че, татко… — Сам се притисна към него в колата. — Тъжно ли ти беше за нас?

— Иска ли питане, младежо. Вкъщи без нас двамата беше като след погребение. — Но сега с Шарлот определено невинаги, засмя се вътрешно…

— Без вас ми беше тук страшно тъжно. — Засмя се над главата на Сам на Мели и забеляза как тя се превръща в хубава девойка. Последните няколко месеца започна да се облича по друг начин и сега след двете седмици, докато не беше я виждал, отново беше малко различна.

— Как е Анди? — поинтересува се Сам за кучето.

— Прави същите пакости, както винаги — усмихна се бащата. — Неотдавна най-напред се изкъпа в басейна, а след това прецапа през бялото канапе. Аги тичаше след него с метлата и трудно може да се определи кой спечели. Защото веднага след това разкъса пердетата. — Всички се засмяха като си представиха това и Оливър, като че ли между другото, спомена: — Днес ще дойде на вечеря една моя позната, с която се сприятелих. — Стараеше се гласът му да звучи възможно най-равнодушно, но се съмняваше, че при хитростта на децата му е успял да заблуди когото и да е, освен себе си. — Мислех си, че може би с радост ще се запознаете с нея.

— Някоя добра позната ли, татко? — Мели повдигна с тайнствена усмивка едната си вежда. Това също е новост. Само преди половин година би ненавиждала от дълбочината на душата си всяка фуста, която би проявила и най-малък интерес към баща й. Но изведнъж всичко беше другояче. Узряваше, беше почти на седемнадесет. Самата тя проявяваше силен интерес към едно момче от тяхното училище и след лятото, изкарано с майка си и Жан-Пиер, накрая беше разбрала, че родителите й вече никога няма да се върнат един към друг. Сам се справяше с това малко по-лошо, по все пак беше още по-наивен, така че явно не забеляза запъването в гласа на баща си, което Мели не пропусна.

— Само една приятелка.

Мели не му даде мира по пътя към къщи.

— А коя е тя?

— Казва се Шърли… всъщност Шарлот… и е от Небраска. — Не знаеше какво още би могъл да допълни, защото не искате да изглежда като че се хвали и да разправя на Мели, че Шарлот играе в популярен телевизионен сериал. Така или иначе, бързо ще го разберат сами. Както го беше разбрала Аги. Когато за първи път видя Шарлот, от удивление зяпна. Но двете бързо се сприятелиха и Шарлот угоди на желанието на Аги и й донесе подписани фотографии, за да може да ги изпраща на своите приятели, а също така и малки сувенири от своя телевизионен сериал. Така че Шарлот напълно спечели Аги още преди връщането на децата.

Дойдоха пред дома. Аги вече ги чакаше, за да ги прегърне, а ги чакаха и нейните курабии. Анди едва не полудя, когато ги видя. Вечерята щеше да бъде едва след два часа и Сам мечтаеше да поплува преди нея. Не можеше да дочака след двете седмици в мразовития изток да се върне обратно вкъщи, в Калифорния, при басейна им. Твърдеше, че никога в живота не му е било толкова студено, както в Бостън.

Мели още не беше разопаковала багажа и вече се хвърли към телефона, за да позвъни на познатите си и да разбере кой какво е правил и с кого и какво е изпуснала по време на празниците, докато е отсъствала. Оливър беше доволен, че и двамата явно се радваха да се върнат вкъщи. Само съжаляваше, че нито един от тях този път не е имал възможност да се види с Бенджамин. Той работеше отново на своите служби на пълен работен ден и освен това бяха ангажирани със Сандра с детето.

Когато разпитваше Мели в колата за Бенджамин, изглеждаше, че всичко е постарому, само й се струвал по-депресиран, но може би е бил само уморен. На два пъти, когато Мели телефонирала на Бенджамин, Сандра била и след полунощ някъде навън и детето гледал той.

Точно в седем, когато Оливър с нетърпеливо безпокойство поглеждаше от своя кабинет и чуваше познатите звуци от децата горе, пред къщата спря малкият червен Мерцедес. На Оливър му подскочи сърцето и с най-голяма радост би изтичал към Шърли и би я целунал. Но трябваше да се сдържа. А така само я наблюдаваше как излиза от колата, а след това решително се отправи към пътната врата, за да й отвори и при това би се радвал да разбере дали децата го наблюдават.

— Здравей, момиченце, — прошепна и набързо я целуна по врата, а след това и по лицето. — Тъжно ми беше за теб. — Струваше им се, че от последната им среща е минала вечност, а в действителност бяха заедно едва тази сутрин.

— Също ми беше тъжно за тебе, — прошепна съзаклятнически. — Как са децата?

— Без грешка. Отлично са се забавлявали, но изглежда, че и двамата се радват да са вкъщи. Казах им за теб още в колата и засега всичко протича гладко.

Това беше по-лошо, отколкото да представя своето момиче на бъдещата му свекърва. Знаеше колко неотстъпчиви могат да бъдат децата, още повече неговите. Шарлот и Оливър бяха еднакво нервни, тя от срещата с децата му, а той от взаимното представяне. А така се държаха като две стъписани деца. Когато Оливър я заведе в кабинета си, двамата седнаха в меките тапицирани кресла на различните краища на стаята, но с това не биха заблудили никого. Защото си хвърляха погледи, пълни с боготворение. И двамата знаеха, че през последните две седмици са се срещнали с нещо изключително. А Шарлот добре разбираше, че трябва да го преживеят всички заедно.

Оливър скочи от креслото и побърза нагоре за децата. През това време Шърли шареше из стаята, докосваше се до различните предмети, гледаше в празното и спираше незрящи очи върху картините. Какво ще стане, ако им бъде противна, ако дъщеря му е разглезена патка, а неговият любим Сами — непоносим келеш. Но докато се реши да избяга, в стаята нахлу голямо куче, веднага след него, Сам с Мели, и последен Оливър. Това беше истинско нашествие и стаята изведнаж се напълни с шум, дърдорене и смях, докато всички при погледа върху й занемяха.

Оливър бързо пристъпи напред, за да ги представи. Мели измери с поглед Шарлот от главата до петите, докато й подаваше ръка, но това, което видя, явно я успокои. Шарлот определено й направи огромно впечатление. А Сам зяпаше Шарлот с притворени очи, като че ли искаше да си спомни нещо, само че не знаеше какво точно. Не можеше да се отрече, че е хубава. За срещата с тях си беше облякла удобна тъмносиня пола и тъмносини плетени чорапи и тъмносини хубави обувки, а заедно с това бял поло пуловер и блейзер. Не беше толкова гримирана като Мели, която не бе силно гримирана, а косите й бяха вързани отзад на дълга лъскава опашка. Мели веднага забеляза, че косите й са със същия цвят като на Бенджамин.

— Много се радвам да се запозная с вас, — усмихна им се Шарлот. — Баща ви много ми е разправял за вас.

— Сериозно? И какво? — Сам щастливо й се усмихна. Беше мила и Сам веднага реши, че сигурно ще му харесва.

— Каза ли ви също, че провеждам научни опити? — беше много горд с тях, докато на Мели бе достатъчно да си спомни за тях и вече въздишаше.

— Само това не, моля те… — Правилно беше познала, какво ще следва.

— Бихте ли искали да погледнете? — Сам се усмихваше с цяло лице, но Мели се опита да предупреди Шарлот с протегната ръка да не би случайно да му се върже.

— Ако мога да ви дам съвет, не ходете там. Отглежда дъждовни червеи. Това е пълна гнусотия. — Бяха го принудили с Аги да ги отглежда в гаража, но сега направо изгаряше от желание да ги покаже на приятелката на баща си, от една страна да се похвали, а от друга — да я подложи на изпит.

— Някога и аз правех това, — усмихна се Шарлот на момчето. — Но майка ми ги изхвърли. Освен това имах змии и бели мишки… и… също така морско свинче. А имал ли си някога морско свинче, Сам? — Завъртя глава и личеше, че Шарлот му е направила необходимото впечатление. Явно става. — Морските свинчета са много хубави. Аз имах ангорско. Изглеждаше горе-долу като мелез между кученце и зайче.

— Това трябва да е нещо превъзходно, — а след това Сам се обърна и опули очи към баща си. — Мога ли да имам морско свинче, татко?

— За това може би трябва да попиташ първо Аги. Най-вероятно чистенето ще остане за нея.

Но в този момент Аги ги повика за вечеря и ги настани церемониално около масата в столовата. Шарлот внимателно разстла на скута си бяла колосана салфетка и чувстваше върху себе си изпитателния поглед на Мели, която оценяваше всичко — от лъскавите коси чак до ръцете с отличен маникюр.

Вечеряха кюфтета с пържени картофи, любимото ястие на Сам, а освен това много салата и домашни мекици. Оливър в този момент си спомни за простите блюда, които с Шарлот си приготвяха в нейната кухня през последните две седмици. Изведнаж осъзна колко ще му липсват миговете, които имаха само за себе си, но вече си беше обещал, че и след връщането на децата ще прекарва с Шарлот всяка възможна свободна минута. В края на краищата има право на това и децата ще трябва да свикнат. После изведнаж, по средата на вечерята. Сам изкрещя и се втренчи съсредоточено в Шарлот. Устата му беше отворена, очите опулени, но след това завъртя глава… не, това не е възможно… не може да бъде тя… или може би да…

— Вие сте… бяхте някога… — Не знаеше как да зададе своя въпрос, а Шарлот само нежно му се усмихна. Беше любопитна дали ще се досетят, но сгреши, като мислеше, че първа ще я познае Мели.

— Мисля, че съм, — отговори скромно с дяволита усмивка. — Ако, Сам, всъщност питаш за това, което си мисля.

— Вие играете в телевизията! Но това!… Вие сте това, нали? Мисля…

— Да, да… имаш право. — Погледна двете деца извинително и малко смутено.

— Защо не ни казахте? — Сам изглеждаше почти обидено, а Мели смаяно. Знаеше, че Шарлот й прилича на някого, само не можеше да разбере на кого, а сега вече се срамуваше да попита. Явно трябваше да я познае, а не я позна. Чувстваше се като пълна глупачка.

— Според мен това не е толкова важно, Сам. — Най-хубавото беше, че Шарлот мислеше това искрено.

— А ни разправяте, че сте имали морско свинче! Че имате телевизионна програма не ми казахте!

Всички се засмяха на неговата логика, а Шарлот само се усмихна и завъртя глава.

— Това е нещо напълно друго, Сам, знаеш ли.

Най-после се досети и Мели, която облещи към Шарлот своите огромни очи.

— Боже! Та вие сте Шарлот Симпсън!

— Да, аз съм — отговори Шарлот спокойно, а Аги през това време предлагаше на всички нов, напълнен до върха, с вкусни мекици панер и при това с гордост оглеждаше Шарлот. Като че ли бяха стари приятелки и Шарлот благодарно погледна към нея и прошепна „Благодаря, Аги“, докато си вземаше от панера още една мекичка.

— Защо не ни казахте? — повтори Мели като ехо думите на брат си и Шарлот я загледа сериозно.

— Щеше ли да ме харесваш повече заради това? Но това не би било правилно, разбираш ли? Такова нещо е наистина приятно, но не е най-важното.

— Знам, обаче… — Мели вече не можеше да изчака да разправи на приятелите си от училище, че наистина е вечеряла с Шарлот Симпсън! Тук наистина много младежи познават някои прочути актьори, дори с тях са и, може би, роднини, но тя не беше виждала още нито един. Докато разглеждаше Шарлот още по-внимателно, струваше й се фантастична. На баща й, разбира се, също. Харесваше нейното отношение спрямо децата му, нещата, които казваше, как се държеше, ценностите, които признаваше и заради които беше самата тя, а не само известната актриса.

— Това наистина е много възбуждащо, че се запознах с вас, — каза Мели с искреност, на която Шарлот се засмя. Този комплимент означаваше много за нея, още повече че й го направи дъщерята на Оли.

— Благодаря ти, Мели. За мен пък е много възбуждащо да се запозная с тебе. Бях толкова нервна, докато тръгна насам тази вечер, че може би десет пъти се преобличах! — Това впечатли Оливър, а Мели беше във възторг.

— Какво? Вие сте била нервна, че ще трябва да се срещнете с нас? Това не е възможно. Какво е това да играеш в телевизията? — След това Мели и Сам я засипаха със стотици въпроси за това кого познава, кого е видяла, с кого е работила, какво е чувството като се видиш на екрана, да учиш роля, дали има понякога сценична треска и дали наистина й харесва?

— Оставете това най-после, младежи — намеси се накрая Оливър, — и дайте възможност на Шърли да се навечеря на спокойствие. — Не я оставиха да си отдъхне от момента, от който разбраха коя всъщност е. После в настъпилата тишина Мели зададе още един въпрос.

— Как се запознахте с татко?

Това не беше критика, а само любопитство, и Шърли само нежно се засмя на този въпрос.

— Може би само по щастлива случайност. Случи се преди няколко седмици на коледното празненство на нашия канал.

А Оливър след това реши да има каже истината или поне част от нея. Струваше му се, че са способни да я приемат.

— Шърли беше така добра да ме покани на вечеря за Бъдни вечер. — Не допълни обаче, че е пренощувал при нея, нито, че се е любил с нея в басейна им в първия ден на Коледа, или че лудо влюбен в нея от първия миг, в който я видя. Това беше ясно на Мели, а дори и Сам имаше подозрение, че този път става дума за нещо важно. Гледат се един друг така тайнствено, много повече, отколкото майка им с Жан-Пиер. Но той лично няма нищо против, Шарлот Симпсън е без грешка.

Едва доядоха десерта, Сам отново покани Шарлот да отиде с него в гаража, за да погледа неговата ферма за дъждовни червеи. За ужас на Мели, Шарлот отиде. Когато се върнаха, похвали Сам, че това е много по-хубаво стопанство, отколкото някога нейното. А Сам с гордост я информира, че е получил за него оценка по природознание, а сестра му, разбира се, отново повтори, че това е гнусотия.

В девет часа Сам отиде да спи, но Мели все още остана долу, за да си поговорят с Шарлот за сценариите, агентите и играта. Шарлот призна, че винаги е мечтала да играе на Бродуей, но след това погледна със съжаление часовника си и се извини, че трябва на другия ден да бъде в четири сутринта в студиото, където ще снимат трудна сцена, която още веднъж трябва да прегледа, когато се прибере вкъщи.

— Това е прекалено много и тежка работа, Мели, ако решиш да избереш актьорството за своя професия. Но трябва да призная, че то много ми харесва.

— Бих ли могла да дойда с вас до ателието някой път, когато снимате? — Мели сама се удиви на своя кураж, с който посмя да зададе този въпрос на Шарлот, но всички се чувстваха с Шърли така добре, че беше почти като да помолиш стара приятелка за това. Шарлот, без колебание, потвърди.

— Разбира се, че би могла. Ако това не пречи на баща ти. Той също дойде да ме види преди време как снимам една реклама и беше много смешно. — Погледна го стеснително и той я погали тайно по ръката така, че да не може да го види Мели от мястото, където седеше. Тя обаче беше прекалено заинтригувана, за да забележи искрата между баща си и Шарлот.

— О, не, татко, и как беше?

— Интересно. Уморително. — Погледна със състрадание в очите на Шърли. — Колко дубъла направихте общо?

— Мисля, че тридесет и два. А може и повече. Вече не си спомням.

— Другият актьор постоянно грешеше и затова трябваше да снимат отново и отново, — обясняваше Оливър на Мели. — Но въпреки това беше забавно зрелище. Просто не е за вярване колко хора се занимават с това.

— След като вече говорим за това, не би могъл да си представиш какво става, докато снимаме моята програма… — Шарлот се отправи бавно към вратите, махна още веднъж на Мели за лека нощ и тя се втурна нагоре да телефонира на своите приятели, за да се похвали с кого се е запознала. Оливър изпрати Шарлот до нейната кола и в погледа, който й отправяше, имаше все повече признание.

— А знаеш ли, че си направо невероятна? Отглеждаш дъждовни червеи, говориш търпеливо с пубертетка, трябва ли да науча за тебе още нещо ново?

— Разбира се. — Щастливо го погледна. Беше прекрасна вечер, която разсея всичките й страхове. Само се надяваше, че им е харесала. — Много те обичам, Оливър Уотсън.

— И аз тебе, Шърли — прошепна й и я целуна.

Сам ги наблюдаваше с възторг от прозореца на своята спалня и след това се обърна към Аги, която точно му постилаше леглото.

— Това не е възможно, Аги! Татко току-що целуна Шарлот Симпсън! — Тук става дума за нещо повече от една целувка, помисли си Агнес, но въпреки това несъгласно изсумтя.

— Грижи се за себе си, младежо, и тичай да си измиеш зъбите!

— Мислиш ли, че наистина го обича?

— Струва ми се, че да. Твоят баща е отличен човек, кой не го обича?

— Но, Аги, та нали тя е филмова звезда… или телевизионна… или… ти нали знаеш…

— Е, и какво от това? — Сам не преставаше да мисли над това, когато отиде да си измие зъбите, а Аги си помисли какво щастие са срещнали тия двамата. А според това, което видя през днешната вечер, ще бъдат щастливи и децата.