Даниел Стийл
Изгубена любов (27)

Глава двадесет и седма

На другия ден Бенджамин започна да ходи в университета, но два пъти се връща вкъщи да провери дали Алекс е наред, въпреки че Аги твърдеше, че не се нуждае от помощта му. Но Бенджамин като че ли не можеше да се откъсне от сина си нито за миг и трябваше винаги да е пред очите му. Когато се върна след училище вечерта у дома, намери Александър във високото столче възторжено да унищожава вечерята, която Аги му беше сготвила с любов.

А когато вечерта дойде Шарлот, радваше се, че ще подържи Алекс, ще му попее и ще помогне на Бенджамин да го сложи в легълцето, което всички бяха обкръжили като защитен зид. Мели, Аги и Оливър, а Сам сложи до него своя любим мечок. Този, който беше получил от Сара, когато за първи път беше отишъл да я посети в Бостън.

Когато всички излязоха, Алекс се опита да плаче, но скоро всичко беше тихо.

— Не го разглезвайте така бързо. — Оливър беше наужким недоволен, но на Шарлот беше ясно, че точно Оливър ще го разглези най-много от всички.

— Как се чувстват да има вкъщи отново бебе?

— Това е добра практика. Всички ни събужда сутринта в шест часа. Но трябва да призная, че Бенджамин фантастично се справя с него. Дори по-добре от Аги — прошепна той.

— Ти също изглеждаш доста сръчен. Аз никога не успях да се науча да се справям с бебетата.

Оливър я притисна към себе си и през уикенда взеха Алекс само двамата, без баща му, в зоологическата градина. На двамата това много им харесваше, а този път дори никой не ги безпокоеше и не тичаше след тях за автограф. Няколко човека се загледаха след тях, но накрая решиха, че със сигурност това не може да бъде Шарлот Симпсън. Това е само някаква щастлива съпружеска двойка, която е завела своето детенце в септемврийския неделен ден на зоологическа градина. Може би само според големия диамант на лявата й ръка можеше да се съди, че това е някоя важна дама, но никой не го забелязваше.

За Шарлот това определено беше облекчение, защото пресата я преследваше още от началото на август, когато се определяха номинациите за Еми. Самата тя и нейната програма отново тази година бяха включени в номинациите. Наградите трябваше да се раздават следващата седмица и всеки журналист искаше да има като резерв някоя и друга история за кандидатите. Шарлот искаше преди всичко да я оставят на мира. Страхуваше се, че прекалено голямото предварително внимание от страна на печата може да й донесе лош късмет. Отново работеше, всеки ден ставаше в четири, за да бъде в пет в ателието за прическа и гримиране. Вечер Оливър я вземаше, и или я завеждаше някъде на спокойна вечеря, или я водеше вкъщи на вечеря с децата. Всички възбудено очакваха сватбата през декември, но Оливър и Шарлот все още не бяха решили къде да отидат на сватбено пътешествие, дали на Хаваите, Бора Бора или може би някъде да покарат ски. Сам имаше чувството, че където и да отидат, би трябвало също да бъде с тях, но Оливър не се хвана на тази въдица. Не искаше да има на сватбеното си пътешествие нито морски свинчета, нито деца, нито бебета. Предостатъчно му тежаха на главата всеки ден, за да ги влачи със себе си на сватбеното пътешествие. Тук неговата любов към децата остана настрана.

Следващата седмица се приближаваше великият ден на Шарлот и вече не можеше да бяга от журналистите. Почти постоянно, почти непрекъснато я чакаха пред ателието. Дори проникнаха след нея при Джорджо, където си купуваше дрехи, някакъв черен модел от Боб Мак, украсен с корали. А след това се върна там, за да купи прекрасна розова сатенена рокля тип „Оскар дьо ла Рент“ за Мели. Оливър се жалваше, че разваля дъщеря му, но тя му каза да си гледа работата. Много добре прекараха с Мели и много се смяха, докато Шарлот си избираше и други красиви дрехи, а Мели през това време пробваше различни шапки и бижута.

Най-после настъпи големия ден и Шарлот с Оливър, Мели и Бенджамин отпътуваха от дома в дълга черна лимузина, докато Аги и Сам се настаниха да гледат връчването на наградите по телевизията. Алекс беше още буден, когато тръгваха и тъкмо възторжено размазваше шоколадова курабия по пижамата си, по дивана и по себе си. Ден преди това беше навършил година и беше направил на рождения си ден първите крачки.

Когато дойдоха до градската зала в Пасадена, Шарлот излезе, външно спокойна, от колата и се облегна на Оли. По петите им след тях вървяха Мели и Бенджамин. За децата това беше най-увлекателната вечер в техния живот и Оли също беше възбуден. Шарлот имаше влажни длани, а когато около тях се натрупаха фоторепортери, Оливър чувстваше, как Шарлот слабо трепери. Веднага щом седнаха в залата, към тях се насочиха фотоапарати и камери. Десетки различни звезди дойдоха при тях да подхвърлят няколко думи, а след това най-после започна самото тържество с обичайното присъждане на по-малките награди. Продължи може би цели часове, докато дойдоха на ред главните награди. Докато Сам вкъщи вече се прозяваше и почти дремеше, а Алекс здраво спеше в прегръдките на Аги, в Пасадена нарастваше напрежението. Най-после обявиха наградите за най-добра програма и Мели и Бенджамин крещяха в екстаз, защото беше тази на Шарлот. Продуцентът и режисьорът бързаха по пътеката, на жените им течаха сълзите, а Шарлот силно притисната към Оли, се усмихваше до уши. Пожелаваше тази награда на своя продуцент и режисьор и си казваше, че на нея самата напълно й е достатъчно да принадлежи към спечелилата програма, а след това се съсредоточи на наградите за най-добра мъжка роля.

Спечели неин добър приятел от конкурентната програма и Шарлот се радваше за него от цялото си сърце. А след това настъпи великият миг. Най-после дойде и нейният ред. Трудно можеше да запази спокойствие. През целия си живот си беше казвала, че славата не я интересува, но това не беше истина. Толкова беше работила за този миг, а сега, без значение дали ще спечели, или не, в душата си знаеше, че я заслужава.

Камерите и фотоапаратите бръмчаха, докато отново и отново я хващаха на кадър, а тя не пускаше ръката на Оли, който се молеше за нея тихо. Желаеше заради нея да спечели. Вече съобщаваха имената на останалите актриси, а след това настъпи дълга-предълга пауза, преди някой да каже:

— Подайте ми, моля, плика. — В този миг на Оливър спря сърцето, когато чу нейното име. Шарлот вече го гледаше с ръка на устата и все още не можеше да повярва, че този път действително е спечелила. Нежно я побутна, за да стане, а след това вече бързаше по пътеката към сцената със своите огнени коси, сресани на меки къдри и в своята прекрасна черна рокля, украсена с корали, която фантастично подчертаваше нейната невероятна фигура.

— Това не е възможно! — промълви още веднъж, преди да стане от стола. Не можеше да повява дори в мига, когато се усмихваше на своите колеги и приятели и се обръщаше към тях по микрофона с наградата Еми, притисната към гърдите.

— Не знам… не знам, какво бих могла да кажа — смееше се тя. — Нищо не съм си подготвила, защото не очаквах, че ще спечеля… Бих желала да благодаря на господин продуцента и на господин режисьора, а също така на господа директорите и писателите, и операторите, и на всички тези чудесни хора, които съдействаха затова… На моя учител по актьорско майсторство Джон Дръм, затова че беше толкова луд и ми осигури тази работа… на моята агентка, която ме убеди… да, имаше право, Ани… но най-много от всички — погледна право към Оливър, — моята благодарност е към моето семейство… към моя бъдещ съпруг Оливър, който е толкова търпелив към мен… и към нашите деца Бенджамин, Мелиса и Сам. — В този момент вече трептяха сълзи в нейните очи и в тези на Оливър. Сам следеше това с такъв интерес вкъщи, че дори не можеше да се помръдне. — Обичам ви страшно много и се надявам, че следващата година работата ще върви още по-добре. — След това вдигна наградата високо, махна на своите колеги и почитатели и се забърза от сцената обратно към своето място. Едва зазвучаха фанфарите, които обявиха края на тържеството и към Шарлот се хвърлиха журналистите, които без малко да я смачкат. Оливър трябваше да я пази и заедно с това я целуваше и тя целуваше него и Бенджамин, и Мели, и им стискаше ръцете. Това беше възбуждаща вечер, пълна с напрежение, и когато Оливър и Шарлот откараха децата вкъщи, най-напред си отвориха бутилка шампанско и се чукнаха и с Аги, и със Сам, преди да се върнат на празненството, което трябваше да продължи до сутринта. Шарлот никога нямаше да забрави тази вечер. Най-после успя.

Преди да тръгнат, се обадиха Маргарет и бащата на Оливър да честитят на Шарлот. На Аги все още течаха сълзи от радост, когато Шарлот се обади до дома си в Небраска, където всички също бяха разчувствани. Това беше чудна вечер. Все още не можеше да повярва в своята победа, дори при тоста на Бенджамин, а след това говореха със смях един през друг и се споглеждаха, когато, преди да тръгнат на серия празненства, гледаха по новините повторението на церемонията.

— Наистина никога не съм смятала, че ще спечеля — повтаряше отново и отново на Оли по пътя от Бел Еър към Бевърли Хилс.

— Затова пък аз не съм се съмнявал в това! — Беше безкрайно горд с нея и му се струваше странно, че във всичко това участва и той. Върнаха се вкъщи чак в четири сутринта, и Шарлот падна така, както си беше, на своето легло с Оливър до себе си. Еми ги гледаше от тоалетката в другия край на спалнята и Шарлот при погледа към нея радостно се усмихваше.

— Общо взето сладка статуетка — усмихна се Оливър, който беше толкова уморен, че дори не си развърза вратовръзката.

— Не толкова сладка, колкото ти — отговори Шарлот и се превъртя в своята разкошна рокля настрани с усмивка. — Ти ми харесваш много по вече. — Беше леко пийнала и все още извън себе си от всичките тези събития.

— Ти си всъщност луда. Какво правиш с мен, ти, най-голямата звезда в Холивуд?

— Обичам те. Ела, ще си направим дете още тази нощ.

— Дръж се както трябва. Не забравяй, че скоро ще станеш майка на три деца. — Три деца, които бяха така горди с нея, както и техния баща. — А освен това ще имаш и внук! — Двамата се засмяха при мисълта, че скоро ще бъде баба.

Шарлот грееше. Това беше незабравима вечер. За всички.

Отново я целуна и след пет минути вече спеше облечена в прегръдките му, а Еми в цялото си величие я наблюдаваше. Когато Оливър погледна Шарлот, струваше му се като дете. Не можеше да повярва, че тази изключителна жена е вече почти негова. В шест часа сутринта я напусна, за да се приготви за работа. Когато се върна вкъщи, децата още спяха и над преминалата нощ се възнасяше ореола на недействителността. Но беше действителност. Беше истина. Шарлот спечели тази награда и след три месеца щеше да бъде негова жена. И от самата мисъл за това му се въртеше главата. Не можеше вече да дочака. Три месеца сега изглеждаха като страшно дълъг период… тихо се усмихваше на себе си под душа… три месеца… а след това ще бъдат с Шърли съпрузи.