Даниел Стийл
Изгубена любов (17)

Глава седемнадесета

Когато Оливър посрещаше от влака Мейгън, тя носеше късички шорти и бяло на черни точки елече. Не мечтаеше за нищо друго, освен да смъкне дрехите й от нея и да се полюби с нея направо в колата, но се овладя, въпреки че тя със смях по обратния път към дома му и децата го галеше по чатала.

— Оставете това… Мейгън Таунсенд, защото ще полудея от вас!

— Та нали за това става дума, мили мой, или не? — А след това изведнаж започна на друга тема, като че ли обърна стрелка и заразправя за петъчния много успешен аукцион…

Когато пристигнаха вкъщи, децата бяха в басейна. Сам с ръка, опакована в огромен найлонов чувал за отпадъци, за да може да плува, и Мели на надувния дюшек в нови бикини, които си беше купила от Френския юг. Двете деца оглеждаха Мейгън с неприкрит интерес, когато идваше към тях заедно с баща им. Оливър представи всички един на друг, преди да отведе Мейгън в малката гардеробна в дома, за да се преоблече. Веднага щом й я показа, тя го дръпна бързо след себе си вътре, пъхна ръката му в шортите и го галеше, докато той с шепот само стенеше:

— Остави това… децата са тук…

— Шшт… нищо няма да разберат.

Той също й липсваше, както и тя на него. След месец на еротичен гуляй, трябваше да прекарат един без друг цели три дни. За миг заключи вратата, смъкна му панталона под коленете и след това го лижеше, смучеше и целуваше, докато той не смъкна елечето й и не съблече шортите й. Под тях беше както обикновено гола. Клекна на колене, за да го нацелува, а след това той нежно я положи на пода на стаята, където се люби с нея така страстно, че тя чак трепереше и въздишаше. В момента, когато той също стенеше от животинско удоволствие, чу гласа на Сам, който блъскаше по разни врати, за да го търси, докато накрая започна шумно да тропа по вратата на гардеробната. Това така изплаши Оливър, че подскочи четвърт метър. С очи, впити в Мейгън, положи пръст на устните си и я молеше да не го издава, обаче тя само хихикаше.

— Татко, там ли си? — Това беше малка стая и Оливър беше сигурен, че синът му го чува как диша. Завъртя глава на Мейгън да каже, че не е там.

— Не, не е тук. Аз веднага ще дойда. — Викаше това от пода с бащата на Сам, побелял от ужас, върху себе си.

— Добре. А не знаете ли къде е?

— Не, не знам. Казваше, че ще иде за нещо.

— Аха. — А после, когато отново се треснаха няколко врати, докато Сам излизаше навън, Оли за миг беше на крака, наплиска лицето си със студена вода, обу си панталона и се опита да си среше косите, докато Мейгън весело се смееше.

— Нали ти казах, че ще се оправим по някакъв начин.

— Ти си луда, Мейгън! — Говореше шепнешком с убеждението, че синът му знае за него, но тя изобщо не се страхуваше.

— Успокой се. Та нали е едва на десет и няма ни най-малко понятие за това, което върши неговото татенце.

— Не бих разчитал много на това. — Бързо я целуна и отключи вратата, докато тя непринудено търсеше в чантата си своите бикинки. — Ще се видим при басейна. — Надяваше се, че поне там Мейгън ще се сдържа, за да не ужаси Мели. От друга страна е истина, че дъщеря му тъкмо прекара цялото лято със своята майка и нейния двадесет и пет годишен любовник. Нима той няма право на собствен живот? Когато тази мисъл му мина през главата, чу като ехо думите на своя баща… но това е нещо друго. Или не?

Сам го чакаше в кухнята. Искаше да пие кока-кола и не можа да намери нито една. — Къде беше, татко?

— В гаража. Търсех там пожарогасителя.

— Защо? — Боже, защо не го оставят всички на мира. Откъде да знае защо… колко по-просто беше всичко, докато ги нямаше. Сега е истинска лудница.

Наля на Сам кола и се върна към басейна, където Мейгън тъкмо се спускаше в басейна в миниатюрни червени бикинки. Водопадът от тъмни коси беше стегнат на темето й и Мели я оценяваш от главата до петите с женски поглед.

Двете жени не си промълвиха нито дума и Оливър се чувстваше като голямо пораснало кученце, както обикаляше около басейна, наблюдаваше двете с невъобразима нервност и отгоре на всичко наглеждаше и Сам.

— Имаш хубав бански — подхвърли Мейгън на Мели. Беше розов с волани и относително странен в сравнение с нейния, който с две парченца плат едва закриваше гърдите, а долу се ограничаваше само на някаква завързана набедрена престилчица. Но на прекрасната й фигура й отиваше.

— Имам го от Франция.

— Харесваше ли ти там?

— Общо взето, да. — На Мели не й се искаше отново да говори за нещастието и не предполагаше, че Мейгън знае за него. Нали татко казваше, че това е случайна позната, която отдавна не е виждал. — Вкъщи сме от два дни. — Мейгън плуваше около нея с дълги равномерни движения и след миг Мели също скочи във водата от дюшека с много ефектен скок. Като че ли искаха една друга да се оборят и това напрежение при басейна продължи целия предобед и беше главно между двете жени.

За обед си опекоха хотдог и Мейгън започна да разправя за своето детство в Англия. Но очевидно това не направи кой знае какво впечатление на Мели. А Мейгън изобщо не се напрягаше, за да се хареса на нея или на Сам. Оливър наблюдаваше всички с неприятно чувство и доста му олекна, когато вечерта откараха Мейгън до нейния дом в града. Изпрати му целувка с поглед, а когато с махване влезе в дома, Мели в колата видимо си отдъхна, а Сам изпухтя.

— Всичко е добре, не мислите ли? — каза Оли, но едва изтърва тези думи от устата си и веднага съжали. Мели се обърна към него с разгневен поглед като някоя кобра.

— Изглежда като шафрантия.

— Но, Мелиса, как говориш.

— А забеляза ли нейния бански?

— Разбира се, — ухили се Сам на задната седалка, но веднага прие невинен израз, когато сестра му го изгори с поглед.

— Това е много мила жена, — защитаваше Оливър Мейгън по пътя към къщи.

— Мисля, че не я интересуват много децата — включи се в дискусията Сам.

— Как ти дойде наум?

— Не знам, — сви Сам рамене. — Кой знае колко не каза. Но това е мацка, тате, а?

— Отгоре на всичко е интелигентна. Редакторка е в едно издателство.

— И какво от това? Единственото, което я интересува, е да се фука с фигурата си. — Мели правилно усети сексуалността на Мейгън, която й беше противна от душа. По това определено се различаваше от своите мъжки роднини, които целия следобед не откъснаха очи от Мейгън, Оливър реши да даде на този проблем време. Но когато Сам вече лежеше в леглото, при баща си в стаята му дойде мрачна Мели. — Мисля, че би могъл да й върнеш това. — Подаде му блузата и сутиена, които намери преди два дни в спалнята си. — Въпреки всичко са нейни, татко, нали?

— Защо мислиш така? — Чувстваше се като заловен при действие, което би обезчестило техния дом, което всъщност беше истина. Нима все пак няма право да прани това, което иска? В края на краищата е възрастен мъж. — Казах ти, че са на Дафни.

— Не, не принадлежат. Дафни има много по-големи цици. Принадлежат на Мейгън. — Със своите думи го обвиняваше и Оливър чувстваше, как под погледа на своята дъщеря се изчервява.

— Виж, Мели, възрастните понякога правят неща, които децата не разбират и децата не би трябвало да се занимават с това.

— Тя е кучка, — извика му Мели с пламтящи очи, но с това ядоса баща си.

— Как може нещо такова да излезе от устата ти! Дори не я познаваш.

— Не, не я познавам, а и не искам да я познавам. Също няма да й липсваме. Интересува се само от тебе и при това едва не й текат лигите. Държи се като някаква уличница или нещо такова. Не мога да я търпя. — Докато слушаше Мели, беше му чудно, че тези две жени така жестоко се нахвърлят една срещу друга заради него. Би се радвал да знае защо Мели така не понася Мейгън. Трябваше да признае, че Мейгън някак особено не се опитваше да спечели тяхната благосклонност. През повечето време се занимаваше с него и само от време на време по изключение подхвърляше нещо и към децата му. Определено не стана така, както той искаше.

— Само приятели сме, това е всичко. Не е нищо важно, Мели. Спокойно можеш да го забравиш.

— Наистина? — Мели явно си отдъхна.

— Какво наистина?

— Не си ли влюбен в нея?

— Не знам. Харесва ми.

— Тя тебе със сигурност не. Обича повече себе си. — Въртеше се в главата му дали няма Мели право, дали е само ревнива, или ясновидка.

— Не се притеснявай.

Когато Мели излезе от стаята, мислите му отново се върнаха към баща му. Може би сам е също така по детски ревнив като Мели, дали се противопоставя на брака на баща си с Маргарет Портър с право? А има ли изобщо някакво право да се меси в живота му? Нима той ще му прави компания през нощите и през уикендите? Може би той ще му подава лекарствата за сърце? Сам държи на личния си живот и баща му сигурно има право на същото, въпреки че в Оливър това събужда още по-голяма тъга по майка му.

Оливър реши да поговори с баща си още същата вечер, но телефона вдигна Маргарет. Това малко стресна Оливър. След това се успокои и я помоли да повика баща му.

— Здравей, тате… Исках само да ти кажа… — Не знаеше как да продължи. — Много те обичам, това е главното. Направи така, както смяташ за добре за себе си, а останалите да вървят по дяволите. Вече си достатъчно стар, да знаеш сам най-добре какво искаш и от какво се нуждаеш. А ако с нея си щастлив, — сълзите го пареха в очите, — смело напред! Имаш моята благословия!

На другия край Джордж Уотсън развълнувано се прокашля, преди да благодари на сина си.

— Тя е много добра жена, сине… не е като твоята майка, определено не, — само се надяваше, че Маргарет няма да чуе тези думи, но поне толкова е длъжен на Оливър. В края на краищата Филис беше негова майка. — Тя е добра душа и аз много я обичам.

— Тогава много щастие и на двамата.

— Ще дойдеш ли на сватбата ни?

— Бъди сигурен, че ще дойда.

— Четиринадесети септември. Не забравяй. — Оливър се засмя. Баща му отново говореше като младеж и Оливър му желаеше щастие. Все пак има пълно право на това. Безспорно е майстор, щом е успял да си намери жена, която обича и с която е щастлив.

Веднага щом Оливър затвори, се обади и на Мейгън, защото отново беше неспокоен. Не беше вкъщи и малко го заболя сърцето, когато оставяше на секретаря своето име и след това, когато лягаше в празното легло, което остана след нея. Премисляше дали всичко това не е било лудешки сън и дали Мели няма право. Мейгън обаче никога не се беше преструвала, че е друга, не такава, каквато беше в действителност. Искаше добре да се забавлява и никого да не наранява. Друго не я интересуваше… не се интересуваше от никакви връзки… от съпруг… от къща… или от деца… и докато Оливър лежеше там и премисляше за нея, дойде му на ум дали с неговия летен роман не е свършено. Беше много хубаво, но сега то определено няма да бъде и по-нататък така просто. А Мейгън със сигурност не е от жените, които биха го чакали бездейно. А на децата изобщо не се хареса. Животът понякога изобщо не е лек.