Даниел Стийл
Изгубена любов (13)

Глава тринадесета

Докато всички отново си поемат дъх, беше вече юни. Училището свърши и за лятото отидоха в провинцията. От време на време идваше да ги посети Джордж, който изглеждаше уморен и състарен. Много му беше тъжно, дори много повече, отколкото докато Филис беше в клиниката. Там поне можеше да я посещава, докато сега можеше само да говори за нея със семейството и с приятелите си.

Оли трябваше отново да пътува, но това съвпадаше с желанието му. Толкова повече оценяше своята добра идея за наемането на нюйоркското жилище. Беше отново старото неудобство да се връща при децата късно вечер, но през лятото това по-лесно се издържаше. Когато се връщаше вкъщи, плуваха заедно в басейна. Децата също си лягаха по-късно, отколкото през зимата.

Четвърти юли отпразнуваха с няколко приятели с пикник около огъня и след четиринадесет дни Мели трябваше, заедно със Сам, да отпътува и да прекара остатъка от лятото със Сара. Сара искаше да ги вземе със себе си във Франция на едномесечно пътешествие с Жан-Пиер. Сара съобщи това на Оливър по телефона и той реши да не се противопоставя. Децата вече бяха достатъчно големи, за да разберат ситуацията. Мели беше на шестнадесет, а Сам почти на десет, и двамата много се радваха на пътуването.

На пикника при тях дойде дори и Джордж и доведе със себе си Маргарет Портър, която всички вече познаваха. Това беше приятна, симпатична и жива сивокоса жена. На младини била медицинска сестра и починалия й съпруг бил лекар, и за това за бащата на Оли явно знаеше как да се погрижи добре. Наглеждаше го дискретно, но внимателно да седне, винаги когато беше уморен, носеше му храна и се шегуваше приятелски с него и с приятелите му, и според всичко изглеждаше, че това е приятно на Джордж. Постоянно си спомняше за Филис и Оливър знаеше, че все още се обвинява за нещастието, което причини нейната смърт. Но изглеждаше, че постепенно се съвзема. Всички, всеки посвоему, се излекуваха от удара, който им нанесе тази година. И Оли заприличваше все повече на себе си. Подаде през юни молба за развод, а тъй като Дафни постоянно го хокаше, договори си дори една среща, която, разбира се, завърши с пълно фиаско. Покани на среща една талантлива мацка от конкурентната агенция, но после никога не говореше за нея по друг начин, освен като за напълно луда. Искаше от него да пробва да смърка кокаин и най-любимият й спорт беше женската борба. Дафни го нахока заради това, но все пак бе сложено поне някакво начало.

На пикника дойдоха и Бенджамин със Сандра, която беше вече в седмия месец. На Оли му беше жално, когато видя колко смешно нейното глупавичко детско личице се издига над закръгления корем. Постоянно говореше само за бебето. Оливър в един момент се уплаши дали наистина накрая няма да се оженят с Бенджамин. Обаче, когато го попита за това, Бенджамин отговори, че засега нищо такова не планират. Че и двамата са прекалено млади.

Мели няколко пъти се опита да разговаря със Сандра, но без никакъв успех, така че накрая престана да прави опити и отиде да се забавлява със своите приятели. Дойде също Дафни, която повечето време бъбреше оживено край басейна с Маргарет Портър.

— Беше прекрасно тук, — благодареше Дафни на Оливър, преди да си замине. — Истински традиционен четвърти юли в обкръжението на добри приятели. Какво повече може да желае от живота човек. — Щастливо се усмихваше. Оливър също се усмихна при спомена за отминалите времена.

— Аз бих искал да знам какво. Но по-добре да оставя това. Още една красавица като предишната и с мене е свършено. — Двамата се засмяха, когато си спомниха за неговата среща със запалената по женската борба мацка.

— Твоят баща изглежда е в добра кондиция и неговата приятелка много ми харесва. Интересна жена е. Пропътувала е със съпруга си Далечния Изток и две години дори са имали амбулатория в Кения.

— Струва ми се, че на баща ми му е добре с нея. Поне някакво облекчение. Само бих желал да се осъзнае и Бенджамин. Неговото момиче наистина е миличко, но ако Бенджамин не внимава, ще му унищожи живота.

— Дай му малко време. Опитва се да направи това, което смята за правилно, само че не знае какво всъщност е то.

— Изобщо не мога да си представя, че ще има собствено дете. Самият той е още дете, а тя изглежда на четиринайсет. Тя е такова умиляващо пате, Дафни, че чак не е за вярване.

— Не е тук на собствена територия и трябва да признаеш, че нейното положение тук определено не е за завиждане. Знае какво си мислите всички за нея и от какво се е отказал Бенджамин. За нея това е дяволски сложна ситуация.

Оливър тъжно се усмихна на своята приятелка.

— Тъй и тъй за нея говорим, не бих се учудил, ако има тройка близнаци.

— Не бъди към нея гаден, — нахока го тя.

— А защо не? Нима не унищожава живота на моя син?

— Защо пък? А ако бъде фантастично хубаво момче.

— Въпреки всичко бих бил по-щастлив, ако предложи детето за осиновяване.

Дафни завъртя глава, беше си поговорила както със Сандра, така и с Бенджамин, и знаеше достатъчно, за да има собствено мнение.

— Мисля, че Бенджамин не би допуснал това. Много прилича на теб, прекалено морален и порядъчен, и винаги много строго ще спазва своите принципи и ще внимава на никого да не навреди. Чудно момче е. Накрая всичко ще се оправи, ще видиш.

— Как можеш да бъдеш толкова сигурна?

— Нима не е твой син? — А след това отпътува за Ню Йорк и останалите скоро след нея също си тръгнаха.

Оли помоли Агнес да подреди, а докато лежеше късно вечерта сам в басейна, го гризеше любопитство какво ли прави точно сега Сара. Четвърти юли винаги е бил нейният най-любим празник. А тази година биха били точно деветнадесет години женени. Мислеше и за други неща… за родителите си… за баща си и за Маргарет Портър. Би се радвал да знае дали баща му се интересува от нея, или й е само благодарен за помощта и щастлив, че има с кого да си поговори. Може би по малко и от двете. Странно е, че неговият баща би могъл след смъртта на Филис да прояви интерес и към някой друг.

Чудно е, че всеки от тях си намери някого… Сара — Жан-Пиер, бащата — така или иначе Маргарет, Бенджамин си има момиче, което носи под сърцето си неговото дете. Само Оливър остана като дъб в полето и чакаше дали в неговия живот ще се появи някой, който да му придаде отново смисъл. Би се радвал да знае дали това някога ще стане.

— Татко? — Мели го търсеше с шепот в тъмнината. — Вън ли си?

— Да, при басейна съм. Какво има?

— Само се страхувах да не ти е станало нещо. — Излезе вън и седна край него.

— Чувствам се отлично, съкровище. — Поглади я по дългата светла грива и се засмя. Това е добро момиче и вече добре се разбират. От времето, когато се поместиха в Ню Йорк очевидно се беше успокоила и си бяха отново близки. Със сигурност по-близки, отколкото е Мели със Сара. — Днес прекарахме чудесно, какво ще кажеш?

— Да, наистина. — След това допълни като ехо на неговите собствени мисли: — Какво ще кажеш за приятелката на дядо?

— Маргарет? Харесва ми.

— Мислиш ли, че дядо ще се ожени за нея? — Мели не скри любопитството си и Оли й се усмихна.

— Бих се учудил. Прекалено обичаше баба ти. Такава любов човек не среща повече от един път в живота си.

— Само ми мина през главата. — А след това запита отново неспокойно: — Мислиш ли, че майка ще се омъжи за Жан-Пиер?… Прекалено млад е за нея… — На майка си, разбира се, никога не би казала нещо такова.

— Не смятам, съкровище. Само добре се забавлява.

Мелиса с облекчение кимна.

— Сандра изглежда отчайващо, а?

Оливър потвърди и трябваше да се засмее наум как заедно клюкарстват за всички гости, веднага щом те си тръгнаха, също както правят съпружеските двойки. Вече не му се струваше, че е така самотен.

— Чувствам се зле, когато си помисля как Бенджамин си унищожава живота с нея, как трябва да почиства съдове и да се мъчи, за да я изхранва.

— Какво ще правят с това дете?

— Един господ знае. Все още си мисля, че би трябвало да го предоставят за осиновяване, но Бенджамин твърди, че искат да си го оставят. А по-нататък, какво? Ако си мисли, че ще му позволя да се оженят, грешат.

— Според мен, дори не иска да се ожени за нея. Само се мъчи да се държи добре с нея. Но не бих се учудила, ако с нея много скучае. Сандра върти очи след всяко момче, което мине наоколо. Струва ми се, че не знае какво точно иска. Боже, татко… само си представи на седемнадесет да имаш дете!

— Добре си припомни това, скъпа моя, когато и в теб се пробуди желанието да правиш дивотии! — Заплаши я с пръст и в тъмнината тя се засмя и изчерви.

— Не се бой, не съм толкова глупава. — Не беше много сигурен какво иска да каже. Трябваше ли да разбира, че тя не би позволила да се стигне до такова нещо, или ако се стигне, ще внимава повече. Помисли си, че трябва да помоли Дафни да поговори с нея по тези въпроси преди заминаването й през лятото за Франция.

— Сам спи ли вече?

— Като буба.

— Може би трябва вече да се прибираме.

С протягане се изправи и след това заедно, ръка за ръка, се отправиха към къщи. След прекрасния слънчев и горещ ден, настъпи хладна вечер. Точно както обичаше Оливър.

Целуна Мели пред нейната врата за лека нощ и докато лежеше в леглото си, прехвърляше в мислите си какво му донесе отминалата година. Каква голяма разлика, как се промениха всички. Само преди година на четвърти юли беше съвсем друго. Тук бяха Сара и майка му… Бенджамин още се държеше като дете. Всички за тази година узряха, или поне повечето от тях. Кой знае, каква е Сара. Оливър подозираше, че още не е намерила сама себе си. Но за себе си беше сигурен, че най-после стои здраво стъпил на земята. Преди напълно да заспи, върна се отново в мислите си към баща си и Маргарет Портър.