Даниел Стийл
Изгубена любов (24)

Глава двадесет и четвърта

На следващия ден отпътува за Бейкърсфилд. Въпреки че не беше възхитен от отношенията там, Сандра беше вкъщи и майка й явно следеше всичко, а на повече Бенджамин не можеше и да се надява. Къщата беше овехтяла и занемарена, климатикът не работеше и Алекс спеше на легълце вън всекидневната до гърмящия телевизор. Викаше от радост, когато се събуди и видя там Бенджамин, така че Бенджамин го напусна с болка в сърцето, въпреки че се отърваваше с радост от Сандра.

До Бел Еър се връщаше малко по-спокоен. През следващите няколко седмици издържа приравнителните изпити за средното училище и кандидатства в Калифорнийския университет, където след още четири седмици го приеха. През това време си беше намерил работа на непълен работен ден в книжарница на територията на университета и твърдо бе решен да задържи това място, за да може да помага за месечните вноски за Алекс.

Когато отново отиде до Бейкърсфилд, намери всичко като че ли постарому, само с тази разлика, че Сандра не беше този път вкъщи и за детето се грижеше само майка й, която при това си пийваше бира, но детето изглеждаше щастливо. Бенджамин си поигра с него около час преди отново да се отправи за вкъщи. Този път не спомена на баща си за посещението. Имаше чувството, че на Оливър няма да му хареса, че все още е така чувствено свързан с детето. Бенджамин знаеше със сигурност, че не може по друг начин, дори когато един ден има други деца, Алекс ще бъде като първороден важна част от неговия живот. И определено не искаше да изпусне от поглед неговото добруване. Майката на Сандра явно нямаше против Алекс никакви забележки, защото много добре й идваха сумите, които получаваше редовно всеки месец. В живота си не беше срещала нищо по-добро от Алекс. Трябваше да признае, че Сандра изобщо не е била глупава, когато се е оставила да забременее от Бенджамин Уотсън. Уотсънови не бяха богаташи, но живееха добре и след малко детективско усилие госпожа Картър установи, че бащата на момчето още на изток е получавал добри пари. А само преди няколко седмици прочете една малка статия на някаква хроника възбуждаща новина. Че старият Уотсън уж ходи с Шарлот Симпсън. Точно сега това за нея нямаше особено значение, но ако престанеха да й плащат, не би навредило малко изнудване.

С нещо такова Оли изобщо не си блъскаше главата. В прекрасна любовна омая прекарваше с Шарлот с възторженото съгласие на децата си все повече време. А в края на април най-после събра смелост и я помоли за ръката й.

Вечеряха през този ден, както напоследък често им се случваше, в тихата интимност на ресторант Кианти и той не й даде никакъв пръстен като изненада, нито пък падна пред нея на колене. Изчака да свърши с вечерята, а след това нервно се загледа в нея, докато тя тихо се смееше. Въпреки че не можеше да бъде напълно сигурна, правилно беше разбрала какво ще последва.

— Как беше днес в агенцията? — шегуваше се тя и той само тихо замърмори.

— Не се дръж така… Исках да говоря с теб за нещо важно. Отдавна се подготвям за това, но не зная какво ще кажеш ти… с артистичната си кариера и всичко около тебе…

— Може би искаш да ми подложиш работа? — засмя се невинно.

— Я стига. Но след като сама започна… всъщност да. Може да се нарече и така. Постоянно положение с мизерно заплащане в сравнение с това, което самата изкарваш. Задължения за цял живот в домакинството с три големи тежести, тук-там някое удоволствие и проблеми с парите.

— Не смей да говориш за своите деца като за тежести, Оливър Уотсън! Случайно много ги обичам.

Едва не се обиди заради тях и той хвана ръката й здраво в своите и я повдигна към устните си, за да целуне пръстите й.

— Аз също. Но също така страшно обичам и теб. Какво ще кажеш да се оженим? — Сърцето му беше чак в гърлото, когато я помоли за това и изобщо не би се учудил, ако му откажеше. Без думи, само му залепи целувчица.

— Нищо по-хубаво не съм чувала в живота от никого, — заяви накрая. Но все още не му беше дала ясен отговор и той преживяваше големи мъки, докато го дочака.

— Така че?

— Мисля, че и двамата трябва внимателно да го обмислим. Ти повече, отколкото аз. Аз знам какво ще спечеля, Оли. Обичам ви и четиримата, но ти никога не си имал за съпруга жена, която има своя професия, това понякога е истинска лудница, особено при това, което правя аз. И при най-голямо старание не можем да запазим личния си живот, хората постоянно ще се въртят около мен, поне докато играя в своята програма. А това понякога може доста да ви опъне нервите.

Това вече беше преживял. Където и да излезеха заедно, постоянни молби за автографи, журналиста, тормоз от добри чувства. Но това не му пречеше и беше горд с нея. Не му пречеше да стои в сянка, докато тя се изявява като звезда.

— Това изобщо не ми пречи.

— Сигурен ли си? Един ден сигурно ще изоставя всичко това, но честно казано, Оли, не още сега. Още не ми се иска. Дълго съм работила като вол и трудно бих понесла, ако трябва да се откажа, докато не получа като отплата максимално удовлетворение.

— Разбирам те. Нито пък очаквам, че ще се откажеш от своята професия. Мисля, че това би било голяма грешка.

— Аз също. И колкото и да те обичам, сигурно бих ти се сърдила. Как мислиш, че ще приемат това децата? — Не й беше безразлично. Означаваха много за нея и за него, и затова искаше решението им да включва и тях. Оли само се усмихна.

— Казаха ми, че ще се разведат с мен, ако не те помоля за ръката ти. И смятам, че ще избягат и ще си търсят нов татко, ако ми откажеш.

— Биха сглупили много. По-добър не биха намерили в целия свят.

— Говори, говори. Прекалено строг съм с тях.

— Говоря. А строг досега не съм те виждала. Много добре се държиш с тях. — Бенджамин отново беше стъпил на правилния път. Мели е отлична ученичка и Сам никога не е бил по-щастлив в живота си. Всички се чувстват добре. А след това Шарлот го погледна със срамежлива усмивка.

— Един ден също бих искала да имам собствени деца. Едно или две, а може и три, ако не започна прекалено късно с това. Какво ще кажеш? След това би имал вкъщи куп деца и освен това всичките тези морски свинчета, бели мишки и ферми за дъждовни червеи. — Двамата се засмяха, но ставаше дума за важни неща. Тя имаше право, като започна да говори за тях. Размишляваше за това със сбръчкано чело, въпреки че и преди това му беше дошло на ум. В действителност не можеше вече да си представи, че би имал и други деца. Но в края на краищата на четиридесет и пет това не е мисъл за захвърляне и тя поне в душата си се радваше, че не се ядоса.

— Не знам само дали не съм вече прекалено стар и уморен, за да започна с всичко това отначало. Децата не са само щастие както си мислиш. — Беше преживял за последната година прекалено много, но знаеше много добре колко сладка е наградата за тази мъка и не искаше да я лиши от нея. Прекалено я обичаше. А Шарлот можеше много да даде както на собствените си деца, така и на неговите. Струва си да си по мисли за това, ако с това я убеди, че трябва да живеят заедно в бъдеще. — Мисля, че бих се оставил да ме убедиш, определено поне за едно, — под нейния умоляващ поглед обаче се сепна и допълни с усмивка, — добре, може и на две. Но не на повече, не ме карай на това, не забравяй, че съм дядо.

— Това не се брои, — заяви, защото й изглеждаше прекалено млад за това, но Оливър потвърди тъжно.

— За Бенджамин, да.

— Само имах предвид, че не си прекалено стар за това, както каза.

— Но някога се чувствам така. Разбира се, освен тогава, когато съм с теб. Мисля, че бихме живели много добре заедно, толкова неща бихме могли да направим заедно. Да пътуваме, да се забавляваме, бих ти помагал в артистичната кариера. За първи път в живота си чувствам чак в мозъка на костите си, че за всеки от нас това би било най-доброто, изобщо не се съмнявам в това. — Беше в отлично настроение.

— Чудно е, но и аз също не. Знам, че искрено те обичам, Оливър. Само искам и ти да си сигурен в това.

Само миг се поколеба, преди отново да го целуне и да му прошепне тихо в ухото:

— В този случай нека да е по твоему, Оливър. Но бих искала да почакам година от нашето запознаване, за да бъде всичко наред. Какво ще кажеш за Коледа?

— Сериозно ли мислиш това? — Изглеждаше невярващо. Сара го беше напуснала преди повече от година и от месец беше разведен с нея. Тази жена обичаше от цялото си сърце и тя наистина иска да се омъжи за него. Шърли с усмивка потвърди и изведнаж се разсмя и изглеждаше също така щастливо, както се чувстваше и той.

— Естествено, че го мисля сериозно. Няма ли да ти пречи, ако почакаме до Коледа?

— Малко ще ми пречи. Но от друга страна ми харесва твоята идея със старомодната годявка.

— През юни ще започне ваканцията ни. Бихме могли да отидем някъде за месец или за два. Подложиха ми роля в един филм, но той е толкова сладникав. С много по-голяма радост бих отишла някъде с тебе и с децата, разбира се, ако не ги вземе със себе си Сара.

— Ще ги вземе, но само за август.

Останалата част от вечерта само планираха, а когато вечерта я откара вкъщи, остана при нея, за да се полюбят в чест на своята годявка.