Даниел Стийл
Изгубена любов (25)

Глава двадесет и пета

На другия ден съобщи на децата, които бяха извън себе си от радост. Оливър не можеше да си намери място, когато Сам веднага искаше да знае дали ще го вземат със себе си на сватбеното пътешествие. Шарлот помоли Мели да й стане шаферка на сватбата, тя трябваше да бъде чак след осем месеца, та когато говореха по този въпрос, всички се държаха като възбудени деца.

Оливър отиде на другия ден до ателието за Шарлот. Когато седна при него в колата, на седалката я чакаше малка четвъртита кутийка, опакована в тюркоазна хартия и превързана с бяла сатенена панделка. Шарлот я отвори с разтреперани ръце, а когато видя да свети черната кадифена подложка на кутийката пръстен, извика от изумление. Това беше прекрасен диамант, изшлайфан като смарагд, и в очите на Шарлот заблестяха сълзи, когато протегна ръка към Оливър, за да й го сложи.

— Прекрасен е, Оли.

— И ти също, — целуна я и я притисна към себе си. Шърли се гушеше в него по целия обратен път към къщи.

Пресата научи след няколко дни тази новина, която продуцентите на програмата на Шарлот използваха напълно. Отделът за връзки с обществеността в студиото не даде покой на Шарлот, постоянно искаха нейни фотографии с Оливър и с децата. Обадиха се от списанията „Пийпъл“ и „Юнайтед Стейтс“, новината за техния годеж се появи в „Нюзуик“ и „Таймс“, журналистите не оставиха на спокойствие дори децата. Това много ядосваше Шарлот. Оливър също не беше във възторг, когато на няколко пъти намери пред дома си глутница фотографи.

— Как изобщо понасяш това? — питаше често Шарлот.

Накрая решиха поради тази причина да прекарат лятната ваканция в наета вила в Транкейс, където беше спокойно.

Следващите няколко седмици едва преживяха, докато ситуацията бавно не се успокои. Дори и Сара честити на Оливър. Беше научила тази новина от Сам, но прочете за това и в печата.

— Децата сигурно са полудели по нея, Оли, радвам се и ти честитя.

— Аз също. Само тези журналисти да не бяха толкова досадни.

— Ще свикнеш с това. Холивуд е такъв! — дразнеше го, но явно се радваше искрено за него, а Маргарет и баща му също бяха възторжени. Бяха щастливи времена, въпреки че както Оливър, така и Шърли имаха много работа, преди да могат да отпътуват за ваканцията с децата до Транкейс.

Шарлот най-после завърши последните снимки за този сезон, децата приключиха училище и Оливър напусна офиса, за да ползва четиридесетдневна отпуска. След това се отправиха с песни към Транкейс. Прекараха божествен месец на плажа, а след това Мели и Сам отлетяха на изток да посетят майка си.

Шърли се готвеше да заснеме няколко нови реклами, Оливър трябваше да се върне на работа, а Бен трябваше в края на септември да започне следването си в Калифорнийския университет.

Малко преди това един късен следобед зазвъня телефонът точно в момента, когато Бенджамин се беше върнал вкъщи, за да се преоблече, защото щеше да ходи с Шърли и с баща си на вечеря. Бенджамин мислеше, че го търси баща му от офиса. Но за голямо учудване, беше майката на Сандра, която искаше да говори с него. Сърцето му една не се спука от уплаха, когато чу гласа й.

— Случило ли се е нещо, госпожо Картър?… Алекс…

— Той е, доколкото знам, наред. — Изглеждаше чудно. Майката на Сандра беше размишлявала дълго за този разговор. Мъчеше се да намери начин да спечели нещо и за себе си от създалата се ситуация и накрая реши, че ще му каже. Има право да го научи, а и не е лошо момче. И е луд по малкия. Може би ще бъде по-добре, ако им окаже внимание. Точно това й минаваше през главата, докато набираше техния номер. — Сандра даде вчера малкия в детския дом. Предложи го за осиновяване. Мислех, че би трябвало да знаете това.

— Къде го даде? — Бенджамин почувства сърцето си в гърлото. — Не може да направи това. Той е и мой син. Къде е? Няма да допусна да напрани това, госпожо Картър. Ще се погрижа за него сам. Предлагах й го още докато бяхме в Пърчъс.

— Мислех си, че ще постъпите така, затова ви се обаждам. Казвах й да ви се обади. Само че тя го остави там и избяга. Днес сутринта отпътува някъде на Хавайските острови.

— Благодаря ви… благодаря… кажете им, че веднага ще дойда за него… или всъщност… аз ще им се обадя сам. — Но когато се обади в приюта, който тя му съобщи, казаха му, че Александър Картър сега е под попечителството на съда. Че Бенджамин трябва да докаже своето бащинство, да помоли за попечителство и да помоли за прекратяване на правата на Сандра. Че това сега зависи единствено от съда. Обади се разгневен на баща си и го измъкна от среща с нов клиент. В този момент беше изпаднал в истерия, така че Оливър го помоли да се успокои и всичко бавно да му обясни.

— Добре, добре… вече разбирам. Ще се обадя на адвокат. Овладей се, Бенджамин. Но преди да предприемем нещо, бих се радвал, ако добре премислиш какво всъщност искаш. Наистина ли искаш да получиш пълно попечителство върху момчето? Сега това е само твое решение. — Сега най-накрая има възможност да се измъкне от тази каша, ако, разбира се, желае това. Но Оливър беше решен да помогне на сина си в каквото и да е, колкото и болно да беше за него. Бенджамин обаче беше убеден, че няма друг избор. Искаше да получи своя син обратно, дори ако трябва да не се върне в училище никога повече и през останалата част от живота си да върши само черна работа. Беше напълно решен да запази сина си и да го възпита независимо на каква цена. На тези чувства ме можеше да се противостои, а Оливър и не искаше. Поръча на Бенджамин да остане където е, защото щеше да го потърси отново. След половин час наистина му се обади, за да му съобщи, че ще се срещнат в канцеларията на „Лойб & Лойб“ в Сентъри Сити в четири часа.

Бенджамин беше там десет минути по-рано и адвокатът, които го прие, беше любезен господин, свикнал да обсъжда много по-важни случаи. Но тъй като бяха правни консултанти на фирмата на Оли, не оказаха да помогнат на Оливър.

— Ако това наистина е вашето желание, младежо, не мисля, че ще бъде толкова сложно, както изглежда. Днес вече говорих с всички заинтересовани страни и с властите и ситуацията изглежда доста ясна. Вашето бащинство явно няма да бъде подлагано на съмнения. Това момиче вече е подписало документи, че иска да се откаже от детето. Още не сме могли да говорим с нея, но потвърди ли ни го и писмено, след това ще имате попечителство над детето само вие и накрая родителските й права ще бъдат отнети. Това е голяма отговорност, Бенджамин, и би трябвало добре да размислите, преди да се решите на това.

— Вече, господине, съм размислил. Наистина нищо друго не желая. Обичам го. — Очите му се напълниха със сълзи. В този момент изглеждаше със своите лъскави рижи коси и лунички самият той като дете. Оливър трябваше да се пребори със себе си, за да не се разплаче, когато го гледаше. Реши, че ще направи всичко, което е по силите му, за да му помогне.

— Госпожа Картър ми каза, че ще подпише декларация, в която ще изложи колко добре сте се грижили за момчето. С това нещата почти биха се уредили. Освен това спомена, че не би имала нищо против малък подарък от вас или вашия баща. Но трябва много да внимавате с това. Получаване на дете срещу заплащане или срещу каквото и да е, което дори отдалеч напомня за това, в този щат е наказуемо деяние, което аз й обясних. Беше разочарована, но каза, че така или иначе ще подпише каквато и да е декларация, която й подготвим. Съдът в Бейкърсфилд ще заседава следващата седмица. Ако всичко мине гладко, бихте могли да получите сина си още същия ден следобед.

— А дотогава?

Бенджамин отново се отчая.

— Дотогава не можем да направим нищо. В добри ръце е и е на сигурно място. — Бенджамин изглеждаше нещастен, но явно нищо не можеше да се промени. Съгласи се да почака до заседанието на съда следващата седмица и само се молеше да успеят да намерят Сандра в Мауи и да получат от нея подписи на всички необходими документи, за да може да бъде предаден Алекс на него.