Мери Хигинс Кларк
Лунната светлина ти отива (93)

91

Шефът на полицията Брауър и детектив Хагърти се готвеха вече да си тръгват, когато се обади Ърл Бейтмън.

— Те всички ме мразят — започна той. — Обичат да се подиграват със семейния бизнес на Бейтмънови, да се присмиват и на мен за лекциите ми — но в основата на всичко е, че ни завиждат, защото сме богати. Богати сме от поколения насам, дълго преди скуайър Мур да спечели и първия си мошенически долар!

— Може ли да преминете към същината, професоре? — попита Брауър. — Какво искате?

— Искам да се срещнем на парцела, който съм определил за музея на открито. Имам чувството, че братовчед ми Лаям и Маги Холоуей са се опитали да се подиграят с мен по свой собствен начин. Обзалагам се, на каквото и да е, че са отнесли ковчега ми до един от изкопаните гробове там и са го спуснали вътре. Искам да присъствате, когато го намеря. Тръгвам веднага.

Шефът на полицията грабна една химикалка.

— Къде точно се намира парцелът за музея, професоре?

Когато затвори, Брауър се обърна към Хагърти.

— Мисля, че започва да откача, но също така ми се струва, че ще открием тялото на Маги Холоуей.