Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Moonlight Becomes You, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2012 г.)
Разпознаване и корекция
beertobeer (2012 г.)

Издание:

Мери Хигинс Кларк. Лунната светлина ти отива

ИК „Албор“, София, 1996

Американска. Първо издание

Превод: Станислава Миланова

Редактор: Албена Попова

Художник на корицата: Златан Рангелов

Компютърно оформление на корицата: „ЗЕМ — Софт“

ISBN 954-8272-46-6

История

  1. — Добавяне

16

Д-р Уилям Лейн не бе особено доволен от молбата на Маги Холоуей да се срещнат. И без друго раздразнен от безсмисленото, непрестанно бъбрене на жена си по време на обеда, закъснял с попълването на все по-нарастващия брой формуляри, които правителството изискаше от него като директор на „Латъм Майнър“, мисълта да пропилее още половин час го вбесяваше. Сега съжаляваше, че се бе съгласил. Не можеше да си представи за какво искаше да разговаря с него.

Особено след като Нюела Мур не беше подписала последните документи, задължаващи я да се премести в дома. Бе попълнила всички формуляри за постъпване, той бе поел здравното й обслужване, и когато тя започна да се колебае, бе направил всичко възможно да махне килима и мебелите от втората стая на освободилия се апартамент, за да й покаже колко лесно би могла да сложи в нея стативите си, останалите принадлежности и шкафчетата. Но после тя се бе обадила, за да съобщи, че е решила да остане в къщата си.

Чудеше се защо бе променила решението си така внезапно. Струваше му се идеалната кандидатка. Сигурно не защото си въобразяваше, че доведената й дъщеря ще дойде да живее с нея и искаше да й осигури място?

— Смехотворно! — измърмори Лейн. Можеше ли да се очаква от привлекателна млада жена с успешна кариера да пристигне в Нюпорт, за да живее заедно с мащехата си, която не е виждала от години? Лейн реши, че сега, след като бе получила къщата, Маги Холоуей щеше да се погрижи да я ремонтира и после щеше да я продаде. Междувременно обаче тя щеше да дойде тук да му губи времето — време, което му беше необходимо, за да оправи отново апартамента, така че да е в приличен вид за показване. Управата на „Престиж Резидънс Корпорейшън“ бе дала ясно да се разбере, че няма да толерира празна жилищна площ.

И все пак една натрапчива мисъл не му даваше мира: Имаше ли и друга причина, поради която Нюела се беше отказала от уговорката им? И ако имаше, беше ли я доверила на доведената си дъщеря? Каква би могла да е тя? — чудеше се. Може би в края на краищата бе добре, че идваше да се види с него.

Вдигна поглед от работата си, когато вратата на кабинета му се отвори. Одил влезе, както обикновено, без да чука — навик, който го подлудяваше. Навик, който за съжаление имаше и сестра Зелда Марки. Всъщност, щеше да му се наложи да вземе някакви мерки по този въпрос. Мисис Шипли се беше оплакала от навика на сестра Марки да отваря вратата, без да изчака да я поканят.

Както и очакваше, Одил пренебрегна раздразнението му и започна да говори.

— Уилям, мисля, че мисис Шипли не е много добре. Както сам видя, леко й прилоша след погребалната служба вчера и отново снощи. Чудя се дали не трябва да влезе в болничното отделение за няколко дни, така че да е под наблюдение?

— Възнамерявам да следя състоянието на мисис Шипли — отговори рязко д-р Лейн. — Опитай се да не забравяш, скъпа моя, че в нашето семейство аз съм човекът с медицинско образование. Ти не успя да завършиш сестринското училище.

Осъзнаваше, че е глупаво да го казва и моментално съжали, като знаеше какво ще последва.

— О, Уилям, толкова е нечестно — извика тя. — Сестринството е призвание, а аз осъзнах, че не е за мен. Може би щеше да бъде по-добре и за теб — и за други — ако бе направил същия избор. — Устната й затрепери. — А, струва ми се, не бива да забравяш и че управата на „Престиж Резидънс“ те назначи на тази длъжност само заради мен.

Един миг се гледаха мълчаливо, после, както обикновено, Одил се разкая.

— О, Уилям, беше грозно от моя страна. Знам колко си привързан към всичките ни гости. Просто искам да ти помогна и се страхувам, че още един нещастен случай ще те съсипе.

Приближи се до бюрото и се приведе над него. Пресегна се за дланта му, вдигна я към лицето си и погали с нея бузата и брадичката си.

Лейн въздъхна. Беше повърхностна — „глупачка“, би се сопнала баба му — но наистина беше хубава. Преди осемнадесет години бе толкова щастлив, че бе убедил тази хубава, доста по-млада жена да се омъжи за него. Освен това тя го обичаше, а и той знаеше, че честите й сърдечни посещения при обитателите на дома доставяха удоволствие на повечето от тях. Понякога изглеждаше досадна, но несъмнено бе искрена, а това означаваше много. Малцина от обитателите като Грета Шипли я намираха за глупава и досадна, което, според Лейн, само доказваше интелигентността на мисис Шипли, но не можеше да става и дума, че тук, в „Латъм Майнър“, Одил му бе в помощ.

Лейн знаеше какво се очаква от него. Практически без да показва примирението си, той стана, прегърна жена си и каза:

— Какво бих правил без теб?

Почувства облекчение, когато секретарката звънна по интеркома.

— Мис Холоуей е тук — обяви тя.

— По-добре да тръгваш, Одил — прошепна Лейн, предотвратявайки неминуемото й предложение да остане и да участва в срещата.

Както никога, тя не се възпротиви и се измъкна през незабележимата врата в кабинета му, която водеше към главния коридор.