Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Moonlight Becomes You, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2012 г.)
Разпознаване и корекция
beertobeer (2012 г.)

Издание:

Мери Хигинс Кларк. Лунната светлина ти отива

ИК „Албор“, София, 1996

Американска. Първо издание

Превод: Станислава Миланова

Редактор: Албена Попова

Художник на корицата: Златан Рангелов

Компютърно оформление на корицата: „ЗЕМ — Софт“

ISBN 954-8272-46-6

История

  1. — Добавяне

25

Маги не беше очаквала да спи добре, но увита в пухения юрган и с глава, заровена в напълнените с гъши пух възглавници, тя не се събуди, докато в девет и половина телефонът в голямата спалня не иззвъня.

Чувствайки се свежа и ободрена за първи път от няколко дни насам, тя побърза да вдигне, като забеляза дори ярките слънчеви лъчи, които се процеждаха през процепите на щорите.

Обаждаше се Грета Шипли. Започна почти извинително:

— Маги, исках да ти благодаря за вчера. Това означаваше толкова много за мене. И моля те, не се съгласявай, ако ти самата не го желаеш, но ми спомена, че искаш да прибереш боите, четките и другите неща, които Нюела остави тук, така че… Нали разбираш, разрешено ни е, всеки на свой ред, да кани гости за вечеря. Мислех си, че ако нямаш някакви планове, можеш да вечеряш с мен довечера.

— Нямам абсолютно никакви планове и с удоволствие ще дойда — отвърна искрено Маги. После през ума й внезапно мина една мисъл — нещо като смътна картина. Гробищата. Гробът на мисис Райнлендър. Или пък не? Нещо там бе привлякло вниманието й вчера, но какво? Трябваше отново да отиде. Смяташе, че бе на гроба на мисис Райнлендър, но ако грешеше, щеше да й се наложи да посети отново всички останали гробове.

— Мисис Шипли — рече тя, — докато съм тук, трябва да направя някои снимки из Нюпорт за един проект, по който работя. Може да прозвучи зловещо, но „Сейнт Мери“ и „Тринити“ излъчват такова спокойствие и притежават такава древна атмосфера, че са идеални за целите ми. Спомням си, че зад някои от гробовете, на които вчера оставихме цветя, се откриваха прекрасни гледки. Бих искала да се върна там. Можете ли да ми кажете кои посетихме?

Надяваше се набързо измисленото извинение да не прозвучи прекалено неправдоподобно. Но аз наистина работя по проект.

Грета Шипли обаче изглежда не прие молбата на Маги като нещо странно.

— О, имат красиво разположение, нали? — съгласи се тя. — Разбира се, мога да ти кажа къде ходихме. Имаш ли лист и химикалка под ръка?

— Имам. — Нюела бе оставила малко тефтерче и химикалка до телефона.

Три минути по-късно Маги бе надраскала не само името и местонахождението на всеки гроб, но имаше сигурни указания как да открие парцелите. Сега й оставаше единствено да знае какво се надяваше да открие.

 

 

След като затвори, Маги стана, протегна се и реши да вземе бърз душ, за да приключи с процеса на събуждането. Топла вана вечер, за да те приспи, помисли си тя, и хладен душ, за да се разбудиш. Радвам се, че не съм се родила преди четиристотин години. Спомни си какво бе прочела в книгата за кралица Елизабет I: „Кралицата взима вана веднъж месечно, независимо дали й е необходима или не“.

Главичката на душа, очевидно допълнение към красивата вана с животински крака, пускаше остри като иглички и много приятни струйки. Загърната в плюшена роба, с увита в тюрбан все още влажна коса, Маги слезе на долния етаж и си приготви лека закуска, която отнесе в стаята си, за да си хапва, докато се облича.

Печално си даде сметка, че непретенциозните дрехи, които бе взела за ваканцията си при Нюела, нямаше да й бъдат достатъчни за двуседмичния престой тук. Този следобед щеше да й се наложи да потърси някакъв бутик или нещо подобно, за да си купи една-две поли и също толкова блузи или пуловери. Знаеше, че в „Латъм Майнър“ се обличаха доста официално за вечеря, а се беше съгласила да вечеря и с Лаям в петък, което вероятно означаваше, че ще трябва да бъде с подходящи дрехи. Винаги, когато излизаха за вечеря в Ню Йорк, Лаям избираше доста скъпи ресторанти.

Вдигна щорите, отвори предния прозорец и почувства топлия, нежен бриз, който потвърждаваше, че след вчерашното студено и влажно време, Нюпорт се радваше на прекрасно циганско лято. Днес нямаше да й е необходимо дебело яке, реши тя. Бяла тениска, дънки, син пуловер и маратонки — такъв беше изборът й.

След като се облече, Маги застана за миг пред окаченото над бюрото огледало и се взря в себе си. В очите й вече нямаше и следа от сълзите, които беше проляла за Нюела. Те отново бяха ясни. Сини. Сини като сапфири. Така беше описал очите й Пол вечерта, когато се запознаха. Като че ли се бе случило преди векове. Тя беше шаферка на сватбата на Кей Койлър, а той шафер.

Подготвителната вечеря беше в „Чеви Чейс Кънтри Клъб“ и Мериленд, близо до Вашингтон. Той беше седнал до нея. Разговаряхме цялата нощ, спомни си Маги. После, след сватбата, изтанцувахме всички танци. Когато ме прегърна, почувствах се така, сякаш внезапно бях намерила своя дом.

По онова време и двамата бяха само на по двадесет и три години. Той следваше във Военновъздушната академия, тя тъкмо завършваше Нюйоркския университет.

Всички казваха каква красива двойка сме, спомни си Маги. Пример за хармонията между контрастите. Пол беше толкова светъл, с права руса коса и светлосини очи — бе наследил северняшката външност на своята баба финландка. Аз, тъмнокосата келтка.

Пет години след смъртта му продължаваше да носи косата си така, както я харесваше Пол. Накрая, миналата година, я беше скъсила със седем сантиметра, така че сега едва докосваше яката й, но пък по-късата дължина подчертаваше естествената й чупливост. Освен това й трябваха много по-малко грижи, а за Маги това бе от огромно значение.

Пол също така харесваше факта, че Маги употребяваше само спирала за очи и червило с естествен цвят. Сега, поне за тържествени случаи, тя имаше по-голямо разнообразие от гримове.

Защо мисля за всичко това? — запита се Маги, докато се приготвяше да тръгва. Като че ли го разказваше на Нюела, осъзна тя. Това бе всичко, което й се беше случило през годините на раздялата им и за което тя искаше да поговори с нея. Нюела бе овдовяла млада. Щеше да я разбере.

След една последна мълчалива молитва към Нюела да използва своето влияние пред любимите си светци, така че Маги да разбере защо изпитва непреодолимо желание да отиде на гробищата, тя взе подноса от закуската си и го отнесе долу в кухнята.

Три минути по-късно, след като провери съдържанието на чантата си, превъртя два пъти ключа на външната врата и извади фотоапарата „Никон“ и останалите си принадлежности от багажника на колата, тя тръгна към гробищата.