Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Moonlight Becomes You, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2012 г.)
Разпознаване и корекция
beertobeer (2012 г.)

Издание:

Мери Хигинс Кларк. Лунната светлина ти отива

ИК „Албор“, София, 1996

Американска. Първо издание

Превод: Станислава Миланова

Редактор: Албена Попова

Художник на корицата: Златан Рангелов

Компютърно оформление на корицата: „ЗЕМ — Софт“

ISBN 954-8272-46-6

История

  1. — Добавяне

63

Ърл Бейтмън мина два пъти с колата си покрай къщата на Маги. На третия път видя, че колата с родайлънски регистрационни номера бе изчезнала; комбито на Маги обаче все така си стоеше на алеята. Намали и спря, после се пресегна към сложената в рамка снимка, която бе взел със себе си.

Нямаше никакво съмнение, че ако се беше обадил по телефона да й каже, че иска да я види, Маги би му отказала. Но сега нямаше да има избор. Щеше да й се наложи да го покани вътре.

Трябваше да позвъни два пъти, преди тя да отвори вратата. Очевидно бе изненадана да го види. Изненадана и нервирана, помисли си.

Той бързо й поднесе пакета.

— Нося ти подарък — рече ентусиазирано. — Прекрасна снимка на Нюела, направена на партито в „Дъ Фор Сийзънс“. Сложих я в рамка заради теб.

— Колко мило от твоя страна — отвърна Маги и се опита да се усмихне, но на лицето й се изписа неувереност. После протегна ръка.

Ърл дръпна пакета назад, като го задържа.

— Няма ли да ме поканиш вътре? — попита той с леко шеговит тон.

— Разбира се.

Тя се отмести встрани и го пусна да мине, но за негово раздразнение отвори вратата широко и я остави така.

— На твое място бих я затворил — каза той. — Не знам дали си излизала днес, но духа силен вятър. — Отново видя изписаната на лицето й неувереност и се усмихна мрачно. — Независимо какво ти е надрънкал милият ми братовчед, аз не хапя — измърмори той, като най-накрая й подаде пакетчето.

Тръгна пред нея към дневната и седна в големия дървен стол.

— Сякаш виждам Тим, който се приютяваше тук с книгите и вестниците си, и кръжащата около него Нюела. Какви влюбени птички бяха! От време на време ме канеха на вечеря и аз винаги приемах с удоволствие. Нюела не беше особено добра домакиня, но готвеше отлично. Тим ми каза също, че често, докато седели сами и гледали вечерните новини, тя се свивала тук при него. Беше такава дребна дама.

Огледа се.

— Виждам, че вече слагаш отпечатъка си върху този дом — подхвърли той. — Одобрявам. Атмосферата е много по-уютна. От това двуместно канапе не те ли побиват тръпки?

— Ще направя някои промени в мебелировката — отвърна Маги, все още предпазливо.

Бейтмън я наблюдаваше как отваря пакета и се поздрави, че се беше сетил за снимката. Видът на светналото й лице потвърди колко умно беше постъпил.

— О, това е прекрасна снимка на Нюела! — забеляза въодушевено Маги. — Изглеждаше толкова хубава онази вечер. Благодаря ти. Наистина се радвам, че ще я имам. — Сега усмивката й беше искрена.

— Съжалявам, че с Лаям също сме на снимката — каза Бейтмън. — Може би ще успееш да ни изличиш.

— Не бих го направила — отвърна бързо Маги. — И ти благодаря, че си отделил време лично да ми я донесеш.

— Няма защо — отвърна той и се отпусна още по-назад в стола.

Не възнамерява да си тръгва, помисли си отчаяно тя. Изпитателният му поглед я караше да се чувства неудобно — така, сякаш бе осветена с прожектор. Очите на Бейтмън, прекалено големи зад кръглите очила, бяха приковани върху нея и не помръдваха. Въпреки явните си опити да се държи непринудено, той изглеждаше застанал почти нащрек, с напрегнато тяло. Не мога да си го представя уютно свит някъде, не мисля дори, че се чувства удобно в собствената си кожа, стрелна се в ума й.

Като жица е, пренатегнат, готов да се скъса, реши тя накрая.

Нюела беше такава дребна дама…

Не беше особено добра домакиня… готвеше отлично…

Колко често е идвал тук Ърл Бейтмън? — зачуди се Маги. Колко добре познаваше къщата? Може би той знаеше причината за решението на Нюела да не се мести в „Латъм Майнър“, заключи тя и се приготви да зададе въпроса, докато не й мина друга мисъл.

А може би е подозирал за причината — и я е убил!

Неволно подскочи, когато телефонът иззвъня. Извини се и отиде в кухнята да вдигне. Обаждаше се шефът на полицията Брауър.

— Мис Холоуей, чудех се дали ще е удобно да се отбия при вас по-късно този следобед — рече той.

— Разбира се. Нещо появило ли се е? Имам предвид за Нюела?

— О, нищо особено. Само исках да говоря с вас. А може и да доведа някого. Имате ли нещо против? Ще се обадя, преди да тръгна.

— Разбира се, че не — отвърна тя. После, подозирайки, че Ърл Бейтмън вероятно се опитваше да подслуша какво казва, леко повиши глас. — Шефе, в момента при мен е Ърл Бейтмън. Донесе прекрасна снимка на Нюела. До скоро виждане.

Когато се върна в дневната, забеляза, че отоманката пред стола на Ърл беше избутана встрани, което говореше, че е ставал. Наистина е подслушвал, помисли си тя. Добре. Подхвана усмихнато:

— Беше шефът на полицията Брауър. — Както вече ти е известно, добави наум. — Ще дойде днес следобед. Казах му, че си при мен.

Бейтмън кимна сериозно.

— Добър шеф е. Уважава хората. Не е като полицаите в някои държави. Знаеш ли какво става, когато почине кралят? По време на траура полицията поема контрола над правителството. Понякога дори убиват семейството на краля. Всъщност, в някои общества това ставало редовно. Мога да ти дам толкова много примери. Нали знаеш, че изнасям лекции върху погребалните обичаи?

Маги седна, странно очарована от този мъж. Забеляза промяната в изражението на Ърл Бейтмън, от който сега се излъчваше почти религиозна унесеност. От живия пример за неловък, завеян професор той се беше превъплътил напълно в сладкогласен месия. Дори начинът, по който седеше, се беше променил. Скованата ученическа стойка бе изчезнала и пред нея седеше мъж, който се чувстваше удобно, уверено и в свои води. Беше се привел към нея с подпрян на страничната облегалка ляв лакът и леко наклонена глава. Вече не гледаше втренчено в нея, вместо това погледът му бе прикован някъде малко вляво.

Маги усети как устата й пресъхва. Несъзнателно беше седнала на двуместното канапе и сега си даде сметка, че той гледаше точно зад нея, втренчен в мястото, където бяха открили изкривеното тяло на Нюела.

— Знаеше ли, че изнасям лекции върху погребалните обичаи? — попита отново той и тя сепнато осъзна, че не беше отговорила на въпроса му.

— О, да — отвърна бързо тя. — Не си ли спомняш? Каза ми го вечерта, когато се запознахме.

— Наистина бих искал да поговоря с теб за това — рече сериозно Бейтмън. — Разбираш ли, една кабелна компания проявява голям интерес и ми предлагат да направя телевизионна серия, при положение, че съм в състояние да осигуря теми поне за тринадесет предавания по тридесет минути. Това не е проблем. Имам предостатъчно материал, но бих искал да включа и някои нагледни неща.

Маги чакаше.

Ърл плесна с ръце. Сега гласът му бе станал придумващ.

— Човек не бива да се бави с отговора на подобно предложение. Много скоро трябва да започна работа по него. Ти си преуспяваща фотографка. Разбираш от нагледни материали. Би ми направила огромна услуга, ако ми позволиш днес да те заведа в музея си. В центъра е, точно до погребалния дом, който семейството ми някога притежаваше. Разбира се, ти знаеш къде се намира той. Би ли ми отделила един час? Ще ти покажа експонатите, ще ти ги обясня и може би ти ще ми помогнеш да реша кои да предложа на продуцентите.

Направи пауза.

— Моля те, Маги.

Лаям й беше споменал за поръчаните от Ърл копия на викторианските звънчета. Би трябвало да има дванадесет от тях. Ами ако са сред експонатите, помисли си тя. Ами ако сега са останали само шест?

Ако беше така, логично би било да се заключи, че е сложил останалите на гробовете.

— С удоволствие ще дойда — съгласи се тя след миг, — но нали очаквам шефът на полицията днес следобед. Ще трябва да му оставя бележка на вратата, ако случайно пристигне по-рано, че съм с теб в музея и ще се върна преди четири часа.

Ърл се усмихна.

— Много умно, Маги. Така ще имаме достатъчно време.