Мери Хигинс Кларк
Лунната светлина ти отива (52)

50

Събота, 5 октомври

Заупокойната служба за Грета Шипли в църквата „Тринити“ бе многолюдна. Докато седеше и слушаше познатите молитви, Маги си даде сметка, че присъстваха всички поканени на вечерното парти у Нюела.

Д-р Лейн и съпругата му, Одил, седяха заедно с доста от гостите в резиденцията, сред които бяха всички от масата на мисис Шипли в сряда вечерта, с изключение на мисис Бейнбридж.

Малкълм Нортън и жена му, Джанис, също бяха тук. Той имаше доста мрачно изражение, помисли си Маги. Когато мина покрай нея на влизане, той бе спрял да й каже, че се е опитвал да се свърже с нея и би искал да се видят след погребението.

Ърл Бейтмън се бе приближил да я поздрави преди началото на службата.

— Много се страхувам, че след всичко това, когато си помислите за Нюпорт, ще си спомняте само за погребения и гробища — бе заявил той. Очите му бяха скрити зад леко оцветените кръгли слънчеви очила, с които приличаше на кукумявка.

Не бе изчакал отговора й, а бе продължил към едно празно място на първия ред.

Лаям пристигна по средата на службата и седна до нея.

— Съжалявам — измърмори в ухото й. — Дяволският будилник не иззвъня. — Взе ръката й в своята, но след миг тя я дръпна. Знаеше, че мнозина я наблюдават скришом и не желаеше да се носят клюки за нея и Лаям. Нямаше как да не си признае обаче, че чувството й за изолираност се разсея, щом твърдото му рамо докосна нейното.

Когато бе минала покрай ковчега в погребалния дом, Маги се бе взряла за миг в спокойното, прекрасно лице на жената, която бе познавала съвсем за кратко и все пак толкова много бе харесала. Хрумна й мисълта, че Грета Шипли, Нюела и останалите им добри приятелки вероятно се радваха, че отново са заедно.

Тази мисъл бе донесла със себе си настойчивия въпрос за викторианските звънчета.

Когато мина покрай тримата души, представени като братовчеди на мисис Шипли, лицата им бяха замръзнали в подходящи сериозни маски, но тя не откри в тях нито следа от искрената, пареща болка, която бе забелязала в очите и в израженията на близките приятели на мисис Шипли от „Латъм Майнър“.

Трябва да разбера кога и как са починали жените, чиито гробове посетих, и колко от тях имат близки роднини, помисли си Маги. Бе осъзнала важността на тази информация при посещението си при мисис Бейнбридж.

През следващите два часа се чувстваше така, сякаш действаше ръководена от някакъв вид дистанционно управление — наблюдаваше, попиваше събитията, но не усещаше нищо. „Аз съм само един фотоапарат“ — бе собствената й реакция на поведението й, докато се отдалечаваше заедно с Лаям от гроба на Грета Шипли след погребението.

Усети как някой хвана ръката й. Беше хубава жена с посребрена коса и забележително изправена стойка.

— Мисис Холоуей — каза тя. — Аз съм Сара Бейнбридж Къшинг. Искам да ви благодаря за посещението при майка ми вчера. Тя ви е толкова признателна.

Сара. Това беше дъщерята, която се бе скарала с Ърл по време на лекцията за викторианските звънчета, помисли си Маги. Щеше й се да успее да поговори с нея насаме.

Със следващите си думи Сара Къшинг й даде тази възможност:

— Не зная колко време ще останете в Нюпорт, но утре сутринта ще водя майка да се почерпим някъде навън и ще ми бъде много приятно, ако дойдете и вие.

Маги се съгласи с готовност.

— Отседнала сте в къщата на Нюела, нали? Ще ви взема в единадесет, ако сте съгласна. — Сара Къшинг кимна, обърна се и изостана, за да се присъедини към групата, с която беше дошла.

— Хайде да отидем да обядваме на някое тихо място — предложи Лаям. — Сигурен съм, че нямаш желание за никакви събирания след погребението.

— Да, така е. Само че искам да се прибера. Трябва да прегледам дрехите на Нюела и да ги сортирам.

— Тогава да вечеряме заедно?

Маги поклати глава.

— Благодаря, но ще се занимавам с подреждането и пакетирането, докато не приключа.

— Е, трябва да те видя, преди да тръгна за Бостън утре вечер — възрази Лаям.

Маги знаеше, че не би й позволил да каже „не“.

— Добре, обади ми се — отвърна тя. — Ще измислим нещо.

Разделиха се при колата й. Вече завърташе ключа, когато я стресна потропване по прозореца. Беше Малкълм Нортън.

— Трябва да поговорим — промърмори настоятелно той.

Маги реши да потегли и да не губи нито неговото, нито своето време.

— Мистър Нортън, ако е за купуването на къщата на Нюела, мога да ви кажа само това: засега нямам никакво намерение да я продавам, а съвсем случайно вече получих и доста по-добро предложение от вашето.

След едно неясно „Съжалявам“, тя завъртя стартера. Ужасеното изражение на мъжа й причини почти болка.