Мери Хигинс Кларк
Лунната светлина ти отива (89)

87

— Успокой се, Ърл — настоя Лаям Пейн за десети път в продължение на един час.

— Не, няма да се успокоя. Знам колко много това семейство се е подигравало с Бейтмънови и особено с мен.

— Никой не се е подигравал с теб, Ърл — рече успокоително Лаям.

Седяха в офиса на музея. Беше почти пет часът и старомодният полилей глобус хвърляше слаба светлина из стаята.

— Виж — добави Лаям, — имаш нужда от питие.

— Искаш да кажеш, че ти имаш нужда от питие.

Без да отговори, Лаям стана, отиде до шкафа над мивката, извади бутилка уиски и две чаши, после взе съда с лед и лимон от хладилника.

— Двойно уиски с лед и малко лимон — ще бъде готово след минутка и за двама ни — промърмори той.

Ърл омекна и го изчака да сложи чашата пред него, после каза:

— Радвам се, че се отби, Лаям.

— Когато се обади, разбрах колко си разстроен. Разбира се, аз пък съм повече от разстроен заради изчезването на Маги. — Направи пауза. — Ърл, през последната година се срещах с нея от време на време. Нали знаеш, обаждах се и излизахме да вечеряме, когато бях в Ню Йорк. Но онази вечер в „Дъ фор Сийзънс“, след като осъзнах, че си е тръгнала, без да ми каже и думичка, нещо се случи.

— Случи се това, че я пренебрегваше, за да се здрависваш с кого ли не на партито.

— Не, случи се това, че си дадох сметка какво говедо съм бил и ако ми кажеше да вървя по дяволите, бих залазил натам, само за да й угодя. Но освен, че ме накара да осъзная колко важна бе станала Маги за мен, онази нощ ми дава и надеждата, че тя е добре.

— Какво би трябвало да означава това?

— Просто, че след като се разстрои, тя си тръгна, без да ми каже дума. А Бог е свидетел, че има достатъчно причини Маги да бъде разстроена, откакто пристигна в Нюпорт. Може би е имала нужда да се махне.

— Изглежда забравяш, че колата й бе намерена изоставена.

— Вероятно е заминала със самолет или влак, като е оставила колата си паркирана някъде и някой я е откраднал. Може би хлапета, които са решили да се позабавляват.

— Само не ми приказвай за хлапета — сряза го Ърл. — Моята теория е, че също такива непълнолетни хулигани са извършили и кражбата тук снощи.

Рязкото издрънчаване на звънеца стресна и двамата. Ърл Бейтмън отговори на мълчаливия въпрос на братовчед си:

— Не очаквам никого — заяви той, но после се усмихна лъчезарно. — А може би полицаите идват да ми съобщят, че са открили ковчега.

 

 

Нийл и баща му се срещнаха с шефа на полицията Брауър на паркинга на погребалния музей и той предупреди Нийл да сдържа езика си и да остави задаването на въпроси на полицията. Звънчетата от къщата на Маги бяха сложени в кутия от обувки, която детектив Хагърти сега носеше нехайно под мишница.

Когато Ърл ги отведе в офиса на музея, Нийл с изненада забеляза седналия там Лаям Пейн. Внезапно се почувства неудобно в присъствието на съперника си и го поздрави възможно най-сдържано, като все пак донякъде се успокои от факта, че нито Ърл, нито Лаям знаеха за връзката му с Маги. С баща му бяха представени просто като двама нейни загрижени приятели от Ню Йорк.

Бейтмън и Пейн отидоха да донесат за мъжете столове, които взеха от експозицията в първата стая. Раздразнението ясно личеше по лицето на Бейтмън, когато се върнаха. Сопна се на братовчед си:

— Лаям, обувките ти са кални, а онзи килим е много скъп. Сега ще ми се наложи да мина с прахосмукачка цялата стая, преди да си тръгна.

После внезапно смени темата и се обърна към детективите:

— Имате ли някакви новини за ковчега? — попита той.

— Не, нямаме, професор Бейтмън — отвърна Брауър, — но имаме новини за други произведения на изкуството, които струва ни се, са ваша собственост.

— Това е нелепо. Нищо друго, освен катафалката не липсва — отвърна той. — Проверих. Интересува ме ковчегът. Нямате представа какви планове имах за него. Изложбата на открито, за която ви споменах. Ковчегът щеше да бъде част от най-важната експозиция там. Дори съм поръчал изкуствени коне с черни пера, а ми изработват и копие на каретите, които викторианците са използвали при погребенията. Ще бъде зашеметяваща гледка.

— Ърл, успокой се — намеси се внимателно Лаям Пейн. Обърна се към Брауър. — Шефе, има ли нещо ново относно Маги Холоуей?

— Не, за съжаление няма — каза му Брауър.

— Помислихте ли върху предположението ми, че Маги може просто да е искала да избяга от ужасните емоции на изминалите седмица и половина?

Нийл погледна презрително Лаям.

— Вие изобщо не познавате Маги — промърмори той. — Тя не се опитва да избяга от проблемите. Тя тръгва към тях с главата напред.

Брауър пренебрегна и двамата мъже и заговори на Бейтмън.

— Професоре, засега само се опитваме да изясним някои факти. Не сте длъжен да отговаряте на въпросите ни. Разбирате ли ме?

— Защо да не отговарям на въпросите ви? Нямам какво да крия.

— Добре. Доколкото знам, всички звънчета, които сте поръчали за лекцията си за погребенията през викторианската епоха, са прибрани в склада. Така ли е?

Гневът ясно пролича в изражението на Ърл Бейтмън.

— Няма да позволя отново да ме връщате към онзи инцидент в „Латъм Майнър“ — отвърна остро той. — Казах ви го.

— Разбрах. Но ще отговорите ли на въпроса ми, ако обичате?

— Да. Прибрах звънчетата в склада. Да.

Брауър кимна на Хагърти и той отвори кутията за обувки.

— Професоре, мистър Стивънс намери тези звънчета в дома на Маги Холоуей. Приличат ли на онези, които вие притежавате?

Бейтмън пребледня. Вдигна едно от звънчетата и го оглежда една минута.

— Тази жена е крадла! — избухна той. — Сигурно снощи се е върнала тук и ги е задигнала.

Скочи, затича по коридора и нагоре по стълбите, а останалите го последваха. На третия етаж отвори със замах вратата на склада и бързо отиде до един рафт на дясната стена. Протегна се нагоре, хвана една кутия, затисната между две други, и я измъкна.

— Твърде е лека. Вече ми е ясно — измърмори той, — че някои от тях липсват. — Зарови из предпазните обвивки, докато не си изясни съдържанието на кашона.

Обърна се към застаналите зад него петима мъже с почервеняло лице и блеснали очи.

— Тук са само пет от тях — проплака той. — Седем липсват! Онази жена трябва да ги е откраднала. Нищо чудно, че вчера непрекъснато ме подпитваше за тях.

Нийл поклати слисано глава. Този човек е луд, заключи наум той. Наистина вярва в онова, което казва.

— Професор Бейтмън, трябва да ви помоля да дойдете с мен в полицейското управление — рече Брауър официално. — Длъжен съм да ви информирам, че сте заподозрян за изчезването на Маги Холоуей. Имате право да не говорите…

— Няма какво да ми четете правата — извика Ърл Бейтмън. — Маги Холоуей се е промъкнала тук, откраднала ми е звънчетата, — а може би дори и ковчега — и вие обвинявате мен! Смехотворно! Мисля, че трябва да търсите човека, който й е помогнал. Не може да го е направила сама.

Нийл сграбчи Бейтмън за реверите.

— Млъкни — изкрещя той. — Знаеш дяволски добре, че Маги никога не е взимала тези неща. Където и да е намерила двете звънчета, те са били от огромно значение за нея. И ми отговори на следното: едни хлапета са видели катафалка, придружена от комбито на Маги да потеглят оттук около десет часа снощи. Кое от двете караше ти?

— Замълчи, Нийл — заповяда му Брауър.

Нийл видя изписалия се по лицето на шефа на полицията гняв и в същия момент Робърт Стивънс го дръпна настрани от Ърл Бейтмън.

Не ми пука, помисли си той. Не е време да се превземам с тоя лъжец.

— Искаш да кажеш моята катафалка? — попита Бейтмън. — Това е невъзможно. Тя е в гаража.

Още по-бързо, отколкото бе изкачил стълбите, Бейтмън се втурна надолу по тях и полетя право към гаража. Дръпна рязко вратата и влезе вътре, следван по петите от останалите мъже.

— Някой наистина я е използвал — възкликна той, надничайки през прозореца й. — Погледнете я. По килима има кал!

Нийл искаше да удуши мъжа, да го бие, докато не каже истината. Как бе принудил Маги да следва катафалката му? Или може би някой друг е карал колата й?

Лаям Пейн хвана братовчед си за ръката.

— Ърл, всичко ще се оправи. Ще дойда с теб в управлението. Ще се обадя на адвокат.

Нийл и баща му отказаха да си тръгнат. Останаха в чакалнята на полицейското управление. От време на време детектив Хагърти идваше при тях.

— Човекът се отказа от адвокат, отговаря на всичките ни въпроси. Твърди, че е бил в Провидънс снощи и може да го докаже с телефонните обаждания, които е направил от апартамента си вчера вечерта. На този етап просто не можем да го задържим.

— Но ние знаем, че е направил нещо на Маги — възрази Нийл. — Трябва да ни помогне да я открием.

Хагърти поклати глава.

— Той се тревожи повече за ковчега и калта в старата си катафалка, отколкото за мис Холоуей. Според него тя е довела някого, за да откраднат ковчега и звънчетата, някой, който е откарал ковчега с катафалката. Ключът е бил закачен на видно място на една кукичка в офиса. След няколко минути братовчед му ще го откара в музея, за да си вземе колата.

— Не можете да му позволите да си тръгне — възпротиви се Нийл.

— Не можем да не го пуснем да си тръгне — отвърна Хагърти.

Детективът се поколеба и после добави:

— Има нещо, което така или иначе ще се разчуе, а предполагам също, че ще ви заинтересува. Знаете, че се занимавахме и с обвиненията за нередности в „Латъм Майнър“ във връзка с предсмъртното писмо на онзи адвокат, който се самоуби. Докато бяхме в музея, шефът получи съобщение. Беше решил, че е от първостепенно значение да разбере кой всъщност е собственикът на „Латъм Майнър“. Ще познаете ли кой е той? Не някой друг, а братовчедът на Бейтмън, мистър Лаям Мур Пейн.

Хагърти се огледа предпазливо, сякаш се страхуваше Пейн да не се появи зад него.

— Мисля, че той все още е вътре. Настоя да остане с братовчед си по време на разпита. Попитахме го дали е собственик на „Латъм“. Веднага призна. Казва, че е солидна инвестиция. Но очевидно не желае да се знае, че той е собственикът. Според него ако хората научели, щели да започнат да му се обаждат с оплаквания или с молби за услуги. Звучи правдоподобно, нали?

 

 

Беше почти осем часът, когато Робърт Стивънс се обърна към сина си.

— Хайде, Нийл, по-добре да се прибираме — подкани го той.

Колата им беше паркирана от другата страна на улицата, срещу полицейското управление. В мига, в който Стивънс завъртя стартера, телефонът иззвъня.

Беше Долорес Стивънс. Тя си беше тръгнала за вкъщи, когато те потеглиха към музея.

— Нещо ново за Маги? — попита нетърпеливо тя.

— Не, мамо. Предполагам, че скоро ще се приберем.

— Нийл, току-що ми се обади някоя си мисис Сара Къшинг. Каза, че майка й, мисис Бейнбридж, живее в „Латъм Майнър“ и че днес си разговарял с нея.

— Точно така. — Нийл усети как интересът му се събуди.

— Майката на мисис Къшинг си спомнила нещо, което според нея би могло да е важно и се обадила на дъщеря си, тя пък потърсила телефонния ни номер в указателя, опитвайки се да те издири. Мисис Бейнбридж казала, че Маги споменала нещо за някакво звънче, което открила на гроба на мащехата си. Попитала дали слагането на подобно звънче не било някакъв обичай. На мисис Бейнбридж току-що й хрумнало, че Маги може да е говорила за едно от викторианските звънчета на професор Бейтмън. Не съм сигурна какво означава всичко това, но исках веднага да ти го предам — рече тя. — До скоро виждане.

Нийл подробно предаде на баща си съобщеното от Долорес Стивънс.

— Как го тълкуваш? — попита Робърт Стивънс сина си, докато палеше колата.

— Изчакай малко, татко. Не потегляй още — отвърна развълнувано Нийл. — Как го тълкувам? Много ясно. Звънчетата, които намерихме в къщата на Маги, вероятно са взети от гроба на мащехата й и от нечий друг, сигурно на някоя жена от резиденцията. Иначе защо би задала този въпрос? Ако наистина снощи се е върнала в музея, което все още ми е трудно да повярвам, то е било, за да провери дали някои от звънчетата, които според думите на професор Бейтмън е трябвало да бъдат в кутията, не липсват.

— Ето ги и тях — измърмори Робърт Стивънс, когато Бейтмън и Пейн излязоха от полицейското управление. Проследиха как мъжете се качиха в ягуара на Пейн и няколко минути останаха в колата, разговаряйки оживено.

Дъждът беше спрял и пълната месечина озаряваше вече добре осветения район около управлението.

— Пейн трябва да е минал по доста кални пътища, когато е пристигал от Бостън днес — отбеляза Робърт Стивънс. — Погледни колелата и гумите. А и обувките му бяха в доста лошо състояние. Чу как Бейтмън му се развика по този повод. Изненадващо е също така, че той е собственикът на онзи дом за възрастни. Нещо в този човек не ми харесва. Маги сериозно ли се срещаше с него?

— Не мисля — отвърна мрачно Нийл. — Аз също не го харесвам, но явно преуспява. Онази резиденция струва цяло състояние. Проверих и операциите му с инвестиции. Сега притежава собствена фирма, а очевидно е бил достатъчно умен да отведе със себе си и някои от най-добрите клиенти на „Рендолф енд Маршал“.

— „Рендолф енд Маршал“ — повтори баща му. — Не беше ли работила там и съпругата на д-р Лейн?

— Какво каза? — запита Нийл.

— Чу ме. Казах, че съпругата на Лейн е работила в „Рендолф енд Маршал“.

— Ето това не ми даваше мира! — възкликна Нийл. — Не разбираш ли? Лаям Пейн е свързан с всичко. Той притежава резиденцията. Сигурно е имал решаващата дума при назначаването на д-р Лейн. Дъг Хенсън също е работил в „Рендолф енд Маршал“, макар и само за кратко. Сега се е уговорил трансакциите му да минават през тяхната клирингова къща. Днес споменах, че Хенсън вероятно действа от друг офис, както и че е твърде глупав, за да е измислил сам плана за ограбването на онези жени. Той е бил само подставено лице. Явно някой друг планира нещата вместо него. Е, може би този някой е Лаям Мур Пейн.

— Нещо не е съвсем наред — възрази Робърт Стивънс. — Ако Пейн е собственикът на резиденцията, той би могъл да получи необходимата му финансова информация, без да намесва нито Хенсън, нито лелята на Хенсън, Джанис Нортън.

— Но е много по-безопасно да остане в сянка — изтъкна Нийл. — Така Хенсън става изкупителната жертва, ако нещо се обърка. Не разбираш ли, татко? Лора Арлингтън и Кора Гебарт са били в списъка на чакащите. Той не само е продавал апартаментите. Той е мамел и чакащите, когато не е имало свободни апартаменти.

— Явно е, че Бейтмън използва Пейн като отдушник на проблемите си — продължи Нийл. — Ако Бейтмън се е разстроил от това, че Маги е питала за инцидента в „Латъм Майнър“, не е ли вероятно той да го е споделил с Пейн?

— Може би. Но какво имаш предвид?

— Имам предвид, че този тип Пейн е ключът към всичко. Той тайно притежава „Латъм Майнър“. Жените там умират при уж най-обичайни обстоятелства, и все пак, като се замислиш колко са починали в последно време и вземеш предвид сходствата — всички са били доста самотни, без близки роднини, които да ги наглеждат — положението започва да изглежда подозрително. И кой ще спечели от смъртта им? „Латъм Майнър“, като продаде отново опразнените от тях апартаменти на следващия в списъка.

— Искаш да кажеш, че Лаям Пейн е убил всички тези жени? — попита Робърт Стивънс с невярващ глас.

— Не знам още — отвърна синът му. — Полицията подозира, че или д-р Лейн, или сестра Марки може да имат вина за смъртните случаи, но когато разговарях с мисис Бейнбридж, тя си направи труда специално да изтъкне, че д-р Лейн е „мил човек“, а Марки — добра медицинска сестра. Струва ми се, че тя знае какво говори. Умна е. Не, не знам кой е убил тези жени, но смятам, че Маги е стигнала до същия извод за смъртта им и е била твърде близко до истината, за да остане убиецът спокоен.

— Но каква е ролята на звънчетата във всичко това? А на Бейтмън? Не ми е ясно — възрази Робърт Стивънс.

— Звънчетата? Кой знае? Може би така убиецът следи бройката. Възможно е обаче, ако Маги е намерила тези звънчета на гробовете и след като е прочела некролозите на жените, да е започнала да разбира какво всъщност се е случило. Звънчетата може да са означавали, че тези жени са били убити. — Нийл направи пауза. — Що се отнася до Бейтмън, той ми се струва прекалено голям чудак, за да е в състояние да участва в нещо толкова добре обмислено като това. Не, мисля, че мистър Лаям Мур Пейн е нашият човек. Чу го като направи онова идиотско предположение, за да обясни изчезването на Маги. — Нийл изсумтя презрително. — Обзалагам се, че знае какво се е случило с Маги и просто се опитва да намали усърдието, с което я търсят.

Забелязвайки, че Пейн бе запалил колата си, Робърт Стивънс се обърна към сина си.

— Ще го проследим, нали? — рече той.

— Точно така. Искам да видя къде ще отиде Пейн — отвърна Нийл и започна да се моли мълчаливо: Моля те, моля те, нека ме отведе при Маги.