Мери Хигинс Кларк
Лунната светлина ти отива (35)

33

Маги се събуди рано, но изчака до единадесет часа, за да се обади на Грета Шипли. Безпокоеше я болнавия вид на Грета предишната вечер и се надяваше, че добре е поспала. Никой не вдигна телефона. Може би мисис Шипли се чувства много по-бодра и е слязла долу, каза си тя.

Петнадесет минути по-късно телефонът иззвъня. Беше д-р Лейн.

— Маги, имам много тъжни новини — рече той. — Мисис Шипли помолила да не я безпокоят тази сутрин, но преди час сестра Марки решила, че ще е по-добре все пак да провери как е. По някое време през нощта е починала мирно в съня си.

Маги дълго седя след обаждането, вцепенена от тъга, но също така и ядосана на себе си, че не бе настояла мисис Шипли да потърси лекарска помощ — външна лекарска помощ, — за да се изясни какво й е. Д-р Лейн бе казал, че всичко сочело за сърдечна недостатъчност. Бе очевидно, че цялата вечер не се чувстваше добре.

Първо Нюела, после Грета Шипли. Две жени, най-добри приятелки, и двете мъртви само в разстояние на една седмица, помисли си Маги. Толкова се беше развълнувала, бе така щастлива отново да срещне Нюела. А сега това…

Маги си спомни времето, когато Нюела за първи път бе сложила в ръцете й парче мокра глина. Въпреки че Маги бе едва шестгодишна, Нюела бе разбрала, че ако тя имаше някакви артистични заложби, те не бяха на художник.

— Не си Рембранд — беше й казала Нюела през смях. — Но като те гледам да си играеш с този шантав пластилин, нещо ми подсказва…

Бе сложила пред нея снимка на миниатюрната й болонка Порджи.

— Опитай се да я изваеш — беше я подканила. Това се оказа началото. Оттогава започна любовното приключение на Маги с глината. Достатъчно рано обаче бе осъзнала, че колкото и задоволителни да бяха постиженията й от художествена гледна точка, скулптурата можеше да бъде за нея само хоби. За щастие проявяваше също така интерес към фотографията — област, в която имаше истински талант, — така че насочи кариерата си натам. Но страстта й към скулптурата никога не я напусна.

Все още помня прекрасното усещане от допира на ръцете ми с мократа глина, помисли си Маги, докато изкачваше със сухи очи стълбите към третия етаж. Бях несръчна, но чувствах, че нещо се случва, че докато държа глината от мозъка към пръстите ми протича някакъв ток.

Сега, след новината за смъртта на Грета Шипли, която още не бе успяла да преодолее, Маги знаеше, че трябва да хване в ръце мократа глина. Щеше да има терапевтичен ефект, а също така щеше да й даде възможност да помисли, да се опита да реши какво да прави.

Зае се с бюста на Нюела, но скоро осъзна, че лицето на Грета изпълваше мислите й.

Бе изглеждала толкова бледа миналата вечер, спомни си Маги. Опря ръка на стола, когато стана, а после ме хвана под ръка, докато отивахме от големия салон към трапезарията, усещах колко беше слаба. Днес възнамеряваше да си остане в леглото. Не искаше да го признае, но се чувстваше зле. В деня, когато отидохме на гробищата, спомена, че прекалено много й прислужвали, сякаш й липсвала енергия.

Така стана и с татко, спомни си Маги. Приятелите му й бяха казали, че трябвало да вечерят заедно, но той отклонил поканата, защото се чувствал уморен и си легнал рано. Никога не се събудил. Сърдечна недостатъчност. Точно каквото се е случило и с Грета, според думите на д-р Лейн.

Чувствам се толкова празна, помисли си тя. Толкова празна. Нямаше смисъл да се опитва да работи сега. Не усещаше вдъхновение. Дори глината й изневеряваше.

Мили Боже, стрелна се в ума й, отново погребение. Грета Шипли нямаше деца, така че на бдението сигурно щяха да присъстват само нейни приятели.

Погребение. Думата раздвижи паметта и. Сети се за снимките, които бе направила на гробищата. Сигурно вече ги бяха проявили. Трябваше да ги вземе и да ги разгледа. Но какво да търси? Поклати глава. Още не знаеше отговора, но бе сигурна, че такъв имаше. Бе оставила филмите в едно магазинче на Темза Стрийт. Докато паркираше колата, си помисли как едва вчера, само на една пресечка оттук, си бе купила тоалет, който да облече на снощната вечеря с Грета. Как само преди седмица бе потеглила за Нюпорт толкова развълнувана от предстоящата ваканция с Нюела. А сега и двете жени бяха мъртви. Имаше ли някаква връзка? — запита сетя.

Дебелият плик снимки я чакаше на фотографския щанд в дъното на магазина.

Продавачът вдигна поглед, като видя сметката.

— Наистина ли бяхте поръчали да ви увеличат всички тези снимки, мис Холоуей?

— Да, точно така.

Устоя на изкушението веднага да отвори пакета. След като се прибереше у дома, щеше да отиде право горе в ателието и внимателно да разгледа снимките.

Когато обаче пристигна пред къщата, видя едно БМВ последен модел да излиза на заден ход от алеята. Шофьорът, мъж на около тридесет години, побърза с маневрата, за да й направи място. След това паркира на улицата, излезе от колата и вече вървеше по алеята към нея, когато Маги отвори своята врата.

Какво ли иска? — зачуди сетя. Беше хубаво облечен, изглеждаше добре, дори първокласно, така че не се изплаши. И все пак агресивността, която излъчваше, я разтревожи.

— Мис Холоуей — започна той. — Надявам се, че не ви стреснах. Името ми е Дъглас Хенсън. Исках да се свържа с вас, но телефонът ви го нямаше в указателя. Така че, тъй като днес имах среща в Нюпорт, реших да намина и да ви оставя бележка. На вратата е.

Бръкна в джоба си и й подаде визитна картичка: Дъглас Хенсън, съветник по инвестициите. Адресът беше в Провидънс.

— Една от клиентките ми спомена за кончината на мисис Мур. Не я познавах много добре, но съм я срещал няколко пъти. Исках да ви изкажа съболезнованията си, но и да ви попитам дали възнамерявате да продадете къщата.

— Благодаря ви, мистър Хенсън, но още не съм взела решение — отвърна тихо Маги.

— Причината за настойчивостта ми да разговарям с вас, преди да обявите имота за продажба в някоя агенция, ако наистина решите да го продадете, е че имам клиентка, която би желала да й посреднича да го купи. Дъщеря й смята да се развежда и търси място, където да се премести, след като съобщи новината на съпруга си. Знам, че има много работа по къщата, но майката може да си позволи ремонта. Вероятно името ще ви бъде познато.

— Едва ли. Не познавам кой знае колко хора тук — отвърна Маги.

— Тогава да кажем, че името е добре известно. Затова ме помолиха да посреднича. Дискретността е много важна.

— А откъде разбрахте, че къщата е моя и мога да я продавам? — попита Маги.

Хенсън се усмихна.

— Мис Холоуей, Нюпорт е малък град. Мисис Мур имаше много приятели. Някои от тях са мои клиенти.

Очаква да го поканя вътре да обсъдим въпроса, помисли си Маги, но аз нямам намерение да го направя. Вместо това отвърна сдържано:

— Както ви съобщих, още не съм взела решение. Но ви благодаря за интереса. Ще запазя визитната ви картичка. — Обърна се и се запъти към къщата.

— Нека добавя, че клиентката ми е готова да плати двеста и петдесет хиляди долара. Струва ми се, че тази сума е значително по-висока от предложението, което мисис Мур е била готова да приеме.

— Изглежда знаете много неща, мистър Хенсън — подхвърли Маги. — Нюпорт трябва да е много малък град. Благодаря ви още веднъж. Ще ви се обадя, ако реша да я продам. — И продължи пътя си.

— Само още нещо, мис Холоуей. Искам да ви помоля да не споменавате за това предложение пред никого. Твърде много хора биха се досетили за самоличността на клиентката ми, а това би могло да се превърне в голям проблем за дъщеря й.

— Няма защо да се безпокоите. Нямам навика да обсъждам делата си с никого. Довиждане, мистър Хенсън. — Този път закрачи бързо по алеята. Но очевидно той бе решил да й досажда докрай.

— Доста дебел плик снимки — отбеляза, като посочи пакета под мишницата й и тя отново погледна назад. — Разбрах, че снимате реклами. Този район трябва да е рай за вас.

Маги не си направи труда да отговори, кимна с досада, обърна се и мина през верандата към вратата.

Бележката, за която Хенсън беше споменал, стърчеше мушната до бравата. Маги я взе, без да я прочете, после пъхна ключа в ключалката. Когато погледна през прозореца на дневната, видя Дъглас Хенсън да потегля. Изведнъж се почувства ужасно глупаво.

Дали не започвам да се плаша от собствената си сянка? — запита се тя. Този мъж трябва да ме е помислил за смахната, задето така побягнах насам. А определено не мога да пренебрегна предложението му. Ако наистина реша да продавам, това са петдесет хиляди долара повече от онова, което Малкълм Нортън е предложил на Нюела. Нищо чудно, че изглеждаше толкова разстроен, когато мисис Уудс ни каза за завещанието.

Маги се качи право горе в ателието и отвори плика със снимките. За душевното й спокойствие не бе никак добре, че първата, на която попадна окото й, бе от гроба на Нюела със започналите вече да увяхват цветя, които Грета Шипли бе оставила в основата на паметника.