Мери Хигинс Кларк
Лунната светлина ти отива (24)

22

След обаждането на Лаям Маги седна до кухненската маса и сега отпиваше от чая и хапваше от курабийките, които бе намерила в шкафа.

Кутията бе почти пълна и изглеждаше така, сякаш беше отворена наскоро. Запита се дали само преди няколко вечери Нюела не е седяла също тук на чаша чай с курабийки, като е планирала менюто за вечерното парти. До телефона бе намерила списък за покупки: агнешки бутчета, зелен фасул, моркови, ябълки, грозде, пресни картофи, различни видове бисквити. А после бе надраскана и типичната за Нюела бележка до себе си: „Нещо забравяш. Огледай се из магазина“. Очевидно Нюела бе забравила да вземе списъка.

Странно е, помисли си Маги, но по някакъв необясним, и разбира се, неочакван начин, това, че съм в къщата на Нюела, я връща при мен. Чувствам се почти така, сякаш съм живяла тук с нея през всичките тези години.

Малко преди това бе разгледала един албум, който бе открила в дневната, и бе осъзнала, че снимките на Нюела с Тимоти Мур датираха от годината след развода на Нюела с баща й.

Намери и по-малък албум, пълен с нейни снимки, направени през петте години, в които Нюела бе част от живота й. На последните страници бяха залепени всички бележки, които бе писала на Нюела през тези години.

На незалепената снимка в самия край бяха Нюела, баща й и тя на сватбата им. Тя се усмихваше щастливо, че ще има майка. Изражението на Нюелиното лице бе също толкова щастливо. Усмивката на устните на баща й обаче бе резервирана, въпросителна, точно в негов стил.

Не искаше да я допусне до сърцето си, помисли си Маги. Постоянно слушах, че бил луд по майка ми, но тя беше мъртва, а прекрасната Нюела бе там. Той бе загубилият, когато накрая тя си отиде, защото не можеше да издържа мърморенето му.

Загубих и аз, помисли си Маги, докато слагаше чашката и чинийката в миялната машина. Това просто действие извика друг спомен — за раздразнения глас на баща й: „Нюела, толкова ли ти е трудно да слагаш чиниите от масата право в миялната машина, вместо първо да ги трупаш в мивката?“

Известно време Нюела весело се смееше, че разхвърляността й била вродена, но по-късно отвръщаше: „За Бога, Оуен, правя го за първи път от три дена насам“.

А понякога, когато избухнеше в сълзи, аз изтичвах след нея и я прегръщах, помисли си тъжно Маги.

Беше четири и половина. Прозорецът над мивката обрамчваше хубавия дъб, който растеше встрани от къщата. Трябва да се подреже, помисли си Маги. При някоя буря тези сухи клони могат да се счупят и да паднат върху дома. Тя избърса ръцете си и се извърна. Но защо да се тревожи за това? Нямаше да живее тук. Щеше да огледа всичко и да подбере подходящи дрехи и мебели за благотворителни цели. Ако започнеше сега, щеше да приключи до времето, когато бе решила да си тръгне. Щеше, разбира се, да запази някои неща за спомен, но от повечето просто щеше да се освободи. Предполагаше, че след легализирането на завещанието щеше да продаде къщата „както си е“, но предпочиташе да бъде колкото се може по-празна. Не искаше непознати да оглеждат дома на Нюела, а може би да правят и саркастични забележки.

Започна от ателието на Нюела.

Три часа по-късно, потънала в праха от шкафчетата и по лавиците, наблъскани със засъхнали четки, празни тубички от маслени бои, парцалчета и малки стативи, Маги бе натрупала внушително количество пълни догоре торбички за боклук в единия ъгъл на стаята.

И въпреки, че едва започваше, дори това малко почистване променяше външния вид на помещението към по-добро. За да бъде справедлива си припомни — шефът на полицията Брауър я бе предупредил, че цялата къща е била щателно претърсена. Очевидно от службата за почистване не си бяха направили труда да направят нещо повече от това да набутат колкото може от нещата обратно в шкафчетата, а останалото бе натрупано върху тях. Резултатът бе усещане за хаос, което дразнеше Маги.

Самата стая обаче бе доста внушителна. През високите от пода до тавана прозорци, които изглежда бяха единствената по-значителна промяна, направена в къщата, влизаше прекрасната светлина на Севера, помисли си Маги. Когато Нюела бе настояла да донесе със себе си материалите си за скулптуриране, тя й беше обещала, че дългата маса ще й служи идеално за работно място. Въпреки увереността си, че нямаше да ги използва, за да зарадва Нюела, тя бе донесла двадесеткилограмова туба с мокра глина, няколко арматури — рамките, върху които се изграждаха фигурите, и инструментите си.

Маги спря за миг, размишлявайки. Можеше на тази маса да извае главата на Нюела. Наоколо имаше достатъчно скорошни нейни снимки, които да използва за модел. За какво ли пък са ми потрябвали, помисли си Маги. Струваше й се, че лицето на Нюела ще остане завинаги запечатано в паметта й. Нямаше никакви по-особени планове, освен да посещава Грета и да почисти къщата. Доколкото си спомням, ще бъда тук до другата неделя, така че няма да е зле да имам с какво да се занимавам, каза си тя, а какъв по-добър обект от Нюела?

Посещението в „Латъм Майнър“ и времето, прекарано с Грета Шипли, я бяха убедили, че безпокойството, което смяташе, че е доловила в поведението на Нюела, е било просто резултат от тревогата й за последиците от радикалната промяна в живота й, ако продадеше къщата си и се преместеше да живее в резиденцията. Изглежда няма какво друго да я е тормозило, реши тя. Поне аз не виждам такова.

Въздъхна. Е, за жалост няма как да бъда сигурна. Но ако наистина е било случайно нападение, не е ли било рисковано престъпникът да убие Нюела и после да се бави, за да претърсва къщата? Онзи, който е бил тук, не може да не е доловил уханията на храна и да не е видял подредената за гости маса. Логично е убиецът да се е страхувал да не би някой да пристигне, докато той претърсва къщата, каза си тя. Освен ако той вече е знаел, че вечерята е трябвало да започне в осем часа и че аз също ще пристигна горе-долу по това време.

Удобен момент, заключи тя. Без съмнение е бил такъв за някой, който е знаел плановете за вечерта — а може би дори е бил част от тях.

— Нюела не е убита от случаен крадец — промърмори Маги. Мислено си припомни хората, поканени на вечерята.

Какво знаеше за тях? Всъщност — нищо. Като се изключеше Лаям; той бе единственият, когото наистина познаваше. Той беше и причината отново да се срещне с Нюела, а за това щеше да му бъде благодарна до гроб. Радвам се, че и той е на моето мнение за братовчед си Ърл, помисли си тя. От появяването му тук наистина ме побиха тръпки.

Следващият път, когато говореше с Лаям, щеше да го попита за Малкълм и Джанис Нортън. Дори за краткия миг, когато тази сутрин бе поздравила Джанис в „Латъм Майнър“, тя бе доловила нещо странно в изражението на тази жена. Може би гняв. Заради провалилата се продажба? — зачуди се Маги. Но сто на сто в Нюпорт можеха да се купят много подобни къщи. Надали беше заради това.

Маги се приближи до дървената маса и седна. Погледна скръстените си ръце и осъзна, че я сърбяха да се захване с глината. Бе открила, че винаги когато се опитваше да разгледа задълбочено някой въпрос, работата с глината й помагаше да намери отговора или поне да стигне до някакво решение.

Днес нещо я беше озадачило — нещо, което беше забелязала подсъзнателно. Мозъкът й го бе регистрирал, но в дадения момент то не й беше направило впечатление. Какво можеше да е? — запита се тя. Миг след миг проследи деня си — ставането, бързия оглед на първия етаж на „Латъм Майнър“, срещата й с д-р Лейн и пътуването с Грета Шипли до гробищата.

Гробищата! Маги се изопна в стола си. Това беше! Замисли се. Последният гроб, на който отидоха, този на госпожа Райнлендър, която бе починала преди две седмици. Забелязах нещо там.

Но какво? Колкото и да се опитваше, не можеше да се сети кое бе станало причина за тревогата й.

Утре сутринта ще отида отново на гробищата и ще се огледам, реши тя. Ще си взема фотоапарата и ако не се сетя какво ме разтревожи, ще направя снимки. Може би онова, което не ми дава мира, ще изплува, докато ги проявявам.

Беше изморителен ден. Тя реши да се изкъпе, да си направи бъркани яйца, после да си легне и да почете пак от книгите за Нюпорт.

Докато слизаше на долния етаж, чу телефонът в спалнята на Нюела да звъни. Спусна се да вдигне слушалката, но бе възнаградена само с едно решително изщракване в другия край.

Който и да е бил, вероятно не ме е чул, но няма значение. Не се сещаше за някой, с когото да иска да разговаря точно в този момент.

Вратата на гардероба в спалнята на Нюела беше отворена и на идващата откъм коридора светлина се виждаше синия вечерен костюм от събирането в „Дъ Фор Сийзънс“. Беше небрежно метнат върху една закачалка, сякаш набързо прибран.

Костюмът беше скъп. Мисълта, че може да се повреди, ако бъде оставен така, накара Маги да отиде до гардероба и да го закачи, както трябва.

Докато оправяше плата й се стори, че чу леко тупване, сякаш нещо беше паднало на пода. Погледна надолу към плътно наредените едни до други чифтове боти и обувки и реши, че ако нещо наистина бе паднало, щеше да му се наложи да почака.

Затвори вратата на гардероба, излезе от стаята и тръгна да се къпе. Усамотението, което й беше толкова приятно вечер в нюйоркския й апартамент, не й харесваше в тази къща с несигурни ключалки и тъмни ъгълчета, в тази къща, където бе извършено убийство — може би от някой, когото Нюела бе смятала за приятел.