Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Moonlight Becomes You, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2012 г.)
Разпознаване и корекция
beertobeer (2012 г.)

Издание:

Мери Хигинс Кларк. Лунната светлина ти отива

ИК „Албор“, София, 1996

Американска. Първо издание

Превод: Станислава Миланова

Редактор: Албена Попова

Художник на корицата: Златан Рангелов

Компютърно оформление на корицата: „ЗЕМ — Софт“

ISBN 954-8272-46-6

История

  1. — Добавяне

Вторник, 8 октомври

Маги се опита да отвори очи, но това и костваше твърде много усилия. Главата я болеше ужасно. Къде се намираше? Какво се беше случило? Вдигна ръка, но тя спря на сантиметри над тялото и, неспособна да се придвижи по-нагоре.

Инстинктивно натисна преградата над себе си — тя не помръдна. Какво бе това? Изглеждаше меко като сатен, а беше и студено.

Плъзна пръстите си встрани и надолу, повърхността се промени. Сега бе на вълнички. Юрган? В някакъв вид легло ли се намираше?

Премести другата си ръка встрани и дланта и срещна същите студени вълнички. Имаше ги и от двете страни на тясното затворено пространство.

Какво придърпваше пръстена и, когато премести лявата си ръка? Прокара палеца по безименния си пръст и той се докосна до нещо като канап или въже. Но защо?

Тогава внезапно нахлу споменът.

Очите и се отвориха и се втренчиха с ужас в абсолютния мрак.

Умът и трескаво заработи, опитвайки се да схване какво се беше случило. Беше го чула навреме, за да се извърти встрани точно, когато нещо се стовари отзад върху главата й.

Спомни си как той се приведе над нея и прошепна:

— Маги, мисли си за връвта с прикачено към нея звънче.

След това не помнеше нищо.

Все още объркана и ужасена, тя се мъчеше да проумее. После изведнъж всичко и се изясни. Връвта с прикачено към нея звънче! Хората от викторианската епоха така са се страхували да не бъдат погребани живи, че станало традиция да привързват връв към пръстите им, преди да ги погребат. Връвта минавала през една дупка в ковчега и стигала до повърхността на гроба. Връв, към която било прикачено звънче.

В продължение на седем дни пазачът ходел на гроба и се вслушвал дали звънчето не звъни — знак, че погребаният все пак не бил мъртъв.

Но Маги знаеше, че никакъв пазач не се вслушва дали не звъни нейното звънче. Беше съвсем сама. Опита се да изпищи, но не излезе никакъв звук. Отчаяно задърпа връвчицата, напрягаше се, вслушваше се, надявайки се да чуе над себе си слаб, звънлив звук. Но имаше само тишина. Мрак и тишина.

Трябваше да запази спокойствие. Трябваше да се концентрира. Как се беше озовала тук? Не биваше да се оставя да я завладее паниката. Но как?… Как?…

После си спомни. Погребалният музей. Беше се върнала там сама. Беше продължила разследването, разследването, започнато от Нюела. След това бе дошъл той и…

О, Господи! Беше погребана жива! Заудря с юмруци по капака на ковчега, но дори вътре дебелият сатен заглушаваше звука. Накрая запищя. Пищя, докато не прегракна, докато вече не можеше да пищи. Но продължаваше да е сама.

Звънчето. Дръпна връвта… отново… и отново. Сигурно звънеше. Тя не можеше да го чуе, но там горе някой щеше да се вслуша. Трябваше да го чуят!

Купчината свежа, рохка пръст заблещука на светлината на кръглата луна. Единственото движение идваше откъм бронзовото звънче, прикачено към излизащата изпод купчинката тръба; звънчето се движеше напред-назад в аритмичния танц на смъртта. Около него цареше тишина. Езичето му бе махнато.