Мери Хигинс Кларк
Лунната светлина ти отива (14)

12

Понеделник, 30 септември

Беше ясно — Маги Холоуей не вярваше в теорията, че случаен нападател е убил Нюела. Забелязал го беше още в дома на покойника. Сега на упокойната молитва я наблюдаваше с присвити очи как клатеше невярващо глава, докато свещеникът говореше за необоснованите престъпления, отнемащи живота на толкова много невинни хора.

Маги беше твърде умна, прекалено наблюдателна. Лесно можеше да се превърне в заплаха.

Но докато излизаха от църквата „Сейнт Мери“, той се успокои с мисълта, че сега тя несъмнено щеше да се завърне в Ню Йорк и да обяви къщата на Нюела за продан. А ние знаем кой ще й направи предложение да я купи, преди да си е тръгнала, помисли си той.

С радост забеляза, че Грета Шипли пристигна на церемонията, придружавана от медицинска сестра и й се наложи да си тръгне почти веднага след това. Маги вероятно щеше да я посети от любезност в резиденцията, преди да си замине.

Размърда се неспокойно. Поне литургията бе към края си. Солистът пееше: „Ето ме, Господи“ и бяха започнали да придвижват бавно ковчега по пътеката между пейките.

Никак не му се искаше да отива сега на гробищата, макар да знаеше, че няма как да не го направи. По-късно. Щеше да отиде там по-късно… сам. Както и за другите, специалният му дар щеше да бъде частна панихида за нея.

Излезе от църквата с останалите тридесетина души, съпровождащи Нюела към последния й дом. Щяха да я погребат на гробищата, където почиваха повечето от нюпортските по-видни католици. Гробът на Нюела бе до този на последния й съпруг. Надписът върху мраморната плоча скоро щеше да бъде допълнен. До името и датата на раждане и на смъртта на Тимоти Джеймс Мур бяха гравирани и нейното име и дата на раждане. Скоро щяха да добавят и петъчната дата. Вече бе написано „Почивай в мир“.

Насили се да си придаде тържествен вид, докато четяха последните молитви… твърде бързо, мислено отбеляза той. От друга страна се виждаше, че от тежките облаци над главите им се готвеше да се изсипе истински порой.

Когато службата свърши, Ирма Уудс покани всички в дома си, за да хапнат.

Реши, че ще е неудобно да откаже, а освен това моментът бе подходящ, за да научи точно кога възнамерява да си тръгне Маги Холоуей. Върви си, Маги, помисли си той. Само ще си навлечеш неприятности тук.

Час по-късно, докато гостите се суетяха и бъбреха с питиета и сандвичи в ръце, той изумено чу Ирма Уудс да казва на Маги, че фирмата за почистване е завършила разтребването на къщата и е отстранила безпорядъка, оставен от полицията при снемането на отпечатъците.

— Така че къщата е готова за теб, Маги — заключи мисис Уудс. — Сигурна ли си обаче, че няма да се чувстваш нервна вътре? Знаеш, че си добре дошла, ако решиш да останеш тук.

Като се опитваше да не привлича вниманието, той се приближи и наостри уши. Беше с гръб към тях, когато Маги отвърна:

— Не, няма да се чувствам нервна в дома на Нюела. Възнамерявах да остана две седмици, така и ще направя. Ще използвам това време, за да сложа ред във всичко, а разбира се, и да посещавам Грета Шипли в „Латъм Майнър“, каквото е било желанието на Нюела.

Той изтръпна, когато тя добави:

— Мисис Уудс, бяхте толкова мила. Не знам как да ви благодаря. Има само още едно нещо. Когато Нюела дойде да ви види в петък сутринта с написаното на ръка завещание, не й ли зададохте някакви въпроси? Искам да кажа, не се ли учудихте, че толкова е бързала да бъде подписано от свидетели и нотариално заверено, при това веднага?

Стори му се, че измина цяла вечност, преди мисис Уудс да отговори предпазливо:

— Ами да, наистина се учудих. Отначало си помислих, че го прави импулсивно. Нюела бе много самотна след смъртта на Тим и изпадна в истински екстаз, че отново те е намерила. След смъртта й обаче започнах да си мисля, че е имало нещо повече от това. Като че ли Нюела знаеше, че може да й се случи нещо ужасно.

Той тръгна към камината и се присъедини към насъбралата се там група. Включи се в разговора, но мозъкът му трескаво работеше. Маги щеше да посети Грета Шипли. Колко знаеше Грета? Колко подозираше? Нещо трябваше да се направи. Не можеше да рискува.

Грета. Тя очевидно не беше добре. Всички видяха как й помогнаха днес да излезе от църквата. Всички щяха да повярват, че стресът, предизвикан от смъртта на приятелката й, е допринесъл за фаталния сърдечен удар. Неочакван, разбира се, но не и толкова изненадващ.

Съжалявам, Грета, помисли си той.