Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Moonlight Becomes You, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2012 г.)
Разпознаване и корекция
beertobeer (2012 г.)

Издание:

Мери Хигинс Кларк. Лунната светлина ти отива

ИК „Албор“, София, 1996

Американска. Първо издание

Превод: Станислава Миланова

Редактор: Албена Попова

Художник на корицата: Златан Рангелов

Компютърно оформление на корицата: „ЗЕМ — Софт“

ISBN 954-8272-46-6

История

  1. — Добавяне

64

В два часа шефът на полицията Брауър нареди да извикат детектив Джим Хагърти в кабинета му, но разбра, че Хагърти е излязъл само преди няколко минути, като предал, че щял скоро да се върне. Когато той накрая се появи, носеше документи, еднакви с натрупаните върху бюрото на Брауър — копия от некролозите, които Маги Холоуей бе търсила в „Нюпорт Сентинъл“. Хагърти знаеше, че още един комплект бе изпратен на Лара Хорган в кабинета по съдебна медицина в Провидънс, както ги беше помолила.

— Какво откри, Джим? — запита Брауър.

Хагърти се отпусна в един стол.

— Вероятно същото като тебе, шефе. Пет от шестте починали жени са живеели в богаташкия старчески дом.

— Точно така.

— Нито една от петте не е имала близки роднини.

Брауър го погледна благосклонно.

— Много добре.

— Всички са починали в съня си.

— Ъ-хъ.

— И д-р Лейн, директорът на „Латъм Майнър“, е бил лекуващият лекар във всеки един от случаите. Което означава, че той е подписал смъртните актове.

Брауър се усмихна одобрително.

— Наистина бързо схващаш.

— Освен това — продължи Хагърти, — онова, което не го пише в статиите е, че когато умреш в „Латъм Майнър“ собствеността върху стаята или апартамента, който си купил, се връща към управата, тоест те могат да бъдат продадени отново и то бързо.

Брауър се намръщи.

— Не бях се замислил за тази страна — призна той. — Току-що говорих със съдебната лекарка. На Лара също й е направило впечатление всичко това. Прави проверка на д-р Уилям Лейн. Вече е проучила миналото на една медицинска сестра там, Зелда Марки. Иска този следобед да дойде с мен да поговорим с Маги Холоуей.

Хагърти като че се замисли.

— Познавах мисис Шипли, жената, починала в „Латъм Майнър“ миналата седмица. Много я харесвах. Сетих се, че най-близките й роднини още са в града. Поразпитах и разбрах, че са отседнали в „Харбърсайд Ин“, така че наминах натам.

Брауър зачака. Хагърти си бе придал възможно най-безпристрастно изражение, което, както той знаеше, означаваше, че се беше натъкнал на нещо.

— Изказах им съболезнованията си и поговорих малко с тях. Оказа се, че вчера кой мислиш е бил в „Латъм Майнър“? Маги Холоуей, разбира се.

— Защо е ходила там? — запита рязко Брауър.

— Гостувала е на възрастната мисис Бейнбридж и на дъщеря й. След това обаче се качила горе и говорила с роднините на мисис Шипли, които опаковали личните й вещи. — Въздъхна. — Мис Холоуей изказала странна молба. Обяснила, че мащехата й, Нюела Мур, която водела курс по изобразително изкуство в „Латъм“, помогнала на мисис Шипли да направи една скица и ги попитала дали ще имат нещо против да я вземе. Любопитното обаче е, че нея я нямало.

— Може би мисис Шипли я е скъсала.

— Малко е вероятно. Както и да е, по-късно някои от обитателите на резиденцията също се отбили да поговорят с роднините на мисис Шипли, така че те ги попитали за скицата. Една от възрастните жени казала, че я е виждала. Трябвало да представлява плакат от Втората световна война, на който шпионин подслушва двама работници от военната промишленост.

— И защо мис Холоуей би искала подобна скица?

— Защото Нюела Мур нарисувала собственото си лице и това на Грета Шипли над тези на работниците от военната промишленост, а на мястото на шпионина познай кого е нарисувала?

Брауър погледна Хагърти с присвити очи.

— Сестра Марки — рече детективът със задоволство. — И още нещо, шефе. По правило, когато някой умре в „Латъм Майнър“, веднага след изнасянето на тялото стаята или апартаментът се заключват, докато роднините не дойдат да приберат по-ценните неща. С други думи, никой не е имал работа да влиза там, така че да вземе скицата. — Направи пауза. — И ти се чудиш, нали?