Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Moonlight Becomes You, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2012 г.)
Разпознаване и корекция
beertobeer (2012 г.)

Издание:

Мери Хигинс Кларк. Лунната светлина ти отива

ИК „Албор“, София, 1996

Американска. Първо издание

Превод: Станислава Миланова

Редактор: Албена Попова

Художник на корицата: Златан Рангелов

Компютърно оформление на корицата: „ЗЕМ — Софт“

ISBN 954-8272-46-6

История

  1. — Добавяне

52

Детектив Джим Хагърти бе познавал и харесвал Грета Шипли почти през целия си живот. От времето, когато като малко момче носеше вестниците до вратата й, той не си спомняше случай, в който тя да не се беше държала мило и дружелюбно с него. Освен това плащаше редовно и му даваше щедри бакшиши, когато събираше пощата в събота сутринта.

Не беше като някои скръндзи в останалите богаташки къщи, помисли си той, които си откриваха сметка, после плащаха вестниците за шест седмици напред и добавяха бакшиш от десет цента. Особено добре си спомняше един снежен ден, когато мисис Шипли бе настояла той да влезе и да се стопли, да изсуши ръкавиците и плетената си шапка на радиатора, докато пие какаото, което му беше приготвила.

По-рано днес сутринта, докато присъстваше на службата в църквата „Тринити“, той бе сигурен, че много от хората там споделяха мисълта, която не му излизаше от главата: смъртта на Грета Шипли бе ускорена от шокиращото убийство на близката й приятелка Нюела Мур.

Ако някой получеше инфаркт, докато се извършва престъпление, извършителят можеше да бъде съден и за второ убийство, помисли си Хагърти, но какво трябваше да се направи в случаите, в които приятел умира в съня си дни след престъплението?

Учуди се, като видя на панихидата за мисис Шипли доведената дъщеря на Нюела Мур, Маги Холоуей, да седи до Лаям Пейн. Лаям винаги беше харесвал хубавите жени, каза си Хагърти, а Бог бе свидетел и че доста от тях му бяха отвръщали със същото през годините. Той се водеше за един от „най-видните“ ергени в Нюпорт.

В църквата бе мярнал и Ърл Бейтмън. Е, той пък бе достатъчно образован, за да бъде професор, но все пак не разкриваше пълните си възможности. Музеят му сякаш принадлежеше на семейство Адамс — от него Хагърти го побиваха тръпки. Ърл би трябвало да продължи фамилния бизнес, заключи той. Дори ризите на гърба му бяха платени от някой роднина.

 

 

Хагърти се беше измъкнал преди химна в края на службата, но не и преди да си даде сметка, че Маги Холоуей явно се беше сближила много с мисис Шипли, за да отдели време да дойде на панихидата й. Хрумна му, че ако бе посетила мисис Шипли в „Латъм Майнър“, може да бе научила от нея нещо, което да им помогне да разберат защо Нюела Мур се беше отказала да продаде къщата си на Малкълм Нортън.

Нортън бе човекът, който според Джим Хагърти знаеше нещо, което не казваше. Именно тази мисъл го отведе неканен на Гарисън Авеню N 1 в три часа същия следобед.

Когато на вратата се позвъни, Маги се намираше в спалнята на Нюела и разпределяше внимателно сгънатите дрехи на купчини: хубави, практични облекла за благотворителната организация „Гудуил“; по-стари, доста износени — за боклука; значително скъпи, елегантни тоалети за оказионния магазин към болницата.

Щеше да запази за себе си синия костюм, с който Нюела беше облечена онази вечер в „Дъ фор Сийзънс“, както и една риза, с която бе рисувала. Алеята на спомените, помисли си тя.

В претъпканите гардероби се беше натъкнала на няколко жилетки и сака от туид — дрехи на Тим Мур, сигурна бе в това, които Нюела беше запазила от сантиментални чувства.

С Нюела винаги са си приличали, каза си тя, спомняйки си за кутията в гардеробната на апартамента й. В нея пазеше роклята, с която бе облечена вечерта, когато се запозна с Пол, както и една от униформите му на летец, а също и еднаквите им екипи за джогинг.

Докато сортираше дрехите, мозъкът на Маги непрекъснато търсеше някакво обяснение за присъствието на звънчетата върху гробовете. Сигурно Ърл ги беше оставил там, реши тя. Дали го смяташе за нещо като глупава шега с жените от резиденцията — заради врявата, която раздаването на звънчетата по време на лекцията в „Латъм Майнър“ беше предизвикало?

Обяснението беше смислено. Вероятно той познаваше всички тези жени. В края на краищата, повечето от обитателите на резиденцията „Латъм Майнър“ бяха от Нюпорт или поне бяха прекарвали пролетните и летните месеци там.

Маги вдигна една роба, реши, че си е изпяла песента и я сложи в торбата за боклука. Но Нюела не живееше в „Латъм“, напомни си тя. Дали беше сложил звънче на гроба й като знак за приятелство? Той изглежда искрено я беше харесвал.

И все пак на един от гробовете нямаше звънче. Защо? — зачуди се. Имам имената на всички тези жени, помисли си Маги. Утре ще отида отново на гробищата и ще си препиша от надгробните им плочи датите, на които са починали. Във вестниците сигурно има некролози за всяка от тях. Трябва да прочета какво пише там.

Издрънчаването на звънеца неприятно прекъсна мислите й. Кой ли идва неканен? — учуди се тя, докато слизаше по стълбите. След това се улови, че се молеше да не е отново неочаквано посещение от страна на Ърл Бейтмън; не знаеше дали би могла да го изтърпи този следобед.

Отне й миг да разбере, че мъжът на прага бе един от служителите в нюпортската полиция, отзовали се първоначално на обаждането й на 911 в нощта на убийството на Нюела. Представи се като детектив Джим Хагърти. Щом влезе в къщата, той се настани на един дървен стол с вида на човек, който нямаше друга работа, освен да прави закачливи забележки за деня.

Маги седна срещу него на ръба на дивана. Ако умееше да чете езика на тялото, той щеше да разбере, че й се искаше разговорът им да бъде възможно най-кратък.

Той започна, отговаряйки на въпрос, който не му беше задала.

— Боя се, че все още не сме стигнали до яснота по въпроса за заподозрените. Но това престъпление няма да остане ненаказано. Мога да ви уверя — рече той.

Маги зачака.

Хагърти бутна очилата си, докато те не спряха на върха на носа му. Кръстоса крака и замасажира глезена си.

— Стара ски травма — обясни той. — Сега ми служи като показател за това дали вятърът е студен. До утре вечерта ще завали.

Не си дошъл да говориш за времето, помисли си Маги.

— Мис Холоуей, тук сте от малко повече от седмица и се радвам, че голямата част от гостите ни не преживяват шока, който ви посрещна в нашия град. А ето, че днес отново ви видях в църквата на панихидата на мисис Шипли. Предполагам, че сте се сприятелили след пристигането ви.

— Да, така е. Всъщност, такава беше молбата на Нюела в завещанието й, но истината е, че присъствах там на драго сърце.

— Мисис Шипли беше прекрасна жена. Познавам я, откакто се помня. Жалко, че нямаше деца. Толкова ги обичаше. Мислите ли, че беше щастлива в „Латъм Майнър“?

— Да, така мисля. Вечерях с нея там вечерта, преди да почине и беше ясно, че се радва на приятелите си.

— Тя каза ли ви защо най-добрата й приятелка, мащехата ви, в последната минута е променила решението си да се премести в резиденцията?

— Не смятам, че някой знае причината — отвърна Маги. — Д-р Лейн беше уверен, че в края на краищата Нюела би решила да вземе апартамента. Никой не може да бъде сигурен какво е мислила.

— Надявах се, че мисис Мур може да е споделила пред мисис Шипли причината да отмени резервацията си. Доколкото разбрах, мисис Шипли е била много доволна, че нейната отдавнашна приятелка ще живее под същия покрив.

Маги си спомни за скицираната от Нюела карикатура върху плаката — как сестра Марки подслушва. Дали тя все още беше в апартамента на Грета Шипли? — запита се.

— Не знам дали това има някакво значение — започна тя предпазливо, — но ми се струва, че Нюела и мисис Шипли много са внимавали какво говорят, когато една от сестрите се е навъртала наоколо. Имала е навика да нахлува, без да чука.

Хагърти престана да търка глезена си.

— Коя сестра? — попита той малко нетърпеливо.

— Сестра Марки.

Хагърти стана да си върви.

— Взехте ли някакво решение за къщата, мис Холоуей?

— Е, завещанието все пак трябва да бъде потвърдено, но засега нямам абсолютно никакво намерение да я обявявам за продан. Всъщност, може би никога няма да я продам. Нюпорт е чудесен град и ще ми бъде приятно да се оттеглям тук след напрежението в Манхатън.

— Малкълм Нортън знае ли го?

— От тази сутрин — да. Всъщност, осведомих го, че не само не желая да продавам, но съм получила и много по-добро предложение за имота.

Хагърти вдигна изненадано вежди.

— Е, това е прекрасна стара къща и ще се радвам да разберете, че не я подценявам, като казвам, че вътре трябва да е заровено съкровище. Надявам се да го намерите.

— Ако тук наистина има нещо скрито, възнамерявам да го изровя — отвърна Маги. — Няма да намеря покой, докато някой не плати за случилото се с жената, която толкова обичах.

Когато Хагърти стана да си тръгва, Маги импулсивно попита:

— Знаете ли дали ще мога да потърся известна информация в редакцията на вестника или са в почивка в събота?

— Мисля, че ще трябва да почакате до понеделник. Случайно ми е известно, тъй като гостите на града често искат да преглеждат стари светски клюки. Много им е забавно да четат за изисканите ни партита.

Маги се усмихна без коментар.

Докато се отдалечаваше с колата, Хагърти си отбеляза в понеделник да поговори с чиновника в редакцията и да разбере каква точно информация е търсила мис Холоуей в моргата им.

Маги се върна в стаята на Нюела. Бе твърдо решена да приключи със съдържанието на гардероба и шкафчетата, преди да сложи край за днес. Тази стая трябваше да използвам за сортиране, помисли си тя, докато мъкнеше пълните кашони към малката трета спалня.

Нюела винаги е обичала да има наоколо си неща, напомнящи й за различни важни моменти. Докато събираше мидени черупки от повърхността на шкафчетата, препарирани животни от перваза на прозореца, купчина ресторантски менюта от нощното шкафче и евтини сувенири откъде ли не, красотата на кленовите мебели постепенно стана очевидна. Бих преместила леглото до онази стена. Мястото е по-подходящо, реши тя, и ще изхвърля онзи стар скрин… Бих запазила също всички картини, които Нюела е сложила в рамки, и е закачила. Това е онази част от нея, с която никога няма да се разделя или да изоставя.

В шест часа преглеждаше последната дреха в по-големия гардероб — шлифер в бледозлатисто, който беше паднал на пода. Спомни си, че когато онзи ден бе закачила както трябва синия вечерен тоалет на Нюела, шлиферът висеше хлабаво зад него.

Както и при останалите дрехи, тя бръкна в джобовете, за да се увери, че бяха празни.

Левият джоб на шлифера беше празен. Но когато върховете на пръстите й провериха десния, напипаха песъчинки.

Маги ги улови с пръсти и извади ръка. Дълги сенки изпълваха стаята, докато вървеше към тоалетката, за да светне лампата.

През пръстите й се изрони шепа суха пръст. Нюела едва ли би сложила пръст в джоба си, помисли си Маги. Едва ли се беше занимавала и с градинарство, облечена с този шлифер. Той бе съвсем нов.

Впрочем, каза си Маги, май че имаха същия шлифер в бутика, в който пазарувах онзи ден.

Сложи неуверено дрехата върху леглото. Инстинктът й подсказа да не почиства пръстта от джоба сега.

Оставаше да се направи само още едно нещо, преди тази стая да бъде напълно разтребена. Обувките, ботушите и чехлите, които покриваха пода на по-големия гардероб, трябваше да бъдат разпределени и подредени по групи. Несъмнено щеше да изхвърли повечето, но може би щеше да си струва да даде някои на „Гудуил“.

Стига толкова за днес все пак, реши тя. Това е работа за утре.

Беше време за горещата вана, с която бе свикнала в този час на деня. А после щеше да се облече за вечерята с Нийл, нещо, за което не беше мислила много през деня, но което, както осъзна сега, също очакваше с нетърпение.