Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Moonlight Becomes You, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2012 г.)
Разпознаване и корекция
beertobeer (2012 г.)

Издание:

Мери Хигинс Кларк. Лунната светлина ти отива

ИК „Албор“, София, 1996

Американска. Първо издание

Превод: Станислава Миланова

Редактор: Албена Попова

Художник на корицата: Златан Рангелов

Компютърно оформление на корицата: „ЗЕМ — Софт“

ISBN 954-8272-46-6

История

  1. — Добавяне

54

Докато се обличаше за срещата си с Нийл Стивънс, Маги осъзна, че нахлуващия през прозореца на спалнята морски бриз бе по-влажен от обикновено. Къдрици и къдрички, помисли си с примирение. Реши просто да намачка косата си с пръсти, след като я срешеше. В подобна вечер естествените й къдрици щяха неизбежно да се появят.

Мислеше си за Нийл, докато продължаваше да се приготвя. През последните месеци си беше дала сметка, че очаква с все по-голямо нетърпение обажданията му и оставаше много разочарована, когато ги нямаше.

Но явно за Нийл тя беше само случайна връзка и нищо повече. Беше й дал да го разбере. Въпреки това, тя наистина бе очаквала да й се обади, преди да тръгне за Нюпорт и сега бе твърдо решена да не придава особено значение на тази вечер. Знаеше, че порасналите деца — и особено неженените мъже — често си търсеха извинение, за да се измъкнат, когато гостуваха на родителите си.

Освен това съществуваха отношенията й с Лаям, помисли си за миг Маги. Не беше много уверена как да тълкува внезапната му проява на интерес.

О, стига — сви рамене.

Всичко се обърка, помисли си тя, след като си сложи грим, спирала и руж, а после внимателно начерви устните си в мек коралов оттенък.

Преглеждайки тоалетите, за да си избере на кой от тях, тя накрая се спря на онзи, който бе възнамерявала да облече за вечерното парти на Нюела — яркосиня копринена блуза и дълга пола в същия цвят. Тясното златно колие и обеците бяха единствените й бижута, като се изключеше овалният сапфирен пръстен, останал от майка й.

Когато минаваше покрай стаята на Нюела на път към долния етаж, Маги влезе за момент и запали лампата на нощното шкафче. След като се огледа, взе твърдото решение да се премести в тази стая. Щеше да си пренесе багажа утре, щом се върнеше от закуската с мисис Бейнбридж и дъщеря й. Мога да разместя мебелите и сама, реши тя, а единствените неща, които не съм разчистила, са обувките и каквото там има на пода на гардероба, а това няма да ми отнеме много време.

Докато минаваше през дневната, забеляза, че на донесените от Лаям рози трябваше да им се смени водата. Напълни вазата от кухненската мивка, бръкна в чекмеджето за ножици, подряза стеблата и преподреди розите, преди отново да ги отнесе в дневната. После „зашета“ из стаята, като се занимаваше с дреболии — да оправи отоманката пред дълбокия стол, да махне някои от многото снимки, подредени върху полицата над камината и по масите, като остави само някои от най-хубавите на Нюела и съпруга й, да бухне възглавниците на дивана.

След няколко минути стаята придоби по-предразполагащ, не толкова делови вид. Маги се огледа, мислено пренареждайки мебелите, като знаеше, че двуместното канапе, зад което бяха намерили трупа на Нюела, трябваше да бъде махнато. От самия му вид я побиваха тръпки.

Сякаш свивам гнездо, каза си тя, грижа се повече, отколкото съм правила на всяко друго място след онова глупаво малко апартаментче, което с Пол имахме в Тексас. При тази мисъл се изненада, но и остана доволна от себе си.

На външната врата се позвъни в седем без десет. Нийл беше подранил. Съзнавайки колко противоречиви бяха чувствата й към предстоящата вечер, тя изчака доста дълго, преди да отиде да отвори. Когато застана на прага, внимаваше гласът и усмивката й да бъдат дружелюбни, но сдържани.

— Нийл, радвам се да те видя.

Нийл не отговори, а просто стоеше и я гледаше, като изучаваше лицето й, без да се усмихва, с неспокойни очи.

Маги отвори вратата по-широко.

— Както често се шегуваше баща ми: „Да не би да ти е отхапала котка езика?“ Влез, за Бога.

Той пристъпи вътре и изчака тя да затвори, след това я последва в дневната.

— Изглеждаш чудесно, Маги — промърмори той накрая, докато стояха един срещу друг.

Тя вдигна вежди.

— Изненадан ли си?

— Не, разбира се, че не. Но се поболях, когато разбрах какво се е случило с мащехата ти. Зная с какво нетърпение очакваше да дойдеш при нея.

— Да, така беше — съгласи се Маги. — А сега, къде ще отидем да вечеряме?

Той я попита, заеквайки, дали ще има нещо против да вечерят с родителите му в чест на рождения ден на майка му.

— Защо не отложим излизането за някой друг път? — попита рязко Маги. — Сигурна съм, че на вашите няма да им бъде приятно някаква си абсолютно непозната да се натрапва на семейното тържество.

— Те много искат да се запознаят с теб, Маги. Не ми отказвай — помоли Нийл. — Ще разберат, че заради тях не си дошла.

Маги въздъхна.

— Е, май ще трябва да се съглася.

Остави Нийл да говори, докато пътуваха към ресторанта, като отговаряше на въпросите му възможно най-ясно и кратко. С известно учудване обаче забеляза, че той беше особено внимателен и чаровен и й се наложи да впрегне цялата си воля, за да запази дистанцията.

Бе възнамерявала да продължи да се държи с Нийл сдържано през цялата вечер, но при топлотата, с която я посрещнаха родителите му, и очевидно искреното им съжаление за случилото се с Нюела, беше невъзможно да не се отпусне.

— Скъпа моя, та ти не си познавала никого тук — каза Долорес Стивънс. — Ужасно е, че е трябвало да понесеш всичко това сама.

— Всъщност, има един човек, когото познавам доста добре — този мъж ме заведе на партито в „Дъ фор Сийзънс“, където отново срещнах Нюела. — Маги погледна към Нийл. — Може би го знаеш, Нийл. Лаям Пейн. Той също е в инвестиционния бизнес. Има собствена фирма в Бостън, но редовно идва в Ню Йорк.

— Лаям Пейн — рече замислено Нийл. — Да, наистина го познавам, но слабо. Бива го в инвестирането. Беше прекалено кадърен за бившите си шефове в „Рандолф енд Маршал“, ако правилно си спомням. Привлече някои от най-добрите им клиенти при себе си, когато започна собствен бизнес.

Маги не можа да не изпита известно задоволство при вида на смръщения Нийл. Нека се чуди дали Лаям е важен за мен, помисли си тя. Вече ми даде да разбера колко маловажна съм аз за него.

И все пак, по време на спокойната вечеря, която включваше омари и шардоне, тя осъзна едно нещо — родителите на Нийл й бяха много приятни и остана поласкана, че Долорес Стивънс познаваше снимките, които бе правила за модни списания.

— Когато прочетох във вестника за смъртта на мащехата ти — каза мисис Стивънс, — а и след това, докато Нийл ни говореше за Маги, не те свързах с работата ти. После, днес следобед, докато преглеждах „Вог“, видях името ти под една покривка на „Армани“. Преди хиляда години — докато все още не бях омъжена — работех в малка рекламна компания и наш клиент беше Живанши. Това беше, преди да стане известен. Ходех на всички снимки.

— Тогава значи знаете всичко за… — започна Маги и скоро осъзна, че разправя за битките си с темпераментните дизайнери и придирчивите модели, завършвайки с последния си ангажимент преди пристигането си в Нюпорт. Съгласиха се, че за един фотограф няма нищо по-лошо от нервен художествен директор, който не знае какво иска.

След като се отпусна още малко, Маги им каза за намерението си да задържи къщата.

— Много е рано, за да мога да реша, така че, предполагам най-добре ще е известно време да не предприемам нищо. И все пак, след като поживях в къщата тази седмица, започнах да разбирам защо на Нюела не й се е искало да се раздели с нея.

По молба на Нийл им разказа за отменената от Нюела резервация за „Латъм Майнър“.

— Тя е била дори за големия апартамент, който Нюела толкова много е искала — обясни. — А разбрах, че бързо се заемат.

— С Нийл ходихме там днес — каза Робърт Стивънс. — Той проучва обстановката заради свои клиенти.

— Струва ми се, че в момента предлагат именно апартамента, който мащехата ти не е взела — забеляза Нийл.

— А точно него е искала и Лора Арлингтън — вметна баща му. — Струва ми се, че за тези жилища се води истинска борба.

— Искала го е и друга жена? — бързо попита Маги. — Отказала ли се е?

— Не. Придумали са я да вложи всичките си пари в рисковани акции, и за съжаление, е изгубила всичко — отвърна Нийл.

Разговорът се разпиля към много други теми, но майката на Нийл постепенно насочи Маги към детството й. Докато Нийл и баща му се бяха впуснали в дискусии за това как Нийл би могъл да помогне при злополучните инвестиции на мисис Арлингтън, Маги осъзна, че разправя на Долорес Стивънс за родната си майка, загинала при злополука, когато тя е била бебе, и колко щастливи са били за нея петте години, прекарани заедно с Нюела.

Накрая, като си даде сметка, че още малко и щеше да се разплаче, тя каза:

— Достатъчно носталгия и достатъчно вино. Разкисвам се.

 

 

Когато изпрати Маги до дома й, Нийл я съпроводи до вратата и взе ключа от ръката й.

— Ще вляза само за минутка — каза той, отключвайки. — Искам да видя нещо. Накъде е кухнята?

— След дневната. — Маги го последва озадачена.

Той моментално отиде до вратата и огледа ключалката.

— Прочетох, че според полицията нападателят или е намерил тази врата отключена, или мащехата ти е отворила на някой, когото е познавала.

— Точно така.

— Предлагам трета възможност: тази брава е толкова паянтова, че всеки би могъл да я отвори с кредитна карта — заяви той и се зае да й го демонстрира.

— Обадих се на ключар — рече Маги. — Предполагам, че ще се свърже с мен в понеделник.

— Не е достатъчно. Татко е вундеркинд по отношение на мъжката работа вкъщи и израснах по принуда като негов малък помощник. Аз, а може би и двамата, утре ще дойдем да сложим резе и да проверим всички прозорци.

Никакво „ако искаш“, или „съгласна ли си?“, помисли си Маги, усещайки известно раздразнение. Просто „така ще стане“.

— Имам среща за късна закуска — каза му тя.

— Тези срещи обикновено продължават до два часа — отвърна Нийл. — Нека се договорим за два или, ако искаш, можеш да ми кажеш къде ще оставиш ключа.

— Не, ще си бъда тук.

Нийл взе един от кухненските столове и залости с него вратата.

— Така поне ще се вдигне шум, ако някой се опита да влезе — рече той. После огледа стаята, преди да се обърне към нея. — Маги, не искам да те плаща, но от всичко, което чух, излиза, че убиецът на мащехата ти е търсил нещо и никой не знае какво е то, нито дали той го е намерил.

— Ако приемем, че е „той“ — отвърна Маги. — Но ти си прав. Точно така мисли полицията.

— Не ми харесва, че си тук сама — добави той, докато вървяха към външната врата.

— Наистина не ме е страх, Нийл. От доста време сама се грижа за себе си.

— А ако те е страх, никога не би ми го признала, нали?

Тя вдигна поглед към него, и се взря в сериозното му, изпитателно лице.

— Точно така — отвърна просто.

Той въздъхна, обърна се и отвори вратата.

— Прекарах много приятна вечер, Маги. До утре.

 

 

По-късно, докато се въртеше в леглото, Маги осъзна, че не изпитваше задоволство, задето беше наранила Нийл, а очевидно го беше направила. Танто за танто, опита се да си внуши, но мисълта, че си беше върнала, не я успокои особено. Номерата, които противоположните половете си погаждаха, не бяха от любимите й развлечения.

Последните й мисли, преди да се унесе, бяха несвързани, безпочвени, явно плод на подсъзнанието й.

Нюела бе подала молба за апартамент в „Латъм Майнър“, после, скоро след като бе оттеглила молбата си, беше починала.

Приятелката на Стивънсови, Лора Арлингтън, бе кандидатствала за същия апартамент, после бе загубила парите си.

Прокълнат ли беше този апартамент и, ако да, защо!