Мери Хигинс Кларк
Лунната светлина ти отива (71)

69

Въпреки, че времето, по което обикновено вечеряше, отдавна бе минало, шефът на полицията Брауър все още се намираше в управлението. През изтеклия следобед се бяха случили два нелепи, трагични инцидента. Кола, пълна с тийнейджъри, излезли да се позабавляват, беше блъснала възрастна двойка и сега хората бяха в критично състояние. После някакъв разгневен съпруг бе нарушил забраната да се доближава до бившата си жена и я беше застрелял.

— Поне знаем, че жената ще се оправи — каза Брауър на Хагърти. — И слава Богу! Има три деца.

Хагърти кимна.

— Къде беше? — попита кисело Брауър. — Лара Хорган чака да разбере по кое време Маги Холоуей може да се види с нас утре сутринта.

— Ще си бъде вкъщи цялата сутрин — рече Хагърти. — Но почакай малко, преди да се обадиш на д-р Хорган. Първо искам да ти разкажа за посещението, което направих на Сара Къшинг. Майка й, мисис Бейнбридж, живее в „Латъм Майнър“. Като момче бях в една скаутска група със сина на Сара Къшинг. Познавам я наистина добре. Симпатична жена. Доста впечатляваща. Много умна.

Брауър знаеше, че няма полза да притиска Хагърти, когато той започнеше подобни разкази. Освен това, изглеждаше особено доволен от себе си. За да ускори все пак нещата, Брауър зададе очаквания въпрос:

— Е, и какво те накара да отидеш при нея?

— Нещо, което Маги Холоуей ми спомена, когато й се обадих от твое име. Стана дума за Ърл Бейтмън. Казвам ти, шефе, тази млада дама наистина надушва неприятностите. Както и да е, побъбрихме си малко.

Както правиш в момента, помисли си Брауър.

— И останах с твърдото впечатление, че мис Холоуей е много изнервена от Ърл Бейтмън, може би дори се страхува от него.

— От Бейтмън? Та той е безобиден — сопна се Брауър.

— Точно така бих си помислил и аз, но може би Маги Холоуей има набито око, когато трябва да се открие какво дразни хората. Тя е фотограф, както знаеш. Така или иначе, спомена ми за един малък проблем на Бейтмън по време на негова лекция в „Латъм Майнър“, малък „инцидент“, който се случил не толкова отдавна. Обадих се на мой приятел, чиято братовчедка е камериерка там и от дума на дума тя накрая ми разправи за лекцията, която Бейтмън изнесъл в резиденцията един следобед и на която една от възрастните жени припаднала. Каза ми също така, че Сара Къшинг случайно се намирала там и направила Бейтмън на пух и прах.

Хагърти видя как шефът му присви устни — знак, че беше време да стигне до същността.

— Та затова отидох при мисис Къшинг, а тя ми каза, че изхвърлила Бейтмън, защото разстроил аудиторията с лекцията си за страховете на хората да не бъдат погребани живи, по време на която раздал звънчета, каквито слагали по гробовете през викторианската епоха. Изглежда към звънчето са прикрепяли въженце или тел, а другия край увивали около пръста на починалия. Въжето минавало през вентилационна тръба в ковчега и излизало на повърхността на земята. Така, ако се събудел в ковчега, погребаният можел да разклати пръст и звънчето щяло да зазвъни на гроба, а човекът, на когото се плащало да дежури там, щял да започне да копае. Бейтмън наредил на дамите да мушнат безименните си пръсти в примката в края на въженцето, да се престорят, че са заровени живи и после да започнат да звънят със звънчетата.

— Шегуваш се!

— Не, не се шегувам, шефе. Очевидно тогава започнала и цялата врява. Една осемдесетгодишна жена, страдаща от клаустрофобия, взела да пищи и припаднала. Мисис Къшинг грабнала звънчетата, прекъснала лекцията и изхвърлила Бейтмън през вратата. След това се заела да разбере кой е предложил той да изнесе лекция там.

Хагърти направи малка пауза за по-голям ефект.

— Тази личност се казвала сестра Зелда Марки, дамата, която очевидно има навика да влиза и излиза от чуждите стаи, без да чука. Сара Къшинг разучила, че Марки се грижела за лелята на Бейтмън в един старчески дом преди много години, така че станала много близка със семейството им. Чула също, че Бейтмън много щедро я възнаграждавал за специалните грижи, които полагала за старата леличка.

Той поклати глава.

— Жените умеят да научават разни неща, нали шефе? И сега се поражда съмнението дали пък случайно няма някакъв мъничък проблем с всички тези жени, които умират в съня си в дома? Мисис Къшинг си спомня, че поне някои от тях са присъствали на лекцията, а макар да не е сигурна, смята, че всички починали наскоро, са били там.

Преди Хагърти да успее да довърши, Брауър вече звънеше на Лара Хорган. В края на разговора си с нея той се обърна към детектива.

— Лара ще поиска разрешение за ексхумация на труповете на мисис Шипли и мисис Райнлендър — двете починали най-наскоро в „Латъм Майнър“. А това ще е само началото.