Мери Хигинс Кларк
Лунната светлина ти отива (51)

49

Нийл се беше опитал да се свърже с Маги на няколко пъти — първо от съблекалнята на клуба, а после — веднага, щом се прибра вкъщи. Или я няма цял ден, или непрекъснато е влизала и излизала, или не вдига телефона, помисли си той. Но дори непрекъснато да се е връщала и излизала, сигурно бе видяла бележката му.

Нийл придружи родителите си, които отиваха на коктейл у едни съседи, и оттам отново се опита да се свърже с Маги в седем. След това реши да тръгне за вечеря със собствената си кола, така че ако успееше да я открие по-късно, да може да се отбие за едно питие.

На масата в „Кенфийлд Хауз“ имаше шест души. Въпреки че омарът „Нюбърг“ бе страхотен, а компаньонката му за вечерта, Вики, дъщеря на приятели на родителите му, бе много привлекателна банкова директорка от Бостън, Нийл се чувстваше ужасно неспокоен.

Като знаеше, че би било невъзпитано да пропусне питието след вечеря в бара, той изтърпя с огромно усилие бъбренето и когато най-сетне в десет и половина всички станаха, Нийл съумя да откаже любезно поканата на Вики за партия тенис в неделя сутринта заедно с приятелите й. Накрая с въздишка на облекчение се озова в собствената си кола.

Погледна часовника: беше единадесет без петнадесет. Ако Маги се беше прибрала и си беше легнала рано, той не желаеше да я притеснява. Оправда решението си да мине покрай къщата й с това, че само искаше да види дали колата е на алеята, за да бъде сигурен, че още е в Нюпорт.

Първоначалната радост, когато видя, че колата й наистина беше там, веднага бе помрачена, щом осъзна, че до нея бе паркирана друга — ягуар с масачузетска регистрация. Нийл мина покрай дома със скоростта на охлюв и бе възнаграден, защото забеляза външната врата да се отваря. Мерна висок мъж да стои до Маги и после, усещайки се като воайор, даде газ, сви по Оушън Драйв и подкара обратно към Портсмут със свит от съжаление и ревност стомах.