Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Moonlight Becomes You, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2012 г.)
Разпознаване и корекция
beertobeer (2012 г.)

Издание:

Мери Хигинс Кларк. Лунната светлина ти отива

ИК „Албор“, София, 1996

Американска. Първо издание

Превод: Станислава Миланова

Редактор: Албена Попова

Художник на корицата: Златан Рангелов

Компютърно оформление на корицата: „ЗЕМ — Софт“

ISBN 954-8272-46-6

История

  1. — Добавяне

86

Когато баща му тръгна надолу, за да се обади в полицията, Нийл се поколеба за миг, разглеждайки снимката, която бе намерил прикачена за таблото.

Надписът на гърба й гласеше: „Годишнина от рождението на скуайър Мур. 20 септември. Ърл Мур Бейтмън — Нюела Мур — Лаям Мур Пейн“.

Нийл се вгледа в лицето на Бейтмън. Лице на лъжец, помисли си горчиво. Последният човек, видял Маги жива.

Ужасен от страха, че подсъзнанието му казваше онова, което той не желаеше да приеме, пусна снимката до звънчетата и побърза да се присъедини към баща си.

— На телефона е шефът на полицията Брауър — осведоми го Робърт Стивънс. — Иска да разговаря с теб. Казах му за звънчетата.

Брауър премина направо към целта.

— Ако тези две звънчета са от онези, за които Бейтмън твърди, че са заключени в склада на музея му, можем да го доведем тук за разпит. Проблемът е, че е достатъчно осведомен, за да откаже да отговаря на въпросите ни, ще извика адвокат и всичко ще се забави. Най-добре ще е да го притиснем със звънчетата и да се надяваме да каже нещо, с което да се издаде. Когато тази сутрин го разпитахме за тях, той побесня.

— Възнамерявам да присъствам, когато ще го притиснете — рече Нийл.

— Изпратил съм една патрулна кола да наблюдава музея от паркинга на погребалния дом. Ако Бейтмън излезе оттам, ще го последват.

— Тръгваме — отсече Нийл и добави: — Чакайте малко, шефе, знам, че разпитвахте тийнейджъри. Научихте ли нещо от тях?

Долови колебание в гласа на Брауър, преди той да отговори.

— Нещо, на което не съм сигурен, че вярвам. Ще говорим за това, когато се видим.

— Искам да го чуя сега — възрази рязко Нийл.

— Тогава ви моля да разберете, че не вярваме особено на тази история. Едно от момчетата призна, че снощи са били близо до музея или по-точно — срещу него, от другата страна на улицата. Момчето твърди, че около десет часа видели две коли — катафалка, следвана от комби — да напускат паркинга на музея.

— Какво комби? — попита нетърпеливо Нийл.

— Момчето не е сигурно за марката, но се кълне, че било черно.