Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Moonlight Becomes You, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,9 (× 15 гласа)

Информация

Сканиране
Bridget (2012 г.)
Разпознаване и корекция
beertobeer (2012 г.)

Издание:

Мери Хигинс Кларк. Лунната светлина ти отива

ИК „Албор“, София, 1996

Американска. Първо издание

Превод: Станислава Миланова

Редактор: Албена Попова

Художник на корицата: Златан Рангелов

Компютърно оформление на корицата: „ЗЕМ — Софт“

ISBN 954-8272-46-6

История

  1. — Добавяне

56

Беше станало пладне, когато Ърл Бейтмън пристигна на гробищата „Сейнт Мери“. Бавно се движеше по извиващите се алеи, тъй като обичаше да наблюдава хората, които прекарваха част от неделния ден близо до любим човек.

Засега не бяха много, отбеляза той: няколко старци, една двойка на средна възраст, едно голямо семейство, вероятно дошло за годишнина, след което щяха да се отбият за обилна гощавка в ресторанта надолу по пътя. Типичните неделни посетители.

После подкара през старата част на гробищата „Тринити“, където паркира и излезе от колата. След като хвърли бърз поглед наоколо, започна да разглежда внимателно надгробните паметници за интересни надписи. Вече няколко години правеше отпечатъци тук, но знаеше, че бе твърде вероятно да е пропуснал нещо.

Гордееше се, че наблюдателността му бе нараснала значително оттогава. Да, помисли си той, надгробните паметници несъмнено щяха да станат тема на някое от предаванията по кабелната телевизия. Щеше да започне с цитат от „Отнесени от вихъра“, в който се казваше, че три момченца, всички носещи името Джералд О’Хара Младши били погребани в семейното гробище на Тара[1]. О, надеждите и мечтите, които виждаме гравирани върху камъка, избледняващи, пренебрегвани — послание, което никой вече не чете, но продължава да разказва за не изтляваща любов. Помислете си само — трима малки сина! Така щеше да започне лекцията си.

Разбира се, бързо щеше да изостави трагичния тон и да премине към веселата история за един от надгробните паметници, които бе видял на гробищата в Кейп Код, където не само се обявяваше, че бизнесът на покойния е подхванат от сина му, но се даваше дори новият адрес.

Ърл се огледа и се намръщи. Въпреки че беше топъл и приятен октомврийски ден и въпреки че доходното му хоби му носеше истинска радост, той бе неспокоен и сърдит.

Както се бяха разбрали, миналата вечер Лаям бе дошъл в дома му за питие, а после бяха излезли да хапнат заедно. И макар да беше оставил чека за три хиляди долара на бара точно до бутилката с водка, където просто не можеше да не бъде забелязан, Лаям нарочно се направи, че не го вижда. Вместо това, отново бе подчертал, че би било по-добре Ърл да започне да играе голф, отколкото да продължава да броди като призрак из гробищата.

„Да броди като призрак“, хайде де, помисли си Ърл, а лицето му помръкна. Мога да му покажа аз какво значи призраци.

И да бъде проклет, ако позволеше на Лаям отново да го предупреждава да стои настрани от Маги Холоуей. Това просто не му влизаше в работата. Лаям го беше питал дали я е виждал, и когато му отвърна, че след понеделник вечерта я беше виждал само на гробищата, както, разбира се, и на погребението на мисис Шипли, Лаям бе казал:

— Ърл, ти и твоите гробища. Започвам да се тревожа за теб. Сякаш си обзет от някаква мания.

— Той не ми повярва, когато се опитах да му обясня за предчувствията си — промърмори Ърл на глас. — Никога не ме приема сериозно. — Внезапно спря и се огледа. Нямаше никой. Не мисли повече за това, напомни си той, поне не сега.

Тръгна из пътеките в най-старата част на гробището, където някои от едва различимите надписи датираха от шестнадесети век. Коленичи до един полуразрушен паметник и примижа, за да разчете бледия надпис. Очите му светнаха, когато разгада написаното: „Сгодена за Роджър Семюълс, но обречена на Всевишния…“ и датите.

Ърл отвори чантата си, за да направи отпечатък от паметника. Друга отправна точка за дискутиране на някоя от лекциите за надгробните паметници щеше да бъде ранната възраст, на която са били покосявани толкова млади хора в миналото. Не е имало пеницилин, за да се лекува пневмонията, чийто път към гърдите и дробовете са пробивали зимните студове…

Коленичи, наслаждавайки се на усещането при допира с меката почва, която излъчваше хладна влага, проникваше през стария му панталон и стигаше до кожата му. Докато внимателно се опитваше да пренесе мъчителните чувства, отразени върху камъка, на почти прозрачната хартия, той се улови, че мисли за младото момиче, което лежеше под него, приютило тяло под вечната пръст.

Тъкмо е била навършила шестнадесет години, изчисли той.

Дали е била красива? Да, била е много красива, реши той. Имала е гъсти черни къдрици и сини като сапфири очи. И дребен кокал.

Пред очите му изплува лицето на Маги Холоуей.

 

 

В един и половина, докато караше към входа на гробищата, Ърл мина покрай кола с нюйоркска регистрация, паркирана до бордюра. Изглежда ми позната, помисли си той, после осъзна, че това беше волвото комби на Маги Холоуей. Какво правеше тук днес отново? — зачуди се той. Гробът на Грета Шипли беше наблизо, но Маги, естествено, не беше толкова близка с Грета, за да изпитва необходимостта да го посети още на следващия ден след погребението.

Намали скоростта и се огледа. Когато забеляза в далечината Маги, която вървеше в неговата посока, настъпи газта. Не искаше тя да го види. Явно ставаше нещо. Трябваше да помисли върху това.

Едно решение обаче взе. Тъй като утре нямаше часове, щеше да остане още един ден в Нюпорт. И независимо дали на Лаям му харесваше или не, щеше да посети Маги Холоуей.

Бележки

[1] Въпросният цитат е следният: „Последваха три момченца, които починаха още преди да проходят и сега лежаха в гробището, засенчено от сплетените клони на кедрите на стотина метра от къщата под три камъка, на всеки от които имаше надпис: «Джералд O’Xapa младши»“. — Превод на Надя Баева. — Б.пр.