Мери Хигинс Кларк
Лунната светлина ти отива (62)

60

Джанис Нортън отбеляза с нотка на сарказъм, че животът в „Латъм Майнър“ въпреки всичко успяваше да надмогне моментните сътресения, причинени от скорошна смърт. В приповдигнато настроение от щедрите похвали на своя племенник за помощта, която му бе оказала да се добере до финансовото състояние на Кора Гебарт, Джанис нямаше търпение отново да бръкне в папката на д-р Лейн с молбите за постъпване в дома, която той държеше в бюрото си.

Трябваше да внимава някой път да не я хванат, че рови в бюрото му. За да не стане това, тя планираше тайните си посещения в кабинета му във време, когато бе сигурна, че той ще е извън резиденцията.

Късно в понеделник следобед случаят бе именно такъв. Семейство Лейн потеглиха с колата за Бостън на някакво медицинско събиране — коктейл или вечеря. Джанис знаеше, че останалите служители щяха да се възползват от отсъствието на д-р Лейн и точно в пет часа щяха да изчезнат.

Моментът щеше да е идеален да отнесе цялата папка в собствения си кабинет и внимателно да я проучи.

Лейн наистина е в прекрасно настроение, помисли си тя, когато той надникна в кабинета й в три и половина, за да обяви, че тръгва. Скоро от самия него разбра причината за въодушевлението му — през уикенда бе дошъл посредник да огледа големия апартамент от името на свои клиенти и после им го бе препоръчал. Ван Хилърови се бяха обадили да съобщят, че ще пристигнат следващата неделя.

— Доколкото разбрах, те са много заможни хора и възнамеряват да използват резиденцията като своя база на североизток — каза д-р Лейн с очевидно задоволство. — Можем да си пожелаем повече такива гости.

Което ще рече по-малко грижи за всичките тези пари, помисли си Джанис. Явно е малко вероятно да бъдат от полза за нас с Дъг. Ако това място им хареса, те вече имат подходящ за тях апартамент. Но дори само да ги запишат в списъка на чакащите, много би било рисковано да измамиш двойка с големи авоари, реши тя. Несъмнено бяха заобиколени от финансови съветници, които бдяха над инвестициите им. Дори чаровният й племенник щеше да се затрудни да ги склони.

— Е, надявам се с Одил да прекарате приятна вечер, докторе — рече Джанис и побърза отново да се обърне към компютъра. Само би събудила подозренията му, ако противно на нрава си се разбъбреше.

Останалата част от следобеда мина ужасно бавно за нея. Знаеше, че не само очакването да се добере до папката, бе причина времето да се влачи, но също така и смътното, измъчващо я подозрение, че някой бе ровил в куфарчето й.

Нелепо е, каза си тя. Кой би могъл да го направи? Малкълм не припарва до стаята ми, да не говорим пък да се превърне в любопитко. После й хрумна нещо, което я накара да се усмихне. Ставам параноичка, защото именно така постъпвам аз с д-р Лейн, реши тя. Освен това, Малкълм няма достатъчно мозък, за да ме шпионира.

От друга страна, тя наистина имаше чувството, че той е намислил нещо. Реши отсега нататък да държи личните си банкови извлечения и копията от папките далеч от всички места, където би могъл да се натъкне на тях.