Мери Хигинс Кларк
Лунната светлина ти отива (1)

Благодарности

Как бих могла да ти благодаря?… Нека изброя начините.

Няма думи, достойни да изразят благодарността ми към отколешния ми редактор, Майкъл Корда, и към неговия колега, старшия редактор Чък Адамс. Повествованието е като дете и се развива най-добре, когато го окуражават, помагат му и го напътстват в мъдра и сърдечна атмосфера. Отново и все така… sine qua non^[1]… обичам ви, момчета.

Джипси да Силва, която е била коректор на много от ръкописите ми, си остава кандидатка за канонизиране като светица заради орловия си поглед, добродушието и търпеливостта си. Бог да те благослови, Джипси.

Слава на моята приятелка, писателката Джудит Келман, която многократно ходи до Интернет — за това чудо не си бях дала сметка — и ми предостави информацията, от която така се нуждаех.

Хиляди благодарности на Катерин Л. Формънт, вицепрезидент на „Мерил Линч“, за това че отговори вещо и с желание на множеството ми въпроси за инвестициите на акции и процедурите по потвърждаването.

С благодарност свалям, шапка на Р. Патрик Томпсън, президент на нюйоркската търговска борса, който прекъсна делова среща, за да отговори на въпросите ми относно временните ограничителни разпореждания.

Когато реших, че ще е интересно погребалните обичаи да станат част от това повествование, прочетох ред забележителни книги по този въпрос. Сред тях бяха „Утешителна реторика“ от Донован Дж. Октс, „Обратно към земята“ от Мариан Барне и „Празнуване на смъртта“ от Меткалф Хънтингтън.

Полицейското управление на Нюпорт откликна на всичките ми телефонни обаждания с огромна любезност. Благодарна съм на всички, които бяха така мили, и се надявам полицейските процедури, включени в тази книга, да са достоверни.

И накрая, сърдечни благодарности на дъщеря ми, Карол Хигинс Кларк, за безотказната й способност да улавя моите несъзнателни залитания. Знаеш ли колко често си използвала думата свестен?… Никой тридесет и двегодишен човек не би се изразил по този начин… Използвала си същото име за друг герой преди десет книги…

А сега щастливо мога да цитирам думите, изписани на стената на един средновековен манастир: „Книгата е завършена. Нека писателят тържествува“.