Мери Хигинс Кларк
Лунната светлина ти отива (26)

24

Четвъртък, 2 октомври

Обикновено Нийл Стивънс умееше да съсредоточава цялото си внимание върху непостоянните приливи и отливи на фондовата борса. Клиентите му — както фирми, така и частни лица, вярваха безрезервно в точността на прогнозите му и в проницателните му предвиждания за очакващите се тенденции. Но през петте дни, в който не бе успял да открие Маги, той бе установил, че е разсеян, след като трябваше да внимава, в резултат на което бе започнал да се държи неоправдано рязко с помощничката си Триш.

Накрая, като си позволи да покаже раздразнението си, тя го сложи на мястото му, вдигайки ръка с жест, който явно означаваше „Престани“, и занарежда:

— Има само една причина човек като теб да бъде в лошо настроение. Най-накрая проявяваш интерес към някоя жена, а тя не ти отвръща със същото. Е, предполагам, че трябва да ти кажа: „Добре дошъл в клуба“, но истината е, че съжалявам и ще се опитам да бъда търпелива към неоправданото ти мърморене.

След едно вяло и останало без отговор възражение: „Кой е шефът тук?“, Нийл се оттегли в кабинета си и отново започна да рови из паметта си за името на мащехата на Маги.

Раздразнението от натрапчивото усещане, че нещо не беше наред, го накара да се държи непривично нервно с двама от отдавнашните си клиенти — Лорънс и Франсис Ван Хилъри, които дойдоха в кабинета му тази сутрин.

Облечена в костюм на „Шанел“, който Нийл знаеше, че е от любимите й, Франсис приседна, елегантно изправена в края на кожения стол в „кътчето за разговори с клиенти“ и му разказа за съвета да инвестират в една петролна компания, който им бяха дали на някаква вечеря. Очите й светеха, докато му разправяше подробностите.

— Компанията е в Тексас — обясни ентусиазирано. — Но откакто Китай се отвори към Запада, те непрекъснато изпращат висококвалифицирани инженери там.

Китай! — помисли си ужасено. Нийл, но се облегна назад, опитвайки се да си придаде вид, че слуша с необходимото внимание, докато първо Франсис, а после и Лорънс развълнувано говореха за стабилизирането на политическата обстановка в Китай, за тревогите във връзка със замърсяването на околната среда там, за нефтените фонтани, чакащи да бъдат разработени, и разбира се, за парите, които щяха да се спечелят.

Нийл набързо изчисли наум и слисано осъзна, че говореха за инвестирането горе-долу на три четвърти от наличните си авоари.

— Ето го проспекта — завърши Лорънс Ван Хилъри и го побутна към него.

Нийл взе лъскавата книжка и откри, че съдържанието бе точно такова, каквото очакваше. В долната част на страницата, с букви, толкова малки, че почти не се четяха, бе написано предупреждението, че само хора, притежаващи най-малко половин милион долара, без да се смятат жилищата им, ще бъдат допуснати за участие.

Прочисти гърлото си.

— Окей, Франсис и Лорънс, плащате ми за съвети. Вие сте сред най-щедрите хора, с които някога съм работил. Вече дадохте огромни суми на децата и на внуците си, както и за благотворителни цели — в семейната компания, в компанията за недвижими имоти, пари под попечителство за внуците си, а също и за ИРА. Твърдо смятам, че онова, което сте оставили за себе си, не бива да бъде прахосано в такива съмнителни инвестиции. Рискът е прекалено голям и смея да твърдя, че от колата в гаража ви тече повече петрол, отколкото някога ще видите да изригва от тези така наречени нефтени фонтани. Съвестта не би ми позволила да ръководя такава трансакция и ви моля да не прахосвате парите си за нея.

Последва кратка тишина, нарушена от Франсис, която се обърна към съпруга си:

— Скъпи, напомни ми да закарам колата в сервиза.

Лорънс Ван Хилъри поклати глава и въздъхна примирено:

— Благодаря ти, Нийл. Предполагам, че няма по-голям глупак от дъртия глупак.

На вратата тихо се почука и Триш влезе, като носеше поднос с кафе.

— Все още ли се опитва да ви продаде онези акции на „Едзъл“, мистър Ван Хилъри?

— Не, спря ме точно когато се готвех да ги купя. Това кафе мирише хубаво.

След като обсъдиха няколко въпроса от инвестиционната им политика, разговорът се насочи към нещо, върху което Ван Хилърови умуваха.

— И двамата сме на седемдесет и осем — каза Лорънс, поглеждайки с обич към съпругата си. — Знам, че изглеждаме доста добре, но е ясно, че не можем да правим неща, които сме правили само допреди няколко години… Никое от децата ни не живее наблизо. Поддръжката на къщата в Гринич струва скъпо, а отгоре на всичко и старият ни иконом току-що се пенсионира. Сериозно обмисляме да се оттеглим в някой дом за възрастни хора някъде в Ню Ингланд. Ще продължим да ходим във Флорида през зимата, но няма да е зле да се отървем от отговорността по поддържането на къщата и на земята около нея.

— Къде по-точно в Ню Ингланд? — попита Нийл.

— Може би на Кейп Код. Или пък в Нюпорт. Бихме искали да сме близо до водата.

— В такъв случай може би ще успея да направя малко проучване през уикенда. — Накратко им разказа как няколко от жените, с чиито доходи се е занимавал баща му, са се преместили в резиденцията „Латъм Майнър“ в Нюпорт и се чувстват много щастливи там.

Когато станаха да си вървят, Франсис Ван Хилъри целуна Нийл по бузата.

— Никакъв петрол за китайските лампи, обещавам ти. И се обади да кажеш какво си научил за онзи дом в Нюпорт.

— Разбира се. — Утре, помисли си Нийл, утре ще бъда в Нюпорт и може би ще се натъкна на Маги.

Никакъв шанс! — обади се досаден глас от дъното на мозъка му.

Тогава дойде просветлението. Една вечер, когато вечеряха в „Ниърис“, Джими Ниъри и Маги се бяха заговорили за предстоящото й пътуване до Нюпорт. Тя бе казала на Джими името на мащехата си и той бе отвърнал нещо от рода, че било от най-прочутите келтски имена. Джими сигурно щеше да си спомни, каза си той.

В осем часа същата вечер, докато Нийл доволно довършваше задушените миди с картофено пюре, Джими Ниъри пристигна. Като стискаше мислено палци, Нийл го попита дали може да си спомни името на мащехата на Маги.

— Ъхъ — отвърна Джими. — Чакай малко. Прочуто име беше. Да видим. — Съсредоточавайки се, Джими смръщи пълничкото си лице. — Нийв… Сайобан… Мийв… Клойша… не, не тези. Беше… беше… Божичко, сетих се — Финюела! Означава „хубава“ на келтски. А Маги каза, че й викали Нюела.

— Това поне е начало. Ще ми се да те целуна, Джими — рече пламенно Нийл.

На лицето на Джими се изписа паника.

— Да не си посмял! — сопна се той.