Нора Робъртс
Окото на пламъка (7)

7.

Сирената така и не зави и Роуан прекара повечето от времето си в проверки на склада, в почистването или закърпването на парашутите. После навакса с документацията, отново зареди раницата си за скоковете, огледа и след това още веднъж провери своя парашут, въобще подготви всичко по екипировката си за следващия скок.

На първо място тя беше скачач, от първата група.

— Тук направо ще откача — измърмори Кардс на излизане от колата.

— Не сме ли всички малко откачени? А думата за днес е…

— … прецизност. Чистихме и подреждахме. Чакалнята е толкова шибано чиста, че направо ще задоволи строгите изисквания на майка ми.

— Няма да продължи още дълго така.

— За Бога, надявам се, че няма. Вчера ми дойде до гуша да редя пасианси и вече започвам да си мисля защо да не се разсейвам, като ловя риба. Следващото, което ми остава, е да се заема с плетене.

— Много ще ми допадне един красив шал, който да ми отива на очите.

— И дотам може да се стигне — мрачно изръмжа той. — Поне се порадвахме малко с Вики миналата нощ, като си играхме на телефонен секс. — Измъкна една колода карти от джоба на ризата си и започна да я разбърква, нервно крачейки наоколо. — Докато трае, е забавно, но всъщност никаква работа не върши.

— Отминаха ли дните, когато си търсеше компания за истински секс?

— Много отдавна. Защото Вики заслужава човек да бъде само с нея. Не ти ли споменах, че тя и децата ще ми дойдат на гости през следващия месец?

— Да, спомена го. — „Хиляда или дори две хиляди пъти“, помисли си Роуан.

— Сега трябва да съм на смяна, така че ще мога да си взема два почивни дни през следващия месец. Трябва да работя, трябва да изплащам, трябва да…

— Да се сдържаш да не се озовеш във въдичарския магазин — довърши Роуан вместо него.

— Няма да ходя сам на риболов, ако тази скука продължи още дълго. Имаш ли нещо за четене? От всичките книги, които Гибънс има, само ме наляга ужасно главоболие. Прочетох един от любовните романи на Джанис, но и това не помага да престана да мисля за секс. — Нямам нищо задълбочено, нито сексуално. — Тя се подписа и попълни датата на проверката върху картона на поправения парашут. — Какво търсиш?

— Искам нещо кърваво, за хора, умиращи в ужасни мъки в ръцете на някой психопат.

— Мога да те уредя. Хайде. Ще преровим книгите в моята библиотека.

— Доби е в кухнята при Мардж — каза й Кардс, прокара ръката си над главата на Роуан, за да измъкне като по магия оттам едно асо пика. — Той научил от майка си някаква рецепта и сега приготвя там нещо като пай.

Готвене, плетене, следващото можеше да бъде разпродажба на домашно приготвени пайове. Внезапно нещо й хрумна и Роуан замълча, преди да зададе следващия си въпрос:

— Да не би Доби да е хвърлил око на Мардж?

Кардс само поклати глава недоверчиво.

— Стига де, тя е с двайсет години по-голяма от него.

— Мъжете често налитат на жени с двайсет години по-млади от тях.

— Много съм отегчен, Ро, но не чак дотам, че да се забъркам в нещо с теб.

— Страхливец. — Но като излязоха навън, тя отново се спря. — Виж, погледни онези облаци там.

— Ще трябва да изпратим някой да разузнае какво става. — Лицето му светна, докато оглеждаше облаците над планините. — Хубава верига са оформили.

— Което може да означава, че днес ще задими. С малко повече късмет още преди края на следобеда ще видим как чакалнята за излитащите отново ще бъде препълнена с нашите хора. Още ли искаш тази книга?

— Може да я взема. Ще се настаня удобно, с интересна книга и нещо готино за хапване. Това е сигурна гаранция, че днес ще летим.

— Това е най-мудното начало на сезон от всичките, които се спомням. Отново трябва да цитирам баща си, който все повтаря, че ако един сезон започне в хлад, ще завърши в жега. Може би не бива да сме чак толкова настървени за работа.

— Ако не се стремим към това, към какво тогава?

— Не го оспорвам. Само че… — Тя се опита да заговори с по-обичаен тон на път към бараките, където се намираше нейната стая. — Тази сутрин виждал ли си Бързата крачка?

— В стаята с картите. Изучаваше нещо. Или поне беше там допреди един час.

— Изучавал? Хм. — Не се интересуваше от това да седне и да се зачете в някоя книга, но да си побъбри с Гъл можеше да се окаже тъкмо онова средство против скуката, от което се нуждаеше.

Вместо това обаче тя продължи към квартирата си.

— Някакъв зловещ убиец — започна тя. — Какво искаш? Само насилие или секс и насилие? Като противоположност на романтичния секс?

— Винаги съм искал само секс.

— Отново е трудно да ти… — Млъкна, щом отвори вратата. Отвътре я блъсна като юмрук в гърлото непоносима смрад, все едно бяха в кланица.

Цялото й легло тънеше в локва от кръв. Тъмночервени потоци кръв се стичаха по купчините от дрехите й, струпани на пода. На стената с още мокри и проблясващи букви бе изписано: „ДА ИЗГОРИШ В АДА!“

Изправена в центъра на цялата тази грозота, Доли се извъртя с лице към вратата. Част от кръвта в тенекиената кутия в ръката й се беше разляла по блузата й.

— Кучка! — изрева Роуан с вдигнати юмруци. Мозъкът й мигом пламна. Почервеня от гняв, също като кръвта в стаята. Линия от свинската кръв се очерта по лицето на Доли, като бойна татуировка на индиански воин; тя изпищя и хвърли кутията на земята секунди преди Кардс да сграбчи ръцете на Роуан.

— Почакай, почакай за минута.

— Майната ти! — Роуан се хвърли напред и в трескавата суматоха добави още кръв към сцената, когато тилът на главата й силно се блъсна в носа на Кардс и го разкървави.

Той изскимтя, но стисна зъби и успя да я удържи в първите една или две секунди.

— Ще те убия! — кресна Роуан на Доли и заслепена за всичко наоколо, заби лакът в ребрата на Кардс, за да се освободи от хватката му.

Доли се разпищя, дръпна се назад и хвърли кутията. Кръвта се разнесе на всички посоки, обля стените, тавана, мебелите. Роуан се втурна обезумяла от ярост към нея.

— Искаш кръв, така ли? Я да видим какво ще боядисаме с твоята, курво шантава.

Сграбчи глезените на Доли, която се опитваше да пропълзи под леглото. И докато се мъчеше да я издърпа по оплескания с кръв хлъзгав под, нахлулите мъже едва успяха да изтласкат Роуан назад.

Роуан не си пестеше силите. Удряше, риташе, ръгаше, поваляше ги на колене, без да гледа къде попадат ударите й, докато не свърши притисната по лице към пода.

— Само стой така — каза й Гъл в ухото.

— Махни се от мен. Пусни ме, проклет да си. Не виждаш ли какво направи тя?

— Всички го видяха. Господи, някой да махне тази пищяща идиотка оттук, преди да съм я цапардосал.

— Ще ти сритам всеки квадратен сантиметър от мръсния задник. Пусни ме! Чу ли това, откачалко? При първия удобен случай кръв ще пролея, ама не свинска, а твоята. Пусни ме, мамка му!

— Ще останеш долу, докато не се успокоиш.

— Супер. Спокойна съм.

— Въобще не си спокойна.

— Тя е оцапана с кръвта на Джим — изплака Доли, когато Янгтри и Мат я измъкваха от стаята. — Всичките сте оцапани с кръвта му. Да пукнете дано, всичките. Живи да изгорите. Всички, до един.

— Мисля, че е изгубила цялата си вяра в Бога — отбеляза Гъл. — А сега ме изслушай, Роуан, изслушай ме. Тя се махна, но ако се опиташ да я настигнеш и да й се нахвърлиш, ще се наложи пак да те повалим на пода. Вече успя да разкървавиш носа на Кардс. Съвсем сигурен съм, че на Джанис няма да й се размине синьото око.

— Не биваше да ми се изпречват на пътя.

— Ако те и ние, останалите, не го бяхме направили, щеше да пребиеш онази, смахнатата, но щеше да изхвърчиш от списъка на скачачите, докато всичко не се изясни.

Последните му думи, забеляза той, най-после я принудиха да си поеме дъх като опит да се успокои. Даде знак на Либи и Тригър да не я държат повече за краката. И щом се убеди, че тя няма да рита срещу тях, безмълвно им посочи вратата.

Либи затвори тихо вратата след себе си.

— Сега ще те пусна. — Охлаби хватката си върху ръцете й, но я прегърна, готов отново да ги сграбчи, ако се наложи. После внимателно се отдръпна от нея и седна на пода.

И двамата бяха оплескани с кръв, но Гъл бе сигурен, че тя е много по-зле от него. Лицето й вонеше, кръвта капеше от косата й, покриваше ръцете й, тениската й. Имаше вид като на посечена с брадва. От всичко това направо му прилоша.

— Знаеш ли, тук прилича на проклета свинска кочина.

— Никак не е смешно.

— Не, не е, но е най-доброто, което можах да измисля.

Огледа я вече по-спокойно: Роуан се опитваше да се седне и Гъл видя как дясната й китка се стегна в юмрук.

— Мога и теб да цапардосам, ако трябва.

— Само се опитай.

— Не. Просто с теб ще си поседим тук кротко за малко. Роуан използва рамото си, за да избърше лицето си, но още повече го оплеска с кръв.

— Изляла е цялата тази смрад върху мен. Върху леглото ми, по пода, по стените.

— Тя е луда. И заслужава да бъде изритан всеки квадратен сантиметър от скапания й задник. Ще я изхвърлят оттук като мръсен парцал. Всички в базата и на сто километра наоколо ще знаят защо. Можеше да бъде и по-зле.

— Това никак не ме успокоява. — За миг се огледа. Гневът й започна да стихва. Идеше й да ревне с пълен глас. Стисна ръце една в друга, защото започнаха да треперят.

— Тук смърди като в кланица.

— Тази нощ можеш да спиш в моята стая. — Измъкна една кърпа от джоба си, за да избърше лицето й. — Но всеки, който спи в стаята ми, трябва да е гол.

Тя изсумтя уморено.

— Ще се сместя при Джанис, докато не бъде почистено всичко тук. И при нея е в сила правилото да се спи гол.

— Е, това си беше злобно.

Тя го погледна чак сега, седеше и гледаше как той съсипва кърпата си в този безнадежден опит за почистване. Почувства се малко по-добре, като видя, че и той не е чак толкова спокоен, колкото звучеше. Помогна й, въпреки че забеляза отвращението, изписано по лицето му.

Странно, но това сякаш я успокои малко.

— Аз ли ти разкървавих устната?

— Да. Удари ми едно кроше. Не беше зле.

— Вероятно по някоя време ще съжалявам за това, но точно в момента не изпитвам и капка угризение.

— Бяха нужни петима от нас, за да те усмирим.

— И това е нещо. А сега трябва да се измия.

Тъкмо се опитваше да се надигне, когато Малката мечка връхлетя като хала през вратата.

— Гъл, остави ни за минута, може ли?

— Разбира се. — Преди да стане, Гъл се наведе и отпусна длан върху коляното на Роуан. — Такива като нея никога не могат да се сравняват с хора като теб. И губят от това.

Изправи се на крака и затвори вратата след себе си.

Малката мечка огледа стаята и потри лицето си с длан.

— Господи, Ро. Господи. Не мога да ти опиша колко съжалявам.

— Не си го направил ти.

— Не трябваше да я назначавам. Не биваше да я връщам. Вината е моя.

— Вината е нейна.

— Тя имаше шанс да ти причини това, защото аз й го предоставих. — Приведе се леко, за да бъдат лицата им на едно ниво. — Отведохме я в кабинета ми заедно с две от момчетата, за да я пазят. Ще я уволним, ще я изгоним завинаги от базата. Ще се обадя на полицията за случая. Искаш ли да повдигнеш обвинение?

— Тя именно това заслужава. — Слава Богу, успя да сдържи сълзите си. Сега само се чувстваше зле, повръщаше й се и беше уморена до смърт. — Но бебето й не го заслужава. Затова искам само тя да се махне.

— Ще се махне — обеща й той. — Хайде, трябва да се преместиш оттук. Ще изпратя хора да почистят всичко.

— Нужно ми е да изляза за малко на въздух. И да се извиня на няколко човека. Да си взема душ, да измия всичко това от мен. — Отново въздъхна и се огледа. — Сигурно ще ми трябва цяла туба от препаратите за почистване.

— Ще разполагаш с всичко, което ти е необходимо. И на никого не е нужно да се извиняваш.

— Трябва да го направя. Но тази мръсотия е върху всичките ми вещи. Трябва да ги изчистя.

Тя стана и отвори вратата. Огледа се назад.

— Толкова много ли го е обичала? И това може ли да е любов?

Малката мечка се загледа в кървавите думи по стената.

— Това няма нищо общо с любовта.

 

 

Сирената зави точно когато излезе от душа.

— Чудесно — промърмори Роуан. Навлече набързо бельото си, както беше още мокра, надяна си тениската, панталоните си и закопча ципа в движение.

Деветима други скачачи от списъка изтичаха заедно с нея в чакалнята. Докато се дооправяше, тя изслуша бюлетина. В планината Морел имало силни светкавици. Тази сутрин тя и Кардс правилно бяха отгатнали какво ще им донесат онези облаци. Местните наблюдатели забелязали дим към единайсет часа, точно когато тя бе изненадала Доли с нейната проклета кутия със свинска кръв.

През следващия час дежурният от противопожарната служба трябвало да реши дали да остави пожарът сам да угасне, след като прочисти малко храсти и паднали дървета, или да повика на помощ скачачите в дима.

Заради последвалите още няколко светкавици и необичайно сухото време се оказало прекалено рисковано да оставят пожарът да следва естествения си ход.

— Хей ти, Бързата крачка, готов ли си за истинска работа? — Тя взе предпазното си въже, а Гъл събра екипировката си от лавицата.

— За скачане в огъня ли говориш, или ние с теб да направим нещо друго?

— По-добре си прочисти ума от непостижимите мечти. Това не е учебен скок.

— Добре изглеждаш. — Доби удари Гъл по гърба. — Иска ми се и аз да дойда с теб.

— Скоро ще те извадят от списъка на резервите. Запази ми малко пай — извика му Роуан и се завтече към очакващия ги самолет.

Държеше шлема в сгънатия си лакът.

— Добре, момчета и момичета. Днес аз ще ви бъда шеф при гасенето на пожара. За двама от вас това ще е първият скок в огъня. Всичко ще мине добре, ако го направите както трябва, ако не оплескате нещо. Помнете, че ако не можете да избегнете дърветата…

— Да се насочваме към по-малките — довърши групата в хор.

След като излетяха, тя седна до Кардс.

— Поне носът ти не те задържа на земята.

Той нежно го побутна.

— Значи няма защо да ти се сърдя. Както ти казах, Шведке, момичето е откачено.

— Да. И стореното си е сторено, вече свърши. — Тя извади една бележка, която й бяха предали от пилотската кабина. — Ще се задържим тук, докато не изсипят товара с огнегасящата смес. В този участък зимата е била сурова и има много паднали дървета, които сега подхранват пожара. Премества се по-бързо от очакванията.

— Почти винаги така става.

Роуан извади своята карта и огледа зоната. Но на моменти бе достатъчно само да надникне през прозореца, за да види пред какво се изправяха.

Кула от дим се виеше към небето, плъзгайки се бавно по планинския хребет. Дърветата образуваха истинска огнена стена. Огледа се наоколо и зърна един поток, който не беше открила на картата. Набързо пресметна с колко маркуча разполагаха на борда и прецени, че ще могат да използват този водоизточник.

Самолетът се разклати и се олюля заради турбулентните въздушни течения, докато скачачите се нареждаха до прозорците, за да огледат обхванатата от огъня зона. Кръженето на самолета продължи, понеже трябваше да изчакат спускането на гасящата пламъците смес върху ядрото на пожара. Огнените езици се извисяваха до десетина метра.

Тя махна с ръка на Малката мечка, който днес беше техният навигатор.

— Видя ли онази просека? — извика той. — Това ще е мястото за приземяване. Малко по-близо е до десния фланг, отколкото ми се искаше, но е най-доброто, което успяхме да открием в тази пресечена местност.

— Ще ни послужи като укритие.

— Вятърът ще измести пожара. Трябва да оставаш на безопасно разстояние на изток от просеката.

— Бъди сигурен, че точно това ще направя.

Огледаха заедно как самолетът изсипа товара си право в огнището на пожара. Вдигнаха се гъсти, червеникаво обагрени облаци от дим, те й напомняха за кръвта, с която бе залята стаята й.

Нямаш никакво време за размисли, напомни си тя.

— Това ще задържи за малко огнената стихия — кимна й Малката мечка, след като товарният самолет се отдалечи. — Добре ли си?

— Добре съм.

Стисна я за рамото като жест на безмълвно насърчение.

— Провери си резервния парашут — провикна се Малката мечка и отиде до люка за скокове.

От седалката си Гъл наблюдаваше Роуан. Само преди час тя приличаше на побесняла, с размазана по лицето си кръв, размахваше юмруци в заслепяваща ярост. А ето че сега се съветваше най-хладнокръвно със своя навигатор за полета на първите многоцветни ленти за проверка на въздушните течения. Разумът отново преобладаваше в погледа на прекрасните й, леденосини очи. Тя щеше да скочи първа и да отнесе този лед в пламъците.

Огънят нямаше никакъв шанс пред нея.

Пак надзърна през прозореца, за да огледа противника, разпрострял силите си долу. По време на практиката си като пожарникар той бе пътувал с екип от още двайсетина колеги в голям камион, който през сезоните се превръщаше в техен втори дом.

А сега трябваше да скача от самолет.

Различни методи, същата цел. Да се потушава и контролира огънят.

След приземяването той знаеше какво да върши и как да приема заповедите. Отново премести поглед към Роуан. Нямаше съмнения, че тя знаеше какви заповеди да издава.

Но точно в този миг най-важното бе как да се доберат дотам. Видя следващия комплект от многоцветните ленти и се опита да прецени посоките на въздушните течения. Докато самолетът кръжеше и се разклащаше под краката му, той разбра, че в никакъв случай не трябваше да подценява ролята на вятъра.

По заповед на Малката мечка самолетът се издигна до височината за скачане. Роуан нагласи шлема си и лицевата си маска, а Кардс — нейният партньор в скока — зае позиция зад нея. Гъл усети как дишането му се ускори едновременно с издигането на самолета.

Но запази безизразна физиономия, опитваше се да успокои дишането си, докато си представяше как изскача от люка, как се понася надолу, за да се заеме с това, което бе неговата работа.

Роуан се извърна съвсем за кратко, само колкото Гъл да успее да види синкавия проблясък на очите й зад маската. После зае стартова позиция. И след секунди вече я нямаше. Гъл веднага се измести пак към прозореца, за да наблюдава полета й, както и на Кардс след нея. Щом самолетът отново започна да кръжи, Гъл промени зрителния си ъгъл, за да види как парашутът й се разтвори.

Тя се плъзгаше в дима.

Щом следващите скачачи заеха позиция, той си постави шлема и маската и се постара колкото му бе възможно да успокои и прочисти съзнанието си. Имаше всичко, от което се нуждаеше — екипировка, обучение, умения. Както и няколко хиляди метра под него, където още летеше тази, която желаеше. Жената със синия пламък в очите.

Тръгна напред и усети вихъра на вятъра.

— Виждаш ли участъка за приземяване?

— Да, виждам го.

— Вятърът ще те изтиква настрани през целия път до долу и ще се опитва да те отклонява на изток. Трябва да устоиш на напора. Видя ли светкавицата?

Гъл забеляза как небето се раздра от назъбените линии на светкавицата.

— Как мога да не я видя?

— Дано не се изпречиш на някоя следваща.

— Разбрах.

— Готови ли сте и двамата?

— Готови сме.

— Застанете до люка.

Гъл погледна за миг към замъгления хоризонт и после се загледа надолу, както беше застанал малко зад ръба, с разтворени крака, за да не бъде издухан от течението. Горещината от пожара облъхна лицето му. Миризмата на дима се усещаше във въздуха, който вдишваше.

Малката мечка отново си показа главата от люка, огледа местността, провери хълмовете, издигащите се дървета, заливани от вълни от пламъци.

— Бъдете готови!

Щом той го тупна по рамото, Гъл изскочи навън. Светът се завъртя и преобърна — земя, небе, огън, дим, като се гмуркаше надолу със скорост от сто четирийсет и четири километра в час. Зелено, синьо, червено, черно се сля около него като в повредена филмова лента, докато броеше наум. Вятърът го измести настрани, вкопчи се в гърба му и той напрегна всичките си сили, цялата си воля, за да се извърти, да бъде пак е главата нагоре, с краката надолу, да се стабилизира като шамандура.

Сърцето му бясно препускаше от притока на адреналин, от страхопочитание, от възхита, от страх, но поне видя къде е Тригър, неговият партньор в скока.

Изчакай, заповяда си той. Почакай.

Светкавиците проблясваха като синкави копия, добавяйки мирис на озон във въздуха.

После отпусна глава назад, за да се любува на полета на парашута си, разтворил се като цвете във въздуха. Изкрещя възторжено, не успя да се сдържи, и чу отговора на Тригър, как се засмя, когато Гъл се вкопчи в краищата на двата си шнура за насочване на парашута.

Истинска битка му костваше да се обърне с лице срещу вятъра, но успя. Усмихваше се въпреки задушаващия дим, непрекъснато издухван от вятъра в лицето му, въпреки оглушителните гръмотевици в далечината след всяко следващо просветване на ослепителните светкавици. И докато парашутът му се въртеше, погледът му трескаво проследяваше грозната ивица от почерняла земя, очертанията на дърветата, гневно напиращите вълни от пламъци, вече толкова наблизо, че обливаха с жар лицето му, където трябваше да е неговата площадка за приземяване.

За миг си помисли, че вятърът в крайна сметка ще надделее и ще го отнесе настрани, и си представи нагледно в какво трудно положение ще изпадне, ако се наниже върху върховете на дърветата, остри като зъби на трион. И то още в първия си скок.

Сведе поглед към шнура си и изкрещя:

— Тая няма да я бъде!

Чу как Тригър се изсмя, ала секунди преди да се приземи, вятърът го отмести леко встрани. Краката му се блъснаха в земята, съвсем малко по на изток от участъка за приземяване. Завъртането едва не го повали сред храсталака, но се превъртя назад в нещо като салтомортале към просеката.

Отне му само един миг, дори може би половин миг, да си поеме дъх, да се поздрави с това, че се бе приземил успешно, след което пак се претърколи и веднага се зае да събира парашута си.

— Не е зле, новобранецо — поздрави го Кардс с вдигнат палец. — Давай веднага насам, че шоуто започва. Шведката е спретнала екип за прокопаване на защитна линия срещу огъня по целия фланг там. — Посочи към злокобната, все по приближаваща се огнена стена. — И ти си сред избраните. Ще пристигне друг екип, който ще се насочи към центъра на пожара, за да го залее с вода от маркучите. Излятата смес малко го задуши, но вятърът го насърчава да се разгаря, а на всичкото отгоре тези проклети светкавици непрекъснато ни подпалват задниците. Ти ще си заедно с Тригър, Елф, Гибънс, Южняка и мен в една линия. И, мамка му, някой да се заеме, ама по-бързо, със сечта на изправените, а другият с гасенето на повалените дървета. Да ги извлечем дотам и да се залавяме за работа. Гъл се завтече да помага на Южняка, но се спря, защото приятелят му, също новак като него, не се бе приземил така успешно и чак сега успя да се надигне сред оголените стволове на прерязаните с моторните резачки дървета.

— Ранен ли си? — извика му Гъл.

— Не, не е това, по дяволите, ами не мога да насмогна на огъня. Съвсем скоро ще ме връхлети. Тук наистина сме на огневата линия.

Веднага се опита да заобиколи по-бързо насечените клони, за да се добере до Южняка и да му помогне да събере парашута си. След като подреди и летателната си екипировка, Гъл се насочи натам, където Кардс се караше за нещо на Гибънс.

— Сега остава само Тарзан да се появи. Единствено той ще може да довърши разчистването на дърветата. Веднага се залавяй за това, за което ти плащат.

Начело на екипа си Гъл измина към осемстотин метра с пълно снаряжение, за да застъпи смяната на линията, която Роуан бе определила на Кардс за изкопаване на канавките за спиране на огъня.

Разпръснаха се бързо, защото огнените езици се приближаваха все повече; в задимения въздух се разнасяха само звуците от копаенето и рязането на дърветата. Гъл си мислеше за огневата линия като за невидима стена или, ако имаха късмет, като някакво силово поле, задържащо пламъците от другата страна.

Героична е наземната работа, каза си той, докато ручейчета от пот се стичаха посред саждите, с които бе посипано лицето му. Това название, както и самата дейност, напълно го удовлетворяваха.

На два пъти огнената стихия се опита да пробие защитната преградна линия, като прескачаше в тесни участъци както плоските камъни могат да подскачат по гладката повърхност на спокойна вода. Въздухът се изпълни с искри, жужащи като смъртоносни светулки. Но те удържаха фланга. Само понякога, сред понесената от вятъра пепел и дразнещия дим, Гъл успяваше да зърне по някой от забързаните слънчеви лъчи, като краткотрайни сигнали на надежда.

По преградната линия се разнесе слухът, че скоро се очаквало екипът с маркучите да отстъпи назад, но чак след като контролът по фланга бъде осигурен, те ще могат да се притекат на помощ в този участък.

След повече от шест часа укрепване на преградната линия те започнаха постепенно да се изкачват все по-нагоре в планината, през чернеещата се пустош, където огънят вече бе погълнал всичко, което можеше да гори.

Ако преградната линия е може би нещо като невидима стена, помисли си той, оглеждайки чернеещата се земя, то това тук приличаше на покорено царство, където е била водена и изгубена решителна битка. Войната все пак продължаваше, но тук врагът бе спечелил пълно надмощие и вместо зеленеещи се ливади и гори бе оставил само димящи руини с жалки, опустошени останки като оглозгани скелети.

Тънките лъчи на слънцето, успели да пробият през мътния въздух, само подсилваха още повече мрачната картина на поражението.

Леко накуцващ, Южняка се приближи към него.

— Държиш ли се? — попита го Гъл.

— Щях да съм по-добре, ако не се бях приземил в тази прокълната от Бога пустош — заговори той с мекото наречие на жителите на щата Джорджия, откъдето си бе спечелил този прякор. — Мисля, че ми е ясно какво е станало. Прекарал съм два сезона в гасене на горски пожари и това беше преди да въведат такива усилени тренировки за новаците, както е тук. Но сега наистина можеш да си напълниш гащите от страх. Едва не го направих, като видях, че мога да подмина площадката за приземяване.

Гъл извади от джоба си омекналите от топлината сникърси, раздели ги на две и подаде половината на Южняка.

— Залъгват глада — каза му Гъл с приповдигнат тон като телевизионен водещ.

Южняка се ухили и отхапа.

— Сигурно е така.

Стигнаха до потока и се пръснаха на дъга в североизточна посока, откъдето се разнасяше бръмчене на двигатели и моторни резачки.

Роуан изскочи сред облак от дим като викингска богиня в разгара на битката.

— Тези светкавици в това сухо време съвсем ни подпалиха задниците. — Спря се само за да погълне малко вода. — Малко ни оставаше да угасим ядрото на пожара, дори почти бяхме успели, когато ни порази троен удар. Три светкавици едновременно. И по билото, в северната посока, пламна много силен нов пожар. Заради това центърът на пожара се измести на запад. Трябва да го пресечем през средата и да попречим да се съединят двата горящи участъка. Задръжте тук, докато не очистим терена. По радиото съобщиха, че ще изпратят още един самолет с кал. Ще получим и свежо попълнение от базата, което да поеме задните участъци по фланговете и опашката на пожара. За пробива ще използваме булдозер, който ще разчиства храстите и ще поваля дърветата. Но ни е необходимо да се поддържа преградната линия.

Роуан огледа лицата им.

— Имате към пет минути до спускането на сместа. Побързайте да свършите всичко най-важно — хранене, пиене на вода, защото днес може да не разполагате с други свободни пет минути.

Накрая тя поговори насаме с Кардс. Гъл изчака те да приключат с разговора, преди да пристъпи към нея. Но още не бе заговорил, когато тя поклати глава.

— Вятърът често променя посоката си и пожарът още повече се разгаря. Преди да прочистим една ивица нагоре, пламъците погълнаха петнайсет метра от маркучите. И после тряс! Тряс! Тряс! Светкавиците се заредиха като фойерверките на Четвърти юли. Дърветата пламнаха като факли, а вятърът разнасяше огъня по върхарите им.

— Има ли някой ранен?

— Не. Но тази нощ не очаквай да си легнеш на чисти чаршафи и чиста възглавница. Ще си устроим временен лагер, а на сутринта ще продължим. Този пожар няма да се предаде лесно. — Огледа небето. — Ето че транспортният самолет се задава.

— Не го виждам.

— Още не се е показал. Но можеш да го чуеш.

Той затвори очи и наведе глава.

— Не. Сигурно имаш много добър слух. О, да, сега го чух.

Тя извади радиотелефона си и се свърза с пилота на самолета, а после и с екипа горе на билото.

— Хайде да разделим огнището на две части — промърмори тя.

От самолета рукна порой, като дъжд, но с розов цвят и наоколо засияха десетки многоцветни дъги.

— Сега имаме разчистен участък! — извика Роуан. — Да вървим. Внимавайте къде стъпвате, но не се мотайте.

С тези думи тя изчезна в дима.

 

 

Сечаха, кастриха, бориха се с пламъците до късно през нощта. Телата им, тренирани да издържат на всякакво адско натоварване, започнаха да се поддават на умората. Но решителността им не се сломи. Гъл на няколко пъти видя Роуан да работи покрай преградната линия, да се премества навътре и навън от пламналите участъци, координираше работата с другите екипи и рапортуваше в базата.

Някъде към един през нощта, след като бяха изтекли повече от дванайсет часа от приземяването му сред просеката, огънят започна да угасва.

Малко почивка, каза си Гъл, но не отказ от борбата. Просто ще подремна, съвсем за кратко. Дяволите да го вземат, можеше да си позволи една пауза. Трудиха се още цял час, преди да се разпространи слухът, че ще си устроят временен лагер на около осемстотин метра на изток от десния фланг на пожара.

— Как мина първият ти ден от работата, новако?

Погледна към изтощеното лице на Кардс, докато двамата бавно се мъкнеха надолу по пътеката.

— Мисля, че вече мога да поискам повишение.

— По дяволите, аз пък си представям само как ще ми сервират свински бут с ориз.

— По-скоро ми се иска една пица.

— Придирчив ирландец. Бил ли си някога там? В Ирландия?

— Да, два пъти.

— Наистина ли е толкова зелена, както изглежда на снимките?

— Още по-зелена е.

Кардс вдигна очи към задименото притъмняло небе.

— И е хладно, нали? Хладно и влажно. С много дъжд.

— Тъкмо затова има много зеленина.

— Може би тези дни ще замина за там и ще взема Вики и децата. Хладно и влажно и зелено… звучи много добре след ден като днешния. Ето че стигнахме. — Вдигна брадичка към светлините пред тях. — Време е да ударим камбаната.

Тези, които бяха пристигнали тук преди тях, бяха разпънали палатки или довършваха разпъването им. Някои пък просто седяха на земята и ровеха в пакетите си със суха храна.

Роуан, решила да използва една малка скала наблизо, до лагерния огън, като работна маса, разучаваше картата заедно с Гибънс, дъвчейки една ябълка. Беше си свалила шлема. Косата й грееше, почти белееща се, в контраст с измърсеното й лице.

Гъл помисли колко красива изглежда тя, великолепна, приказна дори и беше принуден да призна, че вероятно ще се окаже права. Въпреки всичко той си оставаше истински романтик.

Захвърли товара си на земята, изпъна гърба си, разкърши раменете си и изохка облекчено, преди отново да се сведат напред като гневни юмруци.

Този път няма къде се усамотя, отбеляза той, докато разпъваше палатката си. После, също като другите, се отпусна на тревата до лагерния огън и започна да се храни забързано, като умиращ от глад. В последната спусната пратка имаше готова храна, вода, още инструменти, още маркучи и — Бог да благослови този, който се бе досетил, — един кашон с ябълки, както и още един с шоколадови десерти.

Изяде своята доза от готовата храна, две ябълки и едно шоколадово блокче. Второто си го прибра в торбата. Лекото прилошаване, което го измъчваше по пътя насам, изчезна, след като се нахрани.

Надигна се, приближи се до Роуан и я потупа по рамото.

— Мога ли да поговоря с теб за минутка?

Тя се изправи. Личеше си, че е доста уморена и разсеяна, но го последва към сенките.

— Какъв е проблемът? Трябва да бързам. Ние ще…

Той просто я сграбчи и придърпа към себе си, за да слее устните си с нейните и да й се наслади, както преди малко на храната. Едва сега усети колко е изтощен, но пристъпите на болки в гърба му, в ръцете, в краката му мигом изчезнаха и се замениха от похотливи бодежи ниско в корема му.

Тя също реагира, обгърна бедрата му, после зарови ръце в косата му и притисна удивителното си тяло към неговото, за да се удави в страстни, жадни целувки.

Когато се отдръпна от устните й, ръцете му останаха върху раменете й, за да може да прикове поглед в лицето й.

— Това ли искаше да ми кажеш? — попита тя настойчиво.

— Бих ти казал много повече, но останалата част от този разговор изисква по-голямо усамотяване. Но както и да е, това поне ще те обсеби като спомен за нощта.

В очите й заиграха насмешливи искри.

— Ще ме обсеби ли?

— Шефът на екипа работи повече от всеки друг или поне аз така си мисля. Затова искам да ти оставя нещо по-приятно за спомен в леглото.

— Много мило от твоя страна.

— Никакъв проблем не е за мен. — Гледаше как очите й промениха изражението си от забавно към озадачено и пак се наведе към нея за една последна, нежна целувка по изцапаната й вежда. — Лека нощ, шефе.

— Загадка си ти, Гъливер.

— Може би, но не съм от трудните за разрешаване. Ще се видим на сутринта.

Прибра се в палатката си и се сви на кълбо. Едва успя да събуе обувките си, преди да заспи. Но го направи с усмивка на лицето.