Нора Робъртс
Окото на пламъка (27)

27.

Самолетът кацна в Мисула малко след десет вечерта. По време на полета над Канада попаднаха в опасни турбулентни вихри, а освен това заваля и силен град. Ледените зърна падаха като куршуми върху самолета, който се клатеше от бурята като влакче на ужасите.

На половината от екипа след приземяването им се гадеше или направо им прилошаваше.

Роуан, понеже спа през целия полет, понесе по-леко бурята.

Когато двамата с Гъл се отправиха към бараките, тя забеляза Малката мечка да разговаря с Кардс, който надзираваше разтоварването на оборудването. Заподозря, че Малката мечка е повел своя война, докато те воюваха с пожарите.

Но засега поне не й се искаше да мисли за това.

Щом влезе в стаята си, моментално се тръшна на леглото и изхлузи обувките си.

— Искам само секс, много секс.

— Ти наистина си жената на мечтите ми.

— Първи рунд: мокър секс под душа, после ще изстържем няколкото слоя мръсотия от тундрата в Аляска, а накрая кратко, но питателно похапване. — Тя откопча колана си и събу панталоните си. — И чак тогава следва вторият рунд секс от категорията „да накараме матрака да запее“.

— Усещам как в ъгълчето на окото ми се процежда сълза на благодарност и страхопочитание. Дано това не развали мнението ти за мен.

Господи, този мъж бе способен да гали всеки сантиметър от нея. Успяваше да докосне струните на желанието й с наболата си брада, със сплъстената си коса.

— Тогава едно набързо, преди да започна с докладите. По някое време ще трябва да поговоря с Малката мечка, после следва тренировката, а накрая ще се нуждая от едно солидно хапване.

— Естествено, че ще се нуждаеш.

— А после, мисля, че ще му дойде времето за един по-ленив, отпускащ секс с лека дрямка след това.

— Мога да ни напиша дневен ред, просто така, да не би да пропуснем нещо.

— Всичко е тук. — Тя докосна слепоочието си. — И така… — Тръгна гола към банята. — Нека това парти да започне сега.

Роуан оцени първия рунд като истински нокаут. Сега се чувстваше стопроцентово човешко същество и с помощта на Гъл смъкна цялата мръсотия от кожата си, след което излезе от банята, за да се облече.

Вдигна някаква бележка, вероятно напъхана под вратата през последните четирийсет минути.

„Общо събрание за всички екипи в командния център в 13.00.“

— О, добре. Само че рунд втори ще трябва да се отложи. — Подаде бележката на Гъл да я прочете.

— Може би вече знае някои отговори.

— Или може би има само още куп въпроси. Както и да е, трябва да побързаме, ако искаме да получим някаква храна преди един часа.

— Мардж може също да знае нещо.

— И аз мисля така.

А понеже Мардж доста го харесваше, Гъл реши да придружи Роуан до кухнята.

Май не беше най-доброто решение, осъзна той, когато влязоха вътре сред горещината и суматохата. Мардж, Лин и новата готвачка Шели шетаха усилено, вкарваха и вадеха тави, кълцаха месо, загребваха с големите лъжици в удивителна работна симетрия, което му напомни за величествените спектакли на канадския „Слънчев цирк“.

— Хей. — Лин зареди един поднос на шубера със спагети със зеленчуков сос. — Шели, трябват ни повече рула. И пилешката салата свършва.

— Веднага отивам!

— Като се върнеш, донеси обратно тигана за барбекю — каза Мардж на Лин, бършейки с кърпа разгорещеното си и зачервено лице. — След малко ще са готови за скарата. Зная как омитат всичко.

— Събрание точно в един на обяд — промърмори тя и размаха лъжицата пред Роуан. — Точно в разгара на сервирането, така че ще нахълтат тук още преди пладне, както Хенри V нахлул, където и да е било то, по дяволите.

— Мога да режа нещо — предложи Роуан услугите си като доброволец.

— Само стой настрани. Веднъж, след като се оправим с тази втора серия от барбекюто, ще забавят малко темпото.

— Права си. — Лин нахлу обратно с почти празния тиган. Двете с Мардж се заеха да го пълнят.

— Сервирахме всичко, освен десертите. Шели и аз можем да се справим с тях.

— Добро момиче — похвали я Мардж и извади две чинии, прехвърли останалите рула върху тях, остатъците от барбекюто, изсипа от спагетите, а накрая добави тиквички. После се обърна към Гъл. — Грабвай три бири и ги отнеси на моята маса. Вземи това. — Вдигна едната от чиниите и я подаде на Роуан.

Излезе навън и след като сервира чинията и приборите, притисна ръце към кръста си.

— Господи.

— Седни, Мардж.

— Първо трябва да се изпъна. А ти сядай и яж.

— Ами ти?

Мардж само махна уморено с ръка.

— Аз после ще хапна — въздъхна тя и пое бирата, която Гъл й подаде. — Отначало беше студено като Арктика, но после, по средата на приготвянето на обяда става горещо като Найроби в Африка. Яж. Ама не лапайте бързо.

Гъл повдигна капещия си сандвич и отхапа първата хапка. Топъл, вкусен, свинското беше вълшебно с този сос. Направо се топеше в устата му.

— Мардж, какво ще ми струва, за да дойдеш да заживееш с мен?

— Много секс.

— Е, в това поне съм добър — ухили й се той след още една хапка, като за потвърждение кимна многозначително към Роуан. — Бива ме за това.

— Е, всеки го бива за нещо — хладно отбеляза Роуан. — Какви слухове се носят, Мардж?

— Сигурно е едно: Малката мечка е много ядосан. Рядко можеш да видиш този мъж да изпуска парата. Тъкмо заради това е толкова подходящ за шеф. Но през последните два дни нашата Малка мечка направо изпуши. Заповяда да се проверява всеки парашут, всеки комплект, всеки костюм на скачач, без изключение. Ако можеше и микроскоп щеше да използва. Всеки детайл от оборудването, всеки инструмент, всяка проклета дреболия. Не пропусна дори и джиповете, и влекачите, че и самолетите даже.

Тя отпи дълго и с наслада от бирата си, а после изненада Гъл, като се наведе в йогийската поза „Наведено куче“.

— Господи, така се чувствам много по-добре. И да добавя още нещо: Малката мечка повика Куиниък тук.

— Поискал е полицейско разследване? — попита Роуан.

— Наумил си е, че саботажите са дело на Лео Брейкман. Кой знае, може пък да се окаже прав. — Тя се надигна, но веднага се сгъна напред, остана да виси така и след малко се изправи. — Айрини го напуска. Вече си стяга багажа. Семейство Брейнър утре ще вземат бебето, но не вярвам Айрини да остане да живее далече от него. Ще се премести в къщата на баща ти за две седмици, докато не сложи в ред всичките си работи.

— Тя се мести да живее с баща ми?

— Не, не с него, а само в къщата му. Той й го предложил. А самият той ще живее при неговата Ела.

— О!

— Само не ми хвърляй този поглед от рода на „Ама какво ще стане сега?“ По-добре говори с баща си за това. Междувременно чух, че наредили Лео да бъде охраняван максимално строго, а той яко им се опънал. Искал да проверят с детектор на лъжата. Мисля, че ще го направят, ако не днес, то най-късно утре.

— Стига вече за това. Излизам, но скоро ще се върна.

Гъл изчака за миг, преди да гребне още от спагетите.

— Гъмжи от новини, но съм готов да се обзаложа, че единственото, за което сега си мислиш, е, че, баща ти ще живее с онази готина червенокоса.

— Млъкни. Освен това той го прави просто като услуга на госпожа Брейкман.

— Да, обзалагам се, че е истинска саможертва. Знаеш ли какво си мисля?

Тя нарочно вдигна глава и се загледа в небето.

— Не ми пука какво мислиш.

— О, пука ти. Мисля си, че така, както се развиват нещата, ще взема аз пък да се преместя при теб. На теб няма да ти се налага да прескачаш до моята стая, а аз ще бъда по-близо до Мардж и редовно ще се радвам на нейното барбекю.

— Не мисля, че това е нещо, с което можеш да се шегуваш.

— Аз, малката, никога не се шегувам с барбекютата. — Облиза палеца си. — Вече предвкусвам как царството на забавленията ще се премести в Мисула.

Роуан се опита да премахне поне част от стреса и притисна с пръсти основата на носа си.

— Загубих апетит.

— Много лошо. Мога ли да изям остатъка от сандвича ти?

Тя не успя да се сдържи и прихна от смях.

— Майната ти. Всеки път, когато трябва да ти се ядосам за нещо, ти успяваш да извъртиш нещата и да се изплъзнеш от гнева ми. Но за този сандвич — не. — Ухили се самодоволно, преди да налапа остатъка от сандвича на една хапка.

— За компенсация заслужавам малко пай. Ама на теб няма да ти донеса.

— Нямаш време. — Тя потупа с пръст часовника си. — Събранието ще започне.

— Ще си го изям по пътя.

Наистина не й взе от пая, но вместо това й донесе дебел резен от шоколадовата торта. Двамата изядоха десертите си по пътя към командния център.

Скачачите прииждаха на тълпи от дърводелската работилница, от тренировъчното поле и пистата, от жилищните помещения, от склада на тавана. От чакалнята се показа Кардс с мрачна физиономия, увиснали рамене и ръце, забучени в джобовете.

Роуан сръга Гъл с лакътя си и погледна към Кардс.

— Имаш вид на човек, на когото са прецакали последната ръка на карти — подметна тя.

— А ти да не мислиш, че не си гледам работата? Че не обръщам внимание на това, което товаря?

— Зная, че го правиш. Винаги внимаваш.

— Това оборудване беше прегледано и проверено. Притежавам шибаните документи за проверките. Проверих и проклетата товарителница.

— Защо си толкова разгорещен тогава? — сопна му се Роуан.

— Защото се надига врява нагоре по веригата, нещо такова се получава, а когато лайната се разсмърдят, винаги опира пешкира някой най-отдолу. Какво се очаква от нас… да проверяваме всеки вентил ли, всяка дюза, всяка корда и ремък ли, преди да ги пуснат в обращение? Да не би да се иска от нас да включвам всичко да поработи, преди да го натикаме в проклетия самолет?

Майната му. Просто ще му тегля една майна. Не знам защо още се блъскам с тая дяволска работа.

Той се отдалечи сърдито настрани, а Роуан все още с шепа, пълна с трохи от тортата и оцапана с глазурата, възкликна:

— Не би трябвало да се впряга така. За това има вина само този, който е повредил оборудването.

— Само че е прав за начина, по който лайната се стичат надолу по веригата. Дори и да го лепнат на Брейкман или на когото и да е, Кардс пак ще поеме удара.

— Не е така. Малката мечка е способен да надигне и да развърти бясно бухалката заради Кардс. И без това достатъчно ни се струпа на главата, дори и без някой от нас да бъде натопен за случилото се. — Впери поглед надолу към изцапаната си длан. — По дяволите.

— Ето. — Гъл услужливо измъкна две мокри кърпички от джоба си. — Някои проблеми лесно се разрешават.

— Той е страшно добър скачач. — Тя избърса шоколада от дланта си. — И също толкова добър навигатор. Вярно, може да те ядоса при игра на карти и с фокусите си с тях, но влага много в работата си. Много повече от някои от нас.

Гъл можеше да изтъкне, че това е осигурявало на Кардс редовен и лесен достъп до цялото оборудване, а като навигатор не е скачал при гасенето на пожара в Аляска.

Но реши, че няма смисъл да задълбава. Тя беше твърде пристрастна.

— С него всичко ще е наред.

Отидоха до командния център, сградата вече бе претъпкана с хора.

Гъл видя Янгтри да седи на един от предните столове и да разтрива коляното си, а Доби облегнат до стената, със затворени очи се бе отдал на краткотрайна, но блажена дрямка. Либи си играеше със своя айпод, докато Гибънс се беше опрял с хълбок до един шкаф, забил нос в някаква книга.

Някои пиеха кафе, други се бяха скупчили на групички, за да си бъбрят за пожари, спорт и жени — трите топ теми за разговори — или гадаеха за какво ще се говори на събранието. Други мърмореха недоволно срещу теснотията и горещината, имаше хора, насядали направо на пода, с гърбове, облегнати на някоя от стените или бюрата.

Всеки от тях беше загубил от теглото си от началото на сезона. Много от тях, също като Янгтри, страдаха от болки в колената. Това бе ахилесовата пета на скачачите в дима. Натъртени лакти, колена и рамене; разтегнати сухожилия; изгаряния; охлузвания. Някои от мъжете отдавна се бяха отказали да се бръснат и си бяха пуснали бради, най-различни по форма и дължина.

Всеки от тях отлично знаеше какво означава истинско изтощение, жесток глад, смразяващ страх. И всеки от тях бе готов веднага да скочи, щом чуе воя на сирената. Някои ще бъдат наранени в битката, но ще продължават да се сражават.

Гъл никога не бе виждал досега толкова твърдо решени хора да устояват на всички предизвикателства или готови да жертват телата си, душата си, живота си дори, ден след ден.

И нещо повече — обичаше ги.

— Малката мечка нещо не бърза да започне — промърмори Мат, като се провря до тях. — Аз пък се притесних, че съм закъснял.

— Още е рано. А теб не очаквах да те видя и през следващите два дни.

— Само заради това съм дошъл. Малката мечка ни иска да се явим всичките, до последния човек от персонала, освен ако не сме на някой пожар. За какво ще се говори?

— Доколкото зная, още проверяват. Открили са още повредено оборудване.

— Кучи син.

— Родителите ти нормално ли пристигнаха? — попита го Роуан.

— Да. Отидоха при Шайло. По-късно ще я вземем за два часа, за да посвикне с нас. Вече се разбира с мама.

— Как е госпожа Брейкман?

Той вдигна рамене и се загледа към командния пулт.

— Тя наистина се държи много достойно. Това показва колко обича бебето. — Въздъхна леко. — Мама и тя доста си поплакаха. Хайде, стига, че Малката мечка се готви да започне.

— Добре, хайде сега всички да се укротят — провикна се Малката мечка. — Имам да ви кажа нещо важно, така че този път ще ме изслушате по-внимателно. Всеки знае за повредите в оборудването при скоковете в Аляска и Уайоминг. Искам още да ви кажа, че ние продължаваме най-старателно всичко да проверяваме, всичко от оборудването или инструментариума. Повиках двама изключително добри експерти, лицензирани ригери, да ни помагат за допълнителните проверки, новото почистване и повторно опаковане на парашутите. Това се отнася до всеки един парашут в тази база. Не искам някой да се тревожи за безопасността на това, с което ще скача или ще гаси пожарите.

За миг замлъкна.

— В тази база ние имаме добра система за проверки и на никого не се позволява да минава метър. Всеки знае, че това не само е важно, а е от съществено значение всеки скачач да бъде уверен в оборудването и екипировката си, че всичко отговаря на най-високите стандарти и е в добро работно състояние. Това обаче не се случи при тези скокове и аз съм длъжен да поема цялата отговорност.

Замълча и изгледа така сурово протестиращите, че те скоро млъкнаха.

— Свързах се с управителния съвет, за да знаят членовете му пред какво сме изправени. Уведомени са местната полиция и федералната горска служба. Те ще проведат собствени разследвания.

— Та те много добре знаят, че го е извършил Лео Брейкман — провикна се някой и всички отново зашумяха.

— Но е трябвало да има възможност да го стори — ревна Малката мечка, за да надвика глъчката. — Трябвало е да може да прониква свободно в базата. Добре е, че в момента е зад решетките, но ние ще трябва да осигурим много по-сериозна охрана тук. Ще извършваме внезапни проверки, ще организираме редовно патрулиране. Ако можех, щях да забраня посещенията на туристи, но тъй като това не е възможно, към всяка туристическа група ще прикрепяме по двама души от нашия персонал.

Докато не приключат разследванията и проверките, а ние си знаем колко време и усилия ще отнеме това, няма да поемаме никакви рискове.

Той отново спря, за да си поеме дъх.

— И препоръчвам всички да си носят по едно руло тиксо в раниците.

Последва бурен смях, който успя да стопи напрежението.

— Искам да знаете, че аз ще ви пазя тук, в базата, както и във въздуха или пред пожарите. Ще съставя нов списък на скачачите и ще въведа редуване на смените. Ако на някого не му се хареса, може да ме потърси в кабинета ми, за да му изритам задника. Сега му е времето за всякакви въпроси, предложения и заяждания.

— Може ли федералните да ни платят тиксото? — попита Доби и публиката възторжено затропа с крака и заръкопляска бурно.

Гъл удостои приятеля си с признателен поглед. Точно това беше правилната позиция. Да се шегуваш с трудностите. Да се държиш мъжки, да поддържаш единството.

Независимо дали саботажите бяха дело на вътрешен човек или на външен, единството придаваше сили на всички.

Той също имаше въпроси, но не от тези, които искаше да се дискутират тук.

— Трябва да поработя върху нещо — каза високо той на Роуан, за да надвика шума. — По-късно ще се видим.

Забеляза неодобрителния й поглед, но успя да се измъкне безнаказано и се отправи направо към стаята си. Като влезе там, веднага включи лаптопа си и се зае за работа.

Но щом сирената зави, кодира файла си и изключи лаптопа. Не беше записан нито в първия, нито във втория екип, ала се затича към чакалнята, за да помага на колегите си, които се стягаха за полета. Натовари част от оборудването, после помогна при пренасянето до електрокара на вече опакованите и овързани с ремъци инструменти.

През цялото време наблюдаваше колегите си и внимателно слушаше разговорите им.

Заедно с Роуан и Доби той проследи издигането на самолета в небесната синева.

— Добре стана, че Малката мечка ни събра преди сирената да завие — промълви Роуан, погледна нагоре и засенчи лице с ръката си заради силно греещото слънце. — Небето на изток ми се струва облачно. Може да се окаже опасно за полета.

— А може не след дълго и нас да ни вдигнат под тревога.

Доловила нотката на нетърпение в гласа му, Роуан се извърна към Доби.

— Имаш стартова треска. Най-добре ще е да поспиш малко.

— Не може, защото имам работа. Ще помагам в подготовката на товарните парашути, както и за опаковането на пратките в товарното отделение. Ти също идваш с мен, приятел — нареди той на Гъл. — Шведката се качва в склада на тавана.

— Да, разбрах. Зная още, че всички, които са скачали в Аляска, първо могат да ползват двучасова почивка. Но какво значение има. — Наведе се и целуна Роуан. — По-късно отново ще се заемем с нашия дневен ред.

— Разчитам на това.

— Не виждам какво му е справедливото и честното да си намериш жена точно тук, в базата — измърмори Доби, докато вървяха заедно към товарното отделение. — Ние, останалите, трябва да ходим на лов за жени и да докопаме някоя в някой бар, ако имаме късмет.

— Животът не е нито справедлив, нито честен. Иначе сега щях да съм се изтегнал на някой плаж с безупречно бял пясък с жена до мен и да пия май-тай след бурния секс с нея.

— След бурния секс ли? — Доби се захили като дванайсетгодишен хлапак. — Ти обра всички награди, Гъл.

 

 

Тъй като не я намери в стаята й, Гъл предположи, че той е приключил с работата си преди нея, затова се върна в стаята си, за да продължи със своята задача.

Седна на леглото, но остави вратата открехната, уж от небрежност, за да изглежда, че нищо интересно не се случва вътре.

Понякога по коридора преминаваха хора, но през повечето време тази част от бараката оставаше тиха.

И тъй като беше оставил отворен и прозореца, можеше да подслушва разговорите на хората, които се шляеха навън. Малка група от мъже извън списъка на скачачите правеше планове за слизане до града. Някой мърмореше нещо за жените. Слънцето вече клонеше към залез.

Приближи се до прозореца да надникне навън и се увери, че Роуан имаше право да се тревожи за промяната на времето. На небето откъм изток се бяха насъбрали още повече облаци, като бойни кораби с развети платна.

Пак се задава буря, въздъхна той, поогледа отново навън, но после реши да дочака Роуан.

— Светкавиците удрят много яростно — осведоми го тя още с влизането си и се тръшна на леглото. — Отидох да проверя какво се вижда на радара. В Южна Дакота бушуват торнадо след торнадо.

Опипа врата си и се опита да разтрие силно гърба си по лявата лопатка.

— Вероятно ще трябва да се бъхтим в най-лошото време. Мразя такова време.

Той притисна пръсти към мястото, където тя се опита да се разтрие.

— За Бога, Роуан, тук си твърда като бетон.

— Сякаш не го зная. Днес нямах възможност да отпусна мускулите си. Трябва да потичам, после малко йога или… това. — Въздъхна, когато той се премести и заби пръстите си в мускулите й, стегнати като възли.

— Ще побягаме, но чак след като свърши бурята — обеща й той. — Ще отидем на пистата.

Отново проблесна светкавица, ослепителна, изгарящо ярка, а вятърът разтресе силно капаците на прозореца. Но не заваля дъжд.

— Когато нещата се поуталожат, ще издействаме от Малката мечка една свободна нощ и ще си вземем стая в някой готин хотел. С едно разкошно джакузи в банята. И ще киснем в джакузито през половината нощ.

— Хм. — Тя въздъхна, докато си представяше картината, която той й обрисува. — Ще си поръчаме дебели, сочни пържоли от рум сървиса. Ще разполагаме с грамадно легло за всякакви игри с някого, който има много пари и няма нищо против да ги харчи с лека ръка.

— Ако имаш пари и си склонна да ги харчиш, няма да ти е много забавно.

— Харесва ми това отношение. Изпрати ли имейл до дома си?

— Не, занимавам се с нещо друго, което обаче няма да ти хареса.

— Ако пишеш имейл на бременната си жена, за да я попиташ как са двете ти по-големи деца и игривото ти кученце, да, това определено никак няма да ми се хареса. — Озърна се. — Точно такъв тон ти използва преди малко. Все едно, че се каниш да ми кажеш нещо, заради което трябва да те фрасна по физиономията.

— Жена ми не е бременна и имаме котка, а не куче. — Размачка раменете й за последен път, стана и затвори вратата.

— Май не го направи, защото трябва да продължим с нашия дневен ред от сутринта.

— Не. Става дума за повреденото оборудване, Роуан. Мислеха, че всичко това е било дело на Брейкман, после се отметнаха, докато истинският виновник продължава да се изплъзва на полицаите. Нещо не ми пасва.

— Той познава района по-добре от мнозина от нас. Механик е, а освен това таи омраза срещу нас. На мен ми пасва съвсем добре.

Така изглеждаше на пръв поглед, поклати глава Гъл, но човек само трябва да се поразрови малко по-надълбоко.

— Защо ще поврежда част от оборудването ни? — започна Гъл да изброява това, което бе записал в своя списък.

— Той не знае как ние се справяме тук, нито когато гасим някой пожар. Въобще не знае много подробности за нашата работа.

— Дъщеря му работеше тук в продължение на три сезона — изтъкна Роуан. — Тя знаеше достатъчно за това как работим, а и той често посещаваше базата.

— Ако е искал да ни нарани, можеше да прибегне до по-директни действия. Притежавал е оръжие и е можел да го използва. Разбира се, не може да е знаел къде пазим оборудването си — подчерта Гъл — и не би могъл да се добере до него. В разгара на сезона повечето от нас спят като на война, постоянно са в пълна бойна готовност. Да чуем воя на сирената за нас е както за една майка да чуе, че бебето й плаче през нощта, дори когато е изтощена до смърт. Ние сме нащрек, но не може да се броим като членове на списъка със заподозрените.

Това е ловък и коварен подход. Според мен в такива случаи ти ще знаеш какво да направиш, ако ти е ясно как някаква повреда в оборудването може да повлияе на екипа, сражаващ се с огъня. Защото ти също беше там.

Той има право, помисли си Роуан. Но разсъжденията му не й допадаха.

— Ти на практика казваш, че е един от нас?

— Казвам само, че един от нас би могъл да го извърши, защото единствено ние, скачачите, знаем как се осигурява достъп до оборудването, знаем как може да се поврежда и как това ще повлияе на борбата с пожара.

— Как може някой да е толкова глупав, след като и той самият може да пострада?

— В това е цялата загадка. Нека да започнем именно от това? Кой не скача при нито един пожар?

Той включи отново екрана, за да се върне към документа, в който беше водил записи.

— Имаш право, всичко това никак не ми харесва. И преди всичко да ти припомня, че Янгтри винаги е скачал с нас.

— Но той координира почти всеки скок и освен това отговаря за първичния оглед на местността, където ще се скача.

— Това са глупости. Ами за Малката мечка? Сериозно ли го говориш?

— Той не е скачал. Кардс работеше като навигатор, така че и той не е скачал. Никой от тях тримата. Мога да ти изброя още двайсет като тях, от които поне шестима са извън списъка на скачачите заради лични причини или заради травми и всякакви други наранявания.

— Янгтри скача от цели трийсет години. И какво, да не би той внезапно да е решил да провери какво ще се случи, ако вземе, та повреди оборудването? Кардс има зад гърба си десет години, посветени само на скачането, а Малката мечка повече от дванайсет. И…

— Виж, зная какво изпитваш към тях. Те са ти приятели, те са твоето семейство. И аз изпитвам същото.

— В моя свят хората не съставят списъци на заподозрените сред приятелите си и семейството си.

— А колко често в твоя свят оборудването е било повреждано съзнателно? — Отпусна ръка върху коляното й, за да смекчи думите си. — Разбирам, че за теб е по-трудно, защото си живяла по-дълго време сред тях. Но аз съм тренирал с много хора от този списък, а ти самата отлично знаеш, че тогава също се изграждат солидни връзки между хората.

— Дори не знам защо правиш всичко това.

— Защото, по дяволите, Роуан, ако не е Брейкман, можем да имаме патрули, да правим нови и нови проверки, но… Ако ти самата искаш довечера да проникнеш в чакалнята, в работилницата, където и да е другаде в тази база, и да повредиш нещо, няма ли да можеш да го направиш?

За миг тя замря, без нищо да каже.

— Да, бих могла. Но защо да го правя? Защо някой от нас ще го прави?

— Това вече е съвсем друга работа. Преди всичко сме длъжни да признаем, че такава възможност съществува. Ако е един от нас, той ще е някой, който е скачал, който знае как се запълват челните позиции в списъка. Който иска да бъде там, да е част от това. Ние постоянно работим на границата на стреса. Случва се хората да откачат или да вършат необичайни неща. Но ако един пожарникар започва да действа и като подпалвач на пожари, той подлага на риск и себе си, и екипа си. Случвало се е.

— Да, зная, че се е случвало.

Той натисна друг клавиш и на екрана се появи нова страница.

— Разпределих екипите така, както бяхме в онзи ден.

— Пропуснал си някои имена.

— Помислих си, че можем да елиминираме нашите имена.

— Не виждам къде си записал Доби.

— Той ни даде тиксото.

— Да, това действително се оказа много удобно.

— Той винаги го носи със себе си… Добре, имаш право. — Гъл усети как това изгаря душата и съвестта му, но все пак добави името на Доби. — Би трябвало да прибавя и самите нас, защото ти се сети за проклетото тиксо, а аз ти напомних, че Доби носи със себе си.

— И какъв е нашият мотив?

— Може би съм искал да те изплаша, за да не се занимаваш повече с тази професия, а само да си стоиш у дома и всяка вечер да ми приготвяш чудесна вечеря.

— Как ли пък не. Но аз те попитах съвсем сериозно: какъв е мотивът за всеки един?

— Добре, да се заемем с това, като започнем с Янгтри. Той отдавна говори, че иска да се откаже от активна дейност. Коленете му са зле. Нищо чудно, след като работи, както ти каза, от трийсет години. Отдал е на тази професия повече от половината си живот и вече знае, че не може да продължава все така. На преден план изскачат по-млади и по-силни. А това е много вбесяващо.

— Той не е такъв — извика тя сърдито, дори скочи, но после се укроти — достатъчно бе Гъл само да я погледне. — Добре. Не мисля, че е вярно, но да предположим, че е така.

— А Кардс? През този сезон не му провървя. Нарани се. Разболя се. Това уморява. На всичкото отгоре жената, за която искаше да се ожени, скъса с него. Миналото лято Джим Брейнър умря точно когато той е бил навигатор.

— Това още не означава, че…

— … вината е негова? Съгласен съм. Нито твоя, Роуан, но ти още не можеш да се отърсиш от кошмарните сънища.

— Добре. Добре. Разбрах. Ще прегледаме списъка ти до края и за всеки ще открием правдоподобни мотиви. Това обаче не ги прави достоверни. И ако тази теория беше толкова добра, полицаите щяха да й обърнат внимание.

— А кое те кара да мислиш, че не са?

Това така я сепна, че тя замлъкна за миг.

— Това наистина е много грозно. Самата мисъл, че те ни следят, че ни разследват, че ровят навсякъде за нашите слабости или тайни. Че те правят същото, което правим и ние в момента, само че в още по-големи размери.

— Да, грозно е, но предпочитам да разровят всичко, отколкото да не обърнат внимание на това, което може да е точно тук, под носа ни.

— Иска ми се да беше Лео Брейкман.

— И на мен.

— Но ако не е той — продължи тя, преди той да успее отново да заговори, — трябва да се замислим сериозно за сигурността на базата. Не може да е Малката мечка.

Той понечи да й възрази, но успя да се въздържи.

— Какви са ти съображенията?

— Той е работил много упорито, за да си заслужи поста и много се гордее с това. Малката мечка обича базата, държи и на репутацията си. Всичко, което вреди на работата ни или ни заплашва, рефлектира върху него. Той може да изглежда затворен и да го таи само за себе си, но към нищо не остава безучастен. Нали именно той обяви на всеослушание, случилото се, когато разбра, че може да се стигне до сериозни последствия.

Добре казано, реши Гъл. Оказа се, че всеки от тях имаше право.

— Съгласен съм.

— И Доби не е. Той е прекалено добродушен. И също обича това, което прави. И ни обича всички нас. Може би най-много теб. Той никога няма да си позволи да извърши нещо, което би те изложило на риск.

— Благодаря.

— Не го казах заради теб.

— Зная. — Но прозвуча успокоително за него. — Все пак ти благодаря.

Тя погледна през прозореца в посоката, откъдето светкавиците проблясваха, а тътенът им отекваше над забулените в облаци планински върхове.

— Вятърът ще измести дъжда на юг. Просто не можем да си поемем дъх.

— Сега няма да се занимаваме с това. Да оставим бурята да се вихри, а ние да се скрием във фитнес залата.

— Не съм свършила. Най-добре да си довършим работата. Сега ще ти обясня защо не може да е Джанис.

— Добре. — Той пое ръката й и дори за миг успя да я разсее, защото притисна устни към пръстите й. — Слушам те.