Нора Робъртс
Окото на пламъка (25)

25.

Изпълнен с желание да е сред хора, Гъл се настани в салона с книгата си. Така от време на време се отпускаше, вслушваше се в разговорите, следеше с едно око телевизора и играта на покер на съседната маса, към която все още нямаше желание да се присъедини.

Или оставаше всичко това да жужи около него, като фон, без да му обръща много внимание.

Тъй като очакваше всеки момент да го извикат, реши да се задоволи само с една джинджифилова бира и пакетче чипс и да почете малко.

— Да не се плашиш, че ще си проиграеш заплатата? — провикна му се Доби от масата за покер.

— Ужасен съм.

— Аут ли? — Вбесен, Тригър подскочи от стола си. — Този нападател беше с цяла миля напред. Аут, ама друг път! Не го ли видя? — възмутено попита той.

Гъл не го бе видял, но изпълнен с желание да общува, побърза да се съгласи.

— Дяволски си прав. Реферът е пълен задник.

— Ако не може да си служи с очите, да си ги извади. А тази вечер къде се е дянала топката на веригата ти?

Развеселен, Гъл обърна страницата.

— Изостави ме заради друг мъж.

— Жени. По-лоши са и от реферите дори. Не можеш да живееш с тях, не можеш и да ги набиеш с тухла.

— Хей. — Джанис хвърли две карти на масата. — Това, че имам цици, не означава, че не те чувам, приятелче.

— О, ти не си жена. Ти си скачач.

— Аз съм скачач с цици.

— Ако искаш да ги заложиш — каза й Кардс, — ще жертвам петарка за теб.

— Струват доста повече от една петарка.

Много по-добре е от звуков фон, реши Гъл. И със сигурност е по-интересно от книгата.

На другия край на помещението Янгтри, още с торбичка лед на коляното си, и Южняка играеха оспорвана партия шах почти в пълно мълчание. Със слушалки в ушите си Либи клатеше глава напред-назад като метроном в такт с музиката от своя айпод, докато решаваше една кръстословица.

Тук изобилства с възможности за общуване, замисли се той. Бяха се събрали около половината скачачи, някои на групи, други соло, но повечето бяха насядали направо на пода, загледани в телевизора, предаващ бейзболния мач между „Кардиналите“ от Аризона и „Филаделфия Филис“.

Всички си бяха в режим на изчакване. До един знаеха, че сирената всеки момент можеше да започне да вие, за да бъдат изпратени на север, на изток, на юг или на запад, където ще бъдат много по-сплотени, но без никакво свободно време. Нямаше да има време да обиждат съдията на мача или да си блъскат главата коя дума става за кръстословицата на 32 водоравно. Вместо това ще затъват в пепелищата, сред димящите въглени.

Гъл видя как Тригър триумфално вдигна ръце, когато нападателят от неговия отбор спечели удар, видя как Янгтри взе офицера на Южняка, а Доби подхвърли няколко чипа на масата, за да вдигне залога, което предизвика недоволното сумтене на Стович.

— Каква е деветбуквената дума за скука? — попита Либи залата.

— Реклама — веднага й се притече на помощ Тригър. — Трябва да ги забранят по телевизията.

— Скука, а не досада. Освен това някои са забавни.

— Но не са достатъчно забавни.

— Отегчение — подсказа й Гъл.

— По дяволите. Знаех го.

— Той може да ти снася какви ли не засукани думи — отбеляза Доби.

Гъл само се усмихна. Определено не беше отегчен. По-скоро доволен, би казал, ако трябваше най-точно да опише сегашното си състояние. Беше готов да скочи под тревога, когато сирената им даде сигнал, но засега можеше да се радва на приятното прекарване с приятелите си в салона, да слуша оживения разговор, разнообразяван с какви ли не глупости, докато чакаше своята любима да се върне от дома си.

Беше си намерил мястото. Не знаеше, поне не с абсолютна сигурност, кога за пръв път го разбра. Може би когато за първи път видя Роуан. Може би при първия му скок с парашут в дима. Или може би през онази нощ в бара, когато успя да срита няколко задника.

Или може би когато се любуваше на поляната с лупините.

Всъщност, нямаше значение кога точно бе станало това.

Харесваше работата си като пожарникар и хората, с които работеше. Научи се да съчетава търпение, енергия и издръжливост, научи се да обича умението да се бие срещу стихията — с насилие, бруталност, но и с много знания. Но това, което откри тук, го засегна много по-дълбоко, защото избуя в неустоима любов и страст.

Знаеше, че ще му е приятно да седи тук, в салона, да слуша разговорите и глупостите сезон след сезон, дотогава, докато може.

Знаеше, че винаги ще чака Роуан с нетърпение да се прибере. И точно в този момент тя влезе.

— Брей, напоследък май допускат всякакви в нашия кънтри клуб. — Отпусна се до Гъл и протегна ръка към пакетчето с чипс. — Какъв е резултатът?

— Играта не върви — измърмори й Тригър, — и още е само един на един заради кьоравия рефер, въпреки че вече наближава краят на петия ининг.

Тя надигна джинджифиловата бира на Гъл, само че бутилката се оказа празна.

— Какво, да не би да си чакал да се върна, за да ти донеса друга бутилка?

— Хвана ме на местопрестъплението.

Тя стана и взе една кока-кола.

— Ще пиеш това. Ще видиш, че ще ти хареса.

Но първо самата тя отпи, после му я подаде.

— Благодаря ти. И как се чувства топката на веригата ми?

— Как ме нарече?

— Той го каза. — Гъл посочи към Тригър, без окото му да трепне.

— Мършаво тексаско копеле. — Тя изви глава, за да прочете корицата на книгата, която Гъл току-що бе оставил настрани. — „Итън Фром“^[1]? Ако можеш да четеш това, сигурна съм, че няма да пропуснеш нито една запетая.

Той й върна кока-колата.

— Мисля, че сега харесвам повече тази книга, защото вече съм по-възрастен, по-мъдър, по-образован. Но пак си остава все така скучна, както когато я четох за пръв път на двайсет години. Слава Богу, че се върна, иначе можех да се парализирам от отегчение.

— Май наистина те е докопало.

— Това бе отговорът за една дума от кръстословицата преди малко. Как е баща ти?

— Влюбен до уши.

— В готината червенокоса?

Роуан присви вежди заплашително.

— Бих искала да не я наричаш „готината червенокоса“.

— Всичко наричам така, както го виждам. А ти как си?

— Наложи се да свикна с лехите със засадените от него цветя, с цветята във вазите, с потпурите в банята…

— Мили Боже! Потпури в баня. Трябва веднага да обявим тревога и да се втурнем към Лукас. Може да е препрограмиран. Но не губи надежда.

Гъл беше изпънал крака през скута й и тя отмъстително завъртя здраво пръста му.

— Внезапно го е прихванала манията да пребоядисва всичко в ярки цветове. Или всичко това се дължи на влиянието на Ела. Казах си, че е превзето, че тя е виновна за цялата тази шарения. Но не е така. Тя е внесла колорит вместо бежовите, сиви и кафеникави цветове. И това го прави щастлив. Тя го прави щастлив. Запълвала му празнотата, която досега не можел да излекува — така ми обясни той. А аз осъзнах, че тя вероятно е имала право онзи ден, когато се срещнахме в града. Денят на сладоледа. Тогава ми каза, че ако го принудя той да избира между нея и мен, тя няма да има никакъв шанс. И ако го направя, ще се окажа същата като майка ми, от което направо ми призлява. Избирай едното или другото, приятел. Не можеш да имаш и двете.

— Но ти не си го карала да избира.

— Не, не съм. Ще трябва да свикна с това… с нея, но тя му прави живота по-светъл, така че си мисля, че накрая може и да ми хареса.

— Ти, Шведке, си страхотно смело момиче.

— Само че ако тя го измами, ще й одера кожата от задника с тъп бръснач.

— Напълно справедливо.

— Има и още нещо. Трябва да изгоря калориите от що-годе поносимата вечеря, която приготвих, после ще си лягам.

— Почакай. Ти си готвила?

— В репертоара си имам цяла дузина рецепти. Четири от тях са варианти на класическия сандвич със сирене.

— Пред мен се разкрива една нова страна у теб, която да изследвам, докато се разхождаме. Искам си обувките.

Гибънс се появи точно в момента, в който Гъл хвърли на масата книгата на Едит Уортън, за да бъде на разположение на някой друг.

— Може би играта на карти ще остане за друг път — обяви Гибънс. — Всички сме в готовност. Не е официално, но изглежда тази нощ ни очакват два въздушни десанта във Феърбанкс или може би направо в зоната около пожара.

Малката мечка сега уточнява подробностите. Изглежда, че от Бигхорн утре ще ни поискат помощ.

— Точно когато късметът ми проработи — оплака се Доби.

— Не се фукай като бебе с нови буйки — отряза го Кардс.

— Ако бях вдигнал залога, можех да си купя нови обувки, без да се налага да вдишвам дима на пожарите.

— Всички от първия и втория екип да си проверят екипировката, докато още има възможност — нареди Гибънс.

— Никога не съм ходил в Аляска — отбеляза Гъл.

— Ще натрупаш още опит — каза му Роуан и избута краката му от скута си.

— Обожавам да трупам всякакъв опит.

Тя пъхна още няколко шоколадови блокчета в торбата си, а след кратко колебание добави и два кена с кока-кола. Претегли я на ръка, за да провери колко тежи. Свали дрехите, с които отиде при баща си, и тъкмо си закопчаваше колана, когато сирената зави.

Затича се към чакалнята, за да се присъедини към скачачите, готови за полета.

В минутата, в която влезе в самолета, закрепи скобата си, подреди екипировката си и облегна глава на парашута си. Възнамеряваше да спи по време на дългия полет.

— Как изглежда Аляска? — подбутна я Гъл с върха на обувката си.

— Голяма.

— Наистина ли? Чух, че било студено и тъмно през зимата. Дали е вярно?

Вибрациите на двигателите започнаха да я приспиват още преди другите скачачи да се качат.

— По това време на годината там дневната светлина е в изобилие. Но няма толкова много дървета, че да се притесняваме за скачането. Има доста вода. Толкова много, че по-скоро трябва да се тревожиш да не пропуснеш мястото за приземяване и да попаднеш във водата. Много вода има, много земя и много планини. Но няма много хора, което е предимство.

Тя се размърда, за да си намери по-удобна поза.

— Скачачите от Аляска си знаят работата. През този сезон там също е било доста сухо, така че вероятно редиците им са оредели и се измъчват от умората още от средата на сезона.

Тя отвори очи, за да го погледне.

— Иначе там е много красиво. Снеговете по грамадните върхове никога не се топят, затова има пълноводни реки и езера, отразяващи блясъка на светлината дори в полунощ. Но има и комари колкото юмрука ти, както и мечки, огромни като бронирани камиони. Но гасенето на пожари е почти същото като при нас. Трябва да го убиеш, за да не убие той теб. Всички се завръщат благополучно.

Тя затвори очи.

— Хайде да поспим малко. Ще ти трябват много сили.

Спа непробудно. Имаше кой да я събуди, когато трябваше. За щастие кацнаха във Феърбанкс, което осигури на екипа възможност да се отпусне, да зареди гориво, а на шефовете време да уточнят стратегията си.

Нуждаеха се от солидна връзка с екипа на колегите си от Аляска, тъй като пожарът вече обхващаше площ от хиляда и шестстотин декара, а вятърът все повече го разгаряше. Роуан успя да се снабди със студена сода и скри две бутилка в торбата си, преди да приключат с последната проверка и да натоварят всичко на самолета.

— Имаш право — призна Гъл, когато полетяха на югозапад от Феърбанкс. — Красиво е. И макар да остава малко до полунощ, местно време, още е светло като в следобеда.

— Не се прехласвай чак толкова много. Скоро ще загубиш всякакъв интерес към местните красоти. Пожарът поглъща всичко живо.

Гъл се наклони към прозореца, за да види за пръв път пожара, а после загуби равновесие, когато самолетът попадна във въздушно течение и започна да се накланя.

— Още един кръг от ада. Но не съм загубил интерес към гледките — заоправдава се той, когато тя го изгледа сурово.

Гъл едва видя белеещите се планински върхове през гъстите талази от дим. Денали^[2], свещената за индианците планина, с дивите си простори на север и с яркото зарево от пожара на изток.

Продължи да изучава и да запомня особеностите на пейзажа, през това време Роуан се премести назад, за да поговори с Янгтри и Кардс, който този път бе избран за навигатор. Другите се подредиха край прозорците, за да огледат местността, където трябваше да воюват със стихията.

— Ще се опитаме да очистим една просека сред онези брези там, от източната страна. Екипът от Аляска е използвал този участък за техните скокове. Кардс ще провери с многоцветните ленти посоката на въздушните течения.

— Господи, видя ли го това? — извика някой.

— Изглежда като изригване.

— Добре, че е далеч на запад от мястото за скачане. Всички да останат спокойни — нареди тя. — Седнете, успокойте се. Не губете самообладание.

— Проверете си резервните парашути! — провикна се Кардс и се приближи към люка за скачане.

Гъл проследи внимателно полета на лентите, като се местеше според накланянето и клатушкането на самолета. Вятърът разнасяше острия мирис на изгоряло и кълба от дим, подсказващи какво им предстоеше.

Роуан застана до люка и му се усмихна бързо за последен път. Скочи навън, а след секунди я последва и Стович.

Когато дойде неговият ред, той успокои дишането си и се заслуша внимателно в това, което му казваше Кардс за въздушните течения. Постара се да запомни много ясно къде се намира просеката и полетя надолу, щом Кардс го тупна по рамото.

Великолепно. Само това успя да си помисли, докато вятърът го шибаше яростно. Зашеметяващи снежнобели върхове, а много под тях невероятно красивите тъмносини отблясъци и вихри от пенещата се вода в бързеите на реката, обкичени по двата бряга с ярка зеленина, която тук явно се срещаше само през лятото. И всичко в ярък контраст с ослепителните цветове на пожара — червено, оранжево, черно.

Парашутът му се отвори и превърна падането в плъзгане. Видя как Гибънс — партньорът му за този скок, вдигна високо палец.

Усети как някакво силно въздушно течение се стараеше да го отнесе на юг. Започна да се бори с опасността, да се отблъсва назад през виещия се около него дим. Течението отново го връхлетя и силно го задърпа. Към нещо тъмносиньо в далечината. Дяволите да го вземат, май щеше да цопне във водата, точно за което Роуан го бе предупредила да внимава.

Огледа се, разбра, че бе пропуснал мястото за приземяване, наведе се към двата шнура за насочване на парашута и отново поправи курса си.

Прелетя през клоните на брезата и изпсува. Не падна във водата, но се приземи почти до края й.

Още беше ядосан, докато свиваше парашута си. Дотичаха Роуан и Янгтри.

— Помислих си, че си се нагълтал с вода.

— Вдъхнах само от лошия въздух.

— Аз също. Малко ми оставаше да пресипна. Все пак бъди благодарен на съдбата, че не си се измокрил или не си се ударил.

— Само че парашутът ми се скъса.

— Не се съмнявам. — Чак сега тя се усмихна, както в самолета преди скока. — Какво вълнуващо скачане!

Изчакаха всички скачачи да се приземят успешно и да приберат товарите, спуснати от самолета с допълнителните парашути. Янгтри запозна накратко Роуан и Гибънс с обстановката.

— Мислели са, че ще успеят да се справят с пожара, след като са разполагали с четирийсет скачачи в зоната и през първите два дни изгледите са били за успех. Но после всичко се обърнало. Последвали серия от изригвания на вторични пожари, възникнали и някакви проблеми с оборудването, неколцина от скачачите се наранили.

— Сигурно се е стигнало до обичайното съвпадение на гадни неприятности — поклати глава Гибънс.

— Позна. Аз ще поддържам координацията с шефа на поделението на скачачите в дима от Аляска, с администрацията на поземлената служба и с горските власти на Аляска. Ще им поискам хеликоптер, за да огледам от въздуха района и да придобия по-добра представа за всичко наоколо, но това ще стане малко по-късно.

Янгтри грабна една пръчка и надраска върху почернялата земя груба карта на местността.

— Гибънс, ще вземеш своя екип и ще започнеш работа по левия фланг. Те сега изграждат пресечна линия до тук. Тогава ще се свържеш с екипа от Аляска. Тук пък ще използваш местния водоизточник за помпите. Шведке, ти ще поемеш надясно, ще изградиш преградна линия и ще се насочиш нагоре по височината, междувременно ще потушаваш огнищата по пътя си.

— Ще настъпим пожара по опашката — кимна Роуан, вторачи се в неясната карта, очертана в прахта. — Ще го лишим от храна с нови дървета.

— Покажете на какво са способни зулитата. Ще притиснем здраво огнената ламя, ще я раздрусаме за опашката, а накрая ще стигнем до главата й. — Погледна часовника си.

— Ако си напрегнем задниците, за петнайсет или най-много за шестнайсет часа ще стигнем до ядрото на пожара.

Обсъдиха стратегията, подробностите, посоките за напредване, докато останалите от екипа разопаковаха резачки, кутии с взривни заряди, помпи и маркучи.

Гибънс тръгна нагоре, нарамил двуострата си брадва.

— Хайде, да започваме! — извика той.

— По десет души за всеки екип — разпореди се Янгтри и плесна с ръце като капитан на отбор преди важен мач.

— Напрегнете мускули, зулита.

И те ги напрегнаха.

Както беше планирала, Роуан заповяда на своя екип да използват заряди, за да разчистят с взривове изгорялата зона между десния фланг на бушуващия пожар и шосето.

Ако огненият змей успееше да осъществи пробив на изток през пътищата, можеше да стигне до вилите на местните и да се разпростре на още по-голяма площ. Затова скачачите се заеха да разчистват най-близките огнища, а после през целия ден се бореха с попълзновенията на огнените езици, запращащи пламтящи главни нататък в сухата тундра.

— Почивка за хранене — обяви Роуан. — Ще отида да разузная изгорените участъци, за да проверя колко сме се доближили до екипа на Гибънс.

Доби измъкна един сандвич от торбата си, но преди да го захапе, вдигна очи към извисяващите се колони от дим и пламък.

— Това е най-големият пожар, който съм виждал.

— Да, много е буен — съгласи се Роуан, — но нали знаеш какво говорят за Аляска. Всичко тук е по-голямо. Има толкова много дървета, които да подклаждат огъня. Чака ни още много работа, преди да го угасим.

Но не можеха да си позволят дълга почивка. Разчетът на времето и разгръщането на силите бяха толкова важни, колкото двуострите брадви и моторните резачки, защото Доби имаше право. Този пожар беше огромен, доста по-голям, отколкото Роуан бе очаквала. Сега най-важното беше нейният екип да се разтегне в непрекъсната линия при прехода от опашката към ядрото на пожара.

Във въздуха се носеше миризма на смолата от боровете, задушавана от вонята на дима, разнасящ се като гигантски сиво-черни ленти от торфа в някога девствената гора. Сега повечето дървета, съвсем почернели, лежаха пред нея повалени като войници, паднали на бойното поле в една изгубена битка.

Заради грохота на огъня тя не можеше да чуе стърженето на моторните резачки, нито виковете на хората. Гибънс не се оказа толкова близо, колкото й искаше, но не можеше да си позволи да се отдалечава повече, макар да й се искаше да разузнае по-надалече.

На връщане към своите хора Роуан изяде набързо един банан и едно шоколадово блокче. Гъл се приближи към нея с бутилка „Геторейд“.

— Какво е положението, шефе?

— Дръпнахме огнената ламя за опашката, както ни бе заповядано, но тя още си остава дяволски дълга. Трудно ще изпълним това, което ни нареди Янгтри. Трябва да се доберем до водоизточник. Мисля, че ще се намери след още стотина метра, малко по на запад. Ще свържем маркучите, ще започнем да изпомпваме и ще я поливаме до удавяне, както Дороти поливаше злата вещица^[3].

Грабна от ръката му бутилката „Геторейд“, отпи и изпръхтя.

— Много силно се разгаря този пожар, Гъл. Някакви бюрократи се мотаха толкова дълго, преди да повикат повече подкрепления, че сега тази стихия е много трудна за укротяване, както я раздухва вятърът. Ако продължава все така, може да ни изненада в тила ни. Трябва на всяка цена да се доберем до вода и да вкараме в действие маркучите, за да спрем напредването на пламъците. Трябва да напрегнем всички сили.

— Точно това правим — напрягаме всичките си сили.

Много мъки им струваше да се доберат до водоизточника, един буен планински поток, защото огънят устремно ги следваше по петите, разпръсквайки въглени и главни; тътенът на стихията нарастваше заплашително, сякаш се надсмиваше над усилията им.

— Доби, атакувай тези огнища заедно с Резачката! Либи, Тригър и Южняка да секат клоните и храстите. Останалите да се заемат с изпомпването и изтеглянето на маркучите.

Тя грабна една от помпите и съедини контейнера с горивото към помпата. Забързана, изпотена, Роуан закрепи крачния педал, провери уплътнението и го затегна с гаечния ключ от инструментите в торбата си.

Трябва да отблъснат пламъците, повтаряше си тя, иначе щеше да се наложи да се спасяват с бягство на изток и да оставят стихията да погълне още стотици декари. И да се изправят пред риска пожарът да се разпростре покрай тях, да разкъса преградната им линия и да ги отдалечи от Гибънс. И от победата.

Нагласи изходния вентил, който подаваше водата след помпата към маркуча, но откри, че от него се лее теч като от чешма.

— Хайде, хайде. — Отново нагласи вентила на мястото му, като се обвини, че прекалено бърза, опита се да го затегне с ръка, ала отново не успя и тогава се вгледа по-внимателно във вентила.

— Господи, той е повреден.

Гъл надигна глава и извика:

— И при мен е същото.

— А при мен работи — чуха гласа на Джанис, надвесена над третата помпа. — Изпомпва.

— Пусни пак помпата да заработи и ще се оправи.

Но тази помпа, мамка му, няма да върши работа, изруга наум тя. Все едно да се мъчи с пробита найлонова торба.

— Прецакани сме. — Удари с юмрук безполезната помпа.

Гъл улови погледа й.

— Не ми се вярва изходните вентили на две помпи да се повредят едновременно само по случайност.

— Сега не мога да мисля за това. Ще работим само с едната, и то здравата, като ще използваме времето да режем дървета и да окопаваме преградната линия. Ще се оттеглим към старата преградна линия, през която преминахме, след което ще отстъпим на изток. По дяволите, да загубим цялата тази земя. Но няма време да поискаме още помпи или хора. Може би ако имах малко от проклетото тиксо, щяхме да спрем теча.

— Тиксо ли? Почакай. — Гъл се втурна към Доби, който зариваше с пръст едно огнище наблизо.

Роуан с възхищение проследи как Гъл веднага се затича назад с ролка тиксо в ръка.

— За Доби тиксото е ценно колкото бутилка табаско. Никога не се разделя с него.

Заедно се заеха да уплътнят вентила, като го увиха плътно с тиксото и подредиха всичко останало за нормална работа на помпата.

— Стискай палци — каза тя на Гъл и включи помпата. — Изпомпва — промърмори облекчено, когато водата рукна след вентила. — Хайде, давай. Тиксото лекува всякакви рани. Продължавай да стискаш палци.

Роуан спря помпата, за да свърже маркуча към вентила.

— Ще работи.

— Вече работи — поправи го тя и пак натисна бутона за помпата. — Тригър, застани тук, при помпата. А ние с теб отиваме при другата помпа — нареди тя на Гъл.

— Как така и двете се повредиха едновременно? — повтори Гъл с недоумение.

— Не, не са се повредили едновременно. Някой наистина не си е отварял очите или…

— … или нарочно ги е повредил.

Погледите им се кръстосаха, ала Роуан спокойно каза:

— Да ги оставим да работят. А с това ще се разправяме, когато свърши тази лудница.

Успяха да прекратят напредването на огъня благодарение на изградената с трите помпи мокра преграда, макар горящите въглени да се сипеха като дъжд. Задоволството на Роуан от непрестанно леещите се струи от маркучите скоро отстъпи пред гнева. Случайно или преднамерено, в резултат на нехайство или на саботаж, тя бе подложила екипа си на голям риск, защото се бе доверила на екипировката.

Когато наближи уговореното време за срещата с Янгтри, те все още бяха на около осемстотин метра от ядрото на пожара, въпреки че четиринайсет часа бяха работили с максимално напрягане. Роуан изпрати по-голямата част от екипа си на север, отпрати двама назад, защото бяха преуморени, а с останалите се зае с гасенето.

Но успя да намери време, за да се успокои и да рапортува в командния център за двете повредени помпи и за напредъка на мисията. Само че този път, когато прекоси изгорения участък, тя чу бръмченето на моторните резачки.

Окуражена, Роуан последва звука и така стигна до преградната линия, поддържана от екипа на Гибънс.

— Много трудности ни се струпаха — въздъхна той и изтри с ръкава потта от челото си. — Каква ще е следващата стъпка?

— Каквото и да е, с всичко ще се справим, но пожарът си остава много опасен, а при мен две от помпите се повредиха едновременно заради течове в изходните вентили.

— А при нас три от моторните резачки отказаха. Две заради повредени свещи в запалването, а на другата стартовият ремък се скъса при първия напън. Трябваше да… — Той млъкна и по лицето му се изписа подозрение веднага щом видя изражението й. — Каква е тази шибана работа, Ро?

— Трябва да поговорим за това, но сега се налага бързо да се върна при моите хора. Ще извадим късмет, ако през следващите три часа успеем да се справим с ядрото.

— Колко на изток са стигнали хората ти?

— На малко повече от петстотин метра. Ще затегнем обръча. А за авариите ще си поговорим, като си устроим лагера. Тази вечер можем да притиснем централното огнище, но няма да успеем да го ликвидираме.

— Екипът ми се нуждае от почивка. Ще видим как ще върви. Да се чуем, към десет часа. Ориентировъчно.

— Ще ти се обадя.

Тя се върна при екипа си, като следваше посоката, от която се чуваше бръмченето на моторните резачки, както на идване при линията на Гибънс. Завари ги да секат група от черни смърчове.

През последните почти осемнайсет часа се бяха сражавали неуморно. Тя много ясно виждаше колко бяха изтощени. Очите им бяха хлътнали, челюстите — провиснали.

Отпусна ръка върху рамото на Либи и я изчака да си смъкне слушалките.

— Почивка. Един час. Време за дрямка, след изтегляне зад линията.

— Слава Богу.

— Ще разузная нагоре към ядрото и ще видя какво може да ни очаква.

— Каквото и да е, ще му изритам задника на гадния пожар, само да мога първо да подремна малко.

Роуан махна на Гъл.

— Отивам да разузная нагоре към ядрото. Можеш да дойдеш с мен, но ще изгубиш почивката от един час.

— Предпочитам да се поразходя с някоя жена из тази пустош.

— Тогава да тръгваме.

Прекосиха участъка с повалените смърчове, и оставиха останалите скачачи да съберат инструментите и да ги приберат зад близките скали.

— При Гибънс се развалили три от моторните му резачки. Две заради свещите от запалването и третата заради срязан ремък.

— Тогава ще кажа, че това вече намирисва на саботаж.

— Това е неофициално, докато не направим повторен оглед, но май точно това ще е.

— Кардс е навигаторът, значи той е отговарял за натоварването на оборудването.

— Не е станало при натоварването. Той няма време да проверява всеки вентил или свещ. От него просто се иска да провери дали е натоварено всичко необходимо.

— Да, това е така. Виж какво, аз винаги съм харесвал Кардс. Никого не искам да обвинявам, но да се вършат такива неща? Трябва да е един от нас.

Тя не искаше да го слуша.

— Много хора имат достъп до оборудването. Персоналът от поддръжката, механиците, пилотите, чистачите. И въпросът е не само кой, по дяволите, го е направил, но и защо?

— Това е следващият изключително важен въпрос.

Тя се разтрепери. Побърза да измъкне една от скъпоценните си бутилки кока-кола, за да се подкрепи с малко захар и кофеин. После реши да изяде и едно шоколадово блокче.

— Няма да се оставим да попаднем в капан — добави Роуан. — Имаме време да организираме маршрут за бягство и да стигнем до безопасен участък. Ако не се бяхме забавили с маркучите и бяхме удържали тази линия, щяхме да сме много по-добре.

— Но… — промърмори той.

— Да, но ако ситуацията беше по-различна, бяхме по-силно притиснати и разполагахме с много по-малко време и ако Доби не беше взел скъпоценното си тиксо, за да използваме маркучите, някои от нас щяха да пострадат, да не казвам нещо повече.

— И така, защо да не е някой, който иска да ни прецака, като ни създава затруднения. Второ, иска да осигури предимство на огъня. Или трето, просто иска някой от нас да пострада или дори да му причини нещо още по-лошо.

— Нито една от тези версии не ми харесва. — Прилошаваше й от всяка от тях. — Но както е тръгнало това лято, опасявам се, че може да се окаже вярна именно третата версия. Малката мечка каза, че ще разпореди пълна проверка на оборудването, чак до най-дребните детайли. — Тя смъкна ръкавиците си, за да разтърка уморените си очи.

— Не искам да прахосвам сили за това — отсече тя, — докато не се изтеглим. Господи, Гъл. Гледай как гори.

Спряха се за миг, загледани в стената от пламъци.

Тя се беше борила и преди на повече от един фронт. Знаеше как да се справя.

Но никога досега не се бе сражавала срещу двама противници в една и съща война.