Нора Робъртс
Окото на пламъка (11)

11.

Навсякъде имаше нужда от хора — в шивачницата, в работилницата, в склада. Тези помещения обаче не достигаха за толкова мащабна работа, затова се пръснаха из всички сгради, за да поправят раниците, летателните костюми, да довършват поправката на парашутите, да опъват въжетата, да опаковат наново комплектите. Изправена сред бръмченето на шевните машини и мърморенето на персонала, Роуан не се съмняваше, че мислите на всички бяха приковани към едно и също:

Дано сирената за по-дълго да остане безмълвна.

Защото нямаше как да съставят списък на скачачите, докато не приключат кърпежите, поправките, подреждането, контролните прегледи.

В чакалнята обаче бе тихо — нищо не биваше да се пипа, преди детективите да приключат с огледите. Затова довършваха работата по резервните парашути, като се надпреварваха с неуморно тиктакащите часовници и се мъчеха да се преборят с мрачното настроение.

— Ще можем да изпрати осем скачачи — обади се седналият срещу Роуан Кардс, зает старателно да опъва гънките на един парашут. — Още сега могат да излетят осем от нас.

— Не мога в момента и за това да мисля. И нищо не ни пришпорва да бързаме толкова. Дяволски късмет е, че още не е пламнал някой голям пожар. И сега е достатъчно зле.

— А ти действително ли смяташ, че Доли може да е направила всичко това?

— Че кой друг?

— Точно това е най-шибаното в цялата история. Та тя е една от нас. Въобще не допусках…

— Много от нашите въобще не допускаха, че е способна на подобно нещо.

— Преди Вики — добави Кардс. — И преди Джим. Както и да е, но аз не съм забравил как тя работеше точно тук, в базата, как се шегуваше и флиртуваше в столовата. Също като Мардж и Лин.

— Доли никога не е била като Мардж и Лин.

Роуан успя да се съсредоточи върху подреждането на въжетата към парашута на два безупречно подредени вързопа. Една-единствена усукана връзка може да превърне един много добър скок в истински кошмар.

— Кой друг може да е бил разгневен и полудял, освен Доли?

— И то до такава степен — съгласи се Кардс, — че да пише глупости по стените. Както оплеска всичко в стаята ти. По дяволите, бях буден почти до един през нощта и не съм чул нищо. За да омаскари така цялото помещение, би трябвало да е вдигнала някакъв шум. — Явно се е промъкнала в базата късно през нощта, когато всички са били в леглата си — сви рамене Роуан. — Това не е толкова трудно, особено ако познаваш обстановката. Точно така е станало, сигурна съм.

— Само че в това няма смисъл — намеси се Гъл, който се спря до тях, макар да бе тръгнал към съседната маса с един поправен вече парашут. — Ако беше избухнал пожар, когато ние не можем да се включим, шефовете ще изпратят скачачи от другите бази. Никой няма да скача, докато екипировките не са в ред. На кого е искала да навреди?

— Лудите не разсъждават разумно.

— Имаш право. Само че отстраняването на цялата тази бъркотия изисква много пари и много време, така че всички са бесни. Да не говорим за ченгетата, които ще ти почукат на вратата, ако си успял да им се изплъзнеш.

— Отмъстителността също не е разумна.

Гъл се опита отново да каже нещо, но Гибънс влезе и извика на Роуан:

— Полицаите искат да говорят с теб, Ро. А после ще привикат всички нас. — Всички замлъкнаха. Единствено бръмченето на шевните машини нарушаваше надвисналата тишина. — Но ти си първата в списъка им.

— Първо трябва да довърша опаковането на този парашут. Трябват ми още пет минути — прецени Роуан.

— Иди в кабинета на Малката мечка. Там те чака лейтенант Куиниък.

— Още пет минути, казах.

— Кардс, като свършиш тук, иди в столовата. Там те чака другият детектив, Рубио.

Кардс кимна в знак, че е разбрал какво се иска от него.

— Изглежда, Роуан, че този път ти си изтеглила късата клечка. Аз поне ще мога да получа нещо за закуска.

— Гъл, Мат, Джанис, когато полицаите привършат с нас, вие ще работите с мен по почистването и описването на инвентара. Който иска да хапне нещо, Мардж ще подготви студен бюфет. Натъпчете си добре коремите, защото после ще бъдем много заети. Такава шибана каша се забърка — завърши Кардс с отвращение и се приготви да излезе навън.

Но преди това не забрави да напише името си, часа и датата на последното опаковане на парашута.

— Ще дойда с теб — каза Гъл на Кардс, а като мина покрай Роуан, я погали по гърба.

Тя довърши започнатото и остави за после всичко останало.

Четливо надписа опаковката: Парашут, проверен от Шведката.

Прибра го на лавицата, след което с радост напусна шивашкото помещение, където шумът й причиняваше главоболие. Но като излезе, реши първо да се отбие в чакалнята.

Искаше отново да го види. Може би дори се нуждаеше от това.

Двама полицаи работеха там заедно с двама цивилни — експерти по съдебна медицина, досети се Роуан. Познаваше жената, която в момента правеше снимки на зловещия надпис на стената. Спомни си дори името й — Джейми Потс. Заедно учеха досадната световна история в класа на господин Броуди през първата година в гимназията. Разпозна и другия полицай, с когото бе излизала на среща през същата година.

Реши да ги заговори, но размисли и се оттегли, защото прецени, че сега бе по-добре да не се забърква в никакви разговори, освен ако не можеше да ги избегне.

Освен това гледката на толкова много хаос, щети и бъркотия още повече я вбеси, а темпераментът й и без това вече достатъчно я бе сгорещил.

Пъхна ръце в джобовете на суичъра си, който в бързината бе нахлузила върху дрехите си за спане.

Гъл й пресече пътя по средата на разстоянието до командния център. Подаде й една кока-кола.

— Казах си, че може да ти дойде добре.

— Да, благодаря. Мислех, че си отишъл за закуската.

— Ще отида. Това е саботаж, Ро.

— Какво?

— Това там, всичко това. — Той махна ядосано с ръка зад тях, по посока на чакалнята. — Саботаж, от онези, които могат гадно да те раздрусат, но няма да ти попречат да вършиш това, което ти е работа. Който и да го е направил, нищо не постигна, а само подтикна всеки от нас да е още по-решителен да отива там, където ни изпратят.

— Чашата е наполовина пълна, така ли?

Честно казано, тя не можеше докрай да си обясни защо всичко това й лазеше по нервите.

— Точно сега моята чаша не само че е предимно празна, но е така нащърбена, че чак устните си да порежеш. Не съм готова да гледам на всичко с розови очила. Това може да се промени само когато тикнат зад решетките задника на тази отмъстителна до лудост сбърканячка.

— Мисля, че трябва да повикат рейнджърите или федералните агенти. Увредена е собственост на горската служба на Съединените щати, така че вероятно имаме работа с углавно престъпление. Но не зная какво точно трябва да се направи.

Думите му я накараха да се спре. Не беше го обмислила чак толкова задълбочено.

— Малката мечка повика местната полиция. Федералните агенти само ще си загубят времето с това.

— Не зная. Но ми се струва, че ако някой иска да задвижи разследването, така трябва да постъпи. Погром над федерална собственост, което може да изпрати задника веднага в затворническата килия. Това, от което тя се нуждае, е солидна доза от задължителна терапия.

Този мъж, заключи тя, си го бива. Толкова беше добър, ала точно сега от толкова много доброта й се искаше да цапардоса някого.

Може би именно него.

— Говориш така, защото не си сигурен дали не искаш тя да изгние в някой строго охраняван затвор, като Левънуърт.

— Наистина ли?

— По дяволите. Точно сега няма нито сълза да пролея за Доли, но искам само тя да ни се махне от главите, веднъж и завинаги.

— Никой не може да го оспори. Този, който е направил това в чакалнята, явно има някакви сериозни проблеми.

— Виж какво, ти познаваш Доли само от няколко седмици, но аз винаги съм живяла с нея и в крайна сметка нейните проблеми станаха и мои.

— Никой не го оспорва. — Притисна ръката си към тила й. Свари я напълно неподготвена, когато я целуна. — Нека да видим дали ще можем по-късно да побягаме заедно. Мога да уредя да се освободя.

— Кога ще престанеш с опитите да ме вкарваш в някакви релси?

— Няма да престана, защото ти вероятно няма да отидеш да говориш с полицая, след като си толкова ядосана, че можеш и гърлото му да прегризеш, ако той по случайност сгреши в преценката си за теб.

Хвана я за раменете, наистина здраво. А очите му в този миг — това най-много я впечатли — не бяха нито толкова спокойни, нито толкова търпеливи както обикновено.

— Ти си умна. Бъди умна. Злодейството в чакалнята не е атака лично срещу теб. Това е гаден удар срещу всички нас. Не забравяй това.

— Тя е…

— Тя е само едно нищо. Направи я да изглежда като нищо и се съсредоточи само върху това, което е важно. Дай на ченгето каквото му е нужно, а после се върни на работа за отстраняване на щетите. След това ела да бягаш с мен.

Отново я целуна, бързо и силно, и си тръгна.

— Да побягаме. Ще ти дам аз на тебе едно бягане — замърмори тя. Изви към офиса на Малката мечка и едва тогава осъзна, че Гъл я смущава почти толкова, колкото и внезапно избухналата склонност на Доли към насилие.

Лейтенант Куиниък седеше зад претрупаното с какво ли не бюро на Малката мечка с кана кафе и бележник. На края на носа му бяха закрепени очила с черни рамки, а над тях я гледаха светлосините му очи. Имаше малък белег на дясната буза, подобен на бледа рибарска кука на фона на червендалестото му лице, изчезващ в посребрената му коса.

Роуан си припомни, че го е виждала някъде — може би в някакъв бар или в магазин. Лицето му лесно се набиваше в очи.

Беше стегнат, облечен в черен костюм, шит по поръчка, с едва забележимо райе, което му придаваше вид на директор на компания, особено в комбинация с превъзходно вързаната яркочервена вратовръзка.

Този костюм не подхожда на лицето му, помисли си тя и се зачуди дали този контраст не беше съзнателно подбран.

Той се изправи, когато тя влезе в стаята.

— Госпожица Трип?

— Да. Роуан Трип.

— Благодаря ви, че ми отделихте няколко минути. Зная, че днешният ден е стресиращ. Имате ли нещо против да затворите вратата?

Гласът му, умерен и вежлив, привличаше вниманието на събеседника и подхождаше на костюма му.

— Седнете — кимна той. — Имам няколко въпроса.

— Добре.

— Срещал съм се с баща ви. Предполагам, че през повечето време е бил свързан с това място. Вие следвате пътя му. Казаха ми, че се справяте много добре.

— Благодаря.

— И така… вие и госпожица Доли Брейкман сте имали спречкване преди няколко дни.

— Може и така да се нарече.

— А вие как бихте го определили?

Искаше да се разгневи и да забучи пръст в средата на ярката му вратовръзка. Бъди разумна, й бе казал Гъл, и имаше право, дяволите да го вземат.

Затова си заповяда да се отпусне в стола и да говори хладно.

— Нека да видим. Бих го нарекла нарушение на реда, вандалщина, увреждане на чужда собственост и въобще тя е само една откачена кучка. Но това си остава лично мое мнение.

— Очевидно не е само ваше, след като другите, с които говорих, споделят мнението ви. Открили сте госпожица Брейкман в квартирата ви точно когато изливала животинска кръв върху леглото ви. Истината ли е това?

— Така беше. А преди това беше разхвърляла и разкъсала вещите ми и бе разляла кръвта по стените, по пода и по всичко останало. След като написала на стената „Да изгориш в ада“, ако трябва да съм съвсем точна.

— Да. Получих снимките на надписа, направени от Малката мечка, преди стената да бъде почистена и пребоядисана.

— О, така ли? — За миг замълча изненадано. Не знаеше, че Малката мечка бе документирал щетите със снимки. Сигурно се е досетил, че ще потрябват. Ето защо той бе шефът тук — защото беше най-разумен от всички.

— И какво се случи, когато я открихте в квартирата си?

— Какво ли? О, опитах се да й сритам яко задника, ама няколко от колегите ми ме спряха. Което, при дадената ситуация, е повече от срамно.

— Но не сте уведомили полицията.

— Не съм.

— А защо не го направихте?

— Отчасти защото бях прекалено ядосана и отчасти защото тя моментално бе уволнена и изритана от базата. Тогава това ми се стори достатъчно наказание.

— Тогава?

— Да, тогава, понеже си въобразявах, че е само изключително глупаво създание и че нейната глупост и злоба са насочени единствено срещу мен, пък и нали вече имаше бебе. Освен това само един час след това произшествие ни вдигнаха под тревога заради избухнал пожар, така че това не беше в момента най-важното за мен.

— Вие и вашето звено сте изкарали два много трудни, много дълги дни.

— Това е част от работата ни.

— Това, което правите, е достойно за уважение. — Той отпи от кафето си, докато преглеждаше бележките си. — Тук пише, че според предположенията баща на споменатото бебе е бил Джеймс Брейнър, пожарникар и скачач от Мисула, който е загинал в инцидент през август.

— Точно така.

— Госпожица Брейкман обвинява вас.

Все още я болеше. Роуан предполагаше, че болката никога нямаше да изчезне.

— Аз бях негов партньор в скока. Тя обвинява целия ни екип и по-конкретно мен.

— Питам само за мое сведение: какво означава „партньор в скока“?

— Ние скачаме на групи по двама. Един след друг при получаване на заповед от навигатора. Първият излита навън, в този случай това бях аз, проверява положението на целта, или участъка за приземяване, както и състоянието наоколо, за да може да предупреди втория скачач. Може да поиска да промени малко посоката, траекторията на падането, за да подсигури за втория скачач по-чисто въздушно течение. Ако един от нас има проблеми, другият трябва да може да ги забележи. Един друг се следите, доколкото можете, както във въздуха, така и при приземяването.

— И след разследването се е стигнало до заключението, че инцидентът с Брейнър е станал по негова вина.

От мъката гърлото й гореше. Невъзможно й беше да не издава емоциите си, докато говореше.

— Той не се отклони навреме. Улучихме лошо въздушно течение, само че той много по-силно връхлетя в него. И просто издърпа, за нещастие, грешния шнур, с което се насочи право в огъня, вместо да го избегне. Фатална грешка. В този случай аз нищо не можех да направя. Той задмина участъка за приземяване, течението продължи да го отнася все по-далеч и го запрати в огнената стихия.

— Трудно е да изгубиш партньора си.

— Да. Трудно е.

— В това време госпожица Брейкман е работила като готвачка в базата.

— Точно така.

— Имало ли е някакви проблеми между вас преди инцидента?

— Тя готвеше. Аз се хранех. Това бе в общи линии.

— Аз обаче останах с впечатлението, че вие, двете, сте се познавали от доста време преди това, защото сте учили в едно и също училище.

— Но не бяхме в един клас. Все пак, да, познавахме се. По някаква причина тя винаги ме ревнуваше. Познавам доста хора. Познавам Джейми и Бари, които сега се занимават с работата си като полицаи в чакалнята. И с тях съм посещавала едно и също училище. Но никой от тях дори не е помислял да опустошава квартирата ми.

Той я изгледа замислено над дългия си тесен нос.

— По времето на смъртта на Брейнър знаехте ли, че тя е била бременна от него?

— Не. Доколкото ми е известно, не само аз, но и никой друг не подозираше за това, освен самия Джим, и то ако се съди единствено по нейните твърдения. Тя си замина веднага след инцидента, но не знаех къде е отишла, нито пък ме интересуваше. Мога да ви кажа само, че тя после се върнала с бебето си, прегърнала религията и дошла тук да търси работа, придружавана от майка си. Показа ни снимките на детето си, а Малката мечка пак я назначи за готвачка.

За да спечели малко време, тя отпи от своята кока-кола.

— Веднъж разговарях с нея. Мислех, че ще постигнем примирие, но тя ми даде да разбера, при това кристално ясно, че ме мрази в червата, до всеки сантиметър от тях и че иска да свърша в ада. После разля кръв из цялата ми стая. Малката мечка я уволни. И това ни доведе до днешната ситуация.

Размърда се нервно на стола, преливаща от досада да отговаря на въпроси, за които подозираше, че той вече знае отговорите. „Трябва да се съсредоточиш само върху това, което наистина е важно“, припомни си младата жена.

— Вижте, аз зная, че вие трябва да разследвате случая, но не виждам какво общо има историята с моите отношения с Доли. Тя е нахлула в нашата чакалня и е повредила оборудването ни. Оборудване от съществена важност. Това е много повече от някакво дребно неудобство или бъркотия. Ако не сме готови, когато ни призоват да гасим пожари, могат да загинат хора. Ще бъде унищожена гората и животът в нея.

— Разбирам. Ще говорим с госпожица Брейкман. Но засега единствената вероятна връзка между нея и вандализма във вашата чакалня е потвърдената от много свидетели нейна проява на вандалщина във вашата стая.

— Тя ми каза, че иска всички ние да умрем. Всички да изгорим в ада. Също както е написано на стената в чакалнята. Предполагам, че не е искала повече да си цапа ръцете със свинска кръв, та затова този път е избрала да го напише с червен спрей.

— Без оборудване вие не можете да скачате. А ако не можете да скачате, няма да бъдете изложени на опасности.

— Логично е. Само че логиката никога не е била силната страна на Доли.

— Ако се докаже, че тя е отговорна за тази ситуация, ще трябва да се съглася с вас. Благодаря ви, че ми отделихте от времето си. Благодаря ви също и за откровеността.

— Няма проблеми. — Тя се изправи, но се спря насред пътя до вратата. — Не мога да разбера защо трябва да се питаме какво би станало, да изреждаме догадки, всичките започващи с едно „ако“… Хората тук разбират какво вършим. Ние сме част от един сложен механизъм. Всеки от базата е като детайл от този механизъм. Ние работим това, защото го желаем. И зависим един от друг. Единствената ненормална личност тук бе именно Доли.

— Но са се появили трима мъже, на които сте изритали задниците в бара „Окачи му въжето“, които може да са решили за забавление да повредят вашия механизъм.

Тя се извърна към вътрешността на стаята.

— Наистина ли мислите, че тези задници са се върнали в Монтана, прокраднали са се в базата, намерили са чакалнята и са оставили там цялата оная мръсотия?

Куиниък свали очилата си и прилежно ги сгъна върху бюрото.

— Това е още едно „ако“. А моята работа се свежда до обмислянето и проверката на всички „ако“.

От разпита Роуан остана повече раздразнена, отколкото удовлетворена. Макар че нямаше много апетит, все пак се отби до бюфета и си взе един сандвич за закуска. Изяде го на връщане до шивашкото помещение.

Никой не се оплакваше. Никой не спомена, че му е дотежало от извънредния труд или от еднообразието. Докато тя беше при Куиниък, Джанис бе включила своя айпод на високоговорител да свири ритъм енд блус, кънтри, рок и хип-хоп, което помагаше да се заглушава тракането на шевните машини. Тя видя и Доби да танцува по пода в такта на песента на Шаная Туейн, макар и натоварен с два колана с инструменти.

Можеше да бъде и по-зле. Винаги можеше да стане по-зле, затова най-умното бе да се стреми към свеждането на вредите до най-малкото зло. Когато Гъл донесе още парашути за поправки, тя си каза, че полицаите сигурно вече са освободили чакалнята.

Стана от шевната машина и отиде до брояча, за да му помага да подреди копринените въжета.

— Много ли е зле? — попита го тя.

— Вероятно не е чак толкова зле, колкото изглежда. Всичко е безобразно разпиляно, но всъщност няма чак толкова много щети, колкото очаквахме. Или поне колкото аз очаквах. Но много екипи трябва да се сортират и наново да се опаковат.

— Всяко зло за добро — въздъхна тя примирено.

— Тези, които са заети само с поддръжката, се изнесоха по масите навън. Пусна се слух, че Мардж ще спретне там едно барбекю и че се е заредила с цял камион ребърца.

Роуан отново се натъжи. Мъжете, на които тази сутрин въобще не им беше до бръснене или къпане, сега подпяваха в такт с песента на Тейлър Суифт. Беше направо сюрреалистично.

— Когато стане напечено — измърмори тя, — по-печените хора предпочитат да се подсилват с ребърца на скара. Събрахме почти всичките парашути, които трябваше да се поправят и подготвят и почти всичките от тях са отново опаковани. После ще се заемем с торбите, коланите, наметалата и личните пакети.

Тя замълча и само го погледна в очите.

— Ако продължаваме все с това темпо, може би ще бъдем готови преди следващия сигнал за тревога.

— Ще бъдем готови, точно както ти предрече.

— Мразя да допускам грешки.

— Това изпитва всеки, който вероятно няма ниско самочувствие. Ниското самочувствие може да причинява много проблеми, повечето от тях сексуални.

Тя усещаше много добре кога някой се опитва да я поднася, затова само кимна със сериозно изражение.

— Имам късмета да притежавам изключително високо самочувствие. Но въпреки това никак не ми е приятно да си мисля, че съм станала нечия мишена. По-скоро аз бих я взела на прицел. И предпочитах всичко да се окаже само едно лично отмъщение, а не нещо като този всеобщ хаос тук.

— Да, поглъща всичките ти сили, но си струва усилията, ако можеш да слушаш как Южняка и Тригър пеят дуета от „Искам те жив или мъртъв“.

— Не бяха зле. Е, не са чак като Бон Джови, но все пак ги бива.

— Ако чашата ти е наполовина празна, че и нащърбена на всичкото отгоре, можеш да си направиш труда да отидеш до бара и да си поискаш нова. Аз бих върнал такава чаша.

Не се отказва да гледа оптимистично на всичко, каза си тя. Всяко зло за добро. Може би й отне повече време да се настрои така, но какво от това, по дяволите. Можеше и да запрати на пода своята гадна чаша.

Провери всеки сантиметър от парашута, преди да го предаде за поправка, след което се зае с огледа на следващия. Толкова бе замислена за сложните житейски проблеми, че въобще не чу приближаването на Малката мечка.

Ръката му се отпусна върху рамото й като ръка на навигатор до люка за скоковете.

— Почини си малко.

— Някои от тези трябва да се шият основно, но повечето искат само по няколко кръпки.

— Аз се погрижих за промените. Нека да излезем, да вземем малко въздух.

— Чудесно. — От навеждането, превиването и взирането гърбът я болеше. Искаше да бяга с него, реши тя, искаше да премахне натрупалото се в нея напрежение от часовете в сковани пози.

После долови миризмата на печените ребърца, димящи на грила, и реши, че най-вече искаше да ги опита.

— Мили Боже, това ухае страхотно. Мардж знае какво точно да приготви, за да ни накара да забравим проблемите, като се посветим само на храната.

— Почакай да видиш печените питки. Между другото току-що говорих по телефона с полицаите.

— Арестували са я? Не са? — отгатна тя, преди той да отговори. — Мога да прочета отговора, защото е изписан по лицето ти. По дяволите, Малка мечка.

— Тя твърди, че през цялата нощ си е била у дома. И майка й свидетелства, че било истина.

— Колко изненадващо.

— Работата е там, че не могат да докажат, че не е била в къщата си. Може би ако се сдобият с някакви улики, някакво неоспоримо доказателство. Нали знаеш, отпечатъци или нещо подобно.

Той извади един бонбон и това й подсказа, че от голямото напрежение отново се нуждаеше отчаяно от марлборото си.

— Но засега — продължи — от устата му се разнесе ухание на череши, — тя отрича всичко. Разговаряли и със съседите. Никой не бил сигурен дали си е била у дома. И тъй като никой от нас не я е видял да се появява тук, те не могат да й предявят обвинение.

Малката мечка сърдито изсумтя.

— Куиниък ни предупреди, че Доли вдигнала голяма врява и заплашила да ни съди за клевета.

— Почакай да се съвзема.

— И аз се нуждая от това. Няма да го направи, но Куиниък смята, че трябва да знаем, че тя вдигнала голяма пушилка, докато я разпитвал.

— Да, най-добрата отбрана е нападението.

— Определено е вярно. — Той погледна към грила. А тя се замисли колко много товар се бе струпал на плещите му.

— Да вървят по дяволите всичките ченгета и адвокати.

— Да. Най-важното е, че ако ни вдигнат под тревога, ние ще бъдем подготвени. На този етап имаме готовност за изпращането на екип от двайсет скачачи.

— Двайсет?

— Някои от механиците се притекоха на помощ, за да попълнят аварийния ни екип. Те работиха здраво, като мулета, така че сега имаме пълна готовност за екип от двайсет скачачи в дима. Вече подсигурих подмяната на всичко повредено, така че няма да ни забави. Ти отново фигурираш в списъка на скачачите.

— И аз предположих, че не е чак толкова зле, колкото изглежда на пръв поглед.

— Хм, все пак изглеждаше дяволски зле. — Тя го гледаше замислено, преценяващо. — Ние, Шведке, сме скачачи, можем да изградим преградна линия за огъня оттук до канадската граница. Сигурни сме, че можем да се справим с това.

— Искам тя да си плати.

— Зная. За Бога, същото го искам и аз. Ако открият нещо, което да свързва Доли Брейкман с нападението срещу чакалнята, ще искам да я тикнат зад решетките. Беше ми жал за нея — изрече той с отвращение, — дори й предоставих втори шанс, а после и трети дори, като я наех на работа, вместо да повикам полицаите. Така че, повярвай ми, никой не желае по-силно от мен тя да си плати.

Телефонът в джоба й иззвъня.

— Обади се. Аз ще съобщя на колегите за обяда. — Той се обърна и закрачи назад. — Но се пази от навалицата за барбекюто — подхвърли през рамо.

Роуан се засмя и извади мобилния си телефон. Като видя името на баща си, изписано на дисплея, си припомни колко съобщения му беше оставила.

— Е, време беше.

— Скъпа, съжалявам, че не ти се обадих. Прибрах се късно и не посмях да те събудя. А през цялата сутрин бях зает.

— И тук бяхме доста заети. — Разказа му за чакалнята, за полицията, за Доли.

— За Бога, Ро, какво не е наред с това момиче? Имаш ли нужда от помощ? Мога да променя графика си или поне да ти изпратя двама мъже.

— Мисля, че ще се справим, но ще попитам Малката мечка.

— Каза, че те разпитвал Куиниък. Познавам го бегло. Срещнах го на една от благотворителните кампании миналата година. Беше дошъл с децата си. Организирахме обиколка за тях.

— Значи и аз съм го видяла там. И той беше загрижен. Между другото… как мина срещата ти?

— Всичко мина добре. Ще работя по един проект с някои от хлапетата в училището. А Ела — клиентката — се записа за ускорено обучение по свободно падане.

— Това ли е всичко? Това се казва да се срещнеш за по едно питие.

— Ха. Добре. Ах, да, забравих да ти кажа, че може да си я срещала вече. Тя иска да се свърже и с базата. За същия този проект. Ще дойда с една група, но ти кажи на Малката мечка да ми се обади, ако иска допълнителна работна ръка. Мога да отделя малко време.

— Ще му кажа, но мисля, че не се нуждаем от помощ. Можеш да дойдеш, след като приключим с отстраняването на щетите. Винаги можеш да отделиш малко време за мен.

— Довечера ще вечерям със счетоводителя. Какво ще кажеш за утре, след работа?

— Това ме устройва. Ще се видим утре.

Тя прекъсна връзката. Побърза да се присъедини към колегите си, излезли от шивашкото помещение, за да се подредят на опашката за обяда.

Настроението й се подобри. Работата напредваше, очакваше я вкусна храна, а после й предстоеше среща с най-добрия й приятел. А след това, реши тя, ще си легне рано, за да се наспи добре.

Още повече се отпусна, като чу как Мардж се засмя на казаното от Либи, както и когато видя как Кардс озадачи един от новаците с някакъв фокус, а до него Тригър и Джанис спореха ожесточено за бейзбол.

Но си оставаше един повод за раздразнение — Гъл май имаше право. Дали всичко това бе дело само на Доли? Или бе саботаж?

Тя го бутна с лакът, когато се върнаха по работните си места.

— В четири часа, на пистата.

— Ще бъда там.

Сам си търсеше белята, но не можеше да отрече, че това й хареса. Може би ще си позволи да пречупи собственото си правило, съвсем малко или пък изцяло, само заради него. Може би отначало ще го обмисли, за да изпусне парата, да облекчи напрежението. Или просто ще се втурне напред с все сила, готова на всичко.

И двамата бяха зрели хора. И двамата знаеха какво им струва. Когато пожарът между тях затихне, ще могат просто да се отдръпнат на една крачка. Без белези, без тревоги.

Ако трябваше да скача, точно така би действала. Двама нормални и самотни зрели хора, които се харесват един друг, да се наслаждават на също тъй здравословен, вълнуващ секс.

— Каква е тази широка, самодоволна усмивка, която си надянала? — подкачи я Джанис, като се присъедини към Роуан край масата.

— Тъкмо реших, че рано или късно ще правя секс с Гъл.

— Това би надянало и на моето лице една широка, самодоволна усмивка. Той е тооолкова готин… — Раздруса раменете си и конската й опашка затанцува. — Това е много смело. Но какво стана с правилото?

— Мисля, че временно мога да го анулирам. Но дали да изчакам, без да отслабвам, така да се каже, сексуалното напрежение чрез намеци и косвени ходове, за да не престава да ме преследва? Или да се втурна през глава в разгорещен, страстен, божествен секс?

— И двете тактики са превъзходни средства за уплътняване на времето. Аз обаче открих, случайно при това, че все по-разгорещеното очакване може да поражда прекалено голямо очакване. А после на никого няма да се хареса, ако очакваното се окаже много по-малко от реалното.

— Това действително е проблем и още един фактор, който трябва да се обмисли. Работата е там, че не възнамерявам да го обмислям, и ще се оставя на течението. Проклетата Доли. Тя ме изкара от равновесие, Джанис.

— Ако се оставиш на тази слабоумна, коравосърдечна, самовлюбена глупачка да те срути, това е все едно да я признаеш за победителка. И тогава ще ме ядосаш. И ще те набия, както се полага на всяко леке.

Роуан изпуфтя презрително.

— Сама знаеш, че не можеш да ме победиш.

— Това още не е доказано. Тази зима изкарах черен колан. Мога да надавам страхотни бойни викове, способни да ужасят хиляди противници. Не се опитвай да пробваш уменията ми.

— Чу ли нещо? Коленете ми направо се подкосиха.

— Те са достатъчно умни, за да се подплашат от мен. Хайде, върви да правиш секс заради забавлението и оргазмите и забрави за Доли Злодейката.

— Ти си толкова мъдра, колкото и ниска.

— Но мога да чупя тухли с голи ръце. И не забравям да проверя маникюра си.

— Това умение с ръцете може да се окаже безкрайно полезно, ако се озовеш прикована от някой психопат към стената в някое подземие.

— Пазя си го в резерв, само така, за всеки случай. — Погледна към Тригър, който на ръце пристъпваше между масите. — Това е сигурен знак, че сме откачили. Много работа ни се насъбра, но скоро ще се приземим.

— Както е тръгнало, особено с такъв страхотен шивач като Доби, с екипировката ще бъдем в по-добра форма, отколкото преди, искам да кажа преди началото на сериала „Кошмарите на Доли стрийт“.

— Надявам се ченгетата да се възползват от нейния страх пред Бога. — Джанис внезапно заговори по-тихо: — Знаеш ли, че Мат й дал пет хиляди.

— Какво?

— За бебето. Чух я да плаче пред Мат, след като Малката мечка й би шута. Как сега сама щяла да плаща парите за болницата, за педиатрите? А той й отвърна, че може да събере пет хилядарки, за да й помогне да си оправи сметките, поне докато си намери работа де. Мисля, че разбирам защо го прави. Защото това дете било на брат му и така нататък. Ама тя добре ще го подреди, нали я знаеш каква е.

— Защо да работи, когато може да лее горчиви сълзи пред брата на мъртвия си любовник, за да му прибере паричките? Ако той толкова иска да помогне за бебето, трябва да даде парите на майка й или директно да плати някои сметки.

— А ти ще му го кажеш ли?

— Бих могла. — Роуан събра парашута, който бе взела за поправяне. — Дяволски добре бих могла.

Тя се замисли дали да предложи някакъв съвет, да изкаже мнението си, без да са й го искали, или просто да се въздържи. Когато дойде времето за почивка и да отиде да побяга, тя беше прекалено изтощена, за да намери трети вариант. Може би бягането щеше да й помогне да измисли нещо.

Преоблече се в дрехите си за бягане и взе бутилка с вода. Гъл се присъедини към нея, когато тя излезе от бараките.

— Точно навреме — отбеляза той.

— Ако трябваше да остана за още един час вътре, някой щеше да пострада. А ти как прекара днешния ден?

— Най-добре е сама да се увериш. Мога само да ти кажа, че чакалнята е идеално подредена, все едно Марта Стюарт е надзиравала работата. Мога да се поразсея и с някаква домакинска работа, но предпочитам да потренирам по-сериозно.

— Да не си решил да се обучаваш тук за степен, а?

— Да знаеш как нещо работи не е същото като да го вършиш сам. Ти имаш сертификат за главен ригер^[1], така че можеш да ме обучаваш.

— Може да се уреди. — Тя вече знаеше, че той бързо усвояваше новите неща. — Искаш да получиш диплом за старши ригер, или само си търсиш повод да прекарваш повече време с мен?

— И двете.

Спряха до пистата, Роуан свали якето си и остави до него бутилката си с вода.

— За какво ще бягаме? За разстояние или за време?

— Какво ще кажеш да се надбягваме?

— Лесно е да го кажеш, нали те наричат Бързата крачка.

— Ще ти дам по-изгодна стартова позиция. Ще имаш предимство с четвърт миля от всичките три мили.

— Четвърт миля? — Леко се изправи на пръсти, за да отпусне глезените си. — Вярваш ли, че можеш да ме победиш с толкова голям аванс?

— Ако не успея, поне ще разполагам с много време, за да се наслаждавам на гледката пред мен.

— Добре, мой човек, щом толкова жадуваш задникът ми да остава в полезрението ти, тогава ще го имаш.

Ще е адски готина гледка, помисли си Гъл, докато се разтъпкваше за загрявка по пистата и нагласяваше слушалките си. Разкърши ръцете си и раздвижи коленете си, за да се поотпусне. И когато тя пробяга първата обиколка — четвърт миля или четиристотин метра, той се присъедини към нея.

И, Господи, добре се чувстваше да се движи, да вдишва и издишва, да слуша как музиката кънти в главата му. Край него се носеше топъл, сух въздух, слънцето огряваше пистата, а той можеше да се любува на гъвкавото тяло на Роуан, тичащо пред него.

Не можеше да бъде по-добре.

Постепенно увеличаваше скоростта си, така че в края на първата миля успя да скъси наполовина изоставането си. Тя сега беше с шорти, плътно прилепващи по бедрата й, и с тениска, като излята по гърдите й. Колкото повече я настигаше, толкова повече се наслаждаваше на сексапилните очертания на мускулите на прасците й, на начина, по който слънчевите лъчи танцуваха по силните й рамене.

Искаше да притисне ръце и към двете.

Признаваше си, че беше напълно обзет от страст към това тяло. И докрай очарован от ума й. Тази комбинация не му позволяваше да мисли за каквото и да е друго. Всичко останало просто не го вълнуваше.

Към края на втората миля успя най-после да я остави само няколко крачки пред себе си. Тя го погледна през рамо, поклати глава и увеличи скоростта.

Все пак, като пробягаха две мили и половина, той се изравни с нея. Сега бягаха рамо до рамо. Позамисли се дали да не намали темпото — притесняваше го задъханото й дишане, но състезателният му дух не му позволи. Пробяга третата миля на десетина крачки пред нея.

— Господи! — Роуан се преви, останала без дъх. — Би трябвало да съм бясна. Толкова е унизително.

— Аз пък мислех да те оставя да ме победиш, но те уважавам прекалено много, за да проявявам снизходителност към теб.

Тя прихна от смях.

— Е, няма що, много съм ти благодарна.

— Можеш да си сигурна в това, което ти казах.

— Как ли не. — Тя провери хронометъра си, който бе спряла на финиша. — Това е най-доброто време, поне за мен лично. Очевидно си загрижен да се проявявам откъм най-добрата си страна.

Лицето й грееше от пренапрягането и потта. Очите й не се откъсваха от неговите, ясни и дръзки.

Гъл осъзна, че не бе тичал достатъчно, дори не бе пробягал това разстояние, от което се нуждаеше. Прокара пръсти по деколтето на тениската й и я притегли към себе си.

— Почакай. Още дъх не съм си поела.

— Точно така те искам.

Искаше я задъхана, каза си той, като притисна устни към нейните. Горещи и задъхани и жадни като неговите. Вкусът й бе като затоплени капки от сока на лимон, тръпчив и горещ. Топлината от сгряването при бягането и от непреодолимата страст, пулсираща и в двамата, караше сърцето й да галопира към неговото.

За пръв път потръпна в ръцете му. Не бе сигурен дали заради бягането, или заради целувката. Но за него това вече нямаше значение.

Някъде наблизо някой извика и изсвири одобрително. И за пръв път, като лимонова капка, изложена на слънцето, тя започна да се разтваря.

Сирената зави.

Те рязко отскочиха един от друг и трескаво се извърнаха към бараките.

— Ще има продължение — закани се Гъл.