Нора Робъртс
Окото на пламъка (22)

22.

Роуан видя как Доби с мъка преглътна десетата си чаша текила на екс. Още при осмата очите му се изцъклиха, а сега бузите му придобиха леко зеленикав, болнав оттенък.

— Това прави двайсет.

— Десет са, Доби — поправи го Кардс, официалният преброител и съдия в състезанието.

— Аз ги виждам двойни, значи са двайсет шота. — Доби се засмя като смахнат и едва не падна от стола.

Джанис, официалният виночерпец в състезанието, наля единайсетата чаша текила на Янгтри.

— Всичко е въпрос на опит — заяви той и съвсем гладко пресуши чашата наведнъж. — В това е цялата работа.

Роуан се подсмихна, облиза солта от опакото на дланта си и изпи до дъно своята чаша.

— Бих искала да благодаря на тези, които скоро ще отпаднат от надпреварата, че издържаха първия етап.

— Няма защо да им благодариш — обади се Гъл и приключи с единайсетия си шот.

— Ще взема още една. — Стович вдигна чашата си, изпразни я, но веднага след това се просна безпомощно на пода.

— И този вече е вън от играта — обяви Кардс, като зачеркна името на Стович от списъка на състезателите.

— Не, не съм напуснал терена — промърмори Стович от пода и махна с ръка. — Аз съм в пълно съзнание.

— Ама си вън от играта, защото напусна стола си, без да поискаш прекъсване, за да се изпикаеш.

— Че кой си е напуснал стола?

— Хайде, Резачка. — Гибънс подхвана Стович под мишниците и го изтегли настрани, за да не остане да лежи под масата.

Доби стигна до тринайсетата си чаша, преди да се предаде.

— Тази спиртна напитка е от някакъв чуждестранен произход, в това е цялата работа. Трябваше да бъде нашият бърбън, от домашното производство. — Срути се на пода, запълзя на четири крака и си полегна до хъркащия Стович.

— Новобранци. — Янгтри се справи с четиринайсетата си чаша, след което тръсна глава на масата и само простена: — Ох, майчице!

— Да не би да искаше да кажеш „Ох, чичо“? — подкачи го Кардс, но Янгтри едва събра сили колкото да му покаже среден пръст.

Роуан и Гъл продължаваха с равен резултат, докато Джанис не раздели последните капки от бутилката по равно в двете им чаши.

— Това е всичко, повече няма.

— Трябваше да купим три бутилки. — Роуан затвори едното си око, за да фокусира погледа си и да чукне чашата си в чашата на Гъл. — На три, става ли?

Тези от присъстващите, които още не бяха изгубили съзнание, прекратиха броенето и се развикаха победоносно, когато бяха пресушени и последните капки.

— И с това ще му теглим чертата — обяви шумно Кардс.

— Гордея се с това, че ви познавам — възторгна се Джанис и тупна с ръце раменете на двамата победители. — И ви пожелавам повече късмет с утрешния махмурлук.

— Гъл махмурлук не го лови.

Той се захили, малко глуповато според Роуан.

— Този път може да е изключение. Нека да се заемем с пиянски секс, преди махмурлукът да ни тресне.

— Добре. Пожелавам пиянски секс на всеки! — Роуан размаха ръце и удари, без да иска, по лицето Янгтри, който едва се удържаше да не заспи седнал. — Опа-а, извинявай.

— Не, имах нужда от това. Всички още ли са живи?

— Не могат да вдигат такъв шум, ако бяха мъртви. — Роуан, олюлявайки се, се изправи на крака и махна с ръка към Стович и Доби, хъркащи в синхрон, като стереоуредба. — След мен, жребецо.

— Тръгвам с блондинката — Гъл се олюля след нея.

— Ще се справим. — Тя задърпа непохватно ризата му, след като той успя да затвори вратата с третия ритник. — Веднага, щом стаята спре да се върти пред очите ми.

— Представи си, че сме се качили на панаирджийска въртележка.

— Или танцуваме голи на някой карнавал. — С див смях тя смъкна ризата от гърба му, но се олюля неспасяемо. Когато той я сграбчи, Роуан го повлече и двамата се срутиха на пода.

— Може и да боли, но е по-добре да си тук, долу, заради гравитацията.

— Добре. — Той я отмести леко, за да се пребори с дрехите й. — Трябва да се заемем с нудистки състезания по надпиване с текила. После няма да се мъчим да си смъкваме дрехите.

— Ти му мисли за това. Оле-хоп! — Тя задържа ръцете си вдигнати, за да може той по-лесно да изхлузи тениската през врата й. — Ето, готово, готово. — Тя кръстоса краката си около кръста му, ръцете си около врата му, след което залепи устните си върху неговите.

Горещината проряза опиянението от текилата, подпали сетивата му. Светът се завъртя и преобърна, но тя си оставаше неизменна, вкопчена в него. Притиснат като в кафез, устните му намериха отчаяно търсещата й уста и се впиха в нея. Смука сладкия й нектар, докато не почувства, че полудява.

Веригите се скъсаха. Тя се претърколи върху него, хапеше го, стенеше задъхано, обгръщаше го, а накрая отново се изтърколи настрани.

— Съблечи се — заповяда му. — Аз те изпреварвам.

Захвърлиха обувките си, дрехите си в бясна надпревара. За да се потопят един в друг, сред дрехите, скупчени на земята. Плътно притиснати, с потни кожи, хлъзгавите им тела се затъркаляха по пода. Удряха си коленете и лактите, но въпреки това смехът й не преставаше да кънти. Лунната светлина превръщаше оросената й от потта кожа в сребриста и искряща коприна, прекрасна и неустоима.

Задъхана от насладата, подлудена от вихрена, опияняваща страст, Роуан отметна глава назад, когато той проникна в нея.

— Вземи ме цялата.

И той го направи, Господи, направи го, изпълни я докрай, извиваше се с нея, а тя настояваше за още и още. Да уловиш огъня, помисли тя, да скочиш право в сърцето на пламъка. Потопи се в горещината, докато не я погълна докрай.

— Панаирджийска въртележка — промърмори. — Продължава да се върти. Не мърдай.

Този път тя го притегли плътно към себе си, преди и двамата да заспят.

 

 

Събуди я друг пожар, убийствен пожар, който дебнеше жертвите си и опустошаваше всичко наоколо. Ехтеше гръмовно, носеше се като вихър след нея, а тя отчаяно, останала без дъх, се мъчеше да избяга. Прелетя над почернялата земя, ала стихията продължаваше да я преследва, настигна я и я повали насред някакво страховито гробище, където лежеше едно непогребано тяло. Което я очакваше.

Очите на Джим се завъртяха в очните кухини на овъгления му скелет.

— Ти ме уби.

— Съжалявам, толкова съжалявам.

— Много неща се случват наоколо. Драконовата треска ще продължи да върлува. Още не е свършило. Ще има още. Пожарът не може да изгори всичко. Но със сигурност ще се опита.

Зад нея се понесе горещ дъх и този дъх я подпали като факла.

 

 

— Хей, хей. — Гъл силно я разтърсваше за раменете, помогна й да седне и я прегърна. — Престани.

Тя се опита да се откопчи от него, задъхана за глътка въздух, но той още по-силно я стисна. Не можеше в мрака да я вижда ясно, но можеше да я усеща, да я чува. Тръпките й, студената пот, която я обливаше, свистенето на въздуха между зъбите й, докато се мъчеше да си поеме дъх.

— Имаше кошмар. — Сега й заговори по-спокойно. — Лош. Но свърши.

— Не мога да дишам.

— Можеш. Дишай, но не прекалено учестено. Ще се задавиш, ако продължаваш все така. Дишай по-бавно, Роуан.

Тя поклати глава, но той започна да разкършва раменете й, да разтрива врата й, където мускулите й се бяха вкоравили като въжета.

— Така става, като те връхлети паника. Ти си знаеш какво се върти в главата ти. Опитай се да се овладееш. Забави темпото.

Гъл видя как очите й постепенно си възвърнаха нормалния вид, макар и все още широко отворени от преживяния ужас. Тя притисна ръка към гърдите си, където напрежението я блъскаше като чук по наковалня.

— Издишай, продължително. Дълго издишване, бавно вдишване. Това е рецептата за успокояване. Остави напрежението да изскочи от теб. Повтори го, но малко по-плавно. Ти си добре. Ще се съвземеш. Ще се окопитиш. Само издишвай и вдишвай, както ти казах. А аз ще отида да ти донеса малко вода.

Остави я да легне, вече поуспокоена. Грабна бутилката с водата и я поднесе към устата й.

— Не прекалявай с водата — предупреди я. — Сега сме на забавен режим. — Като тя пое жадно първата глътка, той наведе надолу бутилката. — По-кротко.

— Добре. — Роуан пое още една глътка, но този път по-бавно. Спря се, за да възстанови дишането си, ала този път с повече контрол, с по-малко треперене. — Ох, какъв ужас беше.

Той докосна лицето й, наведе се към нея, и опря чело до нейното. Позволи си да даде воля на сдържания досега страх.

— Адски ме изплаши.

— Значи ставаме двама. Нали не се разкрещях? — Тя погледна към вратата.

Тревожеше се да не се изложи пред другите от екипа, реши Гъл.

— Не. Беше като че ли се опитваше да избягаш, но не можеше.

— Бях в огъня. Кълна ти, че го усещах как обгаря кожата ми, как косата ми пламна. Беше ужасно.

— Колко често си сънувала такива кошмари? — Сега, след като кризата й бе отминала, той можеше да си позволи да я поглези малко, да й помогне да се почувства по-добре, както и самият той, разбира се. Притисна устни към челото й и започна да разтрива гърба и раменете й.

— Никога не съм сънувала нещо подобно. Или само веднъж обичайния кошмар с чудовището в килера, ама още когато бях съвсем малка. Но започнах да сънувам тези сънища след смъртта на Джим. През зимата почти изчезнаха, ала с началото на сезона се възобновиха отново. И стават все по-лоши.

— Намери друга жертва на пожар, при това на човек, когото познаваше. Това вероятно е пробудило ужасния спомен.

— В съня ми той започна да говори с мен — със загадъчни предупреждения. Зная, че аз самата поставям тези думи в устата му, но не мога да ги разгадая.

— И какво ти каза тази нощ?

— Че още не е свършило. Че ще има още. Предполагам, че се тревожа, че наистина ще е така и затова е всичко.

— А защо си разтревожена?

— Ох, Господи, Гъл, кой не е?

— Не, отговори ми конкретно.

— Искаш от мен да бъда конкретна, и то в не знам колко часа рано сутринта, след като току-що съм била връхлетяна от ужасен пристъп на паника?

Раздразнението в гласа й му подейства успокоително. Явно вече почти бе дошла на себе си.

— Да.

— Не зная. Ако знаех, щях… Доли и Летърли… очевидно е свързано с тях. Вероятността и двамата да са попаднали в ръцете на някакъв луд подпалвач, е почти нулева. Ако си имаме работа с нещо случайно, това ще е причина за сериозна тревога. Но не е. Вероятно полицаите ще арестуват Лео Брейкман за стрелбата. Но…

— Но за теб е трудно да повярваш, че той е подпалил трупа на собствената си дъщеря. И аз не мога да го повярвам.

— Да, само че точно това изглежда като най-смисленото обяснение. Той открива, че Доли не само го лъже, но и се чука със свещеника. Двамата са се сбили и той я убил — само че случайно, в пристъп на безумен гняв. Изпаднал е в паника и оттам нататък е ясно какво е направил. Нещо се е прекършило в него.

Тя си спомни как по лицето му се стичаха горчиви сълзи.

— Той е стрелял по нас. Той е убил Летърли. С това случаят е приключен.

— Само дето ти не вярваш напълно на тази версия. Следователно…

— Следователно… — повтори тя и леко се усмихна.

— Точно така. Следователно ти имаш кошмари, в които Джим, който е бил свързан с теб и с Доли, изразява гласно това, което ти вече си го мислиш, поне на подсъзнателно ниво.

— Благодаря ти, доктор Фройд.

— А вашите петдесет минути вече изтекоха. Можеш да поспиш още два часа, преди да дойде времето за ставане.

— Ама още сме на пода. Сексът на пода е много добър, но за спане леглото е за предпочитане.

— Хайде тогава, в леглото. — Той стана и грабна ръката й, за да й помогне да стане. После, за да я накара да се засмее, я завъртя из стаята, като я държеше с двете си ръце.

И тя наистина се засмя.

— Може малко да съм поотслабнала този сезон, но още не съм станала лека като перце.

— Много си си добре. — Пусна я на леглото. — Следващия път ти ще ме носиш на ръце. — Излегна се до нея. — Поне една полза имаше от твоя кошмар: напълно премахна махмурлука ми от текилата.

— Винаги търсиш по-добрата страна.

Той се сгуши до нея и нежно погали косата й, преди да потъне в сън.

 

 

След сутрешния доклад за обстановката тя излезе да бяга по пистата, а после да направи няколко упражнения с тежестите и малко упражнения по йога. Взе Гъл за компания. Трябваше да си признае, че като не беше сама, ежедневната стандартна тренировка й се струваше по-приятна.

Заедно се втурнаха в столовата, където Доби се беше прегърбил над чиния с препечена филийка и чаша от това, което Роуан разпозна като прочутия лек на Мардж против махмурлук.

— Хмм, виж ги тези големи, тлъсти наденички. — Роуан вдигна с дрънчене капака на тигана. — Нищо не може да се сравнява с мазно свинско рано сутрин.

— Ще те ударя, когато отново ще мога да се движа, без главата ми да се пръсне от болки.

— Май ни мъчи махмурлук? — попита тя с най-сладкия си тон. — Брей, пък аз се чувствам чудесно. — Е, в тила си още усещаше тъпа, досадна болка, но като се имаше предвид всичко останало, струваше си да плати тази малка цена.

— Ще нараня и теб, и целият ти род. Даже и домашните ти любимци.

Тя само се усмихна, като седна пред една пълна чиния.

— Май тази сутрин нямаш много апетит?

— Събудих се на пода до Стович. Повече може би никога няма да мога да хапна нещо.

— Как е Стович? — попита Гъл.

— Последния път, когато го видях, очите му бяха налети с кръв. Едва се влачеше към стаята си. Застреляйте ме, ако някога пак надигна чаша с текила. Имайте милост към мен.

— Изпий това — посъветва го Роуан. — Няма да те накара да подскочиш и да запееш с цяло гърло „О, каква хубава утрин“, но болката ще ти намали.

— Ама това е нещо кафяво. И ми се струва, че нещо мърда вътре.

— Повярвай ми.

Когато взе бутилката с табаско, оставена на масата за него от Лин, Роуан понечи да му каже, че лютивият сос не му е нужен, сетне се усмихна на себе си и започна да разрязва наденичката.

Доби отпи предпазливо от сместа и кимна рязко, но ободрено.

— Върши работа — обяви. Затвори очи и бързо допи съдържанието на чашата.

Отново отвори очи, когато цветът на лицето му се промени от посивял, като при всеки махмурлия, на червен като на рак.

— Мили Боже, направо ме изгори отвътре!

— Изгаря те като бензин, излят от хеликоптер и подпален на земята. — Роуан се разтресе от смях и си взе от наденичката. — Може да ти съсипе няколко мозъчни клетки, докато те гори, но подпалва цялата ти кръвоносна система. И ще бъдеш изцяло пречистен, дете мое.

— И няма да изпуска пламъци от устата? — попита Гъл.

— Мили Боже! Това се казва питие. Нуждае се само от няколко капки бърбън. Ей, човече, това чудо така ме изпоти.

Очарован, Гъл се загледа в потта, избила по зачервеното лице на Доби.

— Предполагам, че те отърва от всички токсини. Какво има в това питие, дяволите да го вземат?

— Мардж няма да ти каже какво съдържа. Ще те накара да започнеш закуската с ибупрофен и пълна чаша с вода, после изпиваш това, сетне изяждаш печена филийка, а накрая още вода.

— Сега ще ми заявиш, че трябва да пробягам и сутрешния си крос.

— Да. — Роуан кимна на Доби. — Като стане време за обяд, ще се чувстваш повече човек и отново ще можеш да се храниш нормално. Някой да домъкне тук Стович и Янгтри. Хей, Кардс — извика му тя, когато той влезе при тях. — Какво ще кажеш да убедиш Стович и Янгтри да си довлекат нещастните задници, за да можем да им налеем по чаша от чудодейното лекарство на Мардж срещу махмурлук?

Той не й отговори нищо, но се отпусна на стола до нея, наведе се и зашепна на ухото й:

— Малката мечка току-що научи нещо от полицаите. Рейнджърите са намерили пистолет, заровен на няколко метра от мястото, където намерили колата на свещеника. Проверили пистолета, оказал се от колекцията на Лео Брейкман.

— Добре свършена работа. — Тя намаза бисквитата си с конфитюр от боровинки. — Това можеше да се очаква.

— Тази сутрин отишли да го арестуват. Но не го намерили. И пикапа му го нямало.

Роуан го изгледа втренчено, без да обръща внимание на капещия от бисквитата конфитюр.

— Нямаш предвид, че той просто е отишъл на работа.

— Не. След огледа се установило, че си взел всичко необходимо за спане в планината, както и много оръжие — втора пушка, два пистолета и цял склад от муниции. Жена му казала, че не усетила кога е изчезнал, нито преди това да е опаковал нещата си за път. Не зная дали са й повярвали, но съдейки по думите на Малката мечка, сега никой няма представа къде се укрива.

— Мисля, че… чух, че имали намерението да го привикат за разпит вчера, веднага след погребението.

— Да, но само за разпит. Само че той си имал адвокат и така нататък и макар да са намерили пистолета, Ро, те нямат други доказателства срещу него за цялата тази проклета история.

— За Бога — ядосано викна Гъл. — Нали го следяха?

— Не зная как е станало. Нищо повече не ми е известно, Гъл. Само че Малката мечка каза, че иска да останеш в базата, Ро, освен ако не ни вдигнат под тревога за следващия пожар. Иска ти да стоиш на закрито колкото е възможно по-дълго, докато не се разбере какво, мамка му, става тук. И че не иска да чува никакви възражения по въпроса.

— Тогава ще работя в склада.

— Ще го пипнат, Ро. Няма да продължи дълго.

— Разбира се.

Погали я плахо по ръката.

— Аз ще измъкна Стович и Янгтри от леглата. Ще бъде забавно да гледам как дим ще им излезе от ушите, като изпият лекарството на Мардж.

След излизането на Кардс надвисна тишина. Доби стана да си налее кафе.

— Ще кажа това, понеже много те уважавам. И защото Гъл много държи на теб. Ако бях избягал да се скрия в планините в моя роден край и ако съм добре екипиран — по дяволите, може да мина дори и без екипировка, — имам и хубава пушка и добър нож, мога да остана месеци там. Никой няма да ме открие, освен ако не поискам да бъда открит.

Роуан продължи да се храни.

— Ще намерят пикапа му може би, но не и него. Той може да се затрие някъде из пущинаците около Битъруутс или да стигне чак до Скалистите планини. Най-лошото е, че жена му ще изгуби къщата. Нали я ипотекира, за да му плати гаранцията, а той просто захвърли всичко по най-долния начин. И все пак не вярвам той да го е направил — нито последното престъпление, нито убийството на Доли. Той само е избягал, като е изоставил жена си и внучката си на произвола на съдбата.

— Надявам се да се издъни — заяви Роуан и се изправи. — Надявам се да се провали и да го заловят и да го тикнат зад решетките до края на живота му. Сега отивам в склада да шия проклетите брезентови торби.

След излизането й Доби наблъска три лъжички захар в кафето си.

— А ти, синко, как искаш да играеш тази игра?

— Като се замисля, не допускам Лео Брейкман да се върне тук. И не очаквам точно сега Роуан да му е най-голямата грижа.

— Хм, да. А ти какво предпочиташ?

Той се огледа. Понякога най-доверен приятел може да ти стане този, когото най-малко си очаквал.

— Докато сме в базата, някой трябва да е с нея, и то непрекъснато. Трябва да сме сигурни, че тя ще си има достатъчно работа, за да остане на закрито. Но нали Роуан трябва и да излиза навън. Ако я затворим вътре, тя ще се взриви. Мисля, че можем да прибегнем до смесена тактика. Обикновено излизаме да тичаме сутрин рано. А сега пък ще започнем да бягаме вечер.

Ако всички носят шапки и слънчеви очила, ще бъде по-трудно да ни разпознават от по-голямо разстояние.

Трудното е в това, че тази жена лесно се забелязва. Просто не могат да се скрият талантите й като спортистка. И не вярвам, че ще се съгласи да я скрием някъде по-далече, като например в Йелоустоун или Айдахо.

— Не. Тя ще приеме това като бягство, така че зарежи го.

— Може би. Но може и да не стане така, ако и ти отидеш с нея.

— Тя още не е дала съгласието си, Доби.

Доби присви устни срещу Гъл.

— Но ти си съгласен, нали?

Гъл се вгледа в наполовина изядената си закуска.

— Проклета лупина.

— Какво й е на лупината, по дяволите?

Гъл само поклати глава.

— Тръгвам — той се изправи на крака. — Дяволите да го вземат.

Южняка, Гибънс и Джанис влязоха, все още изпотени след сутрешното си бягане, а Гъл се промуши между тях и изскочи навън.

— Какво му става? — озадачи се Гибънс.

— Седнете, приятели, сега ще ви обясня.

Все още ядосан, Гъл тръгна да търси Малката мечка. Намери го пред хангара да разговаря с един от пилотите.

— Как, мамка му, се е случило това?

— А ти мислиш ли, че не зададох същия проклет въпрос? — Малката мечка тръсна глава. — Не мислиш ли, че и аз съм бесен?

— Не ми пука дали си бесен, или не. Искам някои отговори.

Малката мечка вдигна палец и посочи с него настрани, към шосето край хангарите.

— Ако искаш да изриташ нечий задник, потърси си някой полицай. Те са тези, които са оплескали работата.

— Искам да зная как е станало.

— Ти искаш да знаеш как е станало? Ще ти кажа как. — Малката мечка взе един камък и го претегли в дланта си. — Имали са две ченгета отвън пред къщата на Лео Брейкман, които, мамка им, сигурно само са зяпали порносписания и са предъвквали понички.

Намери още един камък и претегли и него в ръката си.

— Шибаният ми брат е ченге, там, на север, в Хелън, и зная, че той не се занимава с такива глупости. Но да върви по дяволите.

Гъл се наведе напред, взе още един камък и му го подаде.

— Продължавай.

— Благодаря. — След като хвърли и този камък, Малката мечка се извъртя към Гъл. — Те са го чакали отпред, като са наблюдавали входа на къщата. Но пикапът на Лео Брейкман бил паркиран отстрани, под един навес. Така че той успял да го натовари някъде през нощта, после го подкарал направо през задния двор, разкъсал паянтовата ограда и през двора на съседа си изскочил на шосето. И после само Бог знае накъде е отпрашил.

— А ченгетата чак на сутринта открили, че пикапът го няма.

— Да, така е станало.

— Добре.

— Добре ли? Само това ли ще кажеш?

— Това все пак е някакъв отговор. По-добре се оправям, когато знам отговорите на въпросите. Тя е в третата смяна по списъка. Можеш ли да я преместиш да работи нещо в склада или в командния център, ако вдигнат под тревога първата и втората смяна?

— Да. — Малката мечка взе още един камък, за момент го погледна, после го пусна обратно. — Ще го уредя. Искам от теб само да изчакаш, за да й се охладят нервите, преди да го й кажеш.

— Мъдър си ти, ето защо си шефът.

Гъл тръгна към бараките, за да вземе една кока-кола, шапки и слънчеви очила, и мрачно си помисли, че най-неуспешната маскировка ще бъде мустаци като на комика Гручо Маркс.

По пътя към склада той извади телефона си и позвъни на Лукас.

Тъй като част от екипа още беше зает със сутрешната тренировка или закусваше в столовата, в склада той завари малко от колегите си, сред които бе и Роуан. Тя проверяваше шевовете на един парашут, провесен от тавана.

— Заета съм — предупреди го кратко тя.

Той премести кока-колата в другата си ръка.

— Явно се нуждаеш от някаква работа, за да си запълваш времето.

— Да, много съм заета. — С помощта на пинцетите започна да изважда карфиците, забучени в плата.

— Чудесно. А аз ще изпия това. — Надигна бутилката. — Но да знаеш, че Малката мечка те иска в командния център.

Тя едва не подскочи.

— Да не би да иска да ме остави на земята?

— Не съм казвал това. Ти си в третата смяна, освен ако не ни връхлети някакво небивало бедствие, така че вероятно няма да ти се наложи да скачаш още при първата тревога. Нали притежаваш квалификация за заместник-ръководител на командния център?

Тя грабна колата от ръката му и жадно отпи.

— Да. — Върна му бутилката и отново се зае с проверката на парашута. — Благодаря ти, че ме осведоми.

— Няма проблеми. А колкото до тази ситуация…

— Не искам и нямам нужда да бъда опазвана, закриляна, съветвана или…

— Господи, замълчи. — Той поклати глава към тавана над тях, след което отпи още една глътка.

— Ти замълчи.

Гъл не успя да скрие усмивката си.

— Аз съм като гума, а ти си като лепило. Наистина ли искаш да паднеш толкова ниско? Не мисля, че Лео Брейкман е само твой проблем.

— Не се тревожа заради него. Мога сама да се грижа за себе си и не съм някаква глупачка. А когато не съм на гасене на пожар, тук ми се отваря предостатъчно работа в шивачното, в склада, във фитнес залата.

Тя отстрани старателно едно клонче, оплетено в гънките на парашута, и прободе малък отвор, само от два сантиметра, преди пусне върха на парашута и да продължи с проверката на по-горните участъци.

— Снощи Лео Брейкман измамил двамата полицаи, дежурещи пред къщата му, като избягал с напълнения си догоре пикап през задния двор, прекосил съседния двор и накрая излязъл на шосето. Натоварил всичко, което му било нужно, за да живее в гората. Това ми подсказва, че и той не е глупав.

— Да, излиза, че не е глупав. Браво на него.

— Но оставял оръжието си, и то два пъти, й то така, че да бъде лесно открито. Един пистолет, официално регистриран на негово име, и една пушка, на която било гравирано името му. Това вече е ужасно глупаво.

— Ти май отново се връщаш към извода, че той не е извършил всичките тези престъпления.

— Да, точно към него се връщам. Ако поемем по тази следа, доникъде няма да стигнем. Не знаем кой и защо го е извършил. От друга страна, си мисля още, че не е много вероятно някой да използва теб или базата като мишена. Вероятно това предположение не е достатъчно, но все пак ми действа успокояващо.

— Защото ще е глупаво някой друг да стреля по мен, когато Лео Брейкман е избягал и ченгетата знаят какво оръжие е взел със себе си.

Не, тя не беше глупава, напомни си тя, но беше прекалено ядосана, за да разсъждава трезво. Изглежда, че Гъл не страдаше от този проблем.

— Само че, Гъл, ако той не е виновен, защо някой ще се старае толкова, ще полага такива усилия, само и само да го натопи?

— Защото е задник? Защото изглежда много правдоподобно той да е извършителят? Или защото искат да го видят унищожен? А може би и трите предположения са верни. За да го схванеш, трябва да си умен — а ти си точно такава, — но аз не мисля, че трябва да си блъскаш главата с това.

Тя кимна, провери кордите от върха на парашута, след което се зае с вентилационните капаци.

— Не си блъскам главата с това. Просто съм много ядосана.

— Тогава подсъзнанието ти се блъска с този въпрос.

— Добре де, добре. — Тя провери горните краища на всеки прорез, а после и мрежата против усукването на парашута. Накрая маркира линията на прекъснатия шев.

Гъл я изчака да закрепи към подгъва надписа за извършената проверка.

— Мисля да се обадя на баща си. Ще се разпространят какви ли не слухове и той ще се разтревожи.

— Говорих с него, преди да дойда. Разбрахме се.

— Той ще дойде тук? Че защо не ми се…

— Защото аз му позвъних.

Тя рязко се завъртя и го изгледа остро.

— Какво си направил? За какво си се обадил на баща ми? Заради всичко това, преди аз да…

— Нарича се мъжко разбирателство. Никога няма да го проумееш. Аз вярвам, че жените са не по-малко способни от мъжете, че заслужават равно заплащане с тях и че един ден, който според мен ще настъпи по-вероятно скоро, а не много далече в бъдещето, една свястна жена ще ръководи свободния свят. Но ти не можеш да разбереш ритуалите на мъжкото разбирателство, така както повечето мъже не могат да разберат защо огромна част от жените са толкова обсебени от обувките.

— Никога не съм била обсебена от обувките, тъй че не ми ги пробутвай тези дрънканици за разделението между половете.

— Ти имаш три чифта обувки за скачането с парашут, докато два са ти достатъчни. Имаш и четири чифта маратонки за бягане. Отново бих казал, че два чифта са ти достатъчни.

— Скъсах третия чифт обувки за скачане, преди още да съм изхвърлила първия чифт. А имам четири чифта обувки за бягане, защото… защото се опитвам да се разсейвам чрез тичане.

— Да, но аз още не съм свършил. Имаш още и обувки за излети в планината — два чифта, както и три чифта сандали и още три чифта обувки с токчета, които наистина са много секси. И всичко това е само тук, в базата. Един Бог знае още колко имаш в дрешника в къщата си.

— Ти, какво? Заел си се да ми броиш обувките? И ми говориш, че аз съм била обсебена!

— Аз само наблюдавам. Лукас иска да му се обадиш при първа удобна възможност. Изпрати му есемес или съобщение на гласовата поща, ако сега е във въздуха, и довечера той ще дойде да те види. Приятно му е да знае, че те пазя. И ти мен ме пазиш, нали? — попита я той, преди тя да успее да му се озъби.

Роуан се задоволи само с въздишка.

— Да. Победи ме с твоята логика и с твоята изобличителна реч против обувките ми. По които аз не съм обсебена.

— Ти имаш също чифт красиви обици, но не ги носиш често. Само че това друг път ще го обсъдим.

— О, я ми се махни от главата. Иди нещо друго да изучаваш.

— Можеш тогава да ми предадеш урок по сгъване на парашутите. Искам да се подготвя за получаване на сертификат като ригер.

— Може би. Но се върни след един час и тогава ние ще…

Сирената зави в следващия миг и тя отстъпи крачка назад.

— Мисля, че няма да имаме урок. Отивам в командния център.

— Ще дойда с теб. Ето, дръж.

Той й подаде шапката и слънчевите очила и постави своите, но тя ги задържа в ръцете си и го погледна намръщено.

— Какво е това?

— За маскировка. — Той й се усмихна. — Доби иска да ги носиш. Нека да си ги сложим и с това да го успокоим, иначе той може да поръча по интернет фалшиви мустаци и клоунски носове.

Тя завъртя учудено очи, но все пак си ги сложи.

— И какво, това да не би да ни прави да изглеждаме като близнаци? Къде са ти циците?

— Ти си носиш твоите, а аз мога само да кажа, че изглеждат много добре на фигурата ти.

— Не мога да се съглася с това. Така че всички могат да престанат да се тревожат за Роуан и да си вършат работата.

В четири следобед той скочи в кълбата дим на пожара, за да върши своята.