Нора Робъртс
Окото на пламъка (3)

3.

Заедно с останалите новобранци Гъл застана пред чакалнята — на своя жаргон така зулитата наричаха залата, където се събираха преди полет скачачите от дежурната смяна, за да вземат съхраняваните там парашути и раници.

На асфалтирания ръкав към пистата вече ревяха двигателите на самолета, който трябваше да ги отведе към зоната за първите им скокове. Нервите на всички бяха силно опънати.

Инструкторите си вършеха работата по проверките на всеки от поверените им парашутисти. Гъл си каза, че е извадил късмет, когато Роуан пристъпи към него.

— Провериха ли те?

— Не.

Тя коленичи пред него, а той впери поглед в косата й, грееща като слънчоглед. Провери обувките му, въжето с халка, след което продължи нагоре — джобовете по панталоните му, каишите към краката му — сетне погледна и срока на годност на резервния му парашут и фиксиращите болтове.

— Ухаеш на праскови. — Погледът й се стрелна за миг към лицето му. — Хубаво е.

— Долният ляв резервен колан прикрепен — обяви тя. Продължи проверката на оборудването му, без да коментира забележката му. — Долният десен резервен колан прикрепен. Можеш да се включиш в играта, Бърза крачка — добави и продължи със следващия от списъка си. — Ако някой от нас пропусне някоя подробност, може да се размаже на земята. Шлем, ръкавици. В ред ли е въжето ти за спускането?

— Проверено е.

— Тогава си готов да тръгваш.

— А ти?

— Вече съм проверена, благодаря. Имаш допуск до борда. — Тя се премести към следващия новобранец.

Гъл се качи на самолета и се настани на пода до Доби.

— Ти да не се каниш да свалиш тази блондинка? — попита го Доби. — Онази, на която й викат Шведката?

— Един мъж трябва да има мечта. И ще се окаже в най-скоро време, че ми дължиш двайсет долара — додаде Гъл, когато Либи се промуши през вратата на самолета.

— Пълни глупости. Тя още не е скочила. Залагам десетачка, че ще се откаже.

— Добре ще ми дойде твоята десетачка.

— Добре дошли на борда — обяви Роуан. — Внимавайте, моля. Как ще протече днес нашият полет ще зависи от това дали няма да ревнете като бебета, когато застанете до люка за скоковете. Гибънс ще бъде вашият навигатор. Не се разсейвайте. Съсредоточете се. Готови ли сте за скок?

Отговорът бе единодушен потвърдителен вик.

— Тогава да го направим.

Самолетът започна да рулира по пистата, после набра скорост и надигна носа си. Гъл усети как вътрешностите му леко хлътнаха, когато се отделиха от земята. Не откъсваше очи от Роуан, удивително сексапилна в неговите представи въпреки летателния костюм и грубия глас, с който се опитваше да надвика грохота на самолетните двигатели, за да обяснява отново и отново всеки етап от предстоящия скок.

От пилотската кабина Гибънс й подаде една бележка.

— Ето го участъка ви за скачане — каза им тя и всички новобранци се извърнаха към прозорците на самолета.

Гъл се загледа в красивата като картинка поляна долу, в елите и боровете, в блясъка на потока. Задачата му, след като полети в небето, ще бъде да улучи тази поляна, като избягва дърветата и потока. Ще бъда стреличка като в играта на дартс, каза си той, и трябва да улуча десетката.

Щом Гибънс даде знак, че е готов, Роуан извика на всички да внимават за резервните парашути. Гибънс хвана дръжките на люка, дръпна ги рязко и силно и вътре нахлу струя въздух, студен, но със свеж пролетен дъх.

— Мамка му — процеди Доби през зъби. — Потегляме. Наистина ще го направим. Без имитации.

Гибънс показа главата си навън и вятърът го забрули. Попита нещо пилота в кабината по микрофона на слушалките си. Самолетът се наклони надясно, разтресе се, но после се стабилизира.

— Гледайте цветните ленти — провикна се Роуан. — Те ще ви насочват.

Лентите плющяха от вятъра, въртяха се, виеха се на километри сред обагреното в нежно синьо небе, преди да бъдат погълнати от нагъсто издигащите се дървета.

Докато следеше спускането на втория комплект от многоцветните ленти, Гъл си представи мислено своя скок, представи си дори как издърпва двата шнура за насочване на парашута си съобразно въздушните течения. После отново ги регулира.

— Пригответе се! — провикна се Гибънс.

Доби напъха една дъвка в устата си, преди да нахлузи шлема на главата. Предложи една и на Гъл. Зад лицевата маска очите на Доби изглеждаха големи като планети.

— Малко ми прилоша.

— Изчакай приземяването, преди да почнеш да повръщаш.

— Либи, ти си втора — напомни й Роуан и си постави шлема. — Просто ме следвай надолу. Разбра ли?

— Разбрах.

Роуан застана до люка, когато Гибънс й махна с ръка. Щом чуха, че ще скача след Роуан, всички започнаха да приветстват Либи и да й ръкопляскат насърчително през дебелите ръкавици, за да я окуражат, докато тя заемаше позиция за скок след Роуан.

После ръката на Гибънс тупна по рамото на Роуан и тя полетя навън.

Гъл проследи полета й, неспособен да откъсне очи от нея. Парашутът й, оцветен в синьо и бяло, се издигна и се разтвори. Имаше нещо много красиво в гледката на фона на гълъбовосиньото небе, над зеленината долу, над кафявите ивици на пътеките и блясъка на потока.

Шумните възгласи го върнаха към действителността. Оказа се, че бе пропуснал да види скока на Либи, но поне видя разтварянето на парашута й и се измести, за да може да следи полетите на Роуан и Либи от отдалечаващия се самолет.

— Май наистина ми дължиш една десетачка.

Лека насмешка проблесна в очите на Доби.

— Добави и стек от шест кена с биричка към баса заради това, че ще се справя по-добре от нея. По-добре и от теб.

След като самолетът описа пълен кръг, Гибънс погледна Гъл в очите и задържа за малко погледа си.

— Готови ли сте?

— Готови сме.

— Закачете се.

Гъл пристъпи напред, за да се закачи за въжето.

— Иди до люка.

Гъл се постара да успокои дишането си и застана на позиция до люка.

Изслуша инструкциите на навигатора за въздушните течения, а вятърът се блъскаше в краката му. Провери оборудването си, докато самолетът започна поредния заход над поляната. Накрая Гъл погледна към хоризонта.

— Бъди готов — предупреди го Гибънс.

О, той беше готов. Всички синини, драскотини, пришки от последните седмици бяха просто последици от упоритата му подготовка само за този решаващ миг. И когато ръката на навигатора го тупна по рамото, той скочи още в следващата секунда.

Вятър и небе и разтърсващата, спираща дъха тръпка от това, че бе дръзнал да се изправи срещу двете стихии.

Скоростта се всмука в кръвта му като наркотик. Можеше само да си повтаря: „Да, Господи, да, роден съм за това“, дори и като отброяваше секундите и обръщаше тялото си, за да може да вижда земята под краката си.

Парашутът му се разтвори и го издърпа нагоре. Огледа се надясно, после наляво и откри Доби, чу дивия, безразсъден смях на партньора си.

— Ето, за това ти говорих!

Гъл се усмихна и огледа пейзажа. Колко пъти бе виждал това, зачуди се той, този удивителен простор от гори и планини, това безкрайно, открито небе? Отклони очи към изрисуваните като дантели очертания на заснежените върхове, преди да ги сведе към зеленината, напъпила в долината. Стори му се, макар да знаеше, че е невероятно, че надушва уханията и на двете, на зимата и пролетта, докато се рееше между тях.

С помощта на инстинктите си й на наученото досега как да се справи с капризите на вятъра той напипа и изтегли двата шнура за насочване на парашута си. Сега вече можеше да види Роуан, да зърне как слънцето огряваше ласкаво светлата й коса, забеляза дори в каква поза стоеше тя — с разкрачени крака, здраво стъпила на земята, с ръце на кръста си. Гледаше го, така както той гледаше нея.

Устреми се край нея, след като прецени добре как да насочи парашута си и предугади мига, в който трябваше да го направи. Скачачите в Дима наричаха това „да останеш окачен на въжето“, така че той се спусна надолу поддържайки равномерно дишане, и се подготви за удара.

Отново погледна към Доби и забеляза, че партньорът му няма да улучи мястото за приземяване. После се удари в земята, сви се и се претърколи. След малко започна да разкопчава коланите, за да се заеме със сгъването на парашута.

Чу как Роуан извика нещо и я видя как се затича към дърветата. Всички застинаха, после отново се раздвижиха възбудено, като чуха псувните на Доби.

Над тях самолетът наклони крилете си и започна да кръжи наоколо за скоковете на следващите парашутисти. Гъл се освободи напълно от коланите си и усмихнат, закрачи към мястото, където Доби се беше заплел в клоните на дърветата.

— Вятърът ме изтласка чак дотук и ме запокити сред дърветата. Проклета работа. — Лицето му грееше от възбудата. — Наистина се заплетох дяволски зле. Май съм глътнал дъвката.

— Нали се приземи — успокои го Роуан. — Това е най-важното. И нямаш нищо счупено. Значи не си чак толкова зле. — Тя отвори комплекта си за първа помощ и му подаде едно шоколадово блокче. — Моите поздравления.

— Това с нищо друго не може да се сравнява — обади се Либи. Лицето й сияеше. — Въобще не може да се сравнява.

— Още нищо не знаеш, защото не си скачала сред дима от огъня — продължи Роуан и се изпъна върху тревата. — Онова е съвсем нов свят. — Зарея поглед в небето в очакване самолетът да се върне, после погледна към Гъл, който легна на тревата до нея. — Скокът ти беше съвсем плавен.

— Опитах се да се приземя колкото се може по-близо до теб. За ориентир имах слънцето, греещо в косата ти — побърза да добави той, като я видя как смръщи вежди.

— Господи, Гъл, как може да си такъв романтик. Бог да ти е на помощ.

Беше я накарал да се изчерви, осъзна той и си даде една точка в личния си отчет. И тъй като, за разлика от Доби, той не бе глътнал дъвката си, я прибра за по-късно.

— С какво се занимаваш, когато не вършиш нещо като това тук? — попита я той.

— Какво работя ли? Известно време бях в бизнеса на баща ми и се занимавах с туристи, желаещи да преживеят нещо вълнуващо, да ги уча да скачат с парашути. Да им помагам да се отдават на това, което си мислят, че желаят, или да им помагам да решат какво всъщност желаят. Да инструктирам онези, за които скачането с парашут е само хоби. Занимавала съм се и с индивидуално обучение. — Тя стегна бицепсите си.

— Обзалагам се, че си много добра в това.

— Случвало се е през зимата да цепя дърва като тренировка за изпита по физическа издръжливост и колкото да поддържам форма. А ти?

— За да си осигуря прехраната, се посветих на света на забавленията в един огромен магазин за детски видеоигри, с площадки за боулинг, блъскащи се колички и скибол.

— Работил си в магазин за детски видеоигри?

Той постави ръце под главата си.

— Не може да се нарече работа. По-скоро беше забавление.

— Не ми приличаш на човек, който е способен по цял ден да се занимава само с деца и игрални автомати.

— Обичам децата. Повечето от тях са безстрашни и готови да експериментират. А възрастните понякога са забравили и двете. — Сви рамене. — Докато ти си прекарваш времето в опити да накараш да се поизпотят разни скучаещи личности.

— Не всички от клиентите ми са скучаещи рентиери. Или поне не се държат така, когато се занимавам с тях. — Тя се надигна. — Ето че идва времето за следващата група.

Щом първото пробно скачане завърши, опаковаха всичко и се отправиха към базата. След още един изтощителен тест по физическа издръжливост и урока в класната стая те трябваше отново да се съберат на пистата за втория им скок за днес.

Този път тренираха скачане с парашути с пълен комплект оборудване, като разиграваха различни стратегии за гасене на пожари, безброй пъти се окопаваха трескаво, неуморно залягаха и бързо се изправяха, пробягаха много километри, скачаха от самолетите. Към края на тези жестоки четири седмици броят им спадна до шестнайсет. Издържалите изпитанията се строиха пред оперативния команден център за последната им проверка като новобранци.

Когато Либи чу името си и извика, че е тук, Доби с плясък залепи една двайсетдоларова банкнота в дланта на Гъл.

— Това е заради най-новия скачач в дима — Барби. Трябва да й дадеш тези долари. Макар да е толкова мършава, тя издържа, докато много по-яката Макгинти отпадна.

— Не се бяхме разбрали така — напомни му Гъл.

— Зарежи ги тия работи.

Точно когато си удариха дланите, ги обля леденостудена вода.

— Само за измиване на смрадта от новаците — провикна се някой. С още викове и дюдюкания мъжете и жените от покрива изляха вода от още няколко ведра.

— Сега сте едни от нас — извика Малката мечка, застанал настрани от залятото с вода място. — Тук са най-добрите пожарникари. А сега се почистете и приберете всичко във вана. Отиваме в града, момчета и момичета. Имате право да празнувате една нощ и здравата да се напиете. Но утре ще започнете новия ден като скачачи в дима, като истински зулита.

Гъл изтръска с комичен жест мократа си двайсетачка, а Доби прихна от смях толкова неудържимо, че чак седна на земята.

— Първото питие е от мен. И ти си поканена, Либи — обяви Гъл.

— Благодаря.

Той се усмихна и пъхна мократа банкнота в джоба си.

— Дължа я изцяло на теб.

В квартирата си Гъл смъкна мокрите си дрехи. Провери драскотините по кожата си — не се оказаха сериозни — и за пръв път от цяла седмица намери време за едно бръснене. След като си облече чиста риза и панталони, отдели няколко минути да изпрати един имейл до семейството си, за да узнаят, че се бе справил.

Очакваше тази новина да предизвика смесени реакции, макар те да претендираха, че бяха щастливи колкото него. В джоба на ризата си напъха една пура — можеше да си я позволи по случай празника, след това излезе навън.

Изпращането на имейла му отне малко време, затова се качи последен във вана и затърси свободна седалка сред ветераните, смесили се с новобранците.

— Готов ли си за купонясване, новобранецо? — попита го Тригър.

— Отдавна съм готов.

— Само не забравяй, че никой няма ти бъде бавачка. Вановете ще си тръгнат и ако не си в някой от тях, трябва сам да се оправяш за връщането. Ако завършиш нощта при някоя мацка, гледай да е с кола.

— Ще го имам предвид.

— Танцуваш ли?

— Иска ли питане?

Тригър прихна да се смее.

— За мен ти си почти безпогрешен. Там, където отиваме, има дансинг. Танците с жените са като прелюдия към секса.

— От собствен опит ли говориш?

— Така е, джедай, съвсем сигурно е.

— Интересно. А… Роуан обича ли да танцува?

Тригър повдигна вежди.

— На това му викаме да лаеш под грешното дърво.

— Това е единственото дърво, което ми е интересно и привлича вниманието ми.

— Тогава това лято ще те очаква дълга суша. — Потупа Гъл по рамото. — И ми позволи да ти споделя още нещо от богатия си опит. Когато се сдобиеш с мазоли върху мазолите и пришки върху пришките, подскачането по дансинга няма да е чак толкова приятно.

— Пет години съм бил в авариен противопожарен екип — припомни му Гъл. — Ако лятото се окаже дълго и сухо ръцете ми ще са свободни.

— Може би. Но ще е по-добре да държат някоя жена.

— Ако се намери, главен джедай. Ако се намери.

— Теб чака ли те някоя у дома?

— Не. А теб?

— Имах една. И то два пъти. Ожених се за едната. Ама не се получи. Докато Мат си има. Нали те чака жена у дома в Небраска, Мат?

Мат се помръдна и се извърна, за да погледне назад през рамо.

— Да, Ани ме чака в Небраска.

— Били са гаджета още от гимназията — добави Тригър. — После тя отишла в колеж, но пак се събрали, като се върнала у дома. Два ума с едно сърце. Затова Мат сега няма да танцува, ако схващаш какво ти говоря.

— Разбрах. Хубаво е да си имат някого — замисли се Гъл.

— Няма смисъл да се живее в този шибан свят, ако си нямаш — сви рамене Мат. — Няма да има смисъл в това, което вършим, ако никой не ни чака у дома, след като свършим.

— Така се вдига залогът — съгласи се Тригър. — Но за някои от нас е достатъчно само да потанцуват понякога с една или друга. — Потри ръце, когато ванът спря сред един паркинг, пълен с коли и камиони. — Обувките ми от змийска кожа вече сами се разтанцуваха.

Като излезе от вана, Гъл огледа дългата ниска дървена постройка и за миг се спря пред примигващия неонов надпис.

— „Окачи му въжето“ — прочете той надписа. — Ама наистина ли това му е името?

— Само за каубои, партньоре. — Тригър го тупна по рамото и влезе забързано в бара.

Това си е опит, напомни си Гъл. Никога не може да се каже, че си достатъчно опитен.

Пристъпи навътре, сред шумотевицата и силната кънтри музика, изпълнявана от квартет от твърде окаяно изглеждащи младежи, прикрити зад хлабава телена мрежа. В момента публиката ги удостояваше единствено с обидни подвиквания, но още бе само началото на нощта.

Хората все пак се тълпяха на дансинга, потрепваха с токове и поклащаха бедра. Но имаше и посетители край дългия бар или изтегнати в плетените шезлонги с малки маси край тях, където можеха да си похапват от мексиканските царевични чипсове начос или да дъвчат пилешки крилца, обилно залети с някакъв подозрително изглеждащ сос, приличащи повече на пържени хапки. Повечето предпочитаха да прокарват музиката с бира, сервирана в прозрачни пластмасови чаши.

Осветлението бе оскъдно и въпреки забраната за пушене вътре се стелеха синкави облаци от тютюнев дим, забулващи всичко наоколо. Въздухът вонеше като препълнен пепелник.

Единственото разумно занимание тук според Гъл бе да започне и той да пие.

Приближи се до бара, облегна се с лакти на плота и си поръча една бира „Битър Рут“, но в бутилка. Доби се присламчи до него и го бутна по ръката.

— Защо пиеш този чуждестранен боклук?

— Защото се произвежда в Монтана. — Подаде бутилката на Доби и си поръча друга за себе си.

— Много добра бира — реши Доби след първата глътка. — Обаче не е „Будвайзер“.

— Имаш право. — Развеселен, Гъл чукна бутилката си с тази на Доби и също отпи. — Бирата е отговор на толкова много въпроси.

— Ще изпия тази бира, а после ще грабна една от тези жени от стадото и ще я завлека на дансинга.

Гъл отново отпи и се загледа в отблъскващия с неприятно дебелите си пръсти китарист.

— Как можеш да танцуваш на тази скапана музика?

Доби присви очи и заби пръст в гърдите на Гъл.

— Да не би да имаш някакъв проблем с кънтри музиката?

— Ако наричаш това музика, сигурно си спукал тъпанчетата си при последния скок. Харесвам кънтри, особено блуграс — добави той, — ама когато се свири както трябва.

— Не ме баламосвай, гражданче. Ти не можеш да различиш блуграс от поветица^[1].

Гъл отпи още една глътка от бирата си.

— Само вехна от скръб — запя той рефрена от песента със силния си, красив тенор — и през всичките си дни само трудности срещам.

Сега Доби го сръга разгорещено в гърдите.

— Вечно ме изненадваш, Гъливер. Не знаех, че имаш такъв глас. Трябва да станеш и да отидеш да им покажеш на тези скапаняци как се пее тази песен.

— Мисля, че току-що привърших с моята бира.

— Добре. — Доби надигна бутилката си и я пресуши. Последва обичайното оригване. — Отивам да си потърся някоя жена.

— Късмет.

— Работата не е до късмета, а до стила.

Проследи как Доби се надвеси над една маса с четири жени и реши, че приятелят му наистина притежава стил.

Гъл се възползва от благоприятния момент и пак облегна лакът на бара и кръстоса крака. Тригър бе спазил заканата си и вече танцуваше с някаква жена на дансинга. А Мат, верен на своята Ани, седеше до една от масите с Малката мечка заедно с един от новаците, Стович, както и с един от пилотите, когото наричаха Стетсън по името на прочутата марка за мъжки шапки, понеже никога не се разделяше с омачканата си черна шапка.

Наблизо бе масата на Роуан, което дъвчеше начос в компанията на Джанис Петри, Гибънс и Янгтри. Облечена бе в синя тениска с голямо деколте, плътно опъната по бюста й. Гъл за пръв път я виждаше с обици, проблясващи и потрепващи под ушите й, когато отмяташе глава и се засмиваше.

Беше направила нещо с очите си, с устните си, забеляза той, сега изглеждаше по-дръзка. А като Кардс я покани на танц, Гъл видя, че и джинсите й са плътно прилепнали като тениската й.

Тя улови погледа му, когато Кардс я завъртя на дансинга. Сърцето му замря от широката, закачлива усмивка, която Роуан му хвърли. Реши, че ако иска да го убие, по-добре да го направи по-отблизо. Поръча още една бира и я отнесе на нейната маса.

— Здрасти, свежа плът — поздрави го Джанис и мигновено отмести своя начос. — Искаш ли да танцуваш, новобранецо?

— Не съм изпил достатъчно бира, за да мога да танцувам това, каквото и да е то.

— Те са толкова зле, че направо са добри. — Джанис му посочи празния стол на Роуан. — След още няколко питиета ще бъдат достатъчно добри.

— Твоята логика ми подсказва, че вече си минавала по тази пътека.

— Няма да станеш истинско зули, ако не оцелееш поне за една нощ в „Окачи му въжето“. — Погледна към вратата. Влязоха четирима мъже с наперена походка. — В пълния му блясък.

— Онези там местни ли са?

— Не ми приличат на тукашните. Виж, че обувките им са съвсем нови. От скъпите. — Тя допи бирата си. — Изглеждат ми градски, щото се правят на много важни. Отбили са се тук само за да хванат малко тен.

Новодошлите се насочиха към бара. Един от тях, широкоплещест и мускулест, си проправи път напред, стигна до бара и подхвърли една банкнота.

— Искам уиски и жена. — Според Гъл онзи нарочно извиси глас, за да се направи на важен. На много градски. Подвикванията и смехът на приятелите му подсказаха на Гъл, че това не беше първото им питие за тази вечер.

Неколцина от хората около бара се отдръпнаха, за да сторят място на мъжете, а барманът бързо започна да им налива питиетата. Водачът на групата ги разблъска и тръшна чашата.

— Имаме нужда от някакви женски.

Виковете им още повече се засилиха. Гъл разбра, че искат да предизвикат суматоха, а тъй като той не желаеше това, се върна назад, за да потърси Роуан на дансинга.

Джанис се приближи към него, когато оркестърът засвири една измъчена версия на „Когато слънцето залязва“.

— Ро ми спомена, че си работил в магазин за детски видеоигри.

— Тя ти е говорила за мен?

— Разбира се. Всеки ден си разменяме бележки в кабинета. Харесвам магазините за детски игри. Имахте ли пинбол? Много съм добра на пинбол.

— Да, от новия модел, имаше голям успех.

— Голям успех? — Големите й кафяви очи се присвиха. — Да не би да сте имали високоскоростния модел?

— Той е класика в тази област.

— Обичам го! — Удари с ръка по масата. — А тук, когато бях малка, имаха само една стара, износена машина. Много добра бях. Можех по цял ден да играя, при това само с първия си жетон. После с един приятел изтъргувах първите пет безплатни игри срещу първата си френска целувка. — Тя въздъхна и седна. — Добри времена бяха.

Гъл проследи погледа й, който се отмести към бара, и успя да забележи как водачът на шумната група, седнал с чаша уиски на бара, шляпна по задника келнерката, понесла пълен поднос. А когато жената се огледа, той вдигна ръце, ухилен подигравателно.

— Задник. Никъде не можеш да отидеш — промърмори Джанис, — без да налетиш на такива шибаняци.

— Броят им е легион. — Той се отмести още малко, когато Роуан се върна от дансинга.

— Това е моят стол.

— Пазя това за теб. — Той се потупа по коляното.

Изненада го, като седна в скута му, взе си бирата и отпи една солидна глътка.

— Голям разсипник си бил, щом си купуваш бутилка от местната бира. А не танцуваш ли, тузар?

— Мога и с това да се справя, ако обаче ми изсвирят нещо, от което ушите да не ме заболят.

— Ама ти още ли ги чуваш? Мога да ти помогна по въпроса. Време е за няколко чашки на екс или както му казват няколко „цюта“.

— Мен ме отпишете — заяви Гибънс веднага. — Последния път, когато успя да ме подлъжеш за това, една седмица после не си усещах пръстите.

— Не го прави, Гъл — предупреди го Янгтри. — Шведката има железен стомах. Наследила го е от своя старец.

Роуан извърна лице към Гъл и му се усмихна иронично:

— Ей, готин, да не би да си с нежно стомахче?

Той си представи как захапва сочната й долна устна, само веднъж, набързо, но силно.

— Какво ще пием на екс?

— Има само едно питие, което си струва да се пие на екс. Те-ки-ла — запя тя, като удряше с длан по масата при всяка сричка. — Ако имаш топки за това, разбира се.

— След като си седнала на топките ми, би трябвало да познаеш.

Тя отметна глава назад и се засмя гръмко, както го правят момичетата от салоните за секс.

— Изчакай само минута. Веднага, ще го уредя.

Роуан се надигна и описа два кръга, преди Доби да я сграбчи ръката й и да я завърти. Титания и джуджето, помисли си Гъл.

После тя пъхна палци в предните джобове на джинсите си и се присъедини към него заедно да потропват с токове, а танцуващите наоколо подсвирваха и пляскаха с ръце.

Размаха пръст към Гъл и, по дяволите, сърцето му отново подскочи, сетне се понесе с танцова стъпка към бара.

— Здравей, Нейт. — Роуан се наведе над бара и поздрави бармана. — Трябват ми една дузина шотове с текила, две солници и два резена лимон за смучене.

Озърна се наоколо. Отегченият й поглед се плъзна по мъжа, който се държеше за чатала, и се отмести нататък. — Ако Моли е заета, аз мога да взема подноса с чашите.

Мъжът отмести ръката от чатала си и тръшна на бара пред нея една банкнота от сто долара.

— Ето, плащам ти за всичките ти чаши и за още десет минути навън с мен.

Роуан леко поклати глава пред бармана, преди той да успее да каже нещо.

После се обърна, за да измери с убийствен поглед пияното, нагло копеле.

— Сигурно единственият начин да се сдобиеш с жена е като й плащаш, защото нямаш никакъв чар. И си мислиш, че всички ние сме курви.

— Откакто дойдох, ти само си въртиш задника и размахваш цици. Просто ти предлагам да ти платя за това, което рекламираш. Но първо ще те черпя едно питие.

На масата Гъл изруга и се надигна. Но Гибънс притисна ръката си на рамото му.

— По-добре не се изпречвай на пътя й. Довери ми се.

— Не ми харесва, когато пияници се заяждат с жени.

Изправи се. Направи му впечатление, че шумът стихна, така че ясно чу как Роуан му отвърна с тон, сладък като захарен памук:

— О, значи първо ще ме черпиш едно питие. Само това ли можеш да ми предложиш?

Изправи се и благодарение на височината си с лекота изля питието върху главата му.

— Сам си го изпий, шибаняко.

Мъжът се размърда доста бързо за един ломотещ пияница. Притисна Роуан с гръб към бара и я стисна за гърдите.

Но тя бе по-бърза. Преди Гъл да успее да прекоси половината от помещението, тя заби токчето си в ходилото му, изрита го с коляно в чатала, с който той толкова се гордееше, и накрая, след като онзи се преви на две от болката, го подпря отдолу и го повали по гръб с такъв ловък ъперкът, какъвто Гъл не бе виждал досега.

После удари с опакото на юмрука единия от приятелите му, който се оказа толкова глупав, че се опита да я изтласка настрани. Сграбчи го за ръката и го дръпна покрай себе си. Изрита го по задника така яко, че онзи налетя право върху приятеля си, мъчещ се още да се изправи на крака.

Роуан се обърна към третия от тайфата.

— Искаш ли да се пробваш с мен?

— Не. — Мъжът вдигна ръце в знак, че се предава. — Не, мадам, нямам такова намерение.

— Може би поне ти имаш малко ум в главата си. Използвай го и отведи оттук тъпите си приятелчета, преди да откача. Защото като откача, наистина ставам опасна луда.

— Мисля, че тя не се нуждае от помощта ти — отбеляза Доби.

— Това ме довърши. — Гъл притисна ръка към сърцето си, за да успокои бясното му туптене. — Влюбен съм.

— Не мисля, че бих поискал да се влюбя в жена, която може да забърше с мен пода.

— Който не рискува, той не печели.

Отдръпна се, когато пет-шест зулита се притекоха на помощ, за да измъкнат навън през вратата четиримата пияни.

Роуан подръпна тениската си.

— Какво става с онези чаши с текила, Нейт?

— Веднага идват. За сметка на заведението.

Гъл отново зае мястото си в очакване Роуан да дойде с подноса.

— Готов ли си? — попита го тя.

— Добре ги подреди, скъпа. Искаш ли малко лед за кокалчетата на ръката си?

Тя размърда пръстите си.

— Добре са. Все едно да цапардосаш някоя детска кукла, като Пилсбъри Дъгбой.

— Чух, че и той бил злобен пияница.

Тя се засмя и се отпусне на стола, който Гибънс издърпа за нея.

— Нека да видим сега ти как носиш на пиене.