Нора Робъртс
Окото на пламъка (29)

29.

Роуан тичаше през храстите, прескачаше повалените стволове, камъни, всичко, изпречило се на пътя й. Гъл прелята като стрела покрай нея. Ужасът сякаш й даваше криле. Сред хаоса на бушуващите емоции, Роуан си заповяда да мисли, да действа, да не изпада в паника.

Резервният му парашут се бе разтворил в последната минута. Имаше шанс, винаги имаше шанс. Тя забави малко ход, като стигна до Кардс, с окървавено лице, треперещ в подножието на един бор, все още стиснал спускателното си въже.

— Зле ли си ранен?

— Не. Не. Тичай! Господи, тичай.

Мат се измъкна от гората след нея, с посивяло лице и помътнели очи.

— Остани с Кардс. Погрижи се да е добре.

Не дочака отговора му, а само продължи да тича.

Когато чу вика на Гъл, сви наляво. Изсъхналите борови игли изпукаха под нея като тънки кости.

Зърна резервния парашут на Янгтри — изпомачкан, сгърчен сред клоните високо над главата й. От тялото му като от повреден кран се стичаха капки, но не от вода, а от кръв, попиваща в почвата в гората…

Тялото на Янгтри висеше на височина приблизително двайсетина метра, безпомощно заклещено сред кривите клони. Отстрани го беше пронизал остър клон, около шейсет сантиметра дълъг.

Гъл, вече нахлузил котки на обувките си, се изкачваше по ствола. Роуан захвърли товара си, сложи си котките и се закатери след него.

Отдалече се виждаше, че има счупвания — крака, ръце, а може би и още. Но счупените кости не означаваха, че е мъртъв.

— Можеш ли да стигнеш до него? Жив ли е?

— Ще го стигна. — Гъл се покатери до Янгтри, преметна въжето си, за да се закрепи на клона, като провери дали ще издържи тежестта му. Първо свали шлема на ранения и притисна пръсти до гърлото му.

— Има пулс — слаб, едва доловим. И много фрактури. Дълбоко разкъсване на дясното бедро, но бедрената кост не ми изглежда засегната. Раната от пробождането… — Той изруга, като се приближи още малко. — Проклетият клон го държи като шиш. Не мога да маневрирам, за да го задържа стабилно.

— Ще го привържем с въжетата. — Роуан се протегна колкото можа, за да достигне до Гъл. — Ще срежем клона и ще го спуснем долу с него.

— Клонът не може да издържи теглото ми и тежестта на резачката — провикна се той. — Започнал е да се прекършва в основата. Не зная дали ще издържи и теб.

— Хайде да се опитаме.

— Извикай Доби или Либи. Те се по-леки от мен и теб. Клонът ще ги издържи.

— Аз съм тук, горе, а те не са. Губи много кръв. Нека да видя какво мога да сторя. Дай ми още едно въже, една резачка и комплекта за първа помощ.

— Колко е зле? — извика Тригър отдолу. — Тежко ли е ранен?

— Още диша.

— Слава Богу. Обадих се и екипът с медиците е на път. В съзнание ли е?

— Не. Поддържай го. — Роуан и Гъл си размениха местата. — Нуждаем се от въже, от комплекта за първа помощ и една моторна резачка. Резачката на Гъл падна долу.

Роуан се облегна на коланите си, съдра една ивица от ръкава си и с джобния си нож я наряза на по-тесни ленти. Завърза се за клона с лентите. Помоли се да я издържи, защото дяволски се нуждаеше от това.

— Янгтри, можеш ли да ме чуеш? — Залови се да превързва най-голямата му рана на бедрото му. — Само се дръж, по дяволите. Ще те измъкнем оттук.

Подхвана въжето, уви го около кръста му, после го подръпна, за да го стегне. Гъл се върна при нея да й помага.

— Ще го завържа към горния клон, за да го закрепим по-стабилно. — Роуан видя как Тригър и Мат трескаво се закатериха по съседното дърво и им кимна одобрително, щом се досети за плана им.

— Ще вържем още едно въже и от другия край ще го спуснем долу. Първо ще отсека тънките клони, преди да прережем големия клон.

Тя се изпоти от страх, очите й се навлажниха. Не спираше да се моли Янгтри да остане в безсъзнание, докато не приключат с толкова рискованата спасителна операция. Превърза раната му от пробождането на клона, за да спре кръвоизлива, а накрая смъкна колана си и се опита да го прикрепи по-здраво към големия клон.

Тогава се поколеба. Ако планът не сработеше, можеше да го убие. Но пулсът му все повече отслабваше и тази заплаха не й оставяше никакви други възможности.

— Ще му смъкна раницата и коланите. Приготви се.

Освободи го от разкъсания парашут, протегна се назад и хвана резачката.

— Започвам — предупреди тя Гъл.

— От базата съобщиха, че медиците ще дойдат до десетина минути.

Роуан здраво заклещи краката си между клоните и дръпна стартовата корда на резачката. Чу се изсъскване и тя потръпна. Видя как Тригър и Мат протегнаха ръце, за да поемат тежестта на ранения си другар. Знаеше, че зад нея същото се готвят да направят Доби и Гъл.

Поверила цялата си надежда на въжето, заради него, заради себе си, Роуан се наведе над клона, нагласи острието на резачката колкото може по-близо до тялото на Янгтри.

— Дръжте го! — кресна тя. — Не го изпускайте.

Успя, слава Богу, да направи чист прорез. Не толкова чу, колкото усети как клонът се прекърши от замаха й с резачката. После Янгтри увисна във въздуха, закачен за въжетата, а острият клон, забит отстрани в него остана да стърчи като дръжка на тирбушон. Тялото му се залюля, докато го спускаха бавно, предавайки си основната тежест от ръка на ръка, чак до земята, където чакаха да го поемат Либи и Стович с протегнати нагоре ръце.

— Успяхме! Свалихме го! О, Господи — потрепери гласът на Стович. — Господи, колко е зле.

Но поне дишаше, каза си Роуан и в този миг чу високо над главата си издайническото бръмчене на хеликоптера. Само да не спре да диша.

 

 

Роуан най-после стъпи на земята и се присви на две от изтощение. После видя как хеликоптерът се издигна с ранения й приятел. Беше на границата на смъртта, ранен по ръцете, по краката и Бог знае още къде, а тя нищо повече не можеше да направи.

Съобщи за последните събития в базата по радиотелефона си, после отиде до Кардс, който още седеше на земята и се държеше с ръце за раненото си лице, за да коригират плана за действие. Тригър също се загледа в отдалечаващия се хеликоптер, преди да се присъедини към тях. По лицето му бяха изписани същите чувства, които вълнуваха и нея — шок, мъка, яд.

— Товарните парашути — започна тя да изрежда какво първо трябва да се направи и Гъл стисна ръката й.

— Аз ще се оправя с това. Аз ще го направя — повтори той, когато тя се загледа уморено в него. — Доби, Мат, ще дойдете ли да ми помогнете?

„Овладей се“, заповяда си, Роуан.

— Трип — продължи, след като си пое дъх. — Пожарът се измества на североизток и набира мощ. Нужен си ми тук — додаде тихо, когато видя, че той още не можеше да дойде на себе си и само клатеше глава.

— Дай ми само малко време, става ли? Поне само една шибана секунда.

Тя се наведе и отпусна ръка върху ботуша му.

— Ще отсечем главата на огнения змей, а после ще се приберем, за да проверим какво става с Янгтри. Лошото е, че заради него се забавихме, а пожарът се възползва от предимството си. — Роуан трябваше да спре, за да успокои гласа си. — Сега гори много буйно, Трип. Нашите ще изсипят малко кал върху главата му, но вятърът пак ще се надигне и пламъците ще прехвърлят този хребет и бързо ще се спуснат надолу по склона.

— Добре. — Той изтри носа си с опакото на ръката си и кимна. — Аз ще поема левия фланг, ще изградя там преградна линия с още петима души. Ще задържа напредването на огъня.

— Вземи не петима, а седмина. Малката мечка ще ни изпрати още един екип, а аз ще започна атаката оттук. Ето тук трябва да търсиш източник на вода. — Набързо скицира по памет местността и постави един хикс на мястото. — Затова вземи помпата и маркуча. Аз ще потегля с моя екип надясно, но първо ще разузная обстановката.

Той се пресегна за ръката й и тя сви пръстите си.

— Ще се справим. Ще убием огнената ламя — увери я той. — А после ще открием какво, по дяволите, се е случило.

— Дяволски си прав, ще открием.

После обсъдиха изграждането на преградната линия, местата за подсигуряване, двете възможности за устройване на лагер.

Тригър извика седмината си помощници, а Роуан се обърна към останалите.

— Кардс, трябва да останеш тук и…

— Забрави, Шведке. — Той изплю кръвта, течаща от разцепената му устна. — Няма да напусна играта.

— Не те карам да я напускаш. Трябваш ми да изчакаш тук следващия товар, да поемеш половината и да започнеш да действаш откъм левия фланг след Тригър. И изпрати при мен останалото. За моя екип ще се нуждая от Гибънс и Джанис. И нека да е ясно, че те ще трябва да си пазят задниците. А ти си ми нужен да поемеш тази позиция — заповяда му тя, преди той да успее да гъкне. — Пък и Тригър ще се нуждае от теб по-нататък по линията.

Той само кимна, а тя веднага се обърна към хората от своя екип.

— Гъл, Доби, Либи, Стович. Вдигайте инструментите.

Нямаше време за губене. Нямаше време да се мисли за нещо друго, освен за пожара. Всичко останало можеше да остане на заден план.

Заеха се да окопават, да режат, да прочистват линията. Всеки замах с брадва или бръмчене на резачка отекваше в главата на Роуан като звук на отмъщение срещу коварната стихия. А насреща им огънят нито за миг не преставаше да фучи и съска.

— Трябва да поемеш тук отбраната, докато Гибънс не успее да направи пробив — обясни тя на Гъл. — Той още проверява своя фронт. Всички, които се приземиха безопасно на уреченото място, да тръгнат след мен нагоре към ядрото на пожара и така ще разберем по-ясно размерите на огнището. Ако успееш да се присъединиш към преградната линия, кажи ми го, като се върна.

— Добре.

— На около петдесетина метра нагоре имаме водоизточник, трябва да се намира в същата посока. Трябва да стигнеш до него, а на Гибънс ще му е нужно може би два пъти повече време, но ако се добереш дотам, преди да се срещнеш с него, изпрати Стович и Либи да поемат помпата и маркуча. При всяка промяна на посоката на вятъра или…

— Разбрах всичко, Роуан. Сега тръгвай да свършиш това, което трябва. Ние тук ще поработим. Само да не губим връзката по радиото.

— Не позволявай на хората си да мислят за това. Дръж ги заети, нека мислят само за работата, която вършат в момента. Скоро ще се върна.

Пое забързано в избраната от нея посока, като се провираше ловко между нападалите по стръмния наклон дървета. Скоро изчезна в дима.

Отвсякъде чуваше само звуците на огъня, ликуващото съскане на пламъците. Пукаха около изсъхнал дънер, лижеха топящата се под тях борова смола, поглъщаха листата и клоните по земята. Избегна ловко в последния миг една голяма главня, която падна на сантиметри от нея.

Изкачи билото и се спря, за да си поеме дъх. Виждаше оранжево-червената фурия, поглъщаща алчно по пътя си всичко, което можеше да гори. Бяха й осигурили значителна преднина, но нямаха друг избор. Огненият змей се бе развихрил, силен и необуздан.

По радиото поиска да спуснат още от гасящата смес, а в отговор получи първите сведения за състоянието на Янгтри.

Опитваха се да спасят живота му.

Роуан долови промяната във вятъра, отначало само като слаб полъх, но скоро забеляза как опашката на пожара се размърда. В момента обаче вилнееше на запад, все още не бе пробила на север към екипа на Тригър, но все пак приближаваше и към тях.

Заобиколи зоната на пламъците и потърси Тригър по радиото.

— Пожарът се измества и сега се завихря към теб.

— Тук имаме вече изградена преградна линия, широка и надеждна. Не мисля, че пламъците ще успеят да я прескочат. Маршрутът ни за бягство е на юг.

— Ще ти донесат кал, ще засипят с нея най-голямото огнище. Току-що им позвъних да изпратят товар на запад, по-надолу по твоя фланг. Пази се, гледай да оставаш на чисто.

— Прието. Кардс току-що пристигна с подкрепление. Ще се стараем да удържим тази защитна линия, Шведке.

— След спускането на калта ще изпратя нов рапорт.

Ще трябва да взема четирима от твоя екип, както и четирима от моя, за да притиснем ядрото от три страни. Но ако пламъците прехвърлят шосето, всичко пропада.

— Залагам си задника, че това няма да стане. А ти си пази твоя.

Зае се да си проправя път през огъня и същевременно успя да координира действията си с Гибънс, с базата, като през цялото време беше нащрек за появата на товарните самолети. Пое напреки на изток със замъглени от дима очи, после се върна назад и едва не падна по гръб, когато един пламтящ клон, дебел колкото човешки крак, се строполи на земята на няколко крачки пред нея.

Огънят се усили, добрал се до свежи запаси от гориво, и пламна с още по-силно свистене, та малко остана да се вкопчи в обувките й, миг преди тя да отскочи назад.

— Огънят е убийствен — извика тя на Гибънс. — Аз съм добре, но известно време ще съм много заета.

Впусна се в задъхана борба с новите пламъци, като копаеше яростно, засипваше с пръст метър след метър, за да разчисти пътя пред себе си. За радост точно в този миг чу тътена на тежкия товарен самолет и приглушено изруга, докато водеше своята малка, лична война.

— Аз съм на чисто. — Без да престава да рие и засипва, тя се обади на Гибънс, а после и на пилота на товарния самолет. — Аз съм на чисто.

И се затича.

Един голям бор рухна със силен тътен и пръсна пламнали отломки във всички посоки. Надигна се пушилка, земята се разтресе. Тя се втурна към най-близката скала, която можеше да й послужи като укритие, притиснала ръка към шлема си. Посипа се залп от горящи главни и я принуди да криволичи на зигзаг, за да се добере до едно по-високо и по-безопасно място.

Дочу зад гърба си някакъв заплашителен грохот и усети как земята под краката й потръпна. Инстинктивно скочи през настъпващата огнена завеса и в следващия миг чу как нещо се срути точно на мястото, където беше преди малко. Тя се мъчеше да се изкатери по наклона над огнения звяр, под краката й се свличаха камъни и заплашваха да я запратят в неговата опасна и жадна за жертви паст.

— На чисто съм — изкрещя в радиото, когато от него се разнесоха тревожни гласове. — Само трябваше малко да се отклоня.

Затаи дъх, после издиша с усилие.

— Чакай само за минута да се ориентирам.

Огнена стена, непоклатима като стомана, бе пресякла пътя й за отстъпление.

Извади компаса си, за да се увери, че правилно е избрала посоката. Примири се с откритието, че ръката й леко трепереше.

Бързо прецени, че трябва да прекоси напряко към линията на Тригър, да прегрупира хората там, след което да заобиколи назад и по-надолу от огнището, за да се върне при своя екип.

Трябваше отново да промени плана си. Даде си минута отдих, колкото да успокои нервите си. Свърза се по радиото със своите хора. Обади се Гибънс. Гъл го погледна разтревожен:

— Ранена ли е?

— Каза, че не е. Сега се спускала надолу, но мисля, че вече ни наближава. — Той избърса потта си. — Ще мине напряко до Тригър, а после ще обиколи обратно към нас. Калта била спусната от товарния самолет някъде по техния фланг и сега се мъчели да напредват с помпите към центъра на пожара. Казаха, че позицията им била добра.

Той поклати глава.

— Ние обаче не можем да се похвалим със същото. Вятърът духа точно към нас. Слушай, Елф, вземи Гъл, Стович и Доби и всички помпи. Движете се само покрай преградната линия. И започвайте да заливате с водата. Ще ви изпратя още четирима от нашите на помощ веднага щом пристигне попълнението.

— Помогнете! — извика Либи и двама от екипа скочиха да й помогнат.

— Ще атакуваме оттук — съобщи Гибънс на Тригър по радиото. — Можеш ли да ми прехвърлиш един от твоите хора?

— Ще ти пратя двама. А като се завърне и Шведката, ще станат трима.

— Кажи им да побързат.

 

 

Гъл нагласи маркуча и изруга, когато видя, че водната струя само накара огъня да се отклони настрани. Вятърът също се измести и сега бълваше пламъци на плътни вълни.

— Малката мечка ни изпраща още един товар и ще повика скачачи от Айдахо — осведоми го Джанис.

— А Роуан стигна ли до Тригър?

— Решила е да смени тактиката. Ще се върне при Гибънс. А ние трябва да се справим тук, да спрем настъплението на огъня или да се спасяваме с бягство. — Тя измъкна припряно радиотелефона си. — Гибънс, тук се нуждаем от помощ.

— Чакам да се обадят Мат и Кардс от линията на Тригър. Както и Шведката. Скоро ще спуснат още скачачи. Приблизително след половин час.

— Това не ме устройва. Нужни са ми повече хора тук, иначе ще се изтеглим назад.

— Ти им се обади, Елф. Ще им дам координатите и пак ще ти звънна. Ама ако трябва, преместете се.

— По дяволите! Мамка му! Стович, заеми се с онези дънери там. Ако огънят още се усили, с нас е свършено. — Но щом водата от маркуча започна да се издига в дъга и да се пръска над пламъците, тя се обърна към Гъл: — Не можем да удържим тук още трийсет минути без допълнително хора.

Внезапно стомахът го присви.

— Роуан, Кардс и Мат вече трябваше да са дошли. Обади й се по радиото. Разбери местоположението й.

— Ама Гибънс е…

— Обади й се, Джанис — прекъсна я Гъл. — Трябва да е накъде на юг от мястото на приземяването ни.

Нима трябваше да се борят не само с природната стихия?

Джанис опита да намери Мат, после Кардс, след което заговори забързано, когато Гибънс я потърси.

— Никого не хващам по радиото — оплака й се Гибънс. — Ще изпратя някого до последното й известно местонахождение.

Той изслуша как тя се опита да се свърже с Роуан един път, два пъти, три пъти. И при всеки неуспех кръвта му се смразяваше все повече.

Но Джанис не изпускаше от очи Гъл.

— Никого не изпращай. Гъл ще отиде при тях. Той е най-бързият от нас. Ти ми изпрати помощ. Опитваме се да удържим фронта.

— Либи потегля към вас. Ще поискам още кал. Ще се обадя на другата линия. Ако трябва да отстъпвате, насочете се на югозапад.

— Прието. Намери я — каза тя на Гъл.

— Ще я открия. — Обърна се към Доби. — Задръж тук колкото можеш.

— Колкото ти е нужно — закле се Доби и пое маркуча.

Той се затича, като използваше картата, която бе запечатал в главата си. Роуан е била принудена да се движи на запад, а после на юг, за да стигне до левия фланг. Гъл се опита да си представи с каква скорост е напредвала, маршрута, който е избрала, преди да се обърне отново на изток, за да помага на десния фланг.

Според изчисленията му, ако е било възможно, сигурно се е срещнала с Мат и Кардс, но надали е губила време да ги изчака или да търси най-безопасния път за връщане. Никога не би го направила, когато екипът й се нуждае от помощ.

Едно дърво пламна вляво от него. Огнени езици се надигнаха от земята до върха му за миг, но Гъл успя да потисне инстинктивната си реакция да се втурне да гаси дървото. Вместо това продължи да тича напред.

Не се е бавила, продължаваше да си представя мислено действията й. Влязла е в битка с огъня, като постоянно е променяла посоката си.

Ала ако друг противник е пресякъл пътя й, тя не би го разпознала. Ще види в него другар в битката, приятел. Някого, на когото е вярвала, може би и обичала.

Гъл прескочи един тесен поток и впрегна всичките си сили, за да продължи въпреки горещината, дима и все по-силно надигащия се в гърдите му страх.

Тя е умна и силна, и опитна. Тя е боец, успокояваше се Гъл и ще се бие може би по-неудържимо и безмилостно, ако врагът се е прикривал като приятел.

Насили се да спре и да провери дали не е сгрешил посоката. И да се вслуша дали няма да долови някакъв шум, който да не е причинен от пожара.

На север, реши той. По-точно на североизток оттук. Помоли се да не е сбъркал. Някакво дърво рухна с трясък и пръсна сноп от искри, които ужилиха оголените места по кожата му като рояк разгневени пчели.

Следващият звук беше по-остър, по-смъртоносен. Гъл полетя като вихър към ехото от изстрела, макар че сърцето му подскочи, сякаш поразено от куршума.