Нора Робъртс
Окото на пламъка (16)

16.

Плачът пресуши гнева и самосъжалението й. В замяна обаче я налегна ужасно главоболие, все едно че главата й се цепеше. Взе лекарства и си изплакна лицето със студена вода.

Един от проблемите да си естествена блондинка е бялата и деликатна кожа, въздъхна тя, докато се оглеждаше критично в огледалото. При силна емоционална възбуда лицето й се зачервяваше, сякаш е изгоряла от слънцето.

Намокри още веднъж лицето си и го покри със студена кърпа. Остана за десет минути излетната по гръб на леглото, за да изчака лекарствата и студът да си свършат работата.

Беше реагирала прекалено бурно и се чувстваше като ударена с тухла.

Трябваше да се извини на баща си, че си бе напъхала носа в личните му работи, след като той се бе отдал на нещо, в което не желаеше дъщеря му да се намесва.

А тя, по дяволите, очакваше същата любезност от един бързоног и готин новак, така че ще е по-добре той да завърне от мисията си здрав и невредим.

Отново провери лицето си и реши, че вече е по-добре. Е, може би не изглеждаше в най-добрата си форма, но поне видът й не издаваше, че е прекарала последните двайсет минути свита на кълбо на пода, разплакана като някое голямо бебе.

По пътя към командния център, където искаше да провери какво е положението с екипите, Роуан видя, че специалният агент Дикико се приближава към нея.

— Госпожице Трип.

— Вижте, зная, че си имате работа за вършене, но всяка от нас трябва да си носи товара. Отивам в командния център, така че не разполагам с никакво време, за да се занимавам с нещо, с което вече съм приключила.

— Съжалявам, но трябва да разговарям с вас, както и с членовете на екипите и персонала на базата. Останките, които открихте вчера, със сигурност бяха идентифицирани като Доли Брейкман.

— По дяволите. — Прилоша й. Притисна ръка към челото си и го разтри. — О, по дяволите. Как? Как е умряла?

— Тъй като някои подробности ще излязат по новините довечера, мога да ви кажа, че причината за смъртта е счупен врат, вероятно при падане.

— Падане? Наистина трябва да е било много силно, много лошо падане. Не някакво случайно падане, не и когато е оставила колата си на едно място и е загинала на съвсем друго.

Лицето на Дикико остана безизразно. Очите й не изразяваха нищо.

— Това е разследване за убийство, съчетано с разследване на умишлено причинен пожар. Инстинктите ви по отношение и на двете се оказаха верни.

— И това ме прави заподозряна.

— В момента всички са заподозрени, но вие имате алиби за времето на престъплението. Неоспорим факт е, че отношенията между вас и жертвата са били неприкрито враждебни. Това е следа, която трябва да проуча.

— Проучвайте колкото си щете. Проявете се като истински Магелан. Никога не съм търсила конфликт с нея. Ако можех да я цапардосам в онзи прословут ден, когато тя заля цялата ми стая със свинска кръв, щях да го направя. Защото тя си го заслужаваше. Мисля, че трябваше да бъде наказана заради това, което направи с екипировката ни, и да прекара известно време в затвора. Но не мисля, че трябваше да умре заради тези две престъпления. Тя беше…

Роуан замлъкна, когато един пикап се приближи с грохот и рязко зави право към нея. Тя сграбчи ръката на Дикико и й изкрещя да се дръпне назад, Дикико също бе сграбчила нейната ръка, за да издърпа Роуан настрани.

Гумите на пикапа изсвистяха и той се закова на място пред тях, вдигайки облак от прах.

— Мили Боже! Какво, по дяволите, си мислиш… — Тя се отдръпна, като позна мъжа зад волана на пикапа — Лео Брейкман, бащата на Доли.

— Дъщеря ми е мъртва. — Той се изправи, притиснал към кръста си юмруците на месестите си ръце яростно, до побеляване на кокалчетата. Целият се тресеше, лицето му беше пребледняло.

— Господин Брейкман, съжалявам за…

— Ти си отговорна. Нищо не е останало от обгорените й кости. Ти си отговорна за това.

— Господин Брейкман. — Дикико се изпречи между Роуан и Брейкман, но Роуан я отмести настрани, отказвайки се от закрилата й. — Обясних ви, че аз с всички ресурси на моята агенция ще направят всичко възможно, за да открием убиеца на дъщеря ви. А сега е най-добре да се приберете у дома, при жена си и внучката си.

— Вие просто я прикривате. Работите за едни и същи хора. Сега дъщеря ми щеше да е жива, ако не беше тази тук. — И гневно я посочи пръст, а Роуан изпита болка, като че я прободоха с някакво острие.

— Тя уреди изгонването на Доли, защото не искаше да й се напомня как е оставила Джим Брейнър да умре. Тя е причината Доли да бъде уволнена и да пропътува целия път до Флорънс, за да си търси работа. Ако не е убила дъщеря ми с ръцете си, поне е причината да се стигне до тази трагедия. Защо се мислиш за толкова важна? — кресна той в лицето на Роуан. — Въобразяваш си, че можеш да лежиш на лаврите на баща си и понеже името ти е Трип, можеш да прогонваш хората? Ревнуваше момичето ми, ревнуваше я заради Джим, който те заряза заради нея, а ти не можа да понесеш това. И го остави да умре, за да не бъде неин.

— Лео. — Малката мечка пристъпи напред, заедно със стена от мъже зад себе си. — Съжалявам за Доли. Всеки от нас скърби за загубата ти. Но искам от теб веднага да напуснеш базата.

— А ти защо не уволни нея? Защо не я изрита от базата като боклук, както постъпи с момичето ми? Сега тя е мъртва, а тази си стои тук, все едно, че нищо не е станало.

— Сега не бива да си тук, Лео. — Малката мечка говореше тихо и сдържано. — Трябва да се прибереш у дома си, при Айрини.

— Не ми казвай какво трябва да направя. Има едно бебе, което се нуждае от майка си. И никой от вас не дава и пет пари за това. Ще си платите за онова, което се случи с моята Доли. Ще си платите скъпо, всички вие ще си платите.

Изплю се на земята, качи се в пикапа и затръшна вратата. Роуан видя как сълзите се стичаха по бузите му, като завъртя волана и потегли с мръсна газ.

— Ро.

— Не сега, Малка мечко. Моля те — поклати глава тя.

— Сега — поправи я той и преметна ръка през раменете й. — Влез вътре с мен. Агент Дикико, ако трябва да говориш с Роуан, това трябва да почака.

Дикико изгледа стената от мъже, изправена като барикада, и се прибра в сградата след Роуан.

Щом влязоха вътре, Малката мечка се насочи веднага към кабинета си и затвори вратата пред лицата на останалите мъже.

— Седни — нареди й той.

Тя седна, а той зарови пръсти в косата си и се облегна назад на стола зад бюрото си.

— Знаеш, че Лео Брейкман е гадняр дори и при най-добрите обстоятелства.

— Да.

— И че обстоятелствата сега са адски гадни.

— Да, ясно ми е. Нали все някой трябва да бъде набеден за виновен, а Доли ме обвиняваше за всичко, така че очевидно аз съм избраницата. Ако му е казала, както на него, така и на всички останали, че съм имала нещо с Джим и той ме е изоставил, защо баща й да не повярва, че съм направила някакво зло, защото той има дете от друга? Но само за да сме начисто, длъжна съм подчертая, че Джим и аз никога не сме били…

— Ти си мислиш, че не го знам ли? Ще говоря с Дикико и ще й го кажа в очите.

Роуан сви рамене. Странно, но след обидното държане на Брейкман сега се чувстваше напълно стегната, като стоманена пружина.

— Тя или ще ти повярва, или не. Но няма значение. Аз съм добре или скоро поне ще бъда напълно добре. Не е нужно да ме утешаваш, нито ти, нито мъжете отвън.

Мъчно ми е за Брейкман — додаде тя, — но това е последният път, когато той ме използва като боксова круша за успокояване на емоциите си. Доли си беше лъжкиня и това, че е мъртва, не може да промени мнението на всички нас за нея.

Изправи се.

— Тази сутрин ти казах, че съм във форма, че съм наред. Това не беше лъжа, макар и да не беше цялата истина. А сега вече е истина. Никой не може да се отнася с мен така, както го правеше Доли, а сега и баща й, и в същото време да ме карат да се чувствам виновна за това. Не съм отговорна за тази торба с лайна, която те разсипват наоколо. Имам си достатъчно свои проблеми.

— Сега вече наистина вярвам, че си във форма и си наред.

— Ако искаш, мога да ти помагам в командния център. Или да се кача в склада на тавана, за да видя какво има за вършене там.

— Хайде да видим как се оправят нашите момчета и момичета.

 

 

Дикико се запъти към столовата, но я завари празна, ако не се брояха уханията, които й се сториха както успокояващи, така и греховни. Пристъпи по-навътре в залата за хранене, когато някакво движение отвъд прозореца привлече вниманието й.

Погледна през него и видя главната готвачка Маргарет Колби да плеви един участък от чудесната си градина.

Щом задната врата се отвори със скърцане, Мардж надигна глава и отмести сламената си шапка назад над кухненската кърпа, превързана около врата й.

— Това ми прилича на много хубав риган.

— Точно така е. Мен ли търсиш, или просто минаваш оттук?

— Бих искала да си поприказваме за няколко минути. Както и с другата готвачка, Лин Дорчестър.

— За днес следобед пуснах Лин да се прибере у дома си. Ще се върне към четири. — Мардж запрати отскубнатите плевели в пластмасовата кофа до краката си, след което си избърса ръцете. — Ще пийна малко лимонада. Ти искаш ли?

— Ако не те затруднява.

— Ако ме затрудняваше, нямаше да ти го предложа. Можеш да седнеш тук. Толкова време не излизам от кухнята въпреки хубавото време, че винаги щом мога, се възползвам да поработя в градината.

Дикико се настани на един от шезлонгите и се загледа в градината и в полето зад нея. В далечината се издигаха големите хангари и другите пристройки. Далече зад тях се синееха планините, забулени в облаци.

Мардж излезе с лимонадата и една чиния с шоколадови сладкиши.

— О, ти улучи най-голямата ми слабост.

— Всеки си има слабости. — Мардж остави чинията, настани се удобно и изу тежките си гумени ботуши, които използваше само за градината.

— Чухме, че жертвата била Доли. Затова пуснах Лин да си върви. За нея е тежко да научи това. Те не бяха много близки, защото Доли никога не е имала приятелки. Но нали доскоро работеха заедно и за доста неща се разбираха. Лин е с меко сърце и случилото се я прободе право в него.

— И ти си работила с Доли за известно време. Била си неин пряк шеф.

— Така беше. Тя умееше да готви — биваше я в това, пък и в кухнята поне никога не ми е създавала проблеми. Нейният проблем, или по-скоро един от проблемите й, бе в това, че гледаше на секса като на постижение, а понякога и като средство за уреждане на сделки.

Мардж взе своята лимонада и отпи малко.

— Мъжете около нея бяха все силни личности. Смели. И с хубави тела, които няма да забележиш само ако си много потиснат. Доли въобще не беше от потиснатите.

— Много от тях бяха млади — продължи, — повечето бяха далеч от домовете си. Водеха живот, изпълнен с рискове. Понякога по цели дни попадаха във възможно най-тежките условия. Ако им се отвореше възможност да се затъркалят в леглото с някоя гола жена, малцина биха отказали с едно „Не, но все пак ти благодаря“. Така че Доли разполагаше с много шансове.

— Защо тогава е негодувала? Когато една жена дава шанс на някой мъж, а после се пооглежда и дава същия шанс на друг, защо трябва да негодува?

— Никой не гледаше сериозно на Доли. Включително и Джим. Зная, че тя разправяше как той щял да се ожени за нея, но зная също, че лъжеше. Или само си мечтаеше. По-любезно звучи второто.

Макар че бе използвал други думи, Малката мечка бе споделил същото мнение пред агент Дикико.

— А Джим имаше ли някакви сериозни намерения към Роуан Трип?

— Към Ро? Хм, тя помагаше за обучението му, докато беше новобранец, а после работеше с него… — Мардж замълча, замислена какво означаваше всъщност думата „сериозно“. После се облегна на стола си и се засмя тъй силно, че чак страните я заболяха. Накрая махна с ръка във въздуха и отпи малко от лимонадата, за да се поуспокои.

— Не зная откъде ти е хрумнала тази идея, агент Дикико, но ако Джим се бе опитал да го дава сериозно с Ро, тя щеше да го пропъди като досадна муха. Той флиртуваше с всичко от женски пол, включително и с мен. Такъв си беше и беше толкова дяволски добър в това. Ама нищо не е имало между него и Ро, освен както при всички. Нещо като приятелство, което според мен могат да разберат всички, които са воювали заедно. Освен това Роуан никога не се е забърквала с някого от нейния екип — поне до този сезон. Докато не се появи Гъливер Къри. Ще ми е много забавно да гледам как ще се справи с него.

— Лео Брейкман твърди, че Роуан и Джим били любовници, преди той да скъса с нея и да се увлече по Доли.

Мардж отпи отново от лимонадата и се загледа в планините, също като Дикико.

— Скърбя за Лео и сърцето ме боли за него и Айрини, но той греши. Звучи ми като нещо, което може Доли да го е казала.

— А защо да го прави?

— За повече драматизъм и за да се опита да отнеме част от блясъка на Роуан. Както ти казах, Доли нямаше приятелки. Разбираше се само с Лин, защото не я смяташе за заплаха. Лин е омъжена и щастлива, а мъжете са склонни да я възприемат по-скоро като сестра или дъщеря. Доли винаги гледаше на Роуан като заплаха и дори нещо повече, а пък Роуан я считаше… за евтина, както казваме ние тук.

— Очевидно не са се погаждали.

— Но преди смъртта на Джим все пак някак си се търпяха една друга. Познавам и двете от деца. Роуан едва забелязваше Доли. Докато Доли винаги забелязваше Роуан. И ако си мислиш, че Роуан е имала нещо общо с това, което се случи, само си губиш времето, което по-добре ще е да използваш, за да откриеш кой го е извършил.

Според самата Дикико тя не си губеше времето, особено ако откриваше нова информация.

— Знаеш ли нещо затова, че Доли е започнала да работи във Флорънс?

— Не. Не зная защо го е направила. На много места тук биха я наели, поне за сезона.

Мардж въздъхна дълбоко.

— Не й дадох препоръка. Пристигна тук нейният проповедник и се опита да ме убеди да го направя. Не ми хареса този тип, това първо. Но и без това нямаше да й я напиша. Тя не заслужаваше това заради начина, по който се държеше.

— Предполагам, че трябва да съжалявам, задето й се е наложило да напусне Мисула, за да търси работа другаде. Но има много места, където би могла да постъпи без препоръки.

Мардж замълча, замислено вперила поглед в планините.

— Оттам ли се е върнала, когато това се случи? От работата във Флорънс?

— Това е нещо, което аз трябва да проверя. Мразя преувеличенията, но не мога да отрека, че това са най-вкусните сладкиши, които някога съм яла.

— Тогава ще ти опаковам няколко, да си ги вземеш със себе си.

— Няма да ти откажа.

 

 

До залез-слънце екипът в Айдахо успя да ограничи разрастването на пожара. Но на север битката продължаваше.

Можеше да го види. Като излезе навън за глътка чист въздух, Роуан видя заревото на пожара и дима, както и фигурите с жълти ризи, размахващи инструментите като оръжия.

Ако поискат още един екип, ще се нуждаят от попълнение и тогава Малката мечка ще бъде принуден да я изпрати. Е, тя бе готова да потегли.

Гърбът й се вцепени при блясъка на фаровете на един бързо приближаващ се пикап. После се отпусна малко, като видя, че не беше Лео Брейкман, за да й закрещи отново.

От пикапа слезе Лукас и веднага тръгна към нея.

Позна по крачките му, че още е гневен. Още беше вбесен.

Доказа го, като я стисна с двете си ръце за раменете й и леко я раздруса.

— Защо, дявол да те вземе, не ми каза какво се е случило? Че си намерила останките, за Доли и за всичко останало.

— Мислех, че знаеш.

— Е, по дяволите, нищо не знаех.

— Ами нали беше много зает.

— Само не ме упреквай, Роуан. Нали в последното си съобщение ми написа, че си екстра.

— И наистина бях, не съм ранена.

— Роуан!

— Не исках да ти го кажа по телефона или с есемес. После се случи едно, а след това и друго. Тази сутрин слязох при теб, за да си поговорим, но…

Той просто я дръпна към себе си и я прегърна.

— Заподозряна съм.

— Престани — измърмори той и притисна устни към главата й.

— Два пъти ме разпитва специалният агент от горската служба. Дали съм имала спречквания с Доли, после за всичко, което се е случило тук. Говорихме надълго и нашироко, включително и за това как за малко да нагазя в останките й. А накрая се довлече и Лео Брейкман.

Олекна й, като сподели с него тревогите си, а и защото отново беше посветил цялото си внимание само на нея.

— Лео е почти полудял от мъка. На негово място и аз не зная какво щях да правя. — Не можеше да мисли за това. — Ще намерят убиеца. Може би това ще помогне, макар че, кълна се, не зная как точно ще стане.

— Като си тръгна оттук, той плачеше. Мисля, че в този момент престанах да се самосъжалявам, а и без това достатъчно се намъчих.

— Никога не си била способна дълго да търпиш нещо да те измъчва.

— Онова го казах само за протокола. Татко… за преди, съжалявам.

— Също и аз. — Махна ядосано с ръка — жест, който й бе до болка познат. — Започваме на чисто.

— Съвсем начисто.

— Къде е момчето, с което се срещаш?

— Замина за пожара във Флетхед.

— Хайде да прескочим до командния център, за да проверим как се справят.

— Искам да се върне невредим, искам те всичките да се завърнат здрави. Нищо, че съм ядосана. Особено силно съм му ядосана, защото има право за две неща.

— Хич не ми харесва, когато се случва така. Освен това, за кого се мисли той, че да има право?

Тя се засмя и отпусна глава на рамото му.

— Благодаря.

 

 

Роуан пое дежурството в командния център, помагаше за нанасянето на последните промени по картите на района, отразяваше напредването на екипите и капризите на огнищата на пожарите, следеше и за светкавиците, засичани на екрана на радара.

Легна си някъде след два, когато гръмотевичната буря връхлетя базата, а Гъл и останалите от екипа преустановиха борбата с пожара и се скриха в палатките си.

И почти веднага я споходи сънят.

Ревът на бурята навън се превърна за нея в рев на самолетни двигатели. Писъкът на вятъра по пистите на базата замести вихъра, нахлуващ през зеещия люк за скачане от самолета. Видя колко изнервен бе Джим, как трепкаха очите му, чу колебанието в гласа му и се замята насън в леглото. Заповяда му да спре. Трябваше да се свърже с базата, да предупреди навигатора, да говори с ръководителя на екипа.

Да направи нещо.

— Всичко е това, което е — каза й той с очи, изпълнени с тъга. — Нали знаеш, такава ми е съдбата.

И после, разбира се, скочи, както винаги досега. Полетя след нея в последния си скок. Право в огнената паст. И закрещя, когато зъбите на стихията се впиха в него.

Този път тя се приземи сама, пламъците трещяха зад нея, прерастващи във все по-зловещ тътен, докато земята не се разтресе. Тя се затича, спринтираше по наклона, провираше се през облаците дим, обляна в пот от горещината.

Изкрещя на Джим — все пак имаше някакъв шанс, нали, по дяволите, винаги все още имаше шанс — и започна да го търси слепешката. Огънят пълзеше трескаво нагоре като пулсиращи ивици от светлина, за да се спусне към земята в смъртоносен танц. И в този момент някой извика името й.

Промени посоката и закрещя, докато гърлото не я заболя, задавено от саждите. Овъглени клони, сгърчени като костеливи пръсти, стърчаха от стволовете; летяха нажежени въглени, готови да възпламенят нови огнища. Дънери се издуваха и разклащаха от непоносимата горещина, сякаш се напъваха да се изместят, та да се скрият зад димната завеса. Напуканата земя трещеше под стъпките й, но тя не спираше да тича към мястото, откъдето някой крещеше името й.

Ненадейно настана тишина, напрегната като задържан в гърлото дъх. Роуан се скова насред онемялата пустош, объркана, изгубила ориентация. За миг й се стори, че е уловена в застинал кадър на черно-бяла снимка. Нищо вече не помръдваше, дори и когато отново се затича. Земята под нозете й си оставаше застинала в безмълвие.

И тогава най-сетне го зърна, проснат на земята, оголена от преминалия огън, с лице на запад, все едно че се бе извърнал нарочно натам, за да наблюдава залеза. Собственият й глас отекна в главата й, когато извика името му. Зашеметена от радостно облекчение, тя коленичи до него.

— Джим. Слава тебе, Господи!

Измъкна радиопредавателя, но също както въздухът около нея, и апаратът остана ням.

— Намерих го! Някой да се обади. Някой да ми помогне!

— Не могат.

Тя едва не се претърколи назад от уплаха, когато гласът на Джим наруши тишината, очите зад лицевата му маска се отвориха, а устните му, също скрити зад маската, се удължиха в горчива усмивка.

— Тук ще си изгорим. Всички ще изгорим тук.

Зад маската изригнаха буйни пламъци. Но той продължаваше да стиска здраво ръката й, дори и когато тя събра дъх, за да закрещи. Огънят залепи нейната плът към неговата.

Закрещя и продължи да крещи, докато пламъците ги поглъщаха и двамата.

 

 

Роуан изпълзя от леглото и препъвайки се, отиде до прозореца. Вдигна го и жадно вдъхна от хладната, свежа въздушна струя, нахлула в стаята. Бурята бе отминала на изток и беше отвела със себе си дъжда и гръмотевиците. Небето се бе очистило от облаците по някое време, докато тя се бе измъчвала в кошмарния си сън. Загледа се в небето, за да потърси спокойствие и утеха в ярко блещукащите звезди.

Лош ден, това е всичко, въздъхна тя. Преживя тежък ден, който завърши с мъчителна нощ. Но сега е свършено с всичко това, всичко е извън нея. Просто трябва да си даде кратка почивка.

Но все пак остави прозореца отворен, за да е сигурна, че дори и нещо малко от кошмара да се е загнездило някъде в подсъзнанието й, ще може да го изтласка завинаги. Доста време мина, преди да се реши отново да спусне прозореца, замислена за звездите навън. Тази ярка светлина остана запечатана в съзнанието, когато се сви отново в леглото си, за да потъне в спокоен сън без никакви сънища повече.

 

 

В средата на сутринта Роуан като член на екипа за почистването на терена след угасването на пожара, скочи в района на Флетхед. Радваше се, че отново имаше работа, макар и само рутинна и еднообразна, но не успя да прикрие разочарованието си, като узна, че Гъл заедно с неговия екип вече си опакова оборудването и се стяга за връщане в базата.

Докато тя вършеше своята работа, агент Кимбърли Дикико се занимаваше със своята. Срещна се на вечеря с Куиниък в един от ресторантите по шосе 12. Той се настани на стола срещу нейния и кимна:

— Здравей, агент Дикико.

— Здравей, лейтенант Куиниък. Благодаря ти, че се съгласи да се срещнем.

— Няма проблеми. За мен само кафе — поръча той на келнерката.

— Ако нямаш нищо против, бих искала направо да започнем — заговори Дикико, след като момичето се отдалечи.

— Така се пести време.

— Ти познаваш по-добре от мен района, както и местните хора. Запознат си с техните взаимоотношения, с търканията между този и онзи. Освен това наскоро си разпитвал жертвата. Твоята помощ може да ми бъде от полза.

— Ние от полицията винаги сме щастливи, ако можем да си сътрудничим, а твоите въпроси ми спестяват труда да ти помагам да се ориентираш в заплетената обстановка. Или да полагам още усилия за откриването на истината, ако ти се откажеш да се задълбаваш в това разследване.

— Да, така действително се пести време — повтори тя думите му отпреди малко, — а също и се избягват затрудненията. Имаш добра репутация, лейтенант.

— Както и ти. А според Роуан Трип и двамата сме елегантно издокарани.

Дикико се усмихна, макар и съвсем леко.

— Тази твоя вратовръзка наистина е много добре подбрана.

— Благодаря. Изглежда, че хабим доста време, за да се проверяваме един друг. Според мен, агент Дикико, този случай попада под твоята юрисдикция, но жертвата е от хората, за които аз отговарям. По-бързо ще получим това, което искаме, ако се разпростираме според възможностите си. Защо не ми кажеш какво търсиш, а аз мога да ти бъда полезен с някои мои предположения.

— Нека първо да се заемем с жертвата. Мисля, че научих доста за нея, като прегледах уликите и обобщих сведенията от разпитите и наблюденията. Основният ми извод е, че Доли Брейкман често е лъгала, такава си е била по природа, и до голяма степен е съчетавала лъжите си със самозаблуда.

— Не бих оспорил този извод. Освен това е била импулсивна и сприхава. Проявявала склонност да трупа лоши чувства, не забравяла и не прощавала обидите, често си позволявала да ги излива пред всички.

— Особено се озлобила след смъртта на Джим Брейнър — продължи Дикико, — въпреки че именно през това време най-много се е нуждаела от дом, семейство и подкрепа.

— Не се разбирала с баща си.

— Подозирах го — кимна Дикико.

— Научих всичко това от госпожа Брейкман, когато поговорих с нея след вандалското опустошение на чакалнята в базата. След трагичния инцидент с Джим Доли много се озлобила. Така се случило, че точно тогава трябвало да признае пред родителите си, че е бременна и че напуснала работата си. Те никак не останали очаровани от двете новини. Скарали се и баща й заявил, че Доли на всяка цена трябвало да се върне в базата и пак да се хване на работа или да намери някакво друго работно място. Доли се ядосала, събрала си багажа и ги напуснала. Но не забравила преди това да задигне петстотин долара от родителите си.

— Не може дълго да се изкара само с петстотин долара.

— От време на време майка й тайно й изпращала още пари. И когато Доли се обадила от Боузман, че е родила детето, родителите й заминали при нея, за да я върнат отново в дома си.

— Бебетата са чудесно средство за сплотяване на семействата.

— Доли твърдяла, че трябвало да бъде спасена и като се прибрали, започнала да посещава църквата на майка си.

— Да, църквата на преподобния Летърли. Разговарях с него. Той не пропусна да ме уведоми, че Лео Брейкман не посещавал църковните служби. — Тя си припомни какво й бе казала Мардж, докато седяха в градината й с лимонадата и сладкишите. — Не мога да кажа, че харесвам подхода на този свещеник; дразни ме съчетанието от агресивност и пасивност — добави тя и Куиниък кимна в знак на съгласие. — Летърли май се е опитал да убеди Малката мечка, Роуан Трип и останалите от базата да проявят християнско милосърдие към една душа, изпаднала в заблуда. Колкото и да изглежда сурово, но аз предпочитам откровеността в скръбта на Лео Брейкман, макар да се съчетава с ярост и ненавист.

— Независимо от особеностите в поведението на Летърли, според Айрини Брейкман той се грижел много и за тримата — за самата нея, за съпруга й и за Доли, която изпаднала в тежко положение след завръщането си. Но Доли, като поискала помощта на родителите си, пропуснала да сподели с тях, че уредила осиновяването на детето си от една семейна двойка в Боузман. Това го открих след допълнителни проучвания тук и в Боузман. Те започнали да й помагат за разходите по отглеждането на детето.

— Значи е планирала да се откаже от дъщеря си?

— Единствено тя си знаела какво е възнамерявала, но когато започнало раждането, не се свързала с кандидатите за осиновители, нито със службата за осиновяване на изоставени деца. Вместо това отишла да роди детето в спешното отделение на местната болница, като дала адреса в Мисула. И преди кандидатите за осиновители да научат за раждането, тя се върнала тук с бебето си. Като родилка имала правото да променя решението си за правата си върху детето, така че те не можели да й попречат.

Дикико прелисти бележника си.

— Знаеш ли имената им?

— Да. Ще ти ги дам, но не мисля, че те могат да ни помогнат да открием кой е убиецът на Доли, кой е подпалвачът на пожара в гората.

— Може би не, но все пак това си остава сериозен мотив.

— А ти още ли се съмняваш в Роуан Трип?

Дикико отново замълча, когато келнерката се спря при тях, за да им долее от кафето.

— Позволи ми да ти кажа нещо за Роуан Трип. Тя лесно се дразни. И притежава значителна сила — и физическа, и сила на волята. Тя никога не е харесвала Доли, както на лична основа, така и по принцип. Нейното алиби е мъжът, с когото напоследък спи. А мъжете са способни да излъжат заради секса.

Дикико замълча, за да добави една лъжичка захар към кафето си.

— Доли обвинявала Роуан, че я мрази, защото Джим Брейнър изоставил Роуан заради нея. Само че на всички е било известно колко много лъжела Доли — довърши Дикико, преди Куиниък да успее да й отговори. — Докато Роуан Трип не лъже. Всъщност, тя е почти непоносимо откровена. Ако Роуан бе стоварила юмрука си върху лицето на Доли, аз бих я оправдала. Но убийство насред шосето, умишлено подпалване на горски пожар? Това никак не се връзва с изводите от моите наблюдения. Този, който е убил Доли и я завлякъл в гората, може да е очаквал огънят да прикрие следите от престъплението му, като я превърне в пепел, или поне останките й дълго време да останат неоткрити. Щеше да е крайно глупаво от страна на Роуан Трип да съобщи за откритието си, ако действително тя е убийцата, а Роуан никак не е глупава.

— По този въпрос мненията ни съвпадат.

— Докато проучвах миналото на жертвата, отделих малко време и да проверя твърдението й, че е работила във Флорънс. Досега не съм успяла да докажа, че наистина е било така. Започнах да проверявам местата като този ресторант тук, все по протежението на магистралата, но не открих някой да е наемал на работа Доли Брейкман, нито някой да си спомня тя да е кандидатствала за работа при него. И понеже вече съм донякъде запозната с живота й, си зададох въпроса защо й е било необходимо да си създава главоболия и да обикаля местата, където би могла да постъпи, след като отскоро е станала притежател на банков депозит за десет хиляди долара. Сумата е постъпила на две вноски по пет хиляди. Успях да проследя тези пари в банката в Лоло. Внесени са от Матю Брейнър. Само че той обикновено не използва тази банка — добави Дикико, — което ме навежда на мисълта, че Доли е искала никой друг да не научи за тези пари, включително може би и родителите й.

Лейтенант Куиниък не беше проследявал парите на Доли Брейкман, но парите винаги бяха важен фактор при всяко престъпление.

— Може да е обмисляла отново да замине.

— Възможно е. Но има и друго нещо важно в нейното минало — мъжете. Ето защо започнах да проверявам мотелите по шосето от Флорънс до Мисула. Може да е решила да намери друг щедър спонсор като брата на загиналия скачач Джим Брейнър.

— Секс, пари и вина — кимна Куиниък. — Тройно залагане, като да познаеш първите три коня в едно надбягване. Кога ще започнем?