Сюзън Уигс
Офицерски съпруги (52)

6.

— Къде са децата? — попита Грейс и закопча предпазния си колан.

— Тръгнаха с Джош, за да вземат Сиси и Лорън. — Стив запали колата. — Сигурна ли си, че нямаш нищо против присъствието на Сиси Ламонт у дома?

Тя се обърна и го погледна мълчаливо. Имаше време, когато мисълта, че бившата съпруга и синът на Стив биха могли да дойдат на празненство в собствената й къща, сигурно щеше да я извади от равновесие. Днес обаче Грейс вече разбираше по-добре миналото — знаеше какво е и какво не е.

— Сигурна съм.

Той се усмихна.

— Ти си изумителна. Изумителната Грейс.

Тя му се усмихна в отговор, но с част от съзнанието си продължаваше да се пита как, всъщност, да тълкува отношението му към нея. Дали това бе неговият начин да реагира на промяната във външността й или бе само поредното напомняне за провала, който Сиси бе причинила в живота му преди толкова много години? Ами ако съпругът й бе решил да остане при нея, само защото не можеше да допусне втори такъв провал?

„Не сега!“ — мислено се сгълча тя.

Не можеше да отрече радостта и облекчението, които бе изпитала след завръщането му у дома, но в главата й продължаваха да се лутат твърде много въпроси, на които все още нямаше отговор.

Верандата вече бе украсена за празненството. Имаше транспаранти, специални салфетки с изрисувани по тях академични тоги и шапки, балони, завързани за парапета, и голям надпис на предния прозорец: „Честито, Брайън и Ема!“. Барбекюто бе пълно с дървени въглища, които само чакаха да бъдат запалени, а в хладилните чанти се изстудяваха безалкохолни напитки. Хладилникът бе претъпкан с пастети, маринована сьомга и огромна купа с картофена салата. Във фризера имаше пет вида сладолед. Още сутринта от местната сладкарница бяха доставили и огромна торта, украсена с направена от шоколад академична шапка.

Грейс веднага тръгна към кухнята, за да довърши приготовленията за празника. Тръсна дамската си чанта и програмата за дипломирането на плота, но Стив се приближи и я хвана за ръката.

— Не бързай толкова — промърмори той и се наведе да я целуне.

Душата й трепна от мигновено събудилото се желание, но тя побърза да го отблъсне.

— Ръката ти…

— От няколко дни се упражнявам да правя лицеви опори с една ръка.

Грейс прехапа устни. Изкушението беше голямо.

— Имам работа. Съвсем скоро къщата ще се препълни с хора.

— Значи ще трябва да побързаме. — Не й остави повече време за възражения. Целуна я отново и, както си беше с гръб към вратата, я изведе от кухнята. — Изглеждаш страхотно в тази рокля, Грейс — промърмори той. — Нова ли е?

— Аз… да… — Стив я притисна към стената в подножието на стълбите и душата й пламна от непреодолимо желание.

— Цял ден се питам — продължи да мърмори Стив и плъзна ръка под роклята — дали носиш нещо под нея…

Едва успяха да изкачат стълбите и да съблекат дрехите си, преди да се стоварят на леглото, преплели тела. Ръцете му откриха местенца, които никой не бе докосвал месеци наред и Грейс неволно проплака.

— Няма начин децата да не ни заварят тук — промърмори Грейс, леко шокирана от лекомислието си, но и неспособна да сдържа повече страстта си.

— Няма — увери я той. — Дадох на Брайън двадесет долара, за да минат по дългия път.

— В такъв случай, предполагам, че трябва наистина да побързаме — прошепна тя и обви ръце около шията му. Сърцето й се разтвори като цвете и тя се остави на опиянението да чувства вкуса на устните и допира на тялото му. Силна страст — позната, но и неизпитвана преди — възпламени тялото й. Устремиха се един към друг, тласкани от неотложна нужда и от стремежа да заличат безкрайните месеци на самота, гняв и страх, месеци на несигурност и съмнения, които тегнеха като тъмни сенки, спотаени в ъглите на стаята.

Стив легна по гръб. Грейс го възседна, отбелязвайки мимоходом, че съпругът й е отслабнал и пребледнял по време на последното си назначение. Наведе се напред и го целуна с неизразима нежност. Той плъзна ръце по тялото й, обсипвайки я с ласки и милувки, които постепенно я доведоха до състояние на трескаво очакване и болезнено нетърпение. За момент светът сякаш се отдръпна далеч от тях и остана само Стив. И опияняващата радост, породена от единението на телата им. Кожата й пламтеше от страст, цялото й тяло трепереше неудържимо и дори и най-познатите ласки и целувки й се струваха екзотични и вълнуващи. Затвори очи и се предаде — така както винаги го бе правила през годините — на ослепяващата и изпепеляваща сила на страстта.

Отпусна се изтощена върху него и си помисли, че понякога двамата се любеха и просто задоволяваха страстта си. Не че не беше достатъчно, разбира се. Но имаше моменти, като този например, когато любовният им акт беше истинско откровение. Откровение, по време на което те си върнаха любовта такава, каквато беше преди, и Грейс започна да си припомня прекрасните им мигове заедно. Това, което се бе случило току-що, не беше зараждането на нова любов, нито пък всепоглъщащо и омайно първо влюбване. Това тук беше голямата страст на живота й. Стив, нейният съпруг. В този момент й се струваше невероятно, че е могла да се усъмни, пък било и само за миг, че мястото й е именно тук. Независимо на каква цена.

Останаха да лежат един до друг, заслушани в дишането си, в сирените на корабите, които се разминаваха в залива, и в лекия ветрец, който шумолеше в клоните на дърветата. Грейс го прегърна с ръка. Искаше й се да можеха да останат така вечно.

— Нямах намерение да те разплаквам — прошепна Стив и целуна самотната сълза, която потече по лицето й.

— Бях толкова изплашена — призна тя. — За момент двамата сякаш се изгубихме, Стив. Изгубихме се един друг.

— Това са глупости.

— Не, истина е. Години наред вярвах, че нищо подобно не би могло да ни се случи. Двамата с теб не сме лоши хора. И имаме страхотен брак. Само че всичко това изведнъж започна да се разпада пред очите ми и аз изведнъж си дадох сметка, че никое семейство не е застраховано. Независимо колко се обичаме, ние просто не можем да сме застраховани срещу злополуки. Как беше флотската дефиниция за злополука?

— Непланирано или неочаквано събитие, причинило нараняване, професионално заболяване, смърт, материални загуби или повреди.

— Можеш ли искрено да заявиш, че не си бил разтревожен за нас и за брака ни?

— Добре. Тревожех се. Цялата тази история със Сиси… Толкова съжалявам за случилото се, Грейс. Винаги съм искал да бъда… съвършен в очите ти, и онова, което ни свързва, да е също съвършено. Тогава защо ни бяха необходими всичките тези промени?

Тя докосна устните му с пръсти.

— Това беше нещо, което трябваше да направя. В деня, в който за пръв път влязох в тази къща, я пожелах толкова силно, че изпитах физическа болка. Не защото къщата е кой знае колко красива, а заради онова, което представлява и символизира. Придобих смелост и се реших да я купя едва когато нещата помежду ни тръгнаха на зле. Бракът ни куцаше все повече и повече и аз се почувствах… длъжна да го направя. Бях твърдо решена да успея. Мразех да съм разделена от теб, но времето, през което бях сама, ме принуди да се вгледам в себе си и да предприема някои промени.

Той избърса сълзите от лицето й.

— Не трябваше да заставам на пътя ти. Психологът, с когото разговарях след инцидента, смята, че едно от обясненията за нежеланието ми да имаш свой собствен живот произтича от страха ми, че това би означавало, че аз не съм ти достатъчен. И вероятно има известно основание. Та само погледни какво постигна в мое отсъствие! — Замахна с ръка, обхващайки с жеста стаята и новата им къща. — Ти дори нямаш нужда от мен.

Тя се надигна на лакът и го погледна в очите.

— Идиот!

— И психиатърът ми каза същото.

Грейс го възнагради с продължителна, страстна целувка, изпълнена с намеци и обещания. После се измъкна от леглото.

— Мисля, че е крайно време да се облечем. Децата и гостите ще започнат да пристигат всеки момент.

Стив изръмжа в знак на протест, но все пак стана и започна да се облича.

— Грейси, комисията по назначенията и повишенията…

Тя закопча сутиена си и облече роклята.

— Какво за нея?

— Излиза, че заплахите на хлапето на Краудър са били безпочвени. — Замълча за момент, а очите му заблестяха. — Грейс, предложиха ми мястото на командир на отряда.

— О, Стив! — Сърцето й се изпълни с радост, но и с тъга. Гордееше се с него. А и как иначе? Въпреки това сърцето й се сви от болка и тя се опита да се подготви психически за момента, в който той щеше да й каже, че съвсем скоро ще трябва да напусне дома си, да премести Кати отново… — Толкова години се труди упорито, за да постигнеш това назначение. Чака го твърде дълго.

Той погледна превързаната си ръка.

— Все още сънувам кошмари за инцидента, Грейс. Ако не бях на палубата в онзи момент и ако не бях направил онова, което направих, щяха да загинат много хора. Твърде много. — Говореше съвсем спокойно, без апломб и гордост. — Когато нещата опират до спасяването на човешки живот, флотът все още се нуждае от мен. В определени ситуации. Но ти… ти и децата имате нужда от мен всеки ден.

Тя замръзна, закопчала ципа на роклята само наполовина.

— Какво се опитваш да ми кажеш?

— Получих предложение за работа от „Боинг“. Предлагат ми постоянна работа като консултант.

В продължение на няколко секунди Грейс спря дори да диша. Тя самата прекрасно знаеше какво иска. Искала го бе през всичките тези години — да прекара остатъка от живота си с мъжа, когото обича. Бедата беше в това, че животът се оказа твърде сложен. Да не говорим за живота на хората от флота. На тях постоянно им се налагаше да избират.

— И кога се случи това?

— Направих някои запитвания още докато бях на кораба. А преди два дни получих предложението им. От тогава насам изчаквам удобен момент, за да ти кажа. — Замълча за момент. — Предстои ми да взема много трудно решение.

Грейс си го представи като служител в частния сектор, който взима ферибота, за да отиде на работа и всеки божи ден се прибира у дома за вечеря. Това обаче би означавало да се откаже от мечтата, която бе преследвал през целия си съзнателен живот.

— Не мога да го взема вместо теб…

— Аз и не искам това от теб.

— … но знам, че не можеш да се откажеш от флота. Та това е целият ти живот. — Беше шокирана от собствените си думи. Още по-шокирана бе да осъзнае, че говори напълно сериозно. И искрено. Ето че съпругът й й предлагаше да се откаже от всичко заради нея, а тя просто не можеше да му позволи да го направи.

— Чуваш ли се какво говориш? Та миналата есен ти буквално ме умоляваше да напусна!

— Твърде много неща се случиха от тогава насам. А ти просто не можеше да пожертваш всичко, за което си работил цял живот.

— Ти само гледай. — Застана зад нея и вдигна докрай ципа на роклята й. Постави здравата си ръка върху рамото й, за да не й позволи да се отдръпне.

— Стив, твърде висока е цената, която човек плаща, когато се отказва от мечтите си. Повярвай ми, знам за какво говоря. Не го прави, само защото смяташ, че аз го искам.

— Но аз едва не умрях в океана, Грейс. И през цялото време мислех единствено за теб и децата. Оцелях в океана и сега имам втори шанс. — Хвана я за двете рамене и я обърна към себе си. — Прекарах по-голямата част от съзнателния си живот като служих на страната си. Останалата част от живота си искам да прекарам със семейството си. Искам да опозная децата по-добре, да помогна на Ема в трудния път, който й предстои. Искам отново да се влюбя в теб.

Надежда изпълни душата й, но тя, все пак, трябваше да попита:

— Сигурен ли си?

— Не, по дяволите! Не съм сигурен. Но няма да позволя това да ми попречи. — Засмя се, забелязал изражението й. — За едно нещо обаче съм сигурен, Грейси. За нас.

— Да — отвърна тя. — Аз също. — Наведе се да оправи покривката на леглото. Беше толкова щастлива, че буквално не усещаше земята под краката си. Наистина не я усещаше.

Стив взе сватбената им снимка от нощното шкафче и я огледа изпитателно.

— Кои са тези хора? — попита. — Струва ми се, че вече не ги познавам.

Колко лъчезарна изглеждаше тя на тази стара снимка, застанала редом с красивия офицер. С какво вълнение очакваше общото им бъдеще! Грейс се усмихна на младата флотска съпруга и изпита огромна благодарност към нея. И към интересния живот, който бе водила до момента. Само че вече бе настъпил моментът за промяна. За ново начало.

— Има нещо, което не се е променило — рече тя и се обърна към него с блеснали от обич очи. — И никога няма да се промени.

Застанаха до прозореца, загледани в спокойната синя вода и надвисналите над нея вечно заснежени планински върхове. Фериботите неуморно кръстосваха залива, а в далечината се виждаше голям боен кораб, който бавно се отправяше навътре в океана. Стив я прегърна, застанал зад нея, и се наведе да я целуне по шията.

Грейс си ги представи как година след година стоят на верандата на своята къща на хълма и наблюдават преминаващите през залива кораби. Образът, който изникна в главата й, я изпълни с такова искрено задоволство, че тя неволно въздъхна дълбоко.

Отдолу долетя весел смях. Изръмжа двигател, затръшнаха се няколко врати. Стив се отдръпна и оправи вратовръзката си.

— Готова ли си? — попита.

— Готова съм — отвърна тя и хвана ръката му.

Слязоха заедно долу и отвориха широко вратата.