Сюзън Уигс
Офицерски съпруги (32)

15.

През пролетта Грейс си взе куче. Не че бе имала такова намерение, но се влюби в Дейзи в мига, в който я зърна. Предишната нощ почти не бе спала — въртя се и се обръща неспокойно, разкъсвана от болезнен копнеж по Стив, който й липсваше отчаяно. Стана още на зазоряване и без да изчака децата да се събудят, излезе на разходка в квартала. Изпита истинска наслада от тишината и свежестта на ранното утро. Живият плет блестеше, покрит с малки капчици роса. Малки мушици прелитаха над храстите в търсене на храна. Тъкмо минаваше край един двор, ограден с желязна верига, когато срещу нея се спуснаха няколко кучета. Стресната, но не и изплашена, Грейс отскочи назад. Кучетата се оказаха малки паленца, които се препъваха едно в друго и се блъскаха, за да се приближат до Грейс. Близо до портата беше поставена изписана на ръка табела: „Безплатни кученца“.

Миг по-късно от къщата се появи жена, облечена с домашен халат. До нея вървеше едро жълто куче с провиснали почти до земята цицки. Четирите кутрета мигновено се затичаха към тях и наобиколиха майка си, която извърна глава и тъжно погледна към стопанката си.

— Съжалявам, че разлаях кученцата ви — рече Грейс.

— О, те постоянно си лаят — отвърна жената, прибра голямото куче вътре в къщата, а малките остави навън. Лишени от майка си, те мигновено се разбягаха по двора като непрекъснато душеха наоколо и си играеха около саксиите на верандата. — Ще трябва час по-скоро да им намеря нови домове, защото иначе ще подлудят съседите. Вие нямате ли нужда от куче?

Грейс механично поклати глава. Стив винаги бе повтарял, че кучето означава твърде голяма отговорност за едно семейство от флота.

Но тогава изведнъж й хрумна нещо друго. Кучето беше едно от многото неща, от които семейството й е било лишавано в продължение на толкова много години.

— От друга страна обаче — изрече на глас Грейс, — с удоволствие бих взела едно от кученцата ви.

Жената се усмихна широко.

— В такъв случай вие сте новата ми най-добра приятелка.

Двете жени се запознаха и Грейс установи, че просто не може да спре да се усмихва. Куче. Тя наистина щеше да си има куче. Когато беше малко момиченце имаше собствено кученце за известно време, но то избяга и родителите й не й позволиха да си вземе друго. Сега обаче бе убедена, че кучето е най-естественото допълнение към семейството им. Съседката й, Карла ван дер Пол, я информира, че кученцата са наполовина златисти лабрадори и наполовина немски овчарки.

— Малко са едрички — обясни тя, — но пък са изключително умни и много обичат деца.

Грейс изду устни напред и издаде звук като от шумна целувка. Най-малкото кученце, момиченце, вдигна глава и размаха опашка.

— Зная кое от всичките искам — обяви Грейс и сърцето й се изпълни с доволство и радост, неизпитвани от доста време насам.

Кутрето бе откъснало една от маргаритките на Карла и я стискаше между зъбите си и на Грейс дори не й се наложи да му избира име. Карла й предостави здравния паспорт на кученцето, изготвен и подписан от ветеринаря, както и парче мек кабел за повод и само няколко минути по-късно Грейс отново пое на разходка.

Кати вече бе станала, когато се прибра у дома заедно с кученцето. Тя хвърли един поглед към Дейзи и избухна в сълзи.

— О, мамо — разрида се тя, коленичи на пода и позволи на Дейзи да близне лицето й. — Винаги съм искала да си имам куче.

— Аз също — отвърна Грейс, загледана в дъщеря си и в кучето, които веднага се влюбиха една в друга — силно и за цял живот. — Тя обаче ще ни отвори много работа.

— Но и ще ни донесе много радост — изтъкна Кати и погъделичка Дейзи по коремчето. — Нямам търпение да кажа на татко. — После изведнъж стана сериозна. — А може би ти предпочиташ да му го кажеш лично?

— Защо не му изпратим заедно един имейл? — предложи Грейс.